Конкретният повод е изявление на собственика на румънския футболен гранд Стяуа Букурещ Джиджи Бекали (разпространено от Romanian-Football.com на 13 февруари 2010 г.), с което отказва да извърши трансфер в клуба си на българския защитник от ЦСКА и национал Иван Иванов : „Вместо да взимам един гей в Стяуа, предпочитам да играя с юношите… Може и да е шега, че е обратен, ама ако е истина… В моето семейство Стяуа няма какво да търси един гей. Никой не може да ме убеди с кой да играя. Ще взимам този, който ми харесва”.
Моментална реакция от румънската хомосексуална общност.
На 3 март 2010 г. неправитeлствената организация Accept, която разпространява и защитава в Румъния правата на лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални, подава жалба пред Националния съвет за защита от дискриминация (CNCD) срещу професионалния футболен Стяуа и срещу г-н Джиджи Бекали, който се представя за „шеф“ на този клуб.
Според Accept изтъква, че
е нарушен принципът на равно третиране в областта на наемането на работа.
Относно самия клуб ФК Стяуа, Accept заявява, че той нито за момент не се е разграничил от изявленията на г-н Бекали.
Националният съвет за защита от дискриминация преценява, че
тези обстоятелства не попадат в областта на трудовоправните отношения,
тъй като изявленията на г-н Бекали не могат да бъдат разглеждани като изявления на работодател или на лице, отговарящо за наемането на работа. Същевременно, обаче, CNCD счита, че
тези изявления съставляват дискриминация под формата на тормоз и санкционира г-н Бекали с предупреждение.
Accept подава жалба срещу това решение пред Апелативния съд в Букурещ, който, преди да се произнесе, отправя до Съда на Европейския съюз въпроси относно тълкуването на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите.
Из решението на евромагистратите в Люксембург:
„Директивата за равното третиране в областта на заетостта и професиите създава основна рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и труда. Съгласно тази директива, когато пред съдебен или друг компетентен орган се установяват обстоятелства, позволяващи да се направи предположение за съществуването на дискриминация,
тежестта на доказване лежи върху съответните ответници,
които трябва да докажат, че независимо от тези съмнения за дискриминация, принципът на равно третиране не е бил нарушен.
По своето естество директивата може да се прилага в положения като това, което е в основата на спора в главното производство пред Апелативния съд в Букурещ, отнасящи се до изявления, свързани с условията за достъп до работа, включително и до условията за наемане на работа. Съдът подчертава, че
спецификата при назначаването на професионални футболисти е без значение в това отношение, защото упражняването на спорта като стопанска дейност попада напълно в обхвата на правото на Европейския съюз.
Що се отнася до становището на FC Steaua в спора по главното производство, според уточнението на Съда, само по себе си обстоятелството, че изявления като тези на г-н Бекали не са направени директно от конкретен ответник, не представлява пречка по отношение на същата страна да бъде установено съществуването на „факти, от които може да бъде заключено, че е налице дискриминация“ по смисъла на директивата.
Вследствие на това работодателят ответник не може да отхвърли съществуването на факти, от които може да бъде заключено, че провежда дискриминационна политика на наемане на работа,
като се ограничи с това да изтъкне, че изявленията, насочващи към съществуването на хомофобска политика при наемане на работа, са направени от лице, което макар и да заявява и да изглежда, че играе важна роля в управлението на този работодател, от правна гледна точка не е упълномощено да го ангажира по въпросите на наемането на работа. Според Съда обстоятелството, че този работодател не се е разграничил категорично от разглежданите изявления може да бъде взето пред вид при преценката на неговата политика на наемане на работа.
От друга страна Съдът уточнява, че
тежестта на доказване, така както тя е уредена от директивата, не води до това да се изисква доказателство, което не би било възможно да бъде представено
без да се накърни правото на зачитане на личния живот. Всъщност
съмненията за дискриминация, основана на сексуална ориентация, биха могли да бъдат отхвърлени със съвкупност от съвпадащи доказателства,
без същевременно ответникът да трябва да доказва, че в миналото са били наемани лица с определена сексуална ориентация. Сред тези доказателства би могло да бъде например категоричното му разграничаване от дискриминационните публични изявления, както и съществуването на изрични разпоредби в неговата политика за наемане на работа, насочени към това да се гарантира спазването на принципа на равно третиране.
И накрая, Съдът изтъква, че
директивата не допуска национална правна уредба, по силата на която при установяване на дискриминация, основана на сексуална ориентация, след изтичането на шест месеца от датата на настъпване на фактите е възможно да се наложи само „предупреждение“, щом като тази санкция няма ефективен, пропорционален и възпиращ характер. Задача на румънската юрисдикция е обаче да прецени дали е такъв конкретният случай”.