vergil Автор: HOPE
Фотография: Хачик Румян
Публикувана на: 18-01-2013 г.
Проблемите на каноничния статут на Българската православна църква (БПЦ) се опитаха да разяснят пред обществото монахът Касиан и неговите братя от манастир „Св. Благовещение” край с. Копиловци на пресконференция на 3 декември 2012 г. в София Прес. Опитът им най-меко казано бе саботиран от проф. Калин Янакиев. И пресконферецията затъна в сценария на „перманентната селска революция”, както Атанас Славов нарича „демократичния ни преход”, в стила „Кой не скача е ченге…”. Хората дошли да чуят аргументите на Касиан и братята му за каноничните отклонения в БПЦ си тръгнаха разочаровани.
Същевременно в различни медии заваляха обвинения в какво ли не срещу монаха Касиан. Най-интересното, сред които, е че с поведенеито си пречел на реформацията на БПЦ. Реформа – любимото отроче и извинение на прехода, може да има обяснения в светския живот, но „такова явление е непознато и абсурдно за Църквата, защото Тя е Божествена и неизменна”, категоричен е Касиан – „монахът от гората”, както го нарекоха критиците му.
Предлагаме ви неговия отговор.
За любителите и на писаното и на живото слово.
Едни предпочитат живата реч, а други на спокойствие да четат и размишляват. Първите могат да влезнат в интернет на линк с адрес:
www.youtube.com/playlist?list=PLN_SbmE5kxZlm0z-0TcxfPbiNFZXR2Qdg&feature=view_all Normal 0 false false false EN-US X-NONE X-NONE
Там са видеозаписът от пресконференцията на 3 декември 2012, въведението към темата на монахът Владимир и отговорът на монаха Касиан към канонадата на упреци и обвинения на която бе подложен в „определени” медии.
За почитателите на писаното слово, ето:
Предисловие към случилото се на пресконференцията
Скъпи в Господа братя и сестри,
Дръзваме да поясним наболелите църковни проблеми.
Ако не говорим за Истината, с мълчанието си предаваме Господа, както ни учат Отците.
Сегашната действителност няма нищо общо с благодатните плодове на Светата ни Църква. Ширищото се беззаконие облечено в пищна църковна вънщност говори само за себе си. Не можем да стоим безучастно, да сме безразлични и да мълчим. Не можем да гледаме как врага на човешкото спасение, дявола, заблуждава и лъже народа, чрез своите слуги – приели предателството, компромиса и отстъпването от Бога за свое верую. Ние не целим да изкараме на показ личните човешки немощи и грехове, каквито всички имаме, а Св. Отци ни учат да ги покриваме с любов, каквито и да са те, а
искаме да алармираме, че отстъплението от Православната вяра отделя човека от Бога.
Критериите на нашата вяра са светите догмати, канони и правила изпълнени на дело от Св. Отци, които със своето послушание към Църквата са станали стълбове на вярата. Трябва да поясним, че Църквата е единствената, вечна и неизменна институция (за разлика от всички останали) и Тя промена хората към добро (ако те пожелаят да се ползват от Нейните тайнства). Сега се спекулира от хора, които претендират, че са в Църквата, че имат право на лично мнение и могат да Я променят. Тази лъжа озакониха римопапистите, като приеха догмат за непогрешимост на папата, давайки му абсолютна власт да променя Църквата. Тази зараза, Рим се опитваше всячески, чрез насилие и страх да придаде и на Изток години наред. За жалост този дух на разтление зарази душите на някои православни архиереи, а те самочинно решиха да подчинят вярващия народ на своето беззаконие. Това можем да нарчем
време на реформация в Православната църква. Такова явление е непознато и абсурдно за Църквата, защото Тя е Божествена и неизменна.
В нея всичко е установено чрез благодатното съизволение на Св. Дух, чрез Вселенските събори и светците, които са се подчинявали на Цървквата до смърт. Ето защо нашата църковна позиция е задължителна, защото защитава Истината и всеки, който желае спасение на душата си. За целта изпратихме писмо до синода на БПЦ със следния текст:
На пресконференцията не се явиха представители от клира на БПЦ, а само провокатори, които не целяха братски диалог, а искаха да отклонят вниманието от темата.
Тук видяхте опитите да се заглуши проблема в същина и да се отклони вниманието на зрителите от важния проблем за възникналите ереси и отпадане от Православието към несъществени лични нападки. Въпреки всичко, успяхме в обращението да изразим православната си позиция и да изобличим буквалните ереси. (Тук за интересуващите се можем да посочим конкретните канони и правила, които изобличават тези ереси.) На пресконференцията беше цитирано наше писмо-молба до синода.
