vergil Автор; Петър Бучков
Фотография: Хачик Румян
Публикувана на: 27.08.2012 г.
Полиглот със свободен дух и с фантастична правна кариера и при това само на 29 години! Така в най-сбит формат звучи описанието на личността на Александър Корнезов – шеф на референдерите в екипа на Александър Арабаджиев – първият български съдия в Съда на Европейските общности (СЕО) в Люксембург. Постът му е мечта за много мастити професори по право.
Александър Корнезов е горд, че сам е извоювал мечтите за житейската си реализация. Дразни се, когато завистници обясняват достиженията му с факта, че бил син на видния български съдия и политик проф. Любен Корнезов.
В европравните институции “парашутисти няма”,
както сме навикнали у нас. Конвертируеми са единствено личните качества и квалификация. Съдиите, генералните адвокати и реферандерите в Люксембургския съд са наднационални фигури и не отстояват конкретни държавни интереси. Те са блюстители на законовия ред на Европейската общност, регулатори и законотворци на правните норми в страните-членки, включително и на взаимоотношенията между тях. Да работиш в СЕО не е благодарение само на отличен професионализъм и владеене на езици, а и на космополитни личностни качества.
Никой не избира родителите си и за Александър Корнезов
сблъсъкът с правото е бил неизбежен.
Роден е през 1978 г. в Ямбол, където баща му е бил съдия. От малък любопитствал и разглеждал тайно делата, по които работел татко му. Докато не попаднал на снимки от дело за тежко изнасилване и убийство. Няколко нощи сънувал кошмари и оттогава за наказателно право не иска и да чуе. “В никакъв случай не е имало каквато и да е форма на натиск от семейството ми какво да уча. Вкъщи това не играе. Но вероятно като съм расъл в такава атмосфера малко или много някак естествено идва изборът”, така Алескандър Корнезов си обяснява решението да кандидатства в Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. От тогава правото е голямата му любов, но
неукротимата му страст са пътешествията.
От 6-годишен заспивал с атласи и географски карти и обикалял света в мечтите си: “ Мислех, че тази моя мечта никога няма да се осъществи, обществото ни беше в изолация, а и моето семейство никога не е пътувало. Те не познават света.”
Тутакси откликва на първата възможност, която се появява, докато следва право – студентските бригади в чужбина. Става един от пионерите, които се осмеляват да тръгнат. Повече от година е работил като
берач на ягоди в Англия и сервитьор в САЩ.
“Там направих моите първи спестявания и с тях започнах да обикалям света доколкото мога”, спомня си за началото Корнезов. Впоследствие като утвърден специалист с нарастващи доходи все повече засища глада си за пътешествия. Любимата му дестинация е Латинска Америка и вече е бил почти навсякъде там. Стремежът на Корнезов да обиколи света отключва и невероятната му дарба към чуждите езици. Владее перфектно английски, френски, испански, португалски и руски. В момента задълбочено учи арабски: “ Доста трудничко е, но искам да опозная и Близкия изток. Миналата година бях в Йемен и там за първи път изпитах истински културен шок. Човек трябва да е много широко скроен, особено след терористичните актове там, за да оцени, че и тази култура има достойнства”, са усещанията му от сблъсъка с Ориента.
Кариерата в правото.
След дипломирането в Софийския универсиет през 2003 г. Александър Корнезов специализира Право на Европейския съюз в един от култовите университети – Колежа на Европа в Брюж, Белгия. Веднага получава покана за работа в най-реномираната и мощна адвокатска компания по европейско право в Брюксел Van Bael & Bellis : “ Занимавах се предимно с европейско антидъмпингово и антисубсидийно право, европейското право на конкуренцията – картели, злоупотреба с господстващо положение, сливания и придобиване на контрол, както и с правото на Световната търговска организация. Сред клиентите, с които работех, мога да спомена Microsoft в прочутата им сага с Европейската Комисия, Sony, Hitachi, Cannon, Philips, множество компании от Китай, Индия, Близкия изток, както и с правителствата на Египет и Тайван.”
