vergil 
Задава се поредната ни плащанка на стойност над 300 бона за сметка на данъкоплатците. Цената е за спектакъла на досъдебното производство ( МВР, Следствие и Прокуратура), който ни бе поднесен на 1 април 2010 г. (тогава Велики четвъртък преди Великден) с бруталните арести на бившия министър на отбраната Николай Цонев, съдията от Софийския градски съд Петър Сантиров и бившия главен секретар в Министерството на финансите Тенчо Попов. За даване на подкуп на следователя Петьо Петров (по настоящем шеф на столичното следствие), за да „смачкал” разследването, водено тогава срещу неизвестен извършител, за сключване на неизгодна сделка за 120 милиона лева от Министерство на отбраната с фирма „Електрон прогрес” за изграждането на оптична комуникационна система за Българската армия с кодово име „Странджа 2”.
Тримата обвиняеми Цонев, Сантиров и Попов бяха оправдани на 14 февруари 2014 г. и на втората инстанция от Софийски апелативен съд, който с решение потвърди, оправдателната им присъда от 29 октомври 2012 г. на Софийски градски съд.
И висват големите въпросителни: това първоаприлска шега по време на Великденски пости ли беше, поръчка за саморазправа или безхаберие на досъдебното производство за доказване на престъпление?
Случаят ще остане емблематичен в аналите на правоохраната по отношение на подкупите в България.
Отколе деянието подкуп си е проблем в българското правораздаване, поради предвиденото по закон участие в престъплението и на вземащия и на даващия. Този скуиз отключи през годините развихрянето на корупцията. Свидетели сме били единствено как полицията с помощта на свой сътрудник, даващ подкуп с белязани пари, задържа някой корумпиран. Но за задържан давач на подкуп данни тотално липсват.
Изкусително е да станеш пионер в разбридането на статуквото.
Стори го тогавашният зам. градски прокурор на София Роман Василев с активното съдействие на следователя Петьо Петров в качеството му на получател на подкуп.
Иновациите им направо разбиха представите за практиките в борбата с корупцията.
Видеозаписите в интернет за арестите на Николай Цонев и Тенчо Попов оставиха обществото с провиснала долна джука.
В акцията по арестите на 1 април 2010 г. участваха маскирани антимафиоти от ГДБОП, които изпълняваха упражнения като при задържане на атентатор от Алкайда или на сериен убиец .
При слагането на прангите на най-важния – Николай Цонев във Военно медицинска академия участваше и лично прокурорът Роман Василев. Култува ще остане ролята му в „екшъна”, разпространен от пресцентъра на МВР, с безапелационното: „Г-н Цонев, ще бъдете обвинен, имате… престъпление корупционно. Тъй като сте си абсолютен престъпник,…като всеки един престъпник, долу на земята!”. Миг преди това маскираните антимафиоти заповядват на Цонев: „Остави телефона! С гръб към мен, с гръб към мен! Ръцете горе! Не мърдай! Белезници!”.
„Днес е Велики четвъртък, хубав ден преди Разпети петък, да разпнем трима”,
анализира акцията след арестите прокурор Роман Василев, който три месеца по-рано бе заявил в интервю за списание Правен свят: „Не съм прокурор на дявола”.
Явно не е подозирал, че дни по-късно в интернет ще се появят
кадри от гротеската, при която маскирани антимафиоти докараха до несвяст Тенчо Попов.
Видеоматериалът бе от видеокамерите в нотариалната кантора на съпругата на Попов, където бе задържан след предаване на бял плик на следователя Петьо Петков. Не казвам подкупа, защото в съдебното производство така и не бе установено безспорно какво е било съдържанието на плика. Но за това по-нататък в мотивите на съда. Да се върнем към тръшването на Попов, като на углавен опасен престъпник, при което той губи съзнание.
Коментарът на антимафиоти, изгонени от системата от Михаил Миков (тогавашният министър на МВР) е , че е арестът е бил извършен в нарушение на правилата за тази нелицеприятна дейност. Може би, защото това им е било сефтето в практиката за „тръшване” на човек даващ подкуп, или грешка в заданието?! Заданието, заданието… Сиреч изпълнение на заповед за задържане на особено опасен престъпник. Антимафиотите, макар и некомпетентно, са я изпълнили с възможните за подобна цел средства и в резултат… – бум Попов в безсъзнание в нотариалната кантора на съпругата му…!?
Унижение!
Това е единственото обяснение за безскрупулното отношение към набедените за подкупвачи. И отговор на „заданието”…
Резултатът в поведението на компетентните органи също го демонстрира. Висшият съдебен съвет (ВСС) застана на позицията , че прокурор Роман Василев категорично е нарушил етичните правила, но е бил провокиран за това от Николай Цонев. И го санкционира единствено с порицание!? Тогавашният главен прокурор Борис Велчев заяви, че кариерата на Роман Василев, както и на всеки друг прокурор, нямало да бъде провалена заради подобен случай!
И се стига до повдигнато обвинение от Софийска градска прокуратура за даване на подкуп с цел „смачкване” на дело от следовател на човек, който може и да бъде привлечен като обвиняем. Доста абстрактна хипотеза, която – дори да е вярна, не оправдава по никакъв начин „методиката” за задържане на обвинените.