МОНАХЪТ КАСИАН:
Когато укорите прерастват във верови, не може да се мълчи
Уважаеми зрители, чухте голямата камбана за проблемите в църковния живот, която бием тревожно, чрез обръщението прочетено на пресконференцията. Медиите проявиха интерес и се отзоваха. Друг е въпроса, как някои я отразиха, а духовниците от синода дори не пожелаха братския диалог. Тъжно, но факт. Един висш духовник дори, срещайки ми каза „Ние сме еретичествующи“. Желанието ни е да им помогнем да излязат от това блато, в което „хвърлихме голям камък“, както каза водещия по бТВ, но трябва и те да го искат. На сила хубост не става. Повярвайте ни, ние сме напълно добронамерени и не целим слава и власт, а искаме да има наистина Православие в конституционно православна България. На въпросите поставени на пресконференцията (б.ред. на 3 декември 2012 г.), защо тъкмо сега я правим и защо точно сега се изобличават тези неща, напомняме, че още 2011 г. в интервю казах, че всички митрополити са доносници, защото дори някой от тях да не е бил такъв, но знаейки че събратята му са, е длъжен да се разграничи, защото става съучастник в ереста, а те не приеха дори оставката на митрополит Йосиф през 2010 г., когато единствен призна, че е бил доносник, и това му прави чест, а останалите мълчаха. И дори когато излязоха досиетата им, те отричат.
Изказахме отклоненията от Православието на официалната църква и чакаме отговор, а да говорим за Драган и Петкан, та дори и те да са митрополити, това не решава проблема, а напротив – с отлагането да се лекува тумора, той расте.
Наистина не обичам медийните изяви, но поради многото коментари около мен грешния, съм длъжен да отговоря. Досега мълчах на укорите отправяни от т.нар епископ Фотий в неговия сайт и официалната църква, които се побратимиха в борбата срещу мен грешния, защото това са нравствени обвинения, но сега, когато те прерастват във верови, не може да се мълчи. Поради това правим следните пояснения към въпросите възникнали на пресконференцията, които останаха недоизяснени, както и задължителен отговор на коментара от електронния сайт на БПЦ, на двери.бг и този на БСПЦ.
Нека започнем с понятието „старостилен разкол“: св. Църква ни учи, че измененията на вярата предизвикват разкол – „и ако ангел от небето ви благовести нещо друго – анатема да бъде“.
На кого беше нужен новия календар? Помогна ли нещо на Църквата той, или приелите го излязоха извън Нея? Къде ви е Петровия пост тази година? Изчезна! Даже се блажи в петък преди вашия петровден и с това нарушение сами изхвърляте себе си от църквата според 69 Ап. правило, както и номоканон. Защо след като през 1916 г. св. Синода на Българска Екзархия отказа категорично да го приеме, вие го приехте? Именно този нов календар предизвика разкол и разделение.
Би следвало въвелите го да наричат себе си новостилци, а не нас да наричат старостилци.
И така уважаеми събратя от официалната църква, вие въведохте новия календар и си носете последствията от него и пред Бога и пред човеците като имате доблестта да се наричате новостилци. Вие сте новостилни разколници, а ние останахме верни на Православието, защото ако считате, че не съм прав следва, че преди смяната на календара БПЦ също е била в разкол и всички светци по нашите земи трябва да наричате разколници! Засрамете се! А, които искат сами да наричат себе си старостилци, редно е да употребяват правилно термините.
Буди недоумение и сана архимандрит, с който се обръщате към мен грешния цитирам: „след като се е самоотлъчил от БПЦ“,
както пишете, като монах и цитирам: „завършва в кошарата на друга старостилна общност, но с много по-крайни възгледи“. Нима вече признавате, според вас, ръкоположение от „разколници“? Недоумявам!
Относно „самоотлъчването“ ми от БПЦ, да, архимандрит Назарии имá доблестта да ме изпрати, за което съм му признателен, при архимандрит Серафим, един чист духовник, изгонен от БПЦ поради несъгласието му с календарната реформа, икуменизма и неподкупен от ДС, защото видя, че се задушавам в средите на официалната църква.
При отец Серафим се служеше по църковния календар, за вътрешна нужда, с решение на синода на БПЦ в намален състав и поменаваха дядо Максим.
Така беше почти до появата на т. нар. епископ Фотий (последния е ръкоположен от низвергнат митр. Киприян. Последният е низвергнат от синода, към който принадлежа сега и към който той е принадлежал преди низвержението му, а защо, ще поясня по-късно).
А за съда на т. нар. епископ Фотий, цитирам поканата му от 09 септември 2005 г.
