Автор: Петър Бучков
Фотография: Авторът
Публикувана на: 07-10-2012 г.
Дискриминационно е оганичението, според което само гражданин на държава-членка на Европейския съюз да има право да стане нотариус в нея. Това постанови Съдът на Европейския съюз в Люксембург на 24 май 2011 г. Основният довод в решението на евросъдиите е, че нотариалната дейност не е свързана с упражняването на публична власт по смисъла на Договора за Европейската общност.
Тъй като решенията на Съда в Люксембург стават закон, предстои да видим
ще последва ли разместване на пластовета в конкуренцията между европейските нотариуси за сфери на влияние. И как това ще се отрази на българските – отрицателно или положително.
От една страна територията на България се отваря за дейност на иностранни нотариуси, а от друга се дава възможност на български юристи да „щурмуват пазара“ в останалите 26 държави – членки на ЕС. Фактът е, че
и професията нотариус попадна в регулацията на свободния пазар на Стария континент.
До решението на Съда в Люксембург се стигна, след като Европейската комисия предяви през 2008 г. искове за установяване на неизпълнение на задължения срещу шест държави членки: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Люксембург и Франция, защото са запазили достъпа до професията нотариус за своите граждани. Според Европейската комисия, това е дискриминация, основана на гражданството, която е забранена с Договора за Европейските общности.
Професията нотариус свързана ли е с упражняването на публична власт по смисъла на Договора за Европейските общности (ДЕО)? Това е основният въпрос по тези шест дела. ДЕО, респективно Договорът за функциониране на Европейския съюз (чл. 51) предвижда, че разпоредбите относно свободата на установяване не се прилагат по отношение на дейности, които са свързани, макар и епизодично, с упражняването на публична власт. Държавите – ответници в процеса (Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Люксембург и Франция) признават, че в тях дейността на нотариусите по принцип се счита за свободна професия, но поддържат, че нотариусите са длъжностни лица, участващи в упражняването на публичната власт, по отношение на чиято дейност не се прилагат правилата за свободата на установяване.
Из решението на Съда:
– Съдът уточнява, че исковете на Комисията се отнасят единствено до изискването за гражданство, предвидено в правната уредба на държавите ответници във връзка с достъпа до професията нотариус, и не засягат организацията на нотариалната дейност като такава;
– За да прецени дали нотариалната дейност е свързана с упражняването на публична власт по смисъла на Договора за ЕО, Съдът разглежда правомощията на нотариусите в съответните държави членки и припомня най-напред, че принципът на свободно установяване не се прилага единствено за дейностите, които са пряко и конкретно свързани с упражняването на публичната власт. В това отношение Съдът посочва, че основната функция на нотариуса като длъжностно лице е да съставя удостоверителни актове за правни действия. С участието си — което може да бъде задължително или факултативно в зависимост от естеството на правното действие — нотариусът установява наличието на всички предвидени от закона условия за съставянето на акта, както и правоспособността и дееспособността на страните. Удостоверителният акт освен това се ползва с по-голяма доказателствена сила и с изпълнителна сила.
– Съдът обаче подчертава, че на удостоверяване подлежат едностранни или двустранни сделки, израз на свободно волеизявление на страните. Всъщност в предвидените в закона граници страните сами определят обхвата на правата и задълженията си и свободно установяват клаузите, с които искат да се обвържат, когато представят дадена сделка за нотариално удостоверяване. Поради това участието на нотариуса предполага предварителното съгласие или съвпадение на волеизявленията на страните. Освен това нотариусът не може едностранно да промени сделката, която следва да удостовери, без преди това да е получил съгласието на страните. Следователно възложената на нотариусите удостоверителна дейност не предполага пряко и конкретно участие в упражняването на публичната власт. Обстоятелството, че някои едностранни или двустранни сделки подлежат на задължително удостоверяване като условие за действителността им, не опровергава този извод, тъй като по отношение на различни правни действия често се предвиждат форма за действителност или задължителна процедура за заверяване. Също така обстоятелството, че дейността на нотариусите преследва цел от общ интерес, а именно гарантиране на законосъобразността и правната сигурност на сделките между правните субекти, само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че тази дейност е пряко и конкретно свързана с упражняването на публичната власт. Всъщност дейностите, извършвани в рамките на различни регламентирани професии, често предполагат задължение за лицата, упражняващи тези професии, да преследват подобна цел, без обаче извършването на съответните дейности да е свързано с упражняване на публичната власт.
– По отношение на доказателствената сила на нотариалнитеудостоверявания, Съдът приема, че тя произтича от правилата за доказване, предвидени в правния ред на държавите членки, и следователно няма пряко значение за квалифицирането на нотариалната дейност, при която се извършват удостоверяванията. По отношение на изпълнителната сила на тези удостоверявания Съдът отбелязва, че тя се основава на волята на страните, които се явяват пред нотариуса, именно за да извършат правното действие и да му придадат изпълнителна сила, след проверка от нотариуса на неговото съответствие със закона.
– Освен удостоверителната дейност, Съдът разглеждаостаналите действия, възложени на нотариусите в държавите членки ответници — като възбраната на недвижими имоти или действията в областта на наследственото право — и приема, че и те не са свързани с упражняване на публичната власт. Всъщност повечето от тези действия са извършват под надзор на съда или в изпълнение на волята на клиентите.
Тъй като решенията на Съда в Люксембург стават закон, предстои да видим
ще последва ли разместване на пластовета в конкуренцията между европейските нотариуси за сфери на влияние. И как това ще се отрази на българските – отрицателно или положително.