През 2006 г. се запознава с Александър Арабаджиев, когато той беше наблюдател в Европейския парламент, далеч преди да бъде номиниран за съдия в Съда на Европейските общности. За Александър Корнезов срещата с големия юрист Александър Арабаджиев е един от най-значимите и провокативни моменти в живота му: “ От самото начало разбрах, че споделяме един общ идеал за чисто правосъдие и разбиране, че правото е и винаги ще си остане наука за справедливостта, а не начин за прокарване на интереси, както и едно общо желание да докажем, всеки в тогавашното си качество, че българският юрист с нищо не отстъпва на колегите си от ЕС, дори в областта на европейското право. Този общ светоглед и общата амбиция ме накараха, когато съдия Арабаджиев ме покани да работя като референдер в бъдещия му кабинет, да взема нелекото решение да напусна адвокатската кантора.“
Докторат и огорчение в София
Преди месец Александър Корнезов защити докторат по право в Софийския университет по възловата тема за европравната ни интеграция: “Преюдициалните запитвания до Съда на Европейските общности”. Можел е да го направи в много други елитни европейски университети. Изборът му на родната Алма Матер не е случаен: ”След като „узрях”да правя дисертация и избрах темата, реших да бъде на български, за да може тази изключително важна област от Европейското право – преюдициалните запитвания, да тръгне да се развива и в България”.
Защита пред Специализиран научен съвет от трдесетина наши именити професори по право е успешна.
Но вместо удовлетворен, Корнезов изглеждаше като попарен и веднага ми каза: “Голямата част от членовете на съвета въобще не знаеха за какво става въпрос в труда ми. Изненадах се неприятно … Все пак това е нашият правен елит! Още нещо – повечето не само, че нямапа предсатава за какво им говорих, но почувствах, че не ги и интересува. Въпреки че дори използвах малко по-рязък тон, за да се опитам да ги събудя.”
Новопомазаният доктор по право Александър Корнезов си замина от България разтревожен за бъдещото на родното ни правораздаване в морето на европейските стандарти. Дисертацията му излезе в книга, която според специалисти е написана перфектно с отлична практическа насоченост и би трябвало да стане част от задължителните познания на съдиите при атестирането им от Висшия съдебен съвет.
БЛИЦ
Европейското право си остава екзотика в България
Колко запитвания до Съда в Люксембург има от другите държави членки на ЕС?
Много са активни. Да се отправят запитвания не е самоцел. Съдията иска да си реши делото правилно и като не му е ясна дадена директива – пита
Според вас, прилага ли се европейското право в България?
Европейското право си остава и до днес пълна екзотика в България, както за юриста с 20-годишен опит, така и за българския студент, който заучава единствено най-общи теоретични постановки. Правото на ЕС е необятна материя, която обхваща всички клонове на правото – от данъчното и финансовото , през търговското и облигационното, осигурителното и трудовото, на конкуренцията и т.н., до наказателното право. Преюдициалното производство, на което е посветена книгата ми, е само част от европейското процесуално право, но затова пък – межеби най-важната. Преюдициалното запитване ще революционизира българския граждански, административен, конституционен и наказателен процес. Абсолютно задължително е българските съдии и адвокати да са наясно как функционира това производство, което се задейства пред българския съд. Вече дори ГПК, в своята Глава 59-а, съдържа разпоредби във връзка с преюдициалното запитване до Съда на ЕО, макар и редакцията им да не е сред най-сполучливите.
Какви са последиците ако български съд не отправи преюдициално запитване или постанови решение в противоречие на европейското право.
Българският съд е длъжен в определени случаи да отправи преюдициално запитване до СЕО, особено, но не само, ако е последна съдебна инстанция по дадено дело. Ясно заявявам, че българските съдилища не спазват това свое задължение. Неотправянето на преюдициално запитване до СЕО или неприлагането на европейското право опорочава решенията им. Сблъсках се с десетки решения само от началото на тази година, на български съдилища, включително на ВАС и на ВКС, които откровено противоречат на азбучни правила на европейското право. Това са двойно опорочени съдебни решения – първо поради съществени процесуални нарушения, а именно неотправянето на преюдициално запитване до СЕО, и второ, поради нарушение на материалното право, а именно неприлагането или неправилното прилагане на материалното право на ЕС. Т
ова също така представлява и неизпълнение на общностните задължения на България, което може да доведе до осъждането на България и налагането на солидни глоби.
От какъв порядък са глобите?
Като пример мога да дам едно висящо в момента дело пред СЕО, в което Европейската комисия иска налагането на глоба на Франция за несъобразяване с решение на СЕО в размер на над 55 милиона евро – сума, която нараства с всеки изминал ден на неизпълнение, като в допълнение се иска и налагането на глоба от над 43 000 евро дневно до пълното изпъление на решението, което Съдът на ЕО предстои да постанови. В тази връзка искам да призова българските съдии да започнат съвестно да прилагат общностното право и да сезират СЕО с преюдициални запитвания в предвидените в европейското право случаи. Също така и адвокатите, и по-общо страните по дела, в които общностното право не е било приложено или е било неправилно приложено, да сезират Европейската комисия с оплакване, както и да търсят обезщетение за вреди пред българските съдилища – обезщетение, което им се полага по силата на европейското право. Само така можем да гарантираме правата на българските граждани и компании, които им дава европейското право.
