vergil 
Отговорите се съдържат в резюмето на концепцията на правителството за държавната политика в областта на правосъдието за детето, където е записано:
– Практиката по въвеждане на международни правни стандарти по правосъдие спрямо детето поражда незадоволителни резултати, които не съдействат за качествена реформа на сектора за превенция и противодействие на поведенческите отклонения при децата, ориентирана към зачитане на техните права.
– Едновременно действат концептуално несъвместими нормативни актове, изразяващи непримирими възгледи както за природата на отклоняващото се поведение на децата, така и за адекватните и предпочитани средства и процедури за ограничаването му. Практиката по успоредното им прилагане създава впечатление за произволност и хаотичност, а институционалната система функционира при недостиг на специализация, липса на адекватна статистическа и аналитична информация, нарушения на междуинституционалната комуникация и сътрудничеството с неправителствения сектор.
– Действащото законодателство не предлага политическо решение и на конфликта между репресивната и закрилната функция на държавата, когато едно и също дете е едновременно жертва и извършител на общественоопасно деяние. Това фактически подкрепя консерватизма и репресивността на системата.
Въпреки че всяка втора дума в резюмето е чуждица, става ясно, че проблемите са сериозни и наслагвани с години. Идеите на концепцията, по която ще трябва да разсъждават специалистите, е на 19 страници.
Но казано просто, не става дума за сътворяване на чудо или за откриване на топлата вода.
Закон за детските съдилища в България е бил приет през 1943 г. и в някои околии са работили такива съдилища. Но за кратко – до създаването през 1945 г. на т.нар. Централна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (ЦКБППМН) с местните й подразделения, която е била ситуирана в Главна прокуратура.
Мнозина твърдят, че това ни бил натрапен модел от СССР, но не е съвсем точно така. Тази система за регулиране на детското правосъдие чрез комисия е изначално скандинавски модел – самият Съветски съюз я е реципирал от Финландия през 1936 г. Така че в света съществуват две системи за детското правосъдие – чрез специализиран съд или чрез тези комисии.
И двата модела са в състояние да работят в съответствие с международните стандарти. Но въпросът е в резултата, а у нас той в момента е плачевен. Нашата Централна комисия (ЦКБППМН) и сега съществува (вече не към прокуратурата а под шапката на Министерски съвет) и в представянето на интернет страницата й четем:
„Знайно е, че няма лоши деца, а лоши родители…
Ние сме тези, които се стараят да предпазят децата от стъпки към порока, към нарушения или престъпления, към разрешаване на конфликтите с насилие, към измами и към всичко онова, което законът и обществото не приемат. В случаите, когато дете е кривнало от пътя и се нуждае от помощ, ние му я осигуряваме след внимателно проучване на неговата история и семейството, постъпките и характера му, особеностите, средата и нуждите му. Не съд, не затвор, не затворена институция очаква детето, извършило деяние, за каквото пълнолетният отговаря според наказателния закон, а възпитателни мерки, чиято цел е да го променят към добро. Нашите структури в страната предприемат предвидените в закона мерки, от които детето се нуждае, за да може да се интегрира в общността. Тяхната палитра е достатъчно разнообразна, за да може да отговаря както на спецификата на възрастта и характера на детето, така и на погрешната стъпка, която е направило.“
Разчувстващо послание, но за родителите на заклания зверски Цветан Цанов от друго дете с демонстративни негативни прояви от години, което самото страда и си отглежда канабис на балкона… тази „разнообразна палитра“ си е чисто лицемерие.
Цони Цонев:
Потурчиха ми труда
Малцина знаят, че членът на Висшия съдебен съвет (ВСС) Цони Цонев в зората на демократичния ни преход за известен период беше шеф на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (ЦКБППМН). А още по-малко, че мечтата и усилията му бяха за създаване на детски съд в България, който да е адекватен на новата реалност. В периода 1992-1994 г. г-н Цонев проучваше моделите на детско правосъдие в страни с традиции в тази област като САЩ, Германия и Япония. Преведе на български и Закона за детските съдилища на Великобритания, който и днес – 19 години по-късно, според българските специалисти бил най-добрият в Европейския съюз. Систематизирал е всички най-подходящи практики за нашите национални условия, като трудът му се е съдържал в три огромни папки от по над хиляда страници всяка.
Но в онези години на първоначално натрупване на капитал, идеите му явно не бяха приоритет на управляващите и до създаване на закон за детското правосъдие не се стигна.
При преместването му на друга работа Цони Цонев оставил папките с труда си в Комисията. На въпроса ни дали днес би ги предоставил на работната група в Министерство на правосъдието по разработване на национална концепция за детското правосъдие той с тъга отговори, че това е невъзможно. Когато след години се поинтересувал за съдбата им, се оказало, че ги няма!? „Един от тогавашните ми сътрудници свиваше рамене и ми казваше, че са изчезнали. Потурчиха ми труда“, разочарован е г-н Цонев. Той не може да повярва как папки с над три хиляди страници е възможно да изчезнат и предполага, че бившият му сътрудник (не пожела да каже името му) ги е прибрал с надеждата един ден да блесне като голям изследовател и радетел за детското правосъдие. Въпреки загубата на ценните му проучвания Цони Цонев е готов да участва в комисията за разработване на нов закон за детското правосъдие, каквото предложение вече му е било отправено от министър Маргарита Попова. Според него първата задача е да се реши към коя система ще се насочим u8211 – дали да се подобри съществуващата, или да се премине към създаването на детски съдилища.
Униформата
Атанас Славов, март 2009 г.
Униформата не е форма на уеднаквяване.
Помислете.
Униформата е знак на отделяне.
Студентските шапки са сигнал, че носителите им (за разлика от който и да е) се подготвят да станат специалисти във важни за всички области. Те са знак за това, че един неграмотен пазвантин трябва да се отнася към тях с нужното уважение. Знак – че те знаят повече от него.
Военната униформа е знак, че тези с каските като цукала са германски войници, а тези с каските като супени чинии са английски войници.
Тези с червените фланелки са от тима на „Ливърпул“, а тези с белите от „Славия“.
Униформите уеднаквяват само доколкото да покажат кои с какво са различни от всички останали!
