Автор: Петър Бучков
Фотография: Хачик Румян
Публикувана на: 17.09.2012 г.
При небивал интерес премина лекцията на Александър Арабаджиев – нашият съдия в Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург: „Националноправни средства за приложението на правото на ЕС (Принцип на процедурната автономия на държавите членки. Принципи на еквивалентност и ефективност)”. Събитието бе организирано на 19 октомври 2010 г. от Националния институт за правосъдие (НИП), като продължение на традицията да се канят български магистрати в европейските институции.
След прокурор Мариана Лилова от Евроджъст ( организация със седалище в Хага, която координира усилията на съдебните и полицейски власти на държавите членки в борбата с организираната престъпност), Здравка Калайджиева – съдия в Европейския съд за защита правата на човека в Страсбург, дойде ред и на Александър Арабаджиев. Залата на НИП с около сто седящи места събра още толкова правостоящи, представители на всички „отрасли” в правния занаят – като се започне от министъра на правосъдието Маргарита Попова, конституционни съдии, членове на ВСС, съдии и прокурори от всички нива и се стигне до студенти от магистратурата по право на Европейския съюз.
„Немислима е интеграцията в Европейския съюз без важната роля на националните съдилища, като европейски, а не само като национални” – с тези думи започна лекцията си съдия Арабаджиев. Но нещата не са толкова прости и прозаични. Според съдия Арабаджиев „темата е деликатна” заради принципите на процедурна автономия на държавите членки от една страна, и от друга принципите за еквивалентност и ефективност от прилагане правото на ЕС в защита правата на физическите и юридическите лица. Друг възлов момент е ограниченият достъп до правосъдие в СЕС в Люксембург, макар във времето той все повече да се разширява с идеята всяко юридическо и физическо лице да може да заведе иск срещу законови и подзаконови нормативни актове, които го засягат лично в нарушение на нормите на европейското право. Идеята е да се защитят правата на гражданина според ценностите и правилата в ЕС, както и да се избегне „тромавостта” във времето за възтържествуване на справедливостта. Именно тук е възловата роля на
националния съдия да осъзнае и да започне да действа като съдия на Европейския съюз.
Масовият способ е чрез отправяне на преюдициални запитвания от националните съдии преди да се произнесат по даден казус, когато имат съмнения, че дадена норма от вътрешното ни законодателство противоречи на европейското. По този начин се трупа изключително ценен опит в еволюцията на правото на ЕС, тъй като произнасянето на Съда в Люксембург се превръща в закон за всички държави членки. Но от гледна точка на ефективността на правораздаването и бързо достигане на справедливостта – този метод отлага правосъдието във времето поне с две години. Същевременно националният съд не е в йерархическа зависимост от Съда в Люксембург и неговата автономност не го задължава да отправя преюдициални запитвания (освен когато е последна инстанция и това му е поискано от някоя от страните в процеса).
Свободата на националния съдия да не прилага националното законодателство, когато прецени, че то противоречи на европейското – кога и как може да го прави? Това бе акцентът в лекцията на съдия Арабаджиев, което той илюстрира с редица казуси поставяни пред СЕС: „Съдебната система на Европейския съюз е функция на синхронизация между Съда на Европейския съюз и националните съдилища без да са в йерархична зависимост. Това е принципът на правовата държава”.
Анализирано бе и
предстоящото присъединяване на ЕС към Европейската конвенция за защита правата на човека
и въпросителните, които стоят в процеса на преговорите. Например изискването за допустимост на жалби пред съда в Страсбург е „след изчерпване на всички национални правни средства”. Дали в тази категория няма да попадне и сезирането на Съда в Люксембург? Щeкотлива е и хипотезата Страсбург да осъди Европейския съюз по „графата” бавно правораздаване, тъй като в случай, че по даден казус Съда в Люксембург бъде сезиран с преюдициално запитване, то решаването на делото се забавя поне с две години!? Отговорите предстоят след като преди години опитът за създаване на Конституция на Европейския съюз злополучно се провали.
