vergil 
Дълго се чудех на кого ми напомня политологът Антон Тодоров в маниера при медийните си изяви. А то било Мишел – дамата, шеф на френската съпротива от култовата британска комедия „Ало, ало”. И докато Мишел зацикля на фразата „Слушайте внимателно, няма да повтарям!” интерпретацията на политолога е : „За пореден път повтарям, че работя само по документи!”.
Документите на г-н Антон Тодоров дали са истински трябва да каже прокуратурата, но интерпретациите му върху прочита им са меко казано „целеви”.
Нека го проследим:
1.Според г-н Тодоров: О.р. ген Стоимен Стоименов бил дясна ръка на ген. полк. Велко Палин като негов заместник във Военно-административния отдел на ЦК на БКП.
Реалността: Ген. Стоименов никога не е бил заместник на Велко Палин или шеф на отдел в подопечното му служба. Бил е единствено инструктор през 1988 г. в сектор „Подготовка на населението и икономиката за отбрана” на отдел „Социална и национална сигурност” на ЦК на БКП. Работата му е обхващала организацията на началното военно обучение в средните училища, на ОСО (Организация за съдействие на отбраната) и на Гражданска отбрана. Резултатът от това, между другото, е вземането на решение за намаляване срока на редовната военна служба на младежите, тъй като са получили достатъчно умения и познания преди да влезнат в армията.
2.Според г-н Тодоров: Като заместник на Велко Палин ген. Стоименов априори се явявал служител на ДС и креатура на ГРУ.
Абсурдността на твърдението на г-н Антон Тодоров лъсва достатъчно ясно от обстоятелствата около реалността, които посочих за първото обвинение.
3.Според г-н Тодоров: Ген. Стоименов бил некомпетентен да съветва Президента по въпросите на националната сигурност?
Реалността:
През 1994 г. тогавашният военен министър Валентин Александров кани ген. Стоименов да стане част от екипа, който да започне реформата на Българската армия с оглед присъединяването ни към НАТО. И го назначава за заместник началник на Разузнавателното управление на Генералния щаб като ръководител на „Отдел за координация на военното сътрудничество зад граница и ръководство на службите на военните аташета”. За „дългогодишна и вярна служба и заслуги към Българската армия” ген Стоименов е бил награден с личен пистолет „Астра” от министър Валентин Александров.
Впоследствие ген. Стоименов става заместник началник на Служба „Военна информация”, когато Разузнавателното управление на ГЩ през 2000 г. се реорганизира във „Военна информация”.
Равносметката – 11 години (до пенсионирането си) по време на демократичния преход ген. Стоименов е бил неизменно зам. началник на военното разузнаване при шест правителства и седем различни министри на отбраната.
Твърдението на г-н Антон Тодоров, че Стоименов е „некомпетентен комуняга”, който трябвало да бъде „хванат за пеша и моментално изхвърлен” е обида дори и към руското разузнаване. От една страна, разследващият политолог твърди, че Стоименов е креатура на Главно разузнавателно управление на СССР, а същевременно, че бил некадърен!?
Къде и като какъв е отбил задължителната си военна служба г-н Антон Тодоров?
И дали въобще е служил?
Странно защо, като г-н Тодоров е толкова компетентен по военната тема, защо никой от интервюиращите не го попита бил ли е войник.
За „неудобната” журналистка Маргарита Михнева е обяснимо – тя е дама, Георги Коритаров пък преди време си разказа, че бил готов да си продаде душата, за да не ходи войник от страх да не го тормозят, но Велизар Енчев…
Позволявам си да цитирам военната клетва, която мъжете полагаха във времената на задължителната военна служба: „Аз, гражданин на Народна Република България, като встъпвам в редовете на Въоръжените сили, тържествено се заклевам да бъда честен, храбър, дисциплиниран и бдителен войн, да пазя строго военната и държавната тайна, безпрекословно да изпълнявам законите, военните устави и заповедите на своите командири и началници…”
Инициаторът за създаване на българска национална доктрина за гражданска сигурност е именно ген. Стоименов.
Случи се на 18 юни 2010 г. в Благоевград, когато имах честта да се запозная лично с ген. Стоименов в качеството си на единствения журналист, отразяващ събитието. А именно – кръгла маса на тема „Гражданската сигурност – „трети стълб” на сектора за сигурност в Република България”, инициирана от Център за изследване на асиметричните рискове и заплахи за сигурността в Югоизточна Европа и черноморския регион” с председател о.р. генерал майор д-р Стоимен Стоименов, с активната подкрепа на Американския университет в България и на Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград. Представители на всички власти уважиха форума, а патрон бе нашият еврокомисар г-жа Кристалина Георгиева.
