vergil Автор: HOPE
Фотография: offroad-bulgaria.com
Публикувана на: 18-04-2014 г.
Съдът на Европейския съюз отряза мераците на Полша и Литва да принуждават собствениците на автомобили с десен волан да го преместят отляво. А в противен случай да отказват регистрация на автомобилите. Мотивът им е, че така щяла да се увеличи безопасността на движението по пътищата. Звучи меко казано лицемерно, тъй като спецовете по пътно-транспортни произшествия са категорични, че „войната по пътищата” е следствие на самозабравата и липса на дисциплинираност на шофьорите. Трансформацията на кормилната уредба от дясно на ляво в много случаи би струвала над половината от цената на колата. Подобна принуда чрез закон води по-скоро до мисъл за някакъв икономически интерес, който да ограничи вноса на автомобили, произведени във Великобритания!?
Процесите пред Съда на ЕС са инициирани от Европейската комисия с искане да се установи дали с тези изисквания Полша и Литва нарушават правото на ЕС относно свободното движение на стоки.
„Подобна мярка надхвърля необходимото за осигуряване на безопасността на движение по пътищата”
е категоричният анонс на евромагистратите в Люксембург за решението им:
„Държавите членки не могат да забраняват, ограничават или препятстват регистрацията, продажбата или пускането в действие или в движение на пътни превозни средства,
компоненти или отделни технически възли по причини, свързани с аспекти на конструкцията и функционирането им или на техните кормилни уредби, ако те отговарят на изискванията на Рамкова директива 2007/46 (от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства) и на Директива 70/311 (от 8 юни 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на кормилните уредби на моторните превозни средства и на тeхните ремаркета).
В Полша и в Литва, страни, в които движението се извършва от дясната страна на пътя, кормилната уредба трябва да е разположена от лявата страна на превозното средство, за да може то да бъде регистрирано, или тя трябва да бъде преместена там, ако преди това е била разположена от дясната страна.
Европейската комисия предявява искове пред Съда срещу тези две държави членки, тъй като счита, че подобно условие противоречи на Директива 2007/46 и на Директива 70/311, доколкото се отнася до нови превозни средства, и на нормите от правото на Съюза в областта на свободното движение на стоки, доколкото се отнася до по-рано регистрирани в друга държава членка превозни средства.
В своите решения Съдът посочва най-напред, че по отношение на новите превозни средства, установената от тези директиви хармонизирана правна рамка цели установяването и функционирането на вътрешния пазар, като гарантира едновременно с това висока степен на безопасност по пътищата, което се осигурява от пълната хармонизация на техническите изисквания, по-специално по отношение на конструкцията на превозните средства.
Въпреки че тези директиви не определят разположението на мястото на водача в превозното средство, предвиждайки например то да бъде разположено винаги от страната, която е срещуположна на посоката на движение, това все пак не означава според Съда, че този елемент не попада в тяхното приложно поле. Следва да се приеме, че в това отношение
законодателят на Съюза е предоставил на производителите на автомобили свобода, която националните правни уредби не биха могли да премахнат или да препятстват.
По-нататък Съдът подчертава, че предвидената в Директива 70/311 забрана за отказ на регистрация е категорична и обща, като понятието „кормилни уредби“ се отнася и до мястото на водача, а именно това е местоположението на волана на превозните средства, което е неразделна част от кормилната уредба.
Тъй като тази забрана е въведена по-специално с Акта за присъединяване на Ирландия и на Обединеното кралство към Европейските общности — които тогава са били единствените държави членки, в които движението по пътищата се е осъществявало от лявата страна на пътя — не би могло основателно да се счита, че законодателят на Съюза не е съзнавал обстоятелството, че присъединяването на тези държави членки (едната от които е производител на автомобили с разположено отдясно място на водача) би могло при режима на вътрешен пазар, който предполага правото на свободно движение, да повлияе на навиците на водачите и дори да представлява определена опасност във връзка с движението по пътищата.
Съдът счита, че адаптациите, които биха могли да се изискват, не могат да се отнасят до преместването на мястото на водача, а само до по-малки по обхват намеси.
Подобно широкообхватно изискване всъщност би представлявало съществена намеса в конструктивната архитектура на превозното средство, което би противоречало на буквата и целта на Директива 70/311.
