vergil 
Дори и тогава софиянци не се усетиха. Горе долу в тоя период тимаджии се разделиха и с Николай Колев. Мисля, че по онова време те си обтегнаха отношенията с него и го сложиха настрани. Тъй като разбраха, че Колев има прекалени амбиции за някои неща, а предявяваше тези амбиции само на базата на консултантски услуги. Предполагам, че го използваха до момента, до който трябваше да ги консултира как хем да развиват дейност, хем да не прескачат границата на допустимото, за да не попадат под ударите на различни други системи, извън охранителната сфера.
Дори когато подхванаха икономическия си бизнес и започнаха тук-таме да закупуват предприятия (доколко са работили съвсем чисто, или не, не мога да кажа), но дори и тогава
софиянци ги гледаха с пренебрежение. С една насмешка: „Кои са пък тия, откъде се появиха и какво искат?“
Само че се оказа, че тази насмешка е била много фалшива. Защото, по моему, те си бяха намерили вече сериозни консултанти – къде и какви сфери на влияние трябва да заемат. За да могат да си осигурят в бъдеще това, което сега прилича на холдингова структура – безкрайно много предприятия, зад които стои организацията. И винаги могат да маневрират, като прехвърлят средства от една дейност, която е по-печеливша, към друга, която носи по-малко приходи или даже е на загуба, за да покриват средно разходите си. След като софиянци се усетиха за какво става въпрос, тимаджии бяха стигнали до такова високо ниво, че вече е абсурдно да ги изместиш от техния си бизнес.
И тук малко ще избързвам. Сега се чуват приказки, че са успели да накупят толкова много недвижимости – основно в Североизточна България, но и в София, и в страната, вложили са огромни капитали в закупуването им и в момента страдат от остра липса на оборотни пари. Нямат свободни средства да покриват ежедневните и ежемесечните разходи на компанията.“
Малко след като бяхме „отметнали“ ролята на Николай Колев и тактиката на тиха инвазия, дойде и прозренето за успехите на ТИМ. Много точно формулирано от бившия обвинител под пагон:
„Цялата организация, според мен, е построена на това, че действа на ръба.
Никога не прекрачва границата на закона, но винаги е на пределната му черта. Това, което може да се постигне, се постига, независимо от упреците, които може да получат впоследствие за тази си дейност.
Заедно с това, че вървяха в рамките на закона, макар и на границата, те се възползваха от едно явление, което през 90-те години на миналия век беше обществена тайна – огромна маса от държавни и общински служители тръгнаха бързо да забогатяват. Те вземаха луди пари, за да разрешават сделки, да утвърждават различни проекти – за застрояване, за реконструкция, за модернизация. По такъв начин чиновниците, които държаха на всяка цена да забогатеят, им дадоха разрешения за неща, за които обикновеният простосмъртен никога няма да получи зелена улица.
Един от тези чиновници – архитект, който вече не е между живите, знам, че беше поставил въпроса за 53% върху собствеността, за да даде разрешение за строеж по проект на друг човек, който няма нищо общо с организацията на ТИМ. Което означава, че заради тях явно маса народ е балансирал по някакви неписани в закона разпоредби, за да им разрешават неща, които на обикновените хора не се разрешават.“
Нали знаете, най-важното качество на парите е тяхното количество. А което не се купува с пари, сменя собственика си срещу МНОГО пари.
За да мотивират протекцията на чиновници от различните нива на администрацията. И то кеш. Защото във века на информационните технологии, ако си изпросиш процент на съдружие, нещата стават опасни, проверими и напоследък все по-често – проверяеми.
Колкото и да е странно, разговорът ми за ТИМ с експрокурора завърши с оптимистична прогноза. Макар и с мрачен нюанс:
„Един ден те ще започнат да спазват правилата.
Защото за приватизиране, за прибиране, за купуване на безценица у нас остана твърде малко. И тогава, когато те самите станат още по-огромни собственици, ще ги интересува защитата на тази собственост. Тогава ще започнат да налагат правила и на другите хора, които не ги спазват. Този момент ще дойде и в България, когато вече няма да има нищо за приватизация. Както се казва, който крал – крал… Налагайки правила, те ще пазят своето. Вижте, „Армеец“ за 2008 г., например, има само 3 откраднати автомобила. Много бързо ги връщат, има кой да ги издирва, пък и който вижда застрахователя, си казва: „По добре да ги зарежа – вятърът духа, падат саксии на главите на хората…“
ЦИТАДЕЛА НА ВЪРХА
17 години след раждането си ТИМ вече е империя. А България все така си стои свряна в задния двор на Европа.
Подсмърча като превтасала мома, че всеки отбягва компанията й. От време на време обидено надава вой, че няма кой да оцени безценните й достойнства, които се множат с напредването на възрастта и опитите й да лъсне повехналия си имидж. Сама се навива, че зли завистници възпират тълпата от мераклии да поискат ръката й. И отчаяно чака поредния заветен богат жених-спасител. Но това е ария от друга опера. Опера, в която главната роля се играе не от кандидат-младоженката, а от сватовниците…
В сбърканата ни демокрация точно те заемат ключовите позиции – с прецизната точност на брокери, чиято основна цел е да оставят държавата от страната на булката. Винаги. Независимо от изборните резултати и цвета на управляващите.
Явно „Тихина“, освен инкубатор на командоси, е била и люпилня на изключително прозорливи и предпазливи бизнескомбинатори. Как иначе да си обясним феномена, с който заченатото от няколко старшини на свръхсрочна служба отроче не просто удържа позициите си толкова дълго време, но и издигна цяла цитадела на върха под носа на държавата.
Отдавна вече никой не си спомня за Кръстника,
след като Иво Карамански бе застрелян едва ли не в битова свада.
Империята „Мултигруп“ също залезе безславно след убийството на Илия Павлов.
Откакто Емил Кюлев бе преселен с куршуми от неправилната страна на тревата, бизнесът, който остави, продължава да върви, но някак тихомълком – под сурдинка, без парадността на фанфарите.
Куршуми секнаха и пералнята за пари на Иван Тодоров – Доктора, и картофения просперитет на Косьо Самоковеца.
Дори спряганият за баща на ТИМ – военния прокурор №1 Николай Колев, потъна в забвение, след като бе гръмнат като куче пред дома си с 10 изстрела в гърба.
ВИС и СИК – някогашните страшилища на подземния и надземния бизнес у нас, също останаха без зъби след пътечка от трупове на бивши и действащи сътрудници на групировките. С упоритата монотонност на китайската капка тя последователно проправи трасето до убийствата на братята Васил и Георги Илиеви (ВИС) и до рязкото влошаване на здравословното състояние в ареста и извън него на другите двама емблематични братя – Красимир и Николай Маринови, по-известни като Маргините (СИК).
На този фон от трупове, възходи и падения босовете на ТИМ изглеждат като галеници на съдбата.
Или като перфектни играчи в политическата рулетка на България. Кой и какво ги крепи на върха? И на каква цена?
Също като древните, които са смятали, че светът е стъпил на гърбовете на три кита, стратезите на ТИМ са издигнали цитаделата си върху три солидни основи, доказали устойчивостта си през хилядолетията – военната дисциплна, информацията и страха. И умело балансират в условията на двойния аршин, който властва в България. Чудно ли е тогава, че държавата все повече се свива в черупката си, а диригентската палка на управлението й се размахва от блуждаещи атоми, които по някаква ирония на съдбата случайно са се оказали на гребена на вълната. Но не са проспали шанса си и методично трупат дивиденти от него.
Въпросът ще се събуди ли България, все още чака своя отговор.
