Автор: Петър Бучков
Фотография: Петър Бучков
Публикувана на: 13-10-2012 г.
Проф Уилям Корниш е австралиец, но от дълги години преподава в университета в Кеймбридж. Той е сред най-големите специалисти в областта на правото на интелектуалната собственост и подготвя нов учебник. Професор Корниш бе заместникпредседател на журито на 15-ото издание на най-голямото състезание по европейско право за студенти, организирано от университета в Кеймбридж и Съда на Европейския съюз в Люксембург, което се проведе на 1 и 2 май 2010 г. в София.
Професор Корниш, какви са впечатленията ви от домакинството на София на 15-ите финали на състезанието по Европейско право за студенти от Централна и Източна Европа?
Имаше прекрасна организация на дебатите. Съдиите и дебатиращите (бел.авт. – студентите състезатели) бяхме посрещнати повече от гостоприемно и целият уикенд беше повече от приятен.
Не е ли дошъл моменът да се смени формата на състезанието? Вече много от отборите са от държави – членки на Европейския съюз, и биха искали да премерят сили с връстниците си от старите демокрации.
През годините броят на държавите – участници в конкурса, варира, често поради финансови причини. Стремим се да избягваме ограничаването на броя участници от страни от Централна и Източна Европа, но засега не възнамеряваме да разширяваме региона.
Много или малко са девет юридически факултета за държава като България – 111 хиляди кв. км с около 7 милиона население, като около 2 милиона млади хора емигрираха от страната в периода на прехода след 11 ноември 1989 г.?
Търсенето на правни дипломи като способ за осигуряване на финансова и обществена стабилност е значително и най-вероятно няма да отслабне. Подобна диплома дава възможността за работа не само като съдия или адвокат, но и в държавните институции, производството, бизнеса, обществените услуги, медиите и академичните среди. Така че вероятно броят на правните факултети в България не е прекомерен.
Какво е отношението ви към предложението на правителството да се въведат единни държавни критерии за прием, семестриални изпити и дипломиране във всички юридически факултети?
Добре е да има държавен критерий за прием, въпреки че трябва да бъде регулиран, за да се ограничи приемът в най-желаните университети. Изпитването трябва да е работа основно на отделните катедри, а контролът да се провежда само когато има доказателства за неспазване на стандартите. Не съм сигурен какво точно представлява „критерий за дипломиране“. u1058 Това би било преждевременно ограничаване на свободата на избора, ако студентите трябва да записват само дисциплини по списък спрямо определена програма. Трябва да има свобода във факултетите, която да отразява специфичните способности на преподавателите и интересите на студентите.
А за въвеждането на единен анонимен държавен изпит при дипломирането? Как стои въпросът в старите демокрации в Европейския съюз?
Традициите са различни. Например британският подход е на безпристрастност чрез практики като анонимност на студентите при писмени изпити и отделна система от професионални изпити, провеждани от адвокати.
Как гледате на идеята за въвеждане на задължително обучение по юридическа етика? И въобще това работа на държавата ли е?
Ако принципно съществува доверие в обективността на изпитната система в даден факултет, няма причина предметът правна етика да бъде налаган от държавата като част от задължителната програма.
Най-сериозна е дискусията между преподаватели, студенти и юристи от практиката относно стажа за правоспособност на студентите по право. Смята се, че до момента той се провежда напълно формално.
В държави като Великобритания професионалното обучение отдавна е повече от формалност. Едно от първоначалните причини за това е интересът на професионалистите да се ограничи броят на кандидат-юристите. Днес професионалното обучение трябва да бъде пълноценно, иначе току-що дипломиралите се „професионалисти“ ще попаднат под жестока обществена критика.
Има ли случай в Кейбридж, когато преподавател да е взел рушвет под някаква форма от студент, за да му позволи да си издържи изпита?
Традиционно британските правни университети имат ограничен брой студенти, които имат близки отношения с преподавателите. Досега не се знае да е имало случай преподавател да приеме подарък от ученик срещу определена услуга.
Градивна ли е идеята да има две степени за следване на право. Бакалаврите да могат да упражняват професия на съдебни и адвокатски помощници, евентуално да работят в органите на полицията, а само завършилите и магистратура да имат право да стават съдии, прокурори и следователи?