Поради това Съдът установява, че разположението на мястото на водача, което е неразделна част от кормилната уредба на превозното средство, попада в установената от Директива 2007/46 и Директива 70/311 хармонизация, така че
държавите членки не могат да изискват по съображения за безопасност с оглед на регистрацията на ново превозно средство на тяхна територия мястото на водача в него да бъде преместено от страната, която е срещуположна на посоката на движение.
По отношение на по-рано регистрираните в друга държава членка лични автомобили,
при които мястото на водача е разположено от дясната страна, Съдът счита, че спорните правни уредби представляват мерки с равностоен на количествено ограничение върху вноса ефект, при което такива мерки са забранени от Договора. Всъщност тези правни уредби имат за последица препятстването на достъпа до полския и литовския пазар на превозните средства с разположено отдясно място на водача, които се произвеждат и регистрират законно в други държави членки.
Съдът разглежда довода на Полша и на Литва, съгласно който правните уредби на тези държави са оправдани от необходимостта да се осигури безопасността по пътищата,
представляваща императивно съображение от обществен интерес, което би могло да обоснове въвеждането на препятствие пред свободното движение на стоки.
Във връзка с това той посочва, че разглежданите правни уредби предвиждат изключения за използването на превозни средства с разположен отдясно волан от лица, които пребивават в други държави членки и посещават Полша и Литва за ограничено време (например туристи). Според Съда това обстоятелство показва, че спорните правни уредби проявяват търпимост към свързаната с подобно пътно движение опасност.
Освен това предоставените от полското и литовското правителство статистически данни не установяват надлежно връзката между броя на произшествията и участието в тях на превозни средства с разположено отдясно място на водача.
Съдът посочва, че съществуват средства и мерки, които биха могли да засегнат по-слабо от разглежданата мярка свободата на движение на стоките, и значително да намалят опасността, която може да произтича от движението на превозни средства с разположен от страната на посоката на движение волан. Той уточнява, че в това отношение държавите членки разполагат със свобода на преценка при налагането на мерки, които биха могли в зависимост от състоянието на техниката да осигурят на водача на превозното средство с разположен от страната на посоката на движение волан достатъчна видимост както назад,
така и отпред (например чрез монтирането на допълнителни външни огледала за обратно виждане или адаптирането на устройствата за осветяване и за почистване).
Според Съда не изглежда възможно дадените мерки да се приемат като необходими за постигането на преследваната от Полша и Литва цел, която е свързана с безопасността по пътищата.
Така Съдът приема, че тези мерки не са съвместими с принципа на пропорционалност.
Поради това Съдът заключва, че Полша и Литва са нарушили правото на Съюза”.
Процесите пред Съда на ЕС са инициирани от Европейската комисия с искане да се установи дали с тези изисквания Полша и Литва нарушават правото на ЕС относно свободното движение на стоки.
„Подобна мярка надхвърля необходимото за осигуряване на безопасността на движение по пътищата”
е категоричният анонс на евромагистратите в Люксембург за решението им:
„Държавите членки не могат да забраняват, ограничават или препятстват регистрацията, продажбата или пускането в действие или в движение на пътни превозни средства,
компоненти или отделни технически възли по причини, свързани с аспекти на конструкцията и функционирането им или на техните кормилни уредби, ако те отговарят на изискванията на Рамкова директива 2007/46 (от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства) и на Директива 70/311 (от 8 юни 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на кормилните уредби на моторните превозни средства и на тeхните ремаркета).
В Полша и в Литва, страни, в които движението се извършва от дясната страна на пътя, кормилната уредба трябва да е разположена от лявата страна на превозното средство, за да може то да бъде регистрирано, или тя трябва да бъде преместена там, ако преди това е била разположена от дясната страна.
Европейската комисия предявява искове пред Съда срещу тези две държави членки, тъй като счита, че подобно условие противоречи на Директива 2007/46 и на Директива 70/311, доколкото се отнася до нови превозни средства, и на нормите от правото на Съюза в областта на свободното движение на стоки, доколкото се отнася до по-рано регистрирани в друга държава членка превозни средства.
В своите решения Съдът посочва най-напред, че по отношение на новите превозни средства, установената от тези директиви хармонизирана правна рамка цели установяването и функционирането на вътрешния пазар, като гарантира едновременно с това висока степен на безопасност по пътищата, което се осигурява от пълната хармонизация на техническите изисквания, по-специално по отношение на конструкцията на превозните средства.