„Приканвам ви за среща с членове на съвета“, която като документ няма никаква нито църковно-правна, нито гражданско-правна юридическа стойност – в нея няма необходимите реквизити за юридическа тежест – няма изходащ номер, няма решение на църковен съвет за съдопоизводство, нито подппис и печат на епископ, нито се дава право на защита, още повече не е спазено каноничното условие за такъв съд – наличие на 5 епископа плюс този, който е ръкоположил подсъдимия. Всеки може да издаде такова писмо, до който и да било. А как тази среща се оказа съд, нека приканващия поясни публично. Важна подробност е тук, как БПЦ се позовава на компромати на разколници, след като каноните забраняват това (за справка вж. 6 пр. II Вс. Съб., Карт. 10, 11, Лаод. 33) или може би вече сте се обединили. Впрочем разделението между вас е условно – по дух вие сте едно. И след малко ще докажа това.
За интересуващите се,
важно съвпадение е, че т. нар. църковен съд стана, когато излезе разрешението за строежа на новия манастир,
а обгрижващия ни „пастир“ в продължение на 13 години посети манастира ни само 3-4 пъти и то на храмов празник, за малко. Въпросните братя напуснаха когато започнаха големите трудности и лишения поради строежа. „Пастирът“ не поиска мнението на игумена, а само това на напусналите (което е забранено от Ап. 74, IV 21, II 6, Карт. 143 и др.),
а дори езичниците казват „Audator et altera paars“ (Да бъде изслушана и другата страна).
Има упрек към мен за злоупотреба с апартамента на Нина Хлебарова. Истината е, че при предложението й да го дари на мен й отказах, като заявих, че съм монах и съм дал обет да нямам нищо свое. Не търсете нотариален акт на мое име. Няма такъв.
Напусналите братя отидоха да си строят нов манастир, но се изпожениха и Бог с тях.
При напускането им „епископа“ поиска благословението ми, като той назначи техен игумен, а самия той се ангажира да ги обгрижва духовно. Така той пое грижа за техните души и се обръщайте с въпроси за тях към него.
Така ние осиротяхме, а имахме нужда от обгрижване.
С въпросното писмо до дядо Максим от 24 май 2007 година, ние напомнихме за себе си.
То възникна след 3 срещи с представители на БПЦ, в т. ч. митрополити. Надеждата за такова обединение дойде от изявлението на БПЦ, че напуска ССЦ и синода разреши на много клирици от БПЦ да служат по църковния календар. Тъй като икуменизма и календара са най-важните различия между нас, ние като родолюбиви българи се зарадвахме на тази добра новина. Самият факт обаче, че не се присъединихме към БПЦ (въпреки призива за обединение, и тогава, както и сега), сам говори, че различията ни не са преодолени.
А за упреците ви към мен грешния за лични немощи, проява на гняв и др., да имал съм ги и ги имам (доколко са точно такива), и се срамувам от тях, а те са много по-големи и повече от тези, които ми приписвате.
Боря се с тях и те са обект на ежедневната ми монашеска изповед. Само че сегашният ми изповедник не е доносник на ДС и затова вие не знаете и за скритите ми недъзи на душата. Задължително за вас уважаеми мои съдии, техни свидетели и журналисти, в това число и мнимия „епископ“ Фотий, за да бъдете християни, трябва да се научите да разграничавате нравствените грехове от тези против вярата. Свв. Отци ни учат нравствените да покриваме и прощаваме с любов („както и ние прощаваме на нашите длъжници“) и ако ни ударят по дясната страна да обърнем лявата, но когато стане въпрос за вярата и за св. ни Църква, Господ ни даде пример за непримиримост, като взе бич и изгони търговците от храма.
А колкото до култовата личност, зная каква е разликата между издиганата личност в култ от обществото през тоталитаризма, и обикновения свещеник, при когото отиват хората да се изповядват. А може би искате хората да престанат да се изповядват, защото те и без това се страхуват от свещеници доносници. Но това, което твърдите вие, не го разбирам. Какво върша различно от свещеническия ми дълг?
И така, имам една молба към всички, които ме порицават и с това се грижат за душата ми –
моля ви, не изливайте толкова много нечистота върху мен грешния, с която да ме правите христоподобен. Аз наистина съм много грешен човек.
А относно мнимия епископ Фотий (когото съм го приел под мантия при монашеското му пострижение). Той наистина е моя най-голям благодетел, благодарен съм му за това во веки и поради това съм му задължен. И с най-добри братски чувства към него му пожелавам той да стане епископ в Истината, а не в лъжата какъвто е сега. И тогава отново и с радост ще му бъда подчинен и послушен, което е моето призвание. Бог и хората искат да видят пример за християнство на дело. Стремеж да бъдем едно стадо с един Пастир (но не той да е еретик), където няма вражда и конкуренция, а напротив – който иска да бъде пръв, да бъде последен.