От една страна територията на България се отваря за дейност на иностранни нотариуси, а от друга се дава възможност на български юристи да „щурмуват пазара“ в останалите 26 държави – членки на ЕС. Фактът е, че
и професията нотариус попадна в регулацията на свободния пазар на Стария континент.
До решението на Съда в Люксембург се стигна, след като Европейската комисия предяви през 2008 г. искове за установяване на неизпълнение на задължения срещу шест държави членки: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Люксембург и Франция, защото са запазили достъпа до професията нотариус за своите граждани. Според Европейската комисия, това е дискриминация, основана на гражданството, която е забранена с Договора за Европейските общности.
Професията нотариус свързана ли е с упражняването на публична власт по смисъла на Договора за Европейските общности (ДЕО)? Това е основният въпрос по тези шест дела. ДЕО, респективно Договорът за функциониране на Европейския съюз (чл. 51) предвижда, че разпоредбите относно свободата на установяване не се прилагат по отношение на дейности, които са свързани, макар и епизодично, с упражняването на публична власт. Държавите – ответници в процеса (Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Люксембург и Франция) признават, че в тях дейността на нотариусите по принцип се счита за свободна професия, но поддържат, че нотариусите са длъжностни лица, участващи в упражняването на публичната власт, по отношение на чиято дейност не се прилагат правилата за свободата на установяване.
Из решението на Съда:
– Съдът уточнява, че исковете на Комисията се отнасят единствено до изискването за гражданство, предвидено в правната уредба на държавите ответници във връзка с достъпа до професията нотариус, и не засягат организацията на нотариалната дейност като такава;
– За да прецени дали нотариалната дейност е свързана с упражняването на публична власт по смисъла на Договора за ЕО, Съдът разглежда правомощията на нотариусите в съответните държави членки и припомня най-напред, че принципът на свободно установяване не се прилага единствено за дейностите, които са пряко и конкретно свързани с упражняването на публичната власт. В това отношение Съдът посочва, че основната функция на нотариуса като длъжностно лице е да съставя удостоверителни актове за правни действия. С участието си — което може да бъде задължително или факултативно в зависимост от естеството на правното действие — нотариусът установява наличието на всички предвидени от закона условия за съставянето на акта, както и правоспособността и дееспособността на страните. Удостоверителният акт освен това се ползва с по-голяма доказателствена сила и с изпълнителна сила.
– Съдът обаче подчертава, че на удостоверяване подлежат едностранни или двустранни сделки, израз на свободно волеизявление на страните. Всъщност в предвидените в закона граници страните сами определят обхвата на правата и задълженията си и свободно установяват клаузите, с които искат да се обвържат, когато представят дадена сделка за нотариално удостоверяване. Поради това участието на нотариуса предполага предварителното съгласие или съвпадение на волеизявленията на страните. Освен това нотариусът не може едностранно да промени сделката, която следва да удостовери, без преди това да е получил съгласието на страните. Следователно възложената на нотариусите удостоверителна дейност не предполага пряко и конкретно участие в упражняването на публичната власт. Обстоятелството, че някои едностранни или двустранни сделки подлежат на задължително удостоверяване като условие за действителността им, не опровергава този извод, тъй като по отношение на различни правни действия често се предвиждат форма за действителност или задължителна процедура за заверяване. Също така обстоятелството, че дейността на нотариусите преследва цел от общ интерес, а именно гарантиране на законосъобразността и правната сигурност на сделките между правните субекти, само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че тази дейност е пряко и конкретно свързана с упражняването на публичната власт. Всъщност дейностите, извършвани в рамките на различни регламентирани професии, често предполагат задължение за лицата, упражняващи тези професии, да преследват подобна цел, без обаче извършването на съответните дейности да е свързано с упражняване на публичната власт.
– По отношение на доказателствената сила на нотариалнитеудостоверявания, Съдът приема, че тя произтича от правилата за доказване, предвидени в правния ред на държавите членки, и следователно няма пряко значение за квалифицирането на нотариалната дейност, при която се извършват удостоверяванията. По отношение на изпълнителната сила на тези удостоверявания Съдът отбелязва, че тя се основава на волята на страните, които се явяват пред нотариуса, именно за да извършат правното действие и да му придадат изпълнителна сила, след проверка от нотариуса на неговото съответствие със закона.
– Освен удостоверителната дейност, Съдът разглеждаостаналите действия, възложени на нотариусите в държавите членки ответници — като възбраната на недвижими имоти или действията в областта на наследственото право — и приема, че и те не са свързани с упражняване на публичната власт. Всъщност повечето от тези действия са извършват под надзор на съда или в изпълнение на волята на клиентите.
- В границите на съответната си териториална компетентност нотариусите упражняват професията си в условията на конкуренция, което не е характерно за упражняването на публичната власт. За разлика от държавните органи, за чиито действия отговорност носи държавата, нотариусите отговарят пряко и лично пред клиентите си за вредите, настъпили в резултат на допусната от тях грешка при упражняване на дейността им.
Генералният извод на Съда е, че нотариалната дейност, така както е определена понастоящем в държавите членки ответници, не е свързана с упражняването на публична власт по смисъла на член 45 от Договора за EO. Поради това изискването за гражданство, предвидено в законодателството на тези държави във връзка с достъпа до професията нотариус, създава дискриминация, основана на гражданството, която е забранена с Договора за ЕО.