Въпреки че тези директиви не определят разположението на мястото на водача в превозното средство, предвиждайки например то да бъде разположено винаги от страната, която е срещуположна на посоката на движение, това все пак не означава според Съда, че този елемент не попада в тяхното приложно поле. Следва да се приеме, че в това отношение
законодателят на Съюза е предоставил на производителите на автомобили свобода, която националните правни уредби не биха могли да премахнат или да препятстват.
По-нататък Съдът подчертава, че предвидената в Директива 70/311 забрана за отказ на регистрация е категорична и обща, като понятието „кормилни уредби“ се отнася и до мястото на водача, а именно това е местоположението на волана на превозните средства, което е неразделна част от кормилната уредба.
Тъй като тази забрана е въведена по-специално с Акта за присъединяване на Ирландия и на Обединеното кралство към Европейските общности — които тогава са били единствените държави членки, в които движението по пътищата се е осъществявало от лявата страна на пътя — не би могло основателно да се счита, че законодателят на Съюза не е съзнавал обстоятелството, че присъединяването на тези държави членки (едната от които е производител на автомобили с разположено отдясно място на водача) би могло при режима на вътрешен пазар, който предполага правото на свободно движение, да повлияе на навиците на водачите и дори да представлява определена опасност във връзка с движението по пътищата.
Съдът счита, че адаптациите, които биха могли да се изискват, не могат да се отнасят до преместването на мястото на водача, а само до по-малки по обхват намеси.
Подобно широкообхватно изискване всъщност би представлявало съществена намеса в конструктивната архитектура на превозното средство, което би противоречало на буквата и целта на Директива 70/311.
Поради това Съдът установява, че разположението на мястото на водача, което е неразделна част от кормилната уредба на превозното средство, попада в установената от Директива 2007/46 и Директива 70/311 хармонизация, така че
държавите членки не могат да изискват по съображения за безопасност с оглед на регистрацията на ново превозно средство на тяхна територия мястото на водача в него да бъде преместено от страната, която е срещуположна на посоката на движение.
По отношение на по-рано регистрираните в друга държава членка лични автомобили,
при които мястото на водача е разположено от дясната страна, Съдът счита, че спорните правни уредби представляват мерки с равностоен на количествено ограничение върху вноса ефект, при което такива мерки са забранени от Договора. Всъщност тези правни уредби имат за последица препятстването на достъпа до полския и литовския пазар на превозните средства с разположено отдясно място на водача, които се произвеждат и регистрират законно в други държави членки.
Съдът разглежда довода на Полша и на Литва, съгласно който правните уредби на тези държави са оправдани от необходимостта да се осигури безопасността по пътищата,
представляваща императивно съображение от обществен интерес, което би могло да обоснове въвеждането на препятствие пред свободното движение на стоки.
Във връзка с това той посочва, че разглежданите правни уредби предвиждат изключения за използването на превозни средства с разположен отдясно волан от лица, които пребивават в други държави членки и посещават Полша и Литва за ограничено време (например туристи). Според Съда това обстоятелство показва, че спорните правни уредби проявяват търпимост към свързаната с подобно пътно движение опасност.
Освен това предоставените от полското и литовското правителство статистически данни не установяват надлежно връзката между броя на произшествията и участието в тях на превозни средства с разположено отдясно място на водача.
Съдът посочва, че съществуват средства и мерки, които биха могли да засегнат по-слабо от разглежданата мярка свободата на движение на стоките, и значително да намалят опасността, която може да произтича от движението на превозни средства с разположен от страната на посоката на движение волан. Той уточнява, че в това отношение държавите членки разполагат със свобода на преценка при налагането на мерки, които биха могли в зависимост от състоянието на техниката да осигурят на водача на превозното средство с разположен от страната на посоката на движение волан достатъчна видимост както назад,
така и отпред (например чрез монтирането на допълнителни външни огледала за обратно виждане или адаптирането на устройствата за осветяване и за почистване).
Според Съда не изглежда възможно дадените мерки да се приемат като необходими за постигането на преследваната от Полша и Литва цел, която е свързана с безопасността по пътищата.
Така Съдът приема, че тези мерки не са съвместими с принципа на пропорционалност.
Поради това Съдът заключва, че Полша и Литва са нарушили правото на Съюза”.