Ще живея с реална надежда за гореказаното, защото самия Фотий на църковния му съд срещу мен, пред тримата съдии-свидетели, заяви към мен: „Ти беше първия, който ми каза, че при Киприян нещата не са наред“. Дано не е забравил той тези свои думи, а и свидетелите също, защото те говорят много.
Както казах, Фотий е ръкоположен от низвергнат митрополит, поради следните еклезиологични отклонения от учението на Православната църква:
1. Низвергнатия митр. Киприян и неговия синод (в т. ч. и Фотий) признават световното икуменическо правослвие за еретическо, но го считат за част от Христовата Църква, което противоречи на учението на свв. Отци, че еретиците са извън Църквата, след като върху тях тегне анатемата на Вселенските събори. Как може да са част от Църквата? Кого да слушаме свв. Отци, които казват, че еретиците са извън Църквата или Киприян и Фотий, които казват, че еретиците са част от Църквата? Ние избираме свв. Отци, а не тях!
2. Низвергнатият Киприян смесва нравствените грехове с грехове против Църквата. Съгрешилите против Нея, той нарича „верово болни“ (вж. Еклезиологични тезиси, написана от него). Всички свв. Отци обаче учат: „Който не изповядва вярата на Църквата, се намира извън Нея“, казва св. Иоан Касиан. Ние знаем, че Църквата е стълб и крепило на Истината и Дом на Премъдрост. Ние, с греховете си, влизаме за лечение в този Дом на Премъдрост, но ако лекарите в болницата са „верово болни“, кой ще ни излекува? За тях важи максимата „Лекарю, излекувай себе си!“
А когато заболее един член от тялото, то страда цялото тяло.
Излиза, че боледува и Главата на Църквата – Христос, а това твърдение е буквално кощунствено и е ерес. А да кажеш, че Бог е болен, това си е чист сатанизъм, на който учи Киприян.
3. Низвергнатият Киприян се позовава на деянията на VII Вс. съб., където са употребени термини като „разделение“, „разсичане“. Той твърди, че има прилика между иконоборната ерес тогава и икуменизма сега. Той твърди, че иконоборците не са били еретици до осъждането им на събора и поради това техните тайнства са били действителни. Но самите покаяли се иконоборци свидетелстват обратното: Теодор, еп. Мир Ликийски „Моля Бога и вашата святост и да присъедините мен грешния към св. Съборна Църква“, Василий еп. Анкирски: „Аз изследвах въпроса за иконите и с пълно убеждение се обърнах към св. Съборна Църква“; Иоан наместник на апостолския престол на Изток: „Ереста отделя всеки човек от Църквата“. Знаем, че Църквата не може да се раздели, а от нея могат да отпаднат отделни лица или цели групи, които имат нецърковно мислене, за да се сбъднат думите на Господа „…всяко царство, разделено на части една против друга, запустява“ (Мат. 12:25).
4. Низвергнатият Киприян твърди, че „новостилните“ досега не са осъдени и техните „тайнства“ се признават за действителни“. Но новия календар е осъден на поместни събори в Константинопол през 1587 г., 1593 г., 1598 г., които са предали този календар на анатема.
През 1756 г. патр. Кирил заявява: „Приемащите новия календар да бъдат отлъчени от Бога“.
5. В края на разсъжденията на Киприян, той ратува за свикване на събор, на който да се обединят хора с различни възгледи и се обсъдят неговите (на Киприян) твърдения. Такъв събор на разномислещи в историята на Църквата не е свикван никога, а това са съвременните асамблеи на разномислещите икуменисти. С тези си твърдения Киприян и показва и доказва своите икуменически възгледи на дело. Ето защо в низвержението му пише: „Свещеният Синод на 05/18 ноември 1986 г. низвергна (от сан) Оропският митр. Киприян и го възвърна в монашески чин, защото изпадна в ереста на икуменизма и се отцепи от Църквата ни“.
Нужно е пояснение, че въпросният Киприян е бил към новия стил до 1968 г. в сан архимандрит.
Преминава към Синода на Г.О.Х. приемайки техните решения на събори (от 1935 г., 1950 г. и 1974 г.) за изповедание на вярата, а след това се отрича от тях и си основава свой синод, като заявява, че ръкоположилите го не се църква, излиза тогава, че той не е митрополит и сам се отрича от сана си, т.е. той сам осъжда себе си преди църковното съдопоризводство,
за да се спъднат думите на Господа „… с вашата уста ще ви съдя“.
Правото на ползване на сан е на тези, които са му го дали, а след като му е снет и има забрана да свещенодейства, а тя е основана на явни отклонения от учението на Църквата, а не по други причини както твърдят някои, то привържениците на киприанизма стават съучастници на престъпно нарушение на законно решение на събор от архиепископ и 11 митрополити изповедници на св. Православна вяра. Важна подробност тук е, че Фотий е ръкоположен след низвержението му.
