vergil 
На лаик със средностатистическо КПД ще са необходими 350 хиляди минути.
Да приемем, че за проверка на една бюлетина е необходима една минута. Звучи доста оптимистично – сравнение по дължина и ширина, плътност на хартията и мастилото, начин на рязане и сгъване, грешки в имената на партиите и кандидатите и пр., но да приемем една минута. А защо лаик – защото трудно човек с психическо и физическо състояние в нормите, би се захванал с подобно нравосадно и доучително проучване.
Та, за проверката ще се нужни минимум 350 хиляди минути.
Обърнато в часове, това прави шест хиляди часа.
Да посмятаме от гледна точка на трудовия процес. Пълноценното работно време на ден на един средностатистически човек при тази дейност е шест часа. Обърнато в работни дни, това прави хиляда дни. А в седмици – двеста. Като махнем официалните празници, тези двеста работни седмици си стават тамън четири години! Невероятно, но математически факт.
Да приемем, че не един лаик, а четирима се захванат с експертизата.
Тогава ще им е нужна само една година.
Ако станат 48 – един месец. При 192-ма – една седмица, При около хиляда – един ден. И ако са шест хиляди, могат да отхвърлят за един час това, което стори зам. градският прокурор, за да даде заключението си.
Доколкото разбрахме предстои прокуратурата да възложи задълбочена експертна проверка. Кой ще се хване да го стори не знам, но ще си позволя един добронамерен съвет:
Съберете дамите, които проверяваха фишовете в Спортния тотализатор по времето на соца.
Положението е досущ същото. В онези светли времена в търсенето на късмета нашенците седмично пускаха между 250 и 400 хиляди фишове в ТОТО 2. Фишовете от всички пунктове в страната се събираха в чували, запечатваха се с опис и под охрана се докарваха в нощта на неделя срещу понеделник пред Спортната палата в София.
Там, на последния етаж ги очакваха над 160 дами от цялата възрастова палитра на женската красота.
Единствените мъже в мероприятието бяха двама, които имаха за задача да пренесат до последния етаж чувалите с фишове.
Фишовете се проверяваха един по един с ръчно изработени от работничките шаблони, описваха се в специални тефтери и пр. Женската гвардия имаше строга йерархия – началничка, заместнички, бригадирки, проверители, преброители и пр. А атмосферата приличаше на кошер, жужащ от всевъзможните звуци, които една жена може да издаде – смях, забележки, караници, ругатни, нецензурни коментари и подмятания, забележки, изповеди, клюки и пак смях… абе като в харем. А ухажори не липсваха – по-голямата част от ръководителите и служителите на всевъзможните спортни федерации в Спортната палата бяха мъже…, и то основно женени!
Впечатленията ми са лични, тъй като майка ми Марлена (мир на душата й) работеше в този харем през първите 15 години от моя живот. За сметка на алармата, заплатите бяха мижави…
Но 160-те дами се справяха прекрасно с книжата на късмета за между 32 и 35 часа.
Чувалите с фишовете пристигаха в нощта срещу понеделник. Работеха понеделник и вторник от 7 часа сутринта до 7 часа вечерта, а в сряда от 7 часа сутринта, докато свършат – обикновено между 14 и 16 часа. Редът беше такъв, че в четвъртък по обяд трябваше да се обяват резултатите и печелившите да започнат да се стягат за банкета – тогава хората се гордееха с късмета си и падаше яко ядене и пиене…
Но да се върна по същество. Този работен цикъл прави между 32 и 35 часа, което е даже повече от реално отработваните 30 часа в една работна седмица.
Аритметичната аналогия с проверката на прословутите бюлетини е невероятна ( втори източник за сравнение).
35 часа са били необходими на 160 жени, за да проверят 350 хиляди фиша. Ако е била една са щели да й трябват шест хиляди часа или четири години. Имаме абсолютно съвпадение и потвърждение на сметките на необходимото време за проверка на бюлетините.
Та господа от прокуратурата, потърсете за съдействие все още живите от тази женска гвардия в социалистическия ни Спортен тотализатор. Ако не за работа, то поне да им вземете опита на професионална организация или както е модерно днес – Ноу-хау-то
Към 60 хиляди лева ще са необходими за проверката.
За подобен нравосаден труд на проверяващия бюлетините е дори малко от една заплата по хиляда лева месечно, но да ги турим хиляда. За четиригодишен труд това са 48 хиляди, а с осигуровките за сметка на работодателя си чукват тамън 60 бона.
Изводът в конкретната ситуация е, че ръководителят на разбридането на националния скандал с „арестуваните” бюлетини
прокурор Роман Василев е спестил на държавата 60 хиляди лева
с констатацията си от едночасов досег до тях, че повечето били истински. Уникално! Това означава, че прокурор Роман Василев обладава коефициент на интелигентност – IQ, поне колкото на шест хиляди тотаджийки от времето на соца.
От сведения в документална литература, на мен ми е известен само един човек – индийският бодхисатва ОШО, който е бил в състояние за около 10-15 минути да се запознае със съдържанието на книга от 500 страници. Това ще рече към 2500-3000 страници за час.
А нашият прокурор – 350 хиляди за един час!?
Някой ще рече: „дяволска работа”!
Но, за да бъдем коректни ще ви припомня, че няколко месеца след идването на ГЕРБ на власт – през ноември 2009 г. в интервю пред списание Правен свят, г-н Роман Василев се изока от корицата „Не съм прокурор на дявола”…
