vergil 
След провалените номинации на съдия, адвокат-президент и прокурор, кризата за избор на конституционен съдия от квотата на Народното събрание се задълбочи.
Съдия Венета Марковска бе „натирена” от Президента Росен Плевнелиев, а неговият пък предшественик президент-адвокат Петър Стоянов се „изниза” с много светски ангажименти. Опитът с прокурор – в лицето на Галя Гугушева, също не се случи.
Ако игнорираме персоните на съответните номинирани личности, стигаме до простия извод, че според ГЕРБ, СДС и т.нар. „независими депутати” няма годни съдия, прокурор и адвокат за „запълване” на състава на Конституционния ни съд. Остава научния потенциал и то най-вече от Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. И то конституционалист!
А по-подходящ от проф. Георги Близнашки няма – ако не си кривим душата.
Карантиите на депутатите от СДС сигурно ще се преобърнат, но това е реалността.
Георги Близнашки (преди да достигне титлата професор) е бил депутат от БСП в 36-то и 40-то Народно събрание. Но пък бе и наблюдател в Европейския парламент в периода 2005-2007 г. и евродепутат (в оня кратичък мандат) през 2007 г. след приемането ни в ЕС.
Не се чумерете „другари” от СДС.
Нека не се връщаме към резила от времето, когато вярвахме, че чрез вас ние жадните за демокрация сме спечелили „с малко, но за винаги”!!!
Лъснаха доста фрапантни детайли.
Снежана Ботушарова в качеството си на бивш партиен секретар
на Юридическия факултет на СУ разписва партийни книжки (за трудoв стаж) в палатковия лагер на „сините” депутати, обявили гладна стачка срещу приемане на сегашната ни Конституция през юли 1991 г. Впоследствие другарката Ботушарова – с резолюция на „синия гуру” Желю Желев стана посланик на България в САЩ, та стигна и до наш съдия в Съда за защита на правата на човека в Страсбург.
Друг ваш боец – майсторът на „сините шутове” Георги Марков,
независимо, че бе „осветен” като сътрудник на ДС, взе че и стана конституционeн съдия, и да прилага Конституция, която с „гладна стачка” е отричал.
Защо до кончината си (Бог да го прости) първият „син” министър на правосъдието Светослав Лучников не желаеше да разговаря с Петър Стоянов
(дори в качеството му на президент на България)? Простичко – Петър Стоянов в качеството си на негов зам.министър го беше предал. Става дума за първия избор на наш съдия в Страсбург. Министър Лучников е имал пълно доверие на заместника си Петър Стоянов и подписвал спокойно купищата преписки, които му поднасял на бюрото. До момента, в който заместникът му (бъдещ президент) не му пробутал и номинации за избор на първия ни съдия в Страсбург. Лучников подписал (доверчиво) без да забележи, че на първо място е името на съпругата на заместника му – адвокат Антонина Стоянова. Благодарение на намесата, тогава (юни 1992 г.) на вестник „Труд” истината лъсна, настана скандал в парламента и правителството на Филип Димитров бе принудено да изпрати уточняващо писмо, че държавата ни се била пообъркала и всъщност нейният титуляр в номинацията е съдията от ВС Димитър Гочев.
На този фон Георги Близнашки си е като най-обикновен монах.
Спокойно е можел да се „маскира” на дисидент, защото въпреки неопровержимите му професионални качества, той стана професор едва на 53 години. И в смутните времена на промените, както е член на БСП, беше и продължава да е най-обичаният преподавател от студентите в Юридическия факултет на Алма матер.
Та пробвайте „другари” от СДС, и да видим какви компромати и сигнали биха постъпили за него.
За встъпването на Георги Близнашки в професорската общност на 8 октомври 2009 г. и кой го поздрави, може да прочетете в секция Правосъдие – подраздел Светско в „Ново попълнение в правното професорско воинство”.