Благодарим за вниманието и при евентуални коментари напомняме да не бъдат смесвани нравствените и веровите проблеми, за да се говори по същина, в братски диалог, за изясняване на проблема, а не по страсти. Всемилостивият Господ да ни вразумява и пази в тези трудни и лукави времена! Амин!
Същевременно в различни медии заваляха обвинения в какво ли не срещу монаха Касиан. Най-интересното, сред които, е че с поведенеито си пречел на реформацията на БПЦ. Реформа – любимото отроче и извинение на прехода, може да има обяснения в светския живот, но „такова явление е непознато и абсурдно за Църквата, защото Тя е Божествена и неизменна”, категоричен е Касиан – „монахът от гората”, както го нарекоха критиците му.
Предлагаме ви неговия отговор.
За любителите и на писаното и на живото слово.
Едни предпочитат живата реч, а други на спокойствие да четат и размишляват. Първите могат да влезнат в интернет на линк с адрес:
www.youtube.com/playlist?list=PLN_SbmE5kxZlm0z-0TcxfPbiNFZXR2Qdg&feature=view_all Normal 0 false false false EN-US X-NONE X-NONE
Там са видеозаписът от пресконференцията на 3 декември 2012, въведението към темата на монахът Владимир и отговорът на монаха Касиан към канонадата на упреци и обвинения на която бе подложен в „определени” медии.
За почитателите на писаното слово, ето:
Предисловие към случилото се на пресконференцията
Скъпи в Господа братя и сестри,
Дръзваме да поясним наболелите църковни проблеми.
Ако не говорим за Истината, с мълчанието си предаваме Господа, както ни учат Отците.
Сегашната действителност няма нищо общо с благодатните плодове на Светата ни Църква. Ширищото се беззаконие облечено в пищна църковна вънщност говори само за себе си. Не можем да стоим безучастно, да сме безразлични и да мълчим. Не можем да гледаме как врага на човешкото спасение, дявола, заблуждава и лъже народа, чрез своите слуги – приели предателството, компромиса и отстъпването от Бога за свое верую. Ние не целим да изкараме на показ личните човешки немощи и грехове, каквито всички имаме, а Св. Отци ни учат да ги покриваме с любов, каквито и да са те, а
искаме да алармираме, че отстъплението от Православната вяра отделя човека от Бога.
Критериите на нашата вяра са светите догмати, канони и правила изпълнени на дело от Св. Отци, които със своето послушание към Църквата са станали стълбове на вярата. Трябва да поясним, че Църквата е единствената, вечна и неизменна институция (за разлика от всички останали) и Тя промена хората към добро (ако те пожелаят да се ползват от Нейните тайнства). Сега се спекулира от хора, които претендират, че са в Църквата, че имат право на лично мнение и могат да Я променят. Тази лъжа озакониха римопапистите, като приеха догмат за непогрешимост на папата, давайки му абсолютна власт да променя Църквата. Тази зараза, Рим се опитваше всячески, чрез насилие и страх да придаде и на Изток години наред. За жалост този дух на разтление зарази душите на някои православни архиереи, а те самочинно решиха да подчинят вярващия народ на своето беззаконие. Това можем да нарчем
време на реформация в Православната църква. Такова явление е непознато и абсурдно за Църквата, защото Тя е Божествена и неизменна.
В нея всичко е установено чрез благодатното съизволение на Св. Дух, чрез Вселенските събори и светците, които са се подчинявали на Цървквата до смърт. Ето защо нашата църковна позиция е задължителна, защото защитава Истината и всеки, който желае спасение на душата си. За целта изпратихме писмо до синода на БПЦ със следния текст:
На пресконференцията не се явиха представители от клира на БПЦ, а само провокатори, които не целяха братски диалог, а искаха да отклонят вниманието от темата.
Тук видяхте опитите да се заглуши проблема в същина и да се отклони вниманието на зрителите от важния проблем за възникналите ереси и отпадане от Православието към несъществени лични нападки. Въпреки всичко, успяхме в обращението да изразим православната си позиция и да изобличим буквалните ереси. (Тук за интересуващите се можем да посочим конкретните канони и правила, които изобличават тези ереси.) На пресконференцията беше цитирано наше писмо-молба до синода.
