vergil Автор: HOPE
Фотография: www.focus.de
Публикувана на: 01-06-2013 г.
Съдът на Европейския съд постанови поредното си решение по запитване отправено от български съд – в случая Административен съд – София град, който между другото, ни е национален рекордьор по участие в диалог с магистратите в Люксембург. Решението е по темата с бежанците, които през последните години в стремежа си към демокрация заливат държавите в Европейски съюз.
На пръв поглед решението не съдържа нищо революционно за европравилата. Но демонстрира нещо изключително човешко в зараждащата се епоха на единение на човечеството. А именно, че дори да не сме длъжни по разни регламенти и директиви, можем да покажем любов. На езика на върховните евромагистрати това звучи: „Всяка държава членка сама да реши — в зависимост от политически, хуманитарни или практически съображения — дали да приеме разглеждането на молба за убежище дори когато няма такова задължение в съответствие с предвидените в регламента критерии”.
Конкретният казус е свързан с иракския гражданин Халаф,
който е подал молба за убежище в България. Нашият компетентен орган Държавна агенция за бежанците (ДАБ) след проучване в системата Евродак установява, че преди това той вече е подал молба за убежище в Гърция. И формалистично отправя искане до гръцките власти да поемат обратно отговорността за него.
Основание за действието на ДАБ са правилата на Регламент на Европейския съюз за бежанците ( Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна (ОВ L 50, стр. 1).
Гръцката страна си трае и изтича предвидения от регламента двуседмичен срок за отговор.
Нашата агенция ДАБ, тълкува липсата на отговор като съгласие на Гърция да поеме обратно отговорността за Халаф. Поради това, отказва да образува производство за предоставяне на статут на бежанец на Халаф и разрешава прехвърлянето му в Гърция.
Халаф подава жалба до българския съд
с искане да се отмени това решение на ДАБ и да й бъде разпоредено да образува производство за предоставяне на статут на бежанец. По-специално той мотивира жалбата си с обстоятелството, че Върховният комисариат за бежанците на ООН е отправил апел към европейските правителства да спрат връщането в Гърция на търсещите убежище.
Административен съд София-град изпраща преюдициално запитване до Съда на ЕС
дали разпоредбите на регламента трябва да се тълкуват в смисъл, че допуска държава членка да разгледа молба за убежище, макар критериите на същия този регламент да не й възлагат такава компетентност, при положение че компетентната съгласно тези критерии държава членка не е дала отговор на искането за обратно приемане на търсещия убежище.
Отговорът на евромагистратите в Люксембург:
„Съдът припомня, че съгласно разпоредбите на регламента, молбата за убежище следва да се разглежда само от една държава членка.
Въпреки това регламентът предвижда изрично като отклонение от това правило възможността всяка държава членка да разгледа подадена от гражданин на трета страна молба за убежище, дори когато няма задължение за това в съответствие с предвидените в регламента критерии. Като упражняването на тази възможност не е обвързано с никакво определено условие.
Съдът подчертава, че този извод се подкрепя и от свързаните с регламента подготвителни работи. Предложението на Комисията довело до неговото приемане, всъщност уточнява, че това изключение от установеното в регламента правило, се въвежда, за да позволи на всяка държава членка сама да реши — в зависимост от политически, хуманитарни или практически съображения — дали да приеме разглеждането на молба за убежище дори когато няма такова задължение в съответствие с предвидените в регламента критерии.
Поради това предвид обхвата на предоставената по този начин на всяка държава членка свобода на преценка установяването на обстоятелството дали компетентната съгласно критериите на глава III от регламента държава членка се е произнесла по искане за обратно приемане на търсещия убежище, не засяга възможността друга държава членка да разгледа дадена молба за убежище.
С оглед на горепосоченото Съдът отговаря, че
регламента трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да разгледа молба за убежище, макар посочените в глава III от регламента критерии да не й възлагат такава компетентност и да не е налице никакво обстоятелство, обуславящо прилагането на хуманитарната клауза според регламента. Тази възможност не е обвързана от непредоставянето на отговор на отправено искане за обратно приемане на търсещия убежище до държавата членка, на която същите критерии възлагат компетентността”.