Подобна система отдавна е част от правното образование в Англия, тъй като е много практична. Разбира се, чрез постепенното натрупване на опит, тя позволява на бъдещите юристи да се запознаят със същността на това, какво означава да бъдеш уважаван и съпричастен професионалист.
Професор Корниш, какви са впечатленията ви от домакинството на София на 15-ите финали на състезанието по Европейско право за студенти от Централна и Източна Европа?
Имаше прекрасна организация на дебатите. Съдиите и дебатиращите (бел.авт. – студентите състезатели) бяхме посрещнати повече от гостоприемно и целият уикенд беше повече от приятен.
Не е ли дошъл моменът да се смени формата на състезанието? Вече много от отборите са от държави – членки на Европейския съюз, и биха искали да премерят сили с връстниците си от старите демокрации.
През годините броят на държавите – участници в конкурса, варира, често поради финансови причини. Стремим се да избягваме ограничаването на броя участници от страни от Централна и Източна Европа, но засега не възнамеряваме да разширяваме региона.
Много или малко са девет юридически факултета за държава като България – 111 хиляди кв. км с около 7 милиона население, като около 2 милиона млади хора емигрираха от страната в периода на прехода след 11 ноември 1989 г.?
Търсенето на правни дипломи като способ за осигуряване на финансова и обществена стабилност е значително и най-вероятно няма да отслабне. Подобна диплома дава възможността за работа не само като съдия или адвокат, но и в държавните институции, производството, бизнеса, обществените услуги, медиите и академичните среди. Така че вероятно броят на правните факултети в България не е прекомерен.
Какво е отношението ви към предложението на правителството да се въведат единни държавни критерии за прием, семестриални изпити и дипломиране във всички юридически факултети?
Добре е да има държавен критерий за прием, въпреки че трябва да бъде регулиран, за да се ограничи приемът в най-желаните университети. Изпитването трябва да е работа основно на отделните катедри, а контролът да се провежда само когато има доказателства за неспазване на стандартите. Не съм сигурен какво точно представлява „критерий за дипломиране“. u1058 Това би било преждевременно ограничаване на свободата на избора, ако студентите трябва да записват само дисциплини по списък спрямо определена програма. Трябва да има свобода във факултетите, която да отразява специфичните способности на преподавателите и интересите на студентите.
А за въвеждането на единен анонимен държавен изпит при дипломирането? Как стои въпросът в старите демокрации в Европейския съюз?
Традициите са различни. Например британският подход е на безпристрастност чрез практики като анонимност на студентите при писмени изпити и отделна система от професионални изпити, провеждани от адвокати.
Как гледате на идеята за въвеждане на задължително обучение по юридическа етика? И въобще това работа на държавата ли е?
Ако принципно съществува доверие в обективността на изпитната система в даден факултет, няма причина предметът правна етика да бъде налаган от държавата като част от задължителната програма.
Най-сериозна е дискусията между преподаватели, студенти и юристи от практиката относно стажа за правоспособност на студентите по право. Смята се, че до момента той се провежда напълно формално.
В държави като Великобритания професионалното обучение отдавна е повече от формалност. Едно от първоначалните причини за това е интересът на професионалистите да се ограничи броят на кандидат-юристите. Днес професионалното обучение трябва да бъде пълноценно, иначе току-що дипломиралите се „професионалисти“ ще попаднат под жестока обществена критика.
Има ли случай в Кейбридж, когато преподавател да е взел рушвет под някаква форма от студент, за да му позволи да си издържи изпита?
Традиционно британските правни университети имат ограничен брой студенти, които имат близки отношения с преподавателите. Досега не се знае да е имало случай преподавател да приеме подарък от ученик срещу определена услуга.
Градивна ли е идеята да има две степени за следване на право. Бакалаврите да могат да упражняват професия на съдебни и адвокатски помощници, евентуално да работят в органите на полицията, а само завършилите и магистратура да имат право да стават съдии, прокурори и следователи?
Подобна система отдавна е част от правното образование в Англия, тъй като е много практична. Разбира се, чрез постепенното натрупване на опит, тя позволява на бъдещите юристи да се запознаят със същността на това, какво означава да бъдеш уважаван и съпричастен професионалист.