МОНАХЪТ КАСИАН:
Когато укорите прерастват във верови, не може да се мълчи
Уважаеми зрители, чухте голямата камбана за проблемите в църковния живот, която бием тревожно, чрез обръщението прочетено на пресконференцията. Медиите проявиха интерес и се отзоваха. Друг е въпроса, как някои я отразиха, а духовниците от синода дори не пожелаха братския диалог. Тъжно, но факт. Един висш духовник дори, срещайки ми каза „Ние сме еретичествующи“. Желанието ни е да им помогнем да излязат от това блато, в което „хвърлихме голям камък“, както каза водещия по бТВ, но трябва и те да го искат. На сила хубост не става. Повярвайте ни, ние сме напълно добронамерени и не целим слава и власт, а искаме да има наистина Православие в конституционно православна България. На въпросите поставени на пресконференцията (б.ред. на 3 декември 2012 г.), защо тъкмо сега я правим и защо точно сега се изобличават тези неща, напомняме, че още 2011 г. в интервю казах, че всички митрополити са доносници, защото дори някой от тях да не е бил такъв, но знаейки че събратята му са, е длъжен да се разграничи, защото става съучастник в ереста, а те не приеха дори оставката на митрополит Йосиф през 2010 г., когато единствен призна, че е бил доносник, и това му прави чест, а останалите мълчаха. И дори когато излязоха досиетата им, те отричат.
Изказахме отклоненията от Православието на официалната църква и чакаме отговор, а да говорим за Драган и Петкан, та дори и те да са митрополити, това не решава проблема, а напротив – с отлагането да се лекува тумора, той расте.
Наистина не обичам медийните изяви, но поради многото коментари около мен грешния, съм длъжен да отговоря. Досега мълчах на укорите отправяни от т.нар епископ Фотий в неговия сайт и официалната църква, които се побратимиха в борбата срещу мен грешния, защото това са нравствени обвинения, но сега, когато те прерастват във верови, не може да се мълчи. Поради това правим следните пояснения към въпросите възникнали на пресконференцията, които останаха недоизяснени, както и задължителен отговор на коментара от електронния сайт на БПЦ, на двери.бг и този на БСПЦ.
Нека започнем с понятието „старостилен разкол“: св. Църква ни учи, че измененията на вярата предизвикват разкол – „и ако ангел от небето ви благовести нещо друго – анатема да бъде“.
На кого беше нужен новия календар? Помогна ли нещо на Църквата той, или приелите го излязоха извън Нея? Къде ви е Петровия пост тази година? Изчезна! Даже се блажи в петък преди вашия петровден и с това нарушение сами изхвърляте себе си от църквата според 69 Ап. правило, както и номоканон. Защо след като през 1916 г. св. Синода на Българска Екзархия отказа категорично да го приеме, вие го приехте? Именно този нов календар предизвика разкол и разделение.
Би следвало въвелите го да наричат себе си новостилци, а не нас да наричат старостилци.
И така уважаеми събратя от официалната църква, вие въведохте новия календар и си носете последствията от него и пред Бога и пред човеците като имате доблестта да се наричате новостилци. Вие сте новостилни разколници, а ние останахме верни на Православието, защото ако считате, че не съм прав следва, че преди смяната на календара БПЦ също е била в разкол и всички светци по нашите земи трябва да наричате разколници! Засрамете се! А, които искат сами да наричат себе си старостилци, редно е да употребяват правилно термините.
Буди недоумение и сана архимандрит, с който се обръщате към мен грешния цитирам: „след като се е самоотлъчил от БПЦ“,
както пишете, като монах и цитирам: „завършва в кошарата на друга старостилна общност, но с много по-крайни възгледи“. Нима вече признавате, според вас, ръкоположение от „разколници“? Недоумявам!
Относно „самоотлъчването“ ми от БПЦ, да, архимандрит Назарии имá доблестта да ме изпрати, за което съм му признателен, при архимандрит Серафим, един чист духовник, изгонен от БПЦ поради несъгласието му с календарната реформа, икуменизма и неподкупен от ДС, защото видя, че се задушавам в средите на официалната църква.
При отец Серафим се служеше по църковния календар, за вътрешна нужда, с решение на синода на БПЦ в намален състав и поменаваха дядо Максим.
Така беше почти до появата на т. нар. епископ Фотий (последния е ръкоположен от низвергнат митр. Киприян. Последният е низвергнат от синода, към който принадлежа сега и към който той е принадлежал преди низвержението му, а защо, ще поясня по-късно).
А за съда на т. нар. епископ Фотий, цитирам поканата му от 09 септември 2005 г.
„Приканвам ви за среща с членове на съвета“, която като документ няма никаква нито църковно-правна, нито гражданско-правна юридическа стойност – в нея няма необходимите реквизити за юридическа тежест – няма изходащ номер, няма решение на църковен съвет за съдопоизводство, нито подппис и печат на епископ, нито се дава право на защита, още повече не е спазено каноничното условие за такъв съд – наличие на 5 епископа плюс този, който е ръкоположил подсъдимия. Всеки може да издаде такова писмо, до който и да било. А как тази среща се оказа съд, нека приканващия поясни публично. Важна подробност е тук, как БПЦ се позовава на компромати на разколници, след като каноните забраняват това (за справка вж. 6 пр. II Вс. Съб., Карт. 10, 11, Лаод. 33) или може би вече сте се обединили. Впрочем разделението между вас е условно – по дух вие сте едно. И след малко ще докажа това.
