Салвадор Дали провокира посмъртно съда в Люксембург

Сградата на Фондация Гала – Салвадор Дали. основаната от неподражаемия Салвадор Дали

От вековете ни е набито, че работите на гениалните художници и скулптори биват оценени едва след смъртта им и обикновено те напускат този свят в нищета. А същевременно други умели материалисти стават милионери чрез препродажбата на творбите им. Една от идеите за еволюция на Европейския съюз бе да спре тази несправедливост. И го стори с приемането на 27 септември 2001 година на Директива 2001/84/ЕО, според която авторите на оригинални произведения имат пожизнено право да получават процент от всяка препродажба на творбите им, както и техните наследници в продължение на 70 години след смъртта им. Творчеството на неподражаемия Салвадор Дали стана причина за първото дело пред Съда на Европейския съюз в Люксембург във връзка с тази директива. Салвадор Дали се ражда в семейство на известен нотариус на 11 май 1904 година в каталунското градче Фигерас. През 1922 година започва да учи в Академията за изящни изкуства в Мадрид, където веднага блясва със своя ексцентризъм. Заради изказванията му, че никой не е достоен да го изпитва, го изгонват. Заминава за Париж и попада в невероятното обкръжение на Пабло Пикасо, Бонюел, Миро, Лорка. Там през 1929 година среща и великата муза на творчаството си – Гала, която тогава е съпруга на френския поет Пол Елюар. Тя е с 11 години по-голяма от Дали, но любовта им е магическа и за екстравагантния живот на двамата във Франция, САЩ и Испания са изписани томове. Освен вдъхновител на творчеството на Дали и негова любима Гала се изявява и като гениален мениджър и натрупва милиони от работите му. След нейната смърт през 1982 година Дали загубва тотално желание за живот и прави няколко опита за самоубийство преди да почине през 1989 година. През 1983 година той основава фондация Гала-Салвадор Дали, която е инициатор на настоящото дело пред Съда на Европейския съюз.

Предлагаме ви анализът на Ангел Пачев, който е реферандер в Съда в Люксембург в кабинета на българския съдия Александър Арабаджиев:

Право на препродажба в полза на автора на оригинално произведение на изкуството 

На 17 декември 2009 година беше представено заключението на генералния адвокат Еленор Шарпстън по дело пред Съда на Европейския съюз C 518/08, Фондация Гала-Салвадор Дали и Visual Entidad de Gestión de Artistas Plásticos (VEGAP) – юридическо лице с нестопанска цел, създадено през 1990 година да управлява интелектуалната собственост на творците на графично и пластично изкуство в Испания. Става дума за преюдициално запитване от френски съд относно тълкуването на Директива 2001/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 година относно правото на препродажба в полза на автора на оригинално произведение на изкуството. 
Директива 2001/84/ЕО задължава държавите-членки да предвидят в полза на автора на оригинално произведение право на препродажба, което му позволява да получи възнаграждение въз основа на продажната цена, получена при всяка препродажба на произведението след първото му прехвърляне и от което авторът не може да се откаже, дори предварително (чл. 1, параграф 1).
Тя предвижда също, че възнаграждението се дължи на автора на произведението и, при определени условия, на неговите правоприемници, след смъртта му (чл. 6, параграф 1). 

Защитата предоставена от правото на препродажба продължава през целия живот на автора и 70 години след смъртта му (чл. 8, параграф 1).

Все пак, Директива 2001/84/ЕО позволява на държавите-членки, които не прилагат правото на препродажба в момента на влизането й в сила (13 октомври 2001), да не прилагат това право след смъртта на автора в полза на правоприемниците му за период, изтичащ не по-късно от 1 януари 2010 г. (чл. 8, параграф 2). В това отношение, тези държави-членки може също така да разполагат при определени условия с допълнителен срок, непревишаващ две години (чл. 8, параграф 3).

Според френското законодателство след смъртта на автора правото на препродажба продължава да съществува в полза на наследниците му, с изключение на всички заветници и правоприемници. Испанското законодателство не съдържа такова изключение, но предвижда, че правото на препродажба се прехвърля единствено по наследство.

Салвадор Доминго Фелипе Хасинто Дали преди смъртта си през 1989 г. със завещание определя държавата Испания като универсален заветник на всичките му вещи, права и творби на изкуството. Държавата приема този завет и поверява управлението на свързаните с него права на фондация Гала-Салвадор Дали, създадена от Дали през 1983, която през 1997 г. дава на испанската фирма Visual Entitad de Gestión de Artistas Plásticos (VEGAP) изключително право на управление на правата, свързани с произведенията на Дали на световно ниво. От своя страна VEGAP на 17 септември 1997 година натоварва Дружеството на творците на графично и пластично изкуство (ADAGP) с управлението на свързаните с произведенията на Дали права на територията на Франция. От тази дата ADAGP събира в полза на фондацията и предава на VEGAP възнагражденията, свързани с експлоатацията на творбите на Дали, с изключение на възнагражденията, свързани с правото на препродажба, които предава в съответствие с френското законодателство директно на наследниците на Дали.
Фондацията Гала-Салвадор Дали смята, че е трябва да е единственият получател на възнагражденията, свързани с правото на препродажба на търг на творбите на Дали във Франция и заедно с VEGAP завеждат дело на 28 декември 2005 г. срещу ADAGP пред френски съд. Като препращаща юрисдикция съдът пита Съда на Европейския съюз (СЕЗ) дали след Директива 2001/84/ЕО Франция може да остави в сила законодателство, предвиждащо право на препродажба, запазено за наследниците с изключение на лицата, които са заветници или правоприемници, и дали тази държава-членка може да се възползва от дерогационния режим, предвиден от чл. 8, параграфи 2 и 3 от тази директива.
В заключението си генералният адвокат Шарпстън разглежда най-напред 

въпроса за приложимостта на Директива 2001/84/ЕО и за допустимостта на преюдициалното запитване. 