Изключително интересни примери поднесе съдия Арабаджиев от
практиката на СЕС в областта на дискриминацията в областта на трудовото право.
Като например как в една от най-старите и социални държави в ЕС Германия младите работници се чувстват дискриминирани от националната норма, че на тях им се полага по-малък срок на предизвестие за прекратяване на безсрочен трудов договор, отколкото на по-възрастните им колеги. И са спечелили. За повечето присъстващи в залата това звучеше като химeра на фона на родната ни действителност, кадето (особено след като се заговори за „Кризата”) прекратяването на трудови договори се извършва по всевъзможни фриволни методи. Самият законодател е предвидил „хватки” и в Кодекса на труда и в законите за държавния служител, МВР и пр. „Ръководителят” да се освобождава от „неудобните” „ръководени” без мотиви.
Интересна бе и темата за
ролята на конституционните съдилища на отделните държави членки
за по-пълноценната евроинтеграция. За техния диалог със Съда на Европейския съюз, който би могъл да позволи на националните съдии да избягват тромавата процедура на преюдициалните запитвания. Изключително интересен въпрос, тъй като в много държави членки конституционните съдилища със свои решения са се определили, че не са част от съдебната система на страната си и по този начин „изпадат” от списъка на компетентните органи с право да сезират Люксембург.
Обобщено изводите са, че на дневен ред в утвърждаването на ценностите на ЕС стои премахването на напрежението между процедурната автономност на националното правораздаване и правото на съюза. В залата се чуха тревожни коментари за манталитета на немалка част от върховните ни съдии от по-старата генерация „От къде накъде ще им прилагам чуждото право”. Тъжно в контекста на „силата на присъдено нещо” и независимостта на съдилищата. Защото това ще рече, че едно окончателно влязло в сила съдебно решение или присъда не могат да бъдат отменени дори да са в нарушение на правото на Европейския съюз. Държавата може да бъде санкционирана за това от Люксембург, но правосъдието ще остане недостижимо за засегнатото физическо или юридическо лице. Подобни случаи не са рядкост дори и в старите демокрации в съюза и за това в момента се обмисля процедура СЕС да може да отменя окончателни съдебни решения от национални съдилища ако са постановени при драстично нарушение на европейското право. Тема, която бе табу само до преди половин година.
След прокурор Мариана Лилова от Евроджъст ( организация със седалище в Хага, която координира усилията на съдебните и полицейски власти на държавите членки в борбата с организираната престъпност), Здравка Калайджиева – съдия в Европейския съд за защита правата на човека в Страсбург, дойде ред и на Александър Арабаджиев. Залата на НИП с около сто седящи места събра още толкова правостоящи, представители на всички „отрасли” в правния занаят – като се започне от министъра на правосъдието Маргарита Попова, конституционни съдии, членове на ВСС, съдии и прокурори от всички нива и се стигне до студенти от магистратурата по право на Европейския съюз.
„Немислима е интеграцията в Европейския съюз без важната роля на националните съдилища, като европейски, а не само като национални” – с тези думи започна лекцията си съдия Арабаджиев. Но нещата не са толкова прости и прозаични. Според съдия Арабаджиев „темата е деликатна” заради принципите на процедурна автономия на държавите членки от една страна, и от друга принципите за еквивалентност и ефективност от прилагане правото на ЕС в защита правата на физическите и юридическите лица. Друг възлов момент е ограниченият достъп до правосъдие в СЕС в Люксембург, макар във времето той все повече да се разширява с идеята всяко юридическо и физическо лице да може да заведе иск срещу законови и подзаконови нормативни актове, които го засягат лично в нарушение на нормите на европейското право. Идеята е да се защитят правата на гражданина според ценностите и правилата в ЕС, както и да се избегне „тромавостта” във времето за възтържествуване на справедливостта. Именно тук е възловата роля на
националния съдия да осъзнае и да започне да действа като съдия на Европейския съюз.