За интересуващите се,
важно съвпадение е, че т. нар. църковен съд стана, когато излезе разрешението за строежа на новия манастир,
а обгрижващия ни „пастир“ в продължение на 13 години посети манастира ни само 3-4 пъти и то на храмов празник, за малко. Въпросните братя напуснаха когато започнаха големите трудности и лишения поради строежа. „Пастирът“ не поиска мнението на игумена, а само това на напусналите (което е забранено от Ап. 74, IV 21, II 6, Карт. 143 и др.),
а дори езичниците казват „Audator et altera paars“ (Да бъде изслушана и другата страна).
Има упрек към мен за злоупотреба с апартамента на Нина Хлебарова. Истината е, че при предложението й да го дари на мен й отказах, като заявих, че съм монах и съм дал обет да нямам нищо свое. Не търсете нотариален акт на мое име. Няма такъв.
Напусналите братя отидоха да си строят нов манастир, но се изпожениха и Бог с тях.
При напускането им „епископа“ поиска благословението ми, като той назначи техен игумен, а самия той се ангажира да ги обгрижва духовно. Така той пое грижа за техните души и се обръщайте с въпроси за тях към него.
Така ние осиротяхме, а имахме нужда от обгрижване.
С въпросното писмо до дядо Максим от 24 май 2007 година, ние напомнихме за себе си.
То възникна след 3 срещи с представители на БПЦ, в т. ч. митрополити. Надеждата за такова обединение дойде от изявлението на БПЦ, че напуска ССЦ и синода разреши на много клирици от БПЦ да служат по църковния календар. Тъй като икуменизма и календара са най-важните различия между нас, ние като родолюбиви българи се зарадвахме на тази добра новина. Самият факт обаче, че не се присъединихме към БПЦ (въпреки призива за обединение, и тогава, както и сега), сам говори, че различията ни не са преодолени.
А за упреците ви към мен грешния за лични немощи, проява на гняв и др., да имал съм ги и ги имам (доколко са точно такива), и се срамувам от тях, а те са много по-големи и повече от тези, които ми приписвате.
Боря се с тях и те са обект на ежедневната ми монашеска изповед. Само че сегашният ми изповедник не е доносник на ДС и затова вие не знаете и за скритите ми недъзи на душата. Задължително за вас уважаеми мои съдии, техни свидетели и журналисти, в това число и мнимия „епископ“ Фотий, за да бъдете християни, трябва да се научите да разграничавате нравствените грехове от тези против вярата. Свв. Отци ни учат нравствените да покриваме и прощаваме с любов („както и ние прощаваме на нашите длъжници“) и ако ни ударят по дясната страна да обърнем лявата, но когато стане въпрос за вярата и за св. ни Църква, Господ ни даде пример за непримиримост, като взе бич и изгони търговците от храма.
А колкото до култовата личност, зная каква е разликата между издиганата личност в култ от обществото през тоталитаризма, и обикновения свещеник, при когото отиват хората да се изповядват. А може би искате хората да престанат да се изповядват, защото те и без това се страхуват от свещеници доносници. Но това, което твърдите вие, не го разбирам. Какво върша различно от свещеническия ми дълг?
И така, имам една молба към всички, които ме порицават и с това се грижат за душата ми –
моля ви, не изливайте толкова много нечистота върху мен грешния, с която да ме правите христоподобен. Аз наистина съм много грешен човек.
А относно мнимия епископ Фотий (когото съм го приел под мантия при монашеското му пострижение). Той наистина е моя най-голям благодетел, благодарен съм му за това во веки и поради това съм му задължен. И с най-добри братски чувства към него му пожелавам той да стане епископ в Истината, а не в лъжата какъвто е сега. И тогава отново и с радост ще му бъда подчинен и послушен, което е моето призвание. Бог и хората искат да видят пример за християнство на дело. Стремеж да бъдем едно стадо с един Пастир (но не той да е еретик), където няма вражда и конкуренция, а напротив – който иска да бъде пръв, да бъде последен.
Ще живея с реална надежда за гореказаното, защото самия Фотий на църковния му съд срещу мен, пред тримата съдии-свидетели, заяви към мен: „Ти беше първия, който ми каза, че при Киприян нещата не са наред“. Дано не е забравил той тези свои думи, а и свидетелите също, защото те говорят много.