На пръв поглед решението не съдържа нищо революционно за европравилата. Но демонстрира нещо изключително човешко в зараждащата се епоха на единение на човечеството. А именно, че дори да не сме длъжни по разни регламенти и директиви, можем да покажем любов. На езика на върховните евромагистрати това звучи: „Всяка държава членка сама да реши — в зависимост от политически, хуманитарни или практически съображения — дали да приеме разглеждането на молба за убежище дори когато няма такова задължение в съответствие с предвидените в регламента критерии”.
Конкретният казус е свързан с иракския гражданин Халаф,
който е подал молба за убежище в България. Нашият компетентен орган Държавна агенция за бежанците (ДАБ) след проучване в системата Евродак установява, че преди това той вече е подал молба за убежище в Гърция. И формалистично отправя искане до гръцките власти да поемат обратно отговорността за него.
Основание за действието на ДАБ са правилата на Регламент на Европейския съюз за бежанците ( Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна (ОВ L 50, стр. 1).
Гръцката страна си трае и изтича предвидения от регламента двуседмичен срок за отговор.
Нашата агенция ДАБ, тълкува липсата на отговор като съгласие на Гърция да поеме обратно отговорността за Халаф. Поради това, отказва да образува производство за предоставяне на статут на бежанец на Халаф и разрешава прехвърлянето му в Гърция.
Халаф подава жалба до българския съд
с искане да се отмени това решение на ДАБ и да й бъде разпоредено да образува производство за предоставяне на статут на бежанец. По-специално той мотивира жалбата си с обстоятелството, че Върховният комисариат за бежанците на ООН е отправил апел към европейските правителства да спрат връщането в Гърция на търсещите убежище.
Административен съд София-град изпраща преюдициално запитване до Съда на ЕС
дали разпоредбите на регламента трябва да се тълкуват в смисъл, че допуска държава членка да разгледа молба за убежище, макар критериите на същия този регламент да не й възлагат такава компетентност, при положение че компетентната съгласно тези критерии държава членка не е дала отговор на искането за обратно приемане на търсещия убежище.
Отговорът на евромагистратите в Люксембург:
„Съдът припомня, че съгласно разпоредбите на регламента, молбата за убежище следва да се разглежда само от една държава членка.
Въпреки това регламентът предвижда изрично като отклонение от това правило възможността всяка държава членка да разгледа подадена от гражданин на трета страна молба за убежище, дори когато няма задължение за това в съответствие с предвидените в регламента критерии. Като упражняването на тази възможност не е обвързано с никакво определено условие.
Съдът подчертава, че този извод се подкрепя и от свързаните с регламента подготвителни работи. Предложението на Комисията довело до неговото приемане, всъщност уточнява, че това изключение от установеното в регламента правило, се въвежда, за да позволи на всяка държава членка сама да реши — в зависимост от политически, хуманитарни или практически съображения — дали да приеме разглеждането на молба за убежище дори когато няма такова задължение в съответствие с предвидените в регламента критерии.
Поради това предвид обхвата на предоставената по този начин на всяка държава членка свобода на преценка установяването на обстоятелството дали компетентната съгласно критериите на глава III от регламента държава членка се е произнесла по искане за обратно приемане на търсещия убежище, не засяга възможността друга държава членка да разгледа дадена молба за убежище.
С оглед на горепосоченото Съдът отговаря, че
регламента трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да разгледа молба за убежище, макар посочените в глава III от регламента критерии да не й възлагат такава компетентност и да не е налице никакво обстоятелство, обуславящо прилагането на хуманитарната клауза според регламента. Тази възможност не е обвързана от непредоставянето на отговор на отправено искане за обратно приемане на търсещия убежище до държавата членка, на която същите критерии възлагат компетентността”.