Масовият способ е чрез отправяне на преюдициални запитвания от националните съдии преди да се произнесат по даден казус, когато имат съмнения, че дадена норма от вътрешното ни законодателство противоречи на европейското. По този начин се трупа изключително ценен опит в еволюцията на правото на ЕС, тъй като произнасянето на Съда в Люксембург се превръща в закон за всички държави членки. Но от гледна точка на ефективността на правораздаването и бързо достигане на справедливостта – този метод отлага правосъдието във времето поне с две години. Същевременно националният съд не е в йерархическа зависимост от Съда в Люксембург и неговата автономност не го задължава да отправя преюдициални запитвания (освен когато е последна инстанция и това му е поискано от някоя от страните в процеса).
Свободата на националния съдия да не прилага националното законодателство, когато прецени, че то противоречи на европейското – кога и как може да го прави? Това бе акцентът в лекцията на съдия Арабаджиев, което той илюстрира с редица казуси поставяни пред СЕС: „Съдебната система на Европейския съюз е функция на синхронизация между Съда на Европейския съюз и националните съдилища без да са в йерархична зависимост. Това е принципът на правовата държава”.
Анализирано бе и
предстоящото присъединяване на ЕС към Европейската конвенция за защита правата на човека
и въпросителните, които стоят в процеса на преговорите. Например изискването за допустимост на жалби пред съда в Страсбург е „след изчерпване на всички национални правни средства”. Дали в тази категория няма да попадне и сезирането на Съда в Люксембург? Щeкотлива е и хипотезата Страсбург да осъди Европейския съюз по „графата” бавно правораздаване, тъй като в случай, че по даден казус Съда в Люксембург бъде сезиран с преюдициално запитване, то решаването на делото се забавя поне с две години!? Отговорите предстоят след като преди години опитът за създаване на Конституция на Европейския съюз злополучно се провали.
Изключително интересни примери поднесе съдия Арабаджиев от
практиката на СЕС в областта на дискриминацията в областта на трудовото право.
Като например как в една от най-старите и социални държави в ЕС Германия младите работници се чувстват дискриминирани от националната норма, че на тях им се полага по-малък срок на предизвестие за прекратяване на безсрочен трудов договор, отколкото на по-възрастните им колеги. И са спечелили. За повечето присъстващи в залата това звучеше като химeра на фона на родната ни действителност, кадето (особено след като се заговори за „Кризата”) прекратяването на трудови договори се извършва по всевъзможни фриволни методи. Самият законодател е предвидил „хватки” и в Кодекса на труда и в законите за държавния служител, МВР и пр. „Ръководителят” да се освобождава от „неудобните” „ръководени” без мотиви.
Интересна бе и темата за
ролята на конституционните съдилища на отделните държави членки
за по-пълноценната евроинтеграция. За техния диалог със Съда на Европейския съюз, който би могъл да позволи на националните съдии да избягват тромавата процедура на преюдициалните запитвания. Изключително интересен въпрос, тъй като в много държави членки конституционните съдилища със свои решения са се определили, че не са част от съдебната система на страната си и по този начин „изпадат” от списъка на компетентните органи с право да сезират Люксембург.
Обобщено изводите са, че на дневен ред в утвърждаването на ценностите на ЕС стои премахването на напрежението между процедурната автономност на националното правораздаване и правото на съюза. В залата се чуха тревожни коментари за манталитета на немалка част от върховните ни съдии от по-старата генерация „От къде накъде ще им прилагам чуждото право”. Тъжно в контекста на „силата на присъдено нещо” и независимостта на съдилищата. Защото това ще рече, че едно окончателно влязло в сила съдебно решение или присъда не могат да бъдат отменени дори да са в нарушение на правото на Европейския съюз. Държавата може да бъде санкционирана за това от Люксембург, но правосъдието ще остане недостижимо за засегнатото физическо или юридическо лице. Подобни случаи не са рядкост дори и в старите демокрации в съюза и за това в момента се обмисля процедура СЕС да може да отменя окончателни съдебни решения от национални съдилища ако са постановени при драстично нарушение на европейското право. Тема, която бе табу само до преди половин година.