Както казах, Фотий е ръкоположен от низвергнат митрополит, поради следните еклезиологични отклонения от учението на Православната църква:
1. Низвергнатия митр. Киприян и неговия синод (в т. ч. и Фотий) признават световното икуменическо правослвие за еретическо, но го считат за част от Христовата Църква, което противоречи на учението на свв. Отци, че еретиците са извън Църквата, след като върху тях тегне анатемата на Вселенските събори. Как може да са част от Църквата? Кого да слушаме свв. Отци, които казват, че еретиците са извън Църквата или Киприян и Фотий, които казват, че еретиците са част от Църквата? Ние избираме свв. Отци, а не тях!
2. Низвергнатият Киприян смесва нравствените грехове с грехове против Църквата. Съгрешилите против Нея, той нарича „верово болни“ (вж. Еклезиологични тезиси, написана от него). Всички свв. Отци обаче учат: „Който не изповядва вярата на Църквата, се намира извън Нея“, казва св. Иоан Касиан. Ние знаем, че Църквата е стълб и крепило на Истината и Дом на Премъдрост. Ние, с греховете си, влизаме за лечение в този Дом на Премъдрост, но ако лекарите в болницата са „верово болни“, кой ще ни излекува? За тях важи максимата „Лекарю, излекувай себе си!“
А когато заболее един член от тялото, то страда цялото тяло.
Излиза, че боледува и Главата на Църквата – Христос, а това твърдение е буквално кощунствено и е ерес. А да кажеш, че Бог е болен, това си е чист сатанизъм, на който учи Киприян.
3. Низвергнатият Киприян се позовава на деянията на VII Вс. съб., където са употребени термини като „разделение“, „разсичане“. Той твърди, че има прилика между иконоборната ерес тогава и икуменизма сега. Той твърди, че иконоборците не са били еретици до осъждането им на събора и поради това техните тайнства са били действителни. Но самите покаяли се иконоборци свидетелстват обратното: Теодор, еп. Мир Ликийски „Моля Бога и вашата святост и да присъедините мен грешния към св. Съборна Църква“, Василий еп. Анкирски: „Аз изследвах въпроса за иконите и с пълно убеждение се обърнах към св. Съборна Църква“; Иоан наместник на апостолския престол на Изток: „Ереста отделя всеки човек от Църквата“. Знаем, че Църквата не може да се раздели, а от нея могат да отпаднат отделни лица или цели групи, които имат нецърковно мислене, за да се сбъднат думите на Господа „…всяко царство, разделено на части една против друга, запустява“ (Мат. 12:25).
4. Низвергнатият Киприян твърди, че „новостилните“ досега не са осъдени и техните „тайнства“ се признават за действителни“. Но новия календар е осъден на поместни събори в Константинопол през 1587 г., 1593 г., 1598 г., които са предали този календар на анатема.
През 1756 г. патр. Кирил заявява: „Приемащите новия календар да бъдат отлъчени от Бога“.
5. В края на разсъжденията на Киприян, той ратува за свикване на събор, на който да се обединят хора с различни възгледи и се обсъдят неговите (на Киприян) твърдения. Такъв събор на разномислещи в историята на Църквата не е свикван никога, а това са съвременните асамблеи на разномислещите икуменисти. С тези си твърдения Киприян и показва и доказва своите икуменически възгледи на дело. Ето защо в низвержението му пише: „Свещеният Синод на 05/18 ноември 1986 г. низвергна (от сан) Оропският митр. Киприян и го възвърна в монашески чин, защото изпадна в ереста на икуменизма и се отцепи от Църквата ни“.
Нужно е пояснение, че въпросният Киприян е бил към новия стил до 1968 г. в сан архимандрит.
Преминава към Синода на Г.О.Х. приемайки техните решения на събори (от 1935 г., 1950 г. и 1974 г.) за изповедание на вярата, а след това се отрича от тях и си основава свой синод, като заявява, че ръкоположилите го не се църква, излиза тогава, че той не е митрополит и сам се отрича от сана си, т.е. той сам осъжда себе си преди църковното съдопоризводство,
за да се спъднат думите на Господа „… с вашата уста ще ви съдя“.
Правото на ползване на сан е на тези, които са му го дали, а след като му е снет и има забрана да свещенодейства, а тя е основана на явни отклонения от учението на Църквата, а не по други причини както твърдят някои, то привържениците на киприанизма стават съучастници на престъпно нарушение на законно решение на събор от архиепископ и 11 митрополити изповедници на св. Православна вяра. Важна подробност тук е, че Фотий е ръкоположен след низвержението му.
Благодарим за вниманието и при евентуални коментари напомняме да не бъдат смесвани нравствените и веровите проблеми, за да се говори по същина, в братски диалог, за изясняване на проблема, а не по страсти. Всемилостивият Господ да ни вразумява и пази в тези трудни и лукави времена! Амин!
