Автор: Петър Бучков
Фотография: Хачик Румян
Публикувана на: 28.08.2012 г.
Невероятен летящ старт в кариерата с поставяне на своеобразен рекорд в Съда на Европейските общности в Люксембург (СЕО). Това е съдбата на българския юрист Ангел Пачев. Първият трудов договор в живота му е като реферандер в кабинета на нашия съдия Александър Арабаджиев след приемането ни в ЕС от 1-ви януари 2007 г. Само на 24 години Ангел стана най-младият реферандер във върховната съдебна институция на Стария континент. Малцина са прависттие в Европа, които да не мечтаят за престижния му пост.
Семейството и на Френската гимназия.
Ангел Пачев е роден на 3-ти юни 1983 г. в София. Първото задължително услови да се постигне подобна реализация е отличното владеене на чужди езици. Още от 4-5 годишен започва да учи английски. „Малко или много беше амбиция на майка ми. Баща ми се шегуваше, че не познавам кирилицата, а вече уча латиница. Не беше вярно. Майка ми ми помогна да се запозная и с български език още преди да тръгна на училище”, спомня си Ангел с благодарност за упоритостта на майка си.
Завършва Френска гимназия в София. Отчита, че на добрата подготовка дължи възможността и шанса да следва във Франция. Като ученик се увлича от биологията и химията, а във физиката е направо влюбен. За избора на правото повлияват родителите му:” Имах примера на баща ми, който сега е адвокат, а преди беше юрисконсулт. Вслушах се в съвета на родителите ми и не съжалявам. Без подкрепата им тези години на студенстване в чужбина нямаше да се случат. Бях на осемнадесет, с език, който само ми позволяваше да комуникирам, без квартира и без работа и без никакво знание за това дали ще се справя.”
Из европейските университети.
Изучаването на правото Ангел Пачев започва от Университета на Бургундия в Дижон през 2001 г. „Правото ми хареса още от първите лекции и разбрах, че не съм сбъркал с избора си. И преди ме интригувало, но нямах ясна представа какво точно представлява. Не знаех, че е построено или почива на икономически основи. Европейското право, на което сме свидетели днес, започва да надхвърля тази идея. Говорим вече за социална интеграция, за все по-тясно създаващо се единство.”
След третата година в Дижон, по програмата за обмен на студенти „Еразмус”, заминава за Университета на кралицата в Белфаст. Без проблем успява да се интегрира, макар че езичната среда в Ирландия се различава с няколко акцента и специфичен начин на говорене. После постъпва Университета „Жан Мулен” в Лион. Там става магистър по европейско право. „Френската система е такава, че след четвъртата година се прави една селекция от университетите по досиета и не всеки може да продължи в желаната специалност”, казва Ангел.
Той изпраща досието си и е приет в университетите в Страсбург, в Париж, в Париж 1 и в Люксембург.
Колебанието му е голямо през лятото на 2005 г.
Избира Люксембург, където акцентът е върху придобиване на умения в т.нар. производство пред европейските съдилища.
Там негови преподаватели са много известни съдии и генерални адвокати от Съда на Европейските общности. Доброто представяне му позволява през 2006 година да постъпи на стаж първо при чешкия, а после при словенския съдия в СЕО.
Вместо купон – стажове през ваканциите
Ангел Пачев обича да рисува, да пътешества, да плува и да кара велосипед, свири отлично на китара. Но откакто станал студент все по-малко му оставало време за тях. Ваканциите си идва в родината и стажува в адвокатски кантори, предприятия и различни държавни институции. „За да не оставам пасивен към българското право и да си разширявам обзора”.
Сбъдването на мечтата
Още като студент в Лион Пачев присъства при разглеждането на различни дела в СЕО в Люксембург. Тогава си казва: ”Искам един ден тук да работя!” Това става и голямата му мечта. И тя се сбъдва веднага след приемането ни в ЕС и назначаването на Александър Арабаджиев за първият ни български съдия в СЕО. Двамата се запознават през декември 2006 година, Ангел представя кандидатурата си, одобрен е и така става най-младият реферандер в Люксембург. Някои колеги на съдия Арабаджиев приемат като рискован избора му на толкова млад и без голям опит юрист. Но за година и половина работа съмненията им напълно са заличени. Нещо повече, кабинетът на българския съдия стана известен в Люксембург с факта, че най-бързо решава възложените му дела. А това е невъзможно без професионализма на реферандерите, които изнасят основната част от работата. За Пачев и колегата му Александър Корнезов в СЕО се шегуват, че ако ти трябват в събота и неделя, може да ги откриеш в сградата на съда. Доказателство за оценката на кабинета на българския съдия Арабаджиев е обстоятелството, че на него първи възложиха да разглежда нововъведените бързи производства по спешни преюдициални запитвания. Това е нещо ново и революционно за съда в Люксембург и стартира като процедура от тази пролет. Затова и отпуската на Пачев е по-кратка това лято.
Идентифициране като български юрист
Желанието на Ангел да разширява кръгозора си в правото не спира, въпреки заветния пост и няколкото дипломи, с които би могъл да работи като юрист във всяка престижна кантора или институция по света. Последното му предизвикателство е да завърши и Юридическия факултет на СУ”Св. Климент Охридски” . От април 2007 г. вече е студент и в родната Алма матер. Подготовката не му тежи, но проблемът е в натоварената му работа и явяването на изпити. Така всяка отпуска превръща в изпитна сесия. Благодарен е на преподавателите, че приемат да проверяват знанията му по индивидуален план. „ Завършването на Софийския университете го приемам като част от нещо, което трябва да ме определя. Според мен е нормално за един юрист българин, който работи в чужда среда с български юристи, да познава българското право. Искам да изразя огромна благодарност към г-н Арабаджиев, който подхранва у мен това желание”.
БЛИЦ
Какво ви привлече точно към правото на Европейските общности?
Любопитно е, че идеята за създаване на европейската общност е била с цел да има общ пазар на ресурсите, които поддържат военната индустрия, за да се избегнат катастрофи като световните войни и локалните военни конфликти. Тази идея после е прераснала в създаване на Европейския съюз. Много е интересно да се види как се развива този процес. Някои говорят за федерация, за държавен тип устройство, и оприличават европейските институции на някои държавни органи. Това, което научих от обучението ми по европейско право е, че колкото е голямо интеграционното желание и движение за създаване на тази общност, толкова са силни и дезинтеграционните сили, които пречат и тласкат в друга посока. Въпросът е дали ще се получи някакво равновесие между тези сили.
Кое надделява в момента?
Не мога да се ангажирам с отговор, тъй като процесът е доста сложен и много динамичен. А това го прави още по-интересен, особено когато участваш в неговата реализация по някакъв начин.
Как в
и се вижда преподаването в Юридическия факултет в СУ”Св. Климент Охридски” след опита в толкова елитни европейски университети?
Прави ми впечатление, че учебниците по право у нас поддържат един така доста академичен и научен стил. Чудя се дали той е подходящ за студенти първа и втора година, защото в този период те още не са юристи. Аз, като дипломиран юрист, мога да извлека много неща от тези учебници, но невопостапилите студенти?!