Инициативата се случи в отклик на последните умозаключения на големите европейски експерти за еволюция и оцеляване на Европейския съюз, концентрирани в мантрата (възприета в Лисабонския договор и Хартата за правата в ЕС) : „Превръщане на Европейския съюз в територия на свобода, сигурност и правосъдие за гражданина”.
Тогава най-точното определение на предизвикателството „Гражданска сигурност” даде домакинът на „кръглата маса” – Президентът на Американския университет д-р Дейвид Хюуайлър:
„ Мирът и стабилността в света не са установена норма, а по-скоро изключение от нормата. Стабилността е нещо много крехко и може да бъде разбита на парченца по изцяло неочаквани причини… Особено трудно е да балансираш понякога противоречащите си интереси за свобода и сигурност… Няма по-добър начин да осигуриш ред от това да си подготвен за безредие”.
А анализът на професионалистите от „кръглата маса” за състоянието на гражданската сигурността бе, че „в годините на прехода българските граждани живеем в несигурна държава.
Подробен репортаж за събитието може да прочетете в Новата реалност – раздел Сигурност „Заченаха българска доктрина за гражданска сигурност”.
А сега към лъжите на политолога:
Поради донос, че баща му бил „фашага” Стоимен Стоименов е бил лишен от шанс да следва в Москва.
Един от доводите, според Антон Тодоров, че ген. Стоименов е „креатура” на ГРУ бе, че той бил завършил „червената” военна академия в Москва. Но явно разследващият политолог не е допрегледал „документите”.
Реалността: Офицерът Стоимен Стоименов е бил между първите петима по успех при кандидатстването в родната ни Военна академия „Георги С. Раковски”, което (по тогавашния ред) му давало възможност да следва в Москва. Но по стария тертип за „лов на вещици” се явил донос от негов съселянин, че баща му Цветан е „фашага”, защото в дните преди 9 септември 1944 г. бил взет запас, като войник, в редовете на царската армия!
Как ли се чувстват децата на ген. Стоименов – до 1990 г. заклеймявали дядо им като „фашага”, а сега татко им като чужд агент „комуняга”!!!
Кумуването на премиера Бойко Борисов
на дъщеря на ген. Стоименов, омъжена за офицер от ДАНС, е следващата лъжа на разследващия политолог, поднесена като закачлив щрих от българския манталитет.
А от там, че генералът бил служител на ДАНС на граждански договор в нарушение на вътрешните правила на агенцията. Поредната хитричка манипулация на Антон Тодоров с изпускане на детайлите.
Ген. Стоименов е работил за ДАНС, но никога не е бил неин служител, а учител! През 2010 г. е станал преподавател, в учебния център на агенцията, на служителите от ДАНС по дисциплината „Теория на разузнаването”, за което е имал сключен и граждански договор.
ИЗВОДЪТ: Куп манипулации и лъжи с явна цел – да се дискредитират президентът Росен Плевнелиев и премиерът Бойко Борисов , чрез безскруполно омаскаряване на един български офицер – о.р. ген. Стоимен Стоименов. Контекстът на идеята внушавана от г-н Антон Тодоров за „небивал скандал” е , че премиерът Бойко Борисов шуробаджанашки е набутал на президента Росен Плевнелиев за съветник по националната сигурност ген. Стоимен Стоименов, който според Тодоров, на всичкото отгоре бил некомпетентен и агент на чуждо разузнаване.
Втрещяващо!
Явна е нуждата от намеса на българската прокуратура за установяване истината по „документите”, ползвани от г-н Тодоров. Свободата на изразяване е свещено право, но когато виси единствено на твърдения пред медиите, остава кофти вкус на съмнение. А гнусната практика за „лов на вещици” отдавна е демоде в еволюцията на човешкото общество.
P.S. Ще си позволя да подскажа една интересна тема на г-н Антон Тодоров за бъдещите му творчески планове. Има ли друг генерал в България, освен Стоимен Стоименов, който да е закупил при кариерното си развитие само един апартамент на семейството си!? И то от 65 кв метра на последния етаж в блок от краен софийски квартал? От смях и закачки ще се спукат дори и полковниците…
