Проф. Флоранс Беноа–Ромер, ректор на университета в Страсбург: Жалко е да се откажем от най-големите достойнства на Страсбург

Автор: Петър Бучков

 Фотография: Хачик Румян

 Публикувана на: 16-10-2012 г.

В неприетия Протокол 14 се предвиждаше въвеждане на ново основание за недопустимост: „ако жалбоподателят не е претърпял значителен ущърб“. Вашето отношение към казуса?
Като съветник към Съвета на Европа подкрепих влизането на протокола в сила – като реформа, която да опрости и подобри функционирането и ефективността на Съда в Страсбург. Но и бях много против въвеждането на изискването за допустимост, при което ищецът трябва да докаже, че е претърпял съществени вреди.

Това ограничава достъпа до правосъдие и въвежда своеобразна йерархизация между отделните права. Жалко е да се откажем от едно от най-големите достойнства на Страсбург – всеки да може да потърси защита на свое накърнено право. За добро или за лошо, вече загубихме надежда, че този протокол ще влезе в сила. Обмисляме други механизми и методи за подобряване на производството пред ЕСПЧ.
Ефективността няма ли да се повиши, ако за магистрати в ЕСПЧ се назначават само професионални съдии от държавите? Те имат голям опит – решават по 15–20 дела на месец.

Това, че в Срасбург правораздават и адвокати, и университетски преподаватели, смятам за голямо богатство. Важното е избраникът да познава добре механизма на гарантиране на правата на човека чрез Съда в Страсбург и практически да се е занимавал с тези въпроси.
Къде е разковничето тогава?
Най-доброто е всички национални юристи да познават добре ЕКПЧ и ефективно да я прилагат. За да не се налага някой да чувства правата си незащитени и да се обръща към Страсбург.
Такава ли е идеята на семинарите и курсовете, които провеждате в България?
Съветът на Европа полага големи усилия и работи активно за подобряване на знанията и уменията на националните съдии по прилагането на ЕКПЧ. Нужно е и адвокати да изискват съдиите да прилагат конвенцията.
Съдът в Страсбург не може да глобява държавите, които не изпълняват неговите решения или „приятелските споразумения“.
Да, за съжаление единственият предвиден механизъм е този на политически контрол чрез Комитета на министрите, чиито актове в някои държави имат незабавни последици, но в други не им обръщат особено внимание и упорито отказват да променят законодателството си, както произтича от рещение или пък от цялата практика на Съда в Страсбург. По едно дело срещу Турция разправията продължи 12 години. Турция беше осъдена за нарушаване на правото на собственост на хора в Северен Кипър, но отказваше да изпълни решението и да възстанови собствеността, която е отнела.
Налагането на глоби на държавите по подобие на Съда на Европейските общности в Люксембург няма ли да помогне?
Идеята е чудесна, но не стои на дневен ред. Държавите, ратифицирали ЕКПЧ, никога няма да приемат подобна промяна.