Тя отбелязва, че производството пред препращащата юрисдикция засяга частноправни субекти, а не Франция като държава-членка адресат на Директива 2001/84/ЕО, а според практиката на Съда една директива не може сама по себе си да поражда задължения за частноправен субект и следователно дори и ясна, точна и безусловна разпоредба на директива не може да се прилага в рамките на съдебен спор, чиито страни са единствено частноправни субекти. Все пак генералният адвокат Шарпстън счита, че тази юриспруденция не е релевантна в случая, защото не фондацията и VEGAP се позовават на Директива 2001/84/ЕО срещу ADAGP пред препращащата юрисдикция, а последната повдига служебно въпроса за съвместимостта на френското законодателство с тази норма на европейското право. Генералният адвокат Шарпстън смята, че правото на Европейския съюз в никакъв случай не забранява на една национална юрисдикция да повдигне служебно въпроса за съвместимостта на националното законодателство с дадена директива, а даже задължението за конформно тълкуване представлява поощрение за повдигането на този въпрос.
Генералният адвокат Sharpston отбелязва също, че 

производството пред препращащата юрисдикция засяга поне отчасти суми, събрани преди влизането в сила на Директива 2001/84/ЕО 

или преди края на срока за нейното транспониране (първи януари 2006, при условията на дерогационния режим предвиден от чл. 8, параграфи 2 и 3 от тази директива). Тя счита, че единствено тълкуването на Директива 2001/84/ЕО за периода след края на срока за нейното транспониране е от полза за препращащата юрисдикция, защото от една страна Франция не е била длъжна да приведе преди тази дата своето законодателство в съответствие с тази норма на европейското право и от друга страна, задължението на националните юрисдикции да тълкуват националното право, доколкото е възможно, в светлината на текста и целта на въпросната директива, за да се постигне търсения от нея резултат (задължение, което тъй като не може да служи за основа на тълкуване contra legem на националното право, което в случая ясно предвижда изключваното на заветниците, би довело единствено до неприлагането на съответната норма от френското право, ако тя се окаже незаконосъобразна) не е съществувало преди тази дата.
Относно факта, че ищците пред препращащата юрисдикция не излагат никакви доводи, свързани с несъвместимостта на френското законодателство с Директивата, а твърдят единствено, че не френското, а испанското законодателство е приложимо с оглед определянето на получателя на възнагражденията, свързани с правото на препродажба – факт, който повдига въпроса за релевантността за разрешаването на спора пред препращащата юрисдикция на въпроса за законосъобразността на френското законодателство с Директива 2001/84/ЕО, генералният адвокат Шарпктън излага следното становище. Според нея, препращащата юрисдикция следва да определи дали въпросната норма от френското законодателство представлява специална норма, която изключва приложението на релевантните правила при стълкновение на закони или ако не, дали е част от наследственото право, определено по силата на тези правила. Само ако въпросната норма от френското законодателство попада в една от тези категории следва да бъде разгледан въпросът за законосъобразността на френското законодателство с Директива 2001/84/ЕО.
Генералният адвокат Шарпстън разглежда след това въпросите поставени от препращащата юрисдикция. 
По отношение на въпроса дали Директива 2001/84/ЕО позволява Франция да остави в сила законодателство, предвиждащо право на препродажба, запазено за наследниците с изключение заветниците, тя счита, че тази директива не дефинира понятиетоправоприемници от нейния чл. 6, параграф 1, а оставя това на националното право и имплицитно, по-конкретно, но не само – на наследственото право. Според тринадесетото съображение на Директива 2001/84/ЕО не е необходимо да се премахват или да се предотвратява появата на различия между националните законодателства, които не възпрепятстват функционирането на вътрешния пазар. Следователно 

не съществува единна категория на правоприемници и държавите-членки са свободни да приемат или оставят в сила всяко определение на това понятие стига то да не възпрепятства функционирането на вътрешния пазар. 

В това отношение генералният адвокат Шарпстън смята, че определянето на получателя на възнагражденията свързани с правото на препродажба няма въздействие върху определянето на размера на тези възнаграждения и не би могло да доведе до изместване на продажбите в Съюза и така до засягане на конкурентната среда във вътрешния пазар.
Генералният адвокат Sharpston следователно предлага на СЕС да отговори на този въпрос в смисъл, че 

Директива 2001/84/ЕО не се противопоставя на законодателство, предвиждащо право на препродажба, запазено за наследниците с изключение на лицата, които са заветници или правоприемници.

Що се отнася до въпроса дали Франция може да се възползва от дерогационния режим, предвиден от чл. 8, параграфи 2 и 3 от тази директива, генералният адвокат Шарпстън смята, че с оглед на отговора на първия въпрос не се налага да се отговори на този втори въпрос. Тя пояснява, че ако все пак е необходимо да се даде отговор на въпроса, според нея, дерогационният режим се прилага само за държави-членки, които към 13 октомври 2001 не прилагат правото на препродажба, а Франция е прилагала това право към тази дата. При всички случи според генералния адвокат Sharpston този дерогационен режим позволява на държавите-членки единствено да не прилагат това право в полза на правоприемниците на автора, а не да ограничават кръга на тези правоприемници.

Read Previous

Диана Петрова-Енева, председател на Районен съд Кубрат: Започнах като човека-оркестър

Read Next

От рибар в Аляска до студент на годината 2010

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Most Popular