Някак си цялата истина затъна в ниша на досъдебното безхаберие.
Прокурорската „истина” е изградена само и единствено на СРС (специални разузнавателни средства), набавени и придобити от следователя Петьо Петров.
А именно, че бившият министър на отбраната Николай Цонев му бил предложил подкуп в размер на 60 хил. евро, посредством другите двама обвиняеми – съдия Петър Сантиров и финансистът Тенчо Попов. А следственото дело, предмет на „интереса” било за сключена неизгодна сделка между Министерство на отбраната и фирма „Електрон прогрес“ за изграждането на оптична комуникационна система за Българската армия с кодово име „Странджа 2”. Зад фирмата бенефициент стоял бившият собственик на фонд „Икуест” Георги Крумов. Цената на договора от 2008 г. е 120 милиона лева, от които 40 милиона били изплатени незабавно. Разследването дали сделката е неизгодна бе започнато в края на 2009 г. по сигнал на новоназначения военен министър от ГЕРБ Николай Младенов. Към момента на зрелищните арести на 1 април 2010 г. досъдебното производство се е водело срещу неизвестен извършител.
Шуробаджанашката връзка според обвинението за даване на подкуп.
От случващото се дотук, на онзи етап, става ясно, че по делото „Странджа 2” липсват обвиняеми. Но се получава, че се e появил напорист желаещ , който настоява да бъде смачкано евентуално бъдещо обвинение срещу него по случая. Подобно желание подсказва симптоми на психопатия за човек, който не се чувства виновен.
Според обвинителния акт на прокуратурата, кандидатът за обвиняем бил бившият военен министър от квотата на НДСВ Николай Цонев, който опосредствал желанието си чрез партийния си съратник по линия на НДСВ Тенчо Попов, който пък направил връзката чрез зет си – съдията Петър Сантиров.
За да се срещнели и договорели със съпричастния към делото следовател Петьо Петров.
Междувременно трябва да споменем и
загадъчното командироване на Петьо Петров в Националната следствена служба (НСлС).
По искане на началникът на 3-ти отдел на НСлС Ангел Александрова и със заповед на главният прокурор Борис Велчев е било извършено командироването за срок от една година на следовател Петьо Петров в Националната следствена служба през февруари 2010 г. С мотив да помагал по делото „Странджа-2”. Резил – НСлС при тотално ограничения й обем на работа, да иска подкрепление за подобен случай!? Но отговорите си идват – дни след арестите на Цонев, Сантиров и Попов на 1 април 2010 г.., следователят Петьо Петров е върнат на обичайното му работно място в Столичното следствие. Но пък междувременно е станал събирач на СРС-тата и основен свидетел по делото!
Между съблазънта на 8-ми март и разпването на 1-ви април 2010 г., когато се развива главното действие
През 2010 г Разпети петък бе на 2-ри април. А главният герой във феминистко-атеистичния трилър е командированият следовател Петьо Петров.
Въпросът с обладаването (от демони) все още стои открит. Дали обвиняемите са изкушавали следователя или обратно – дай Боже да разберем някога!
Първата крачка, според обвинението, бил сторил съдията Петър Сантиров на 12-ти март в кафене „Калипсо” в столичния кв. Гоце Делчев, където съдия Петър Сантиров „запознал” следователя Петьо Петров с притесненията на Николай Цонев по случая „Странджа -2 „ и с милионите, които притежавал. Следователят бил завоалирал отговора си и продължил срещите със съдията едва след като си бил консултирал с шефа си?
На следващата среща на 13 март 2010 г в кафене „Бейби флай” следователят вече бил „въоръжен” със СРС-та и заявил, че “За по-малко от 50-60 хиляди евро няма смисъл да го правим.”
“Сумата ще е 100 бона”, му отговорил съдията.
Двамата магистрати били разисквали и темата колко трябва до се плати на вещи лица.
Впоследствие съдията Сантиров срещнал следователя Петьо Петров с Тенчо Попов. Причината – съдия Сантиров бил предупреден, че май го подслушват покрай разследване срещу друг негов колета – Панайот Генков.
Попов попитал има ли начин „делото да се потурчи”, следователят казал „да” и дошъл мигът. На 1-ви април Тенчо Попов се срещнал със следователя Петьо Петров, за да му предаде плик с 20 хил. евро … а, антимафиотите го докараха до несвяст…
Реакцията, тогава на зам. главният прокурор Бойко Найденов бе, че арестите са били предвидени за преди два дни, но в последния момент са настъпили пазарлъци около сумата и първоначалните 60 хиляди евро били значително намалени.
В крайна сметка тримата обвиняеми бяха признати за невинни от Софийски градски съд на 29 октомври 2012 г. Софийска градска прокуратура протестира и в рамките на бързото правораздаване на Република България се достигна до потвърждаване на оправдателната присъда от Софийския апелативен съд на 14 февруари 2014 г.
„Информационен хаос”.
