Щом се натегне политическата ни обстановка и се отпочва поредният популистки анализ на това що е то робство, уволнения и пр. отклоняване от сърцевината на проблемите. При подобен период на „политерекция“ през 2010 г. големият български писател и енциклопедист Атанас Славов написа есето „Робство и робуване“, което бе публикувано в списание Правен свят – бр. 5, юли 2010 г. Звучи повече от актуално. Бог да прости гениалния Атанас Славов:
„Робство и робуване
Буля Захарийца лъска хаета за Великден и були Захарийчин Георги се връща от кръчмата на Влашкия, дето се е отбил след десетчасовия си работен ден във фабриката, и се сдърпват, както винаги. Той иска тя да се присегне да му подаде редовното павурче ракия за допиване през прозорчето на кухнята, че компанията си е свършила парите, и му вика:
– Ша чакаш да забърша и ша влезиш сам да си земиш, квота щеш! Докога ша ти робувам бе, сарахош със сарахошян такъв!
И се изправя, и кръстът й скръцва!
Това е „робуването“.
Т.е. робуването е нещо, дето те поставя в положението на роб, без да си роб! Обидно! Възмутително, неуважително, унизително, обидно, обидно, обидно!… Все едно да те издънгалачи някой и да кажеш: .Да не съм ти магаре да ме бийш, бе!“ От къде на къде да си магаре!
Добре!
Ами тогава какво е да си роб? Роб е, да нямаш никакви права. Ни да миеш хаета, когато решиш, ни да се почерпиш в кръчмата на Влашкия с парите, дето са ти ги платили чорбаджиите за работата ти във фабриката, ни да се жениш, ни да се обаждаш, ни да се дърпаш, ако ти продадат децата или ти думнат челото на тезгяха и ти смъкнат гащите. Отзад.
Статията свърши!
Следва бележка под линия.
Роб означава човек, който няма никакви права.
Животът на разните видове роби е различен като разликата е от небето до земята, но тези разлики са резултат само на каприза на робовладелеца.
Може да са на много висока почит и да живеят в охолство като Езоп. Може да са изтощавани до смърт на 20-годпшна възраст и да ги убиват, за да си купят нови.
Може да ги оковават за греблата на галерите си, както правят испанските колонизатори на Южна А.мерика с циганите си, и да ги шибат да гребат, докато умрат (Не е съвсем ясно за науката. Чинтулов като пее доста робство … всички на оръжие! тези сливенски роби, ако им са приковани ръцете за греблата на турските галери, как са грабвали оръжието, но това са подробности).
Може да ги карат да се колят един друг на римския Колизеум, докато тълпата от амфитеатъра възторжено пърди! Все то!
Статутът на робите не зависи от това за кое време става дума.
От кажи-речи началото на Римската империя до края на 19-и век след Христа си е все същото.
Нито зависи от мястото, където се прилага. Така например в Румъния има робство до средата на 19-и век, докато в България и Гърция няма. В книгата си „Светът на циганите“, която издадох в САЩ, съм поместил плакат на влашкия манастир „Свети Илия“, че на 8 май 1852 г. църковното настоятелство ще продава първокласна бройка цигански роби. Нека поясним, че статутът на румънските семейни цигани роби, занаятчии и земеделски работници се различава рязко от жестокото третиране на манастирските роби в северната ни съседка.
Всъщност истинският ужас настъпва с колонизацията на Америка,
когато плодотворните безкрайни простори и пасища на новия континент искат много работна ръка. Започва истерична търговия с роби. Главният източник е Африка. Арабите поробват човешката стока, продават я на роботърговските посредници – датските мореплаватели и датчаните я разпродават в Карибско море, Южна и Северна Америка. Публикувал съм и смразяващата кръвта поръчка на датския крал до шефа на робската търговия на Дания в Карибско море да установи кое е по-изгодно: негрите да запазят семействата си и да раждат робски приплод или да бъдат експлоатирани до смърт, след което да се купят „пресни“ млади роби. Подробният анализ в отговора до краля сочи, че има повече сметка робите да се изцеждат до смърт до 22- 25 – годишна възраст, след което да се купуват нови млади роби. (Виж роба хаджи Димитър Асенов на снимката от хаджилъка му с френската си жилетка на квадрати!)
По това време търговецът „роб“ – българинът Богориди – купува 11 черни роби товарачи и носачи за мазите си в центъра на африканската търговия на Османската империя – пристанището на Александрия. Брат му – български „роб“ – пък става губернатор на Източна Румелия, „робът“ Желязков от Сливен – производител и снабдител на платове за редовната османска армия и пр„ и пр., и пр., и пр.
Знаете ли, че ми писна?!
Няма ли някой в тази държава да обясни какви са истинските закони на злото и къде са се ширили, за да се изчистят българските мозъци от законите на Пена-Мара Пена-Мара-гюбек-кючек-дай една пара-рубла-марка-фе ниг-долар-евроооо, бе чиичооооо! Да нахраня децата бе, чичоооооо„.
Автор: Атанас Славов