Така магистратите окачествяват момента около предаването на „подкупа” от Тенчо Попов на Петьо Петров в плик и реалността на съществуването на 20 хиляди евро в него.
По простата причина, че има известно размиване във взаимовръзката „пощальон-получател”. Няма свидетели за това, какво е съдържанието на самия плик. От записите на частните охранителни камери в нотариалната кантора на съпругата на Тенчо Попов се вижда единствено как докато го задържат (б.а. нокаутират) някакво лице взема плика, пъха си го в джоба и изчезва.
По-късно Петьо Петров предава в службата си на разследващите незапечатан плик с банкноти от по 200 евро. Незапечетан (както установява и дактилоскопската експертиза). Твърденията пред съда на Тенчо Попов са, че (за урок) е подхвърлил на Петьо Петров плик (запечатан), пълен с недоминирани банкноти.
Изводът е елементарен –
липсва предметът на престъплението,
колкото и голям престъпник да смяташ, че си гепил. Мотивите по темата на съставът на Софийски апелативен съд са убийствени:
“Фактите по делото, касаещи въпросния момент от събитията, показват единствено и само информационен хаос, ориентирането в който е невъзможно на базата на представените от органите на досъдебното производство данни относно плика, който Петров е получил от подсъдимия Попов на 1 април, пликът, който този свидетел е предал доброволно в същия ден в сградата на НСлС и пликът, който е бил предоставен в хода на разследването за експертно криминалистично изследване….Не е възможно да се изключи с несъмнена достоверност на извода вероятността за манипулация в предадения на 1 април 2010 г. от подсъдимия Попов на свидетеля Петьо Петров плик и в неговото съдържание преди да бъде съставен протоколът за доброволно предаване. Ето защо, за съществуване на безспорно доказан по делото факт на предаване на 20 000 евро от подсъдимия Попов на свидетеля Петров, както се твърди в протеста, е невъзможно да се говори”.
Само този довод е достатъчно травмиращ в хипотезата да искаш да тикнеш някого в затвора, но нека хвърлим око и на
някои по-жълтички детайли по повод искането и разрешаването на използването на СРС-та (специални разузнавателни средства).
Главният герой в „исканията” се оказва тогавашният зам. градски прокурор на София Роман Василев. Незнайно защо, се чуди съдът, че разрешенията за подслушване са му били дадени основно от председателя на Бургаския апелативен съд. А черешката на тортата е, че настоящият ни главен прокурор Сотир Цацаров, в качеството си на председател на Пловдивския окръжен съд, също е разрешил на Роман Василев да сересейства чрез Петьо Петров! Според съда, г-н Цацаров е бил подведен от Роман Василев, че предаването на подкупа (оказал се имагинерен) щяло да се случи в Пловдив.
„Без невинност”.
Няма по-точно обяснение на драмата от това, дадено от Курт Вонегът.
Тотално мълчание от страна на прокуратурата, след като изтече 15-дневният срок за протест срещу оправдателната присъда на Цонев, Сантиров и Попов на втора инстанция.
Но…, остават въпросите! Най-вече към прокуратурата, ръководена от Сотир Цацаров, който е бил подведен от друг прокурор – Роман Василев, който пък, както бе награден с пистолет от вътрешния министър на ГЕРБ Цветан Цветанов, така и бе превърнат в маша на ламаринената лейди на БСП Мая Манолова по циничния казус с печатницата в Костинброд.
Никое цвете не ухае здравословно в казуса.
Петьо Петров бе назначен за шеф на столичното следствие. Роман Василев бе „преназначен” като прокурор в специализираната апелативна прокуратура. Николай Цонев стана лидер на партия „Нова Алтернатива”, която съзря своя месия в Надежда Нейнски…
Но да се върнем на предстоящата плащанка от поне 300 бона.
Минимум толкова ще изкарат Цонев, Сантиров и Попов за това, че бяха унизени, задържани, обвинени и оправдани.
Абсолютно не съм съгласен да стана съпричастен с дял от своите данъци към изплащане на тяхното обезщетение. Докато и тримата са с висок (меко казано) финансов статут, около мен, а и в цялата ни държава, бъка от ежедневно унижавани наемници, които чинно си плащат данъците.
Предстои на прокуратурата да изясни на какво е плод поведението на Петьо Петров и на Роман Василев, и има ли в него поне нюанси на престъпление. Това, което не се нуждае от обяснителен или правораздавателен режим е, че и двамата са явни нарцисомани и комплексари…
Търсенето на персонална отговорност му е майката.
По инициатива на адвокат Анатол-Весел Луканов (мир на Душата му) още на 30 октомври 2000 г. България сключи споразумение със Съда за защита правата на човека в Страсбург, че се ангажира да въведе механизъм за търсене на персонална отговорност от магистрати, които са станали причина за нарушаване правата на човека и последващото осъждане на държавата за заплащане на обезщетения.
Вече пет правителства (като не броим служебното) не изпълняват този си ангажимент отпреди 14 години!
На поривистият въпрос „Защо?”, най-откровеният и песимистичен отговор ми даде адвокатът Менко Менков: „Защото, тогава прокуратурата няма да може да изпълнява поръчки”!
