vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Интернет
Публикувана на: 21-07-2013 г.
Всяка държава-членка на Европейския съюз ще може да излъчва по безплатни телевизии футболните фиести от финалите на световните и европейски първенста, без да трябва да иска срещу заплащане благословията на централите на FIFA и UEFA.
Това стана факт с окончателното решение на Съда на ЕС от 18 юли 2013 г. С него бе оставено в сила решението на юрисдикцията на Общия съд от 17 февруари 2011 г. което бе вписано със златни букви в аналите на футболните фенове от Стария континент:„При определени условия държава членка може да забрани излъчването на изключителна основа на всички срещи от световното и европейското първенство по футбол по платен телевизионен канал, за да гарантира на обществеността възможността да проследи тези събития по безплатен телевизионен канал”…
Казусът датира от постановяване на три решения на Европейската комисия през 2007 и 2008 г.
Родните ни почитатели на най-популярната игра си спомнят как куп хора в България поради игрички с предоставяне на правата за излъчване (особено в малките населени места и пенсионерите) бяха лишени от възможността да гледат по телевизора мачовете от финалите на Европейското първенство през 2008 г.
Причината бе, че родните ни европравни спецове от всевъзможни институции не знаели, че правото на Европейския съюз (Директива 89/552/ЕИО на Съвета от 3 октомври 1989 г.) позволява безплатен ТВ-достъп до спортни събития от голям обществен интерес, ако се изпрати списък за тях до Европейската комисия и бъде одобрен от нея.
Но да не се отплесваме по темата за шуробаджанащината и „калинките” в родната ни администрация, от която обществото ни достигна до хронично разстройство!
Подбни списъци са изпратили Великобритания и Белгия, които са били одобрени от Европейската комисия през 2008 г.
Решенията на ЕК сериозно жегват монополистичното его на FIFA и UEFA
и те подават жалба за тяхната отмяна пред юрисдикцията на Общия съд в Съда на ЕС в Люксембург.
Общият съд ги „отряза” като отхвърли жалбите им, но те не се отказаха да обжалват до последна инстанция.
Поради значимия обществен интерес казусът в Съда в Люксембург бе гледан с участието на генерален адвокат.
„Новата реалност” ви запозна със заключението от 12 декември 2012 г. на генералния адвокат Niilo Jääskinen, с което предлага Съдът на Европейския съюз да отхвърли жалбите на FIFA и UEFA срещу излъчването по безплатни телевизии на мачовете от финалните фази на Световното и Европейско първенство по футбол: „Когато тези първенства се считат от държавите членки за събития от голямо значение за обществата в тези държави, с цел гарантиране на достъп на широката общественост до тях те могат да изискват излъчването им по безплатна телевизия”
Стана реалност с окончателното решение на върховните евромагистрати в Люксембург от 18 юли 2013 г., която дата ще остане паметна за футболните ТВ-запалянковци:
„Съдът най-напред напомня, че определянето от държава членка на някои събития като събития от голямо значение за обществото й и забраната за излъчването им на изключително основание представляват пречки пред свободното движение на услуги, свободата на установяване, свободната конкуренция и правото на собственост. Такива пречки обаче са обосновани с оглед целта за защита на правото на информация и осигуряване на широк достъп на обществеността до телевизионното излъчване на посочените събития.
В този контекст Съдът подчертава, че
въпросните събития се определят единствено от държавите членки и че ролята на Комисията в тази област е ограничена до проверка дали при упражняване на правото си преценка същите са спазили правото на Съюза.
В тозисмисъл, ако дадено събитие правомерно е определено от държава членка като събитие от голямо значение, Комисията трябва да упражни ограничен контрол върху определянето и не е длъжна по-специално да провери дали последиците от същото върху правата и свободите, признати от правото на Съюза, надхвърлят присъщите за такова квалифициране последици.
По-нататък, Съдът отбелязва, че всички срещи от финала на Световната купа по футбол и на Европейското първенство по футбол нямат едно и също значение за обществеността, която следи с особено внимание решаващите срещи на най-добрите отбори, като тези от финала и полуфинала, и срещите, в които участва националният отбор.
Следователно тези турнири трябва да се разглеждат като събития, принципно делими на различни срещи или етапи, които не винаги могат да се квалифицират като събитие от голямо значение.
С оглед на това и в противоречие със съображенията, изложени в решенията на Общия съд, Съдът също констатира, че
държавите членки са длъжни да уведомят Комисията за причините, поради които считат, че финалът на Световната купа по футбол или на Европейското първенство по футбол представлява като цяло едно-единствено събитие от голямо значение за обществото им.
Посочените грешки обаче не са от значение за настоящите дела. Всъщност Общият съд е констатирал, че въз основа на предоставените от FIFA и UEFA данни и с оглед на конкретното възприемане от обществеността на Обединеното кралство и Белгия всички срещи от финала на двата турнира действително предизвикват достатъчен интерес, за да бъдат част от събитие от голямо значение. От преписката по делото по-специално следва, от една страна, че
тези турнири като цяло винаги са много популярни не само за телевизионните зрители, които по принцип следят излъчваните по телевизията футболни срещи, но и за широката публика.
От друга страна, в споменатите държави членки тези състезания традиционно се предават по безплатни телевизионни канали.
Накрая, Съдът приема, че с оглед ограничените й контролни правомощия във връзка с определянето от държава членка на дадено събитие като събитие от голямо значение и задълбочените познания на телевизионните оператори за съображенията, обосноваващи такова определяне,
Комисията може да изложи кратки мотиви за решението си относно изготвен от държава членка списък със събития от голямо значение.
Освен това ако последиците от такова определяне върху свободното движение на услуги, свободната конкуренция и правото на собственост не надхвърлят последиците, до които неминуемо води квалифицирането на съответното събитие като събитие от голямо значение, не е необходимо изрично мотивиране на съвместимостта му с правото на Съюза. В случая обаче не е доказано, че последиците върху правата и свободите, признати от правото на Съюза, от определянето на целия финал на Световната купа по футбол и на Европейското първенство по футбол като събития от голямо значение за обществото са прекомерни.
При тези обстоятелства Съдът отхвърли изцяло жалбите на FIFA и UEFA”.
Това стана факт с окончателното решение на Съда на ЕС от 18 юли 2013 г. С него бе оставено в сила решението на юрисдикцията на Общия съд от 17 февруари 2011 г. което бе вписано със златни букви в аналите на футболните фенове от Стария континент:„При определени условия държава членка може да забрани излъчването на изключителна основа на всички срещи от световното и европейското първенство по футбол по платен телевизионен канал, за да гарантира на обществеността възможността да проследи тези събития по безплатен телевизионен канал”…
Казусът датира от постановяване на три решения на Европейската комисия през 2007 и 2008 г.
Родните ни почитатели на най-популярната игра си спомнят как куп хора в България поради игрички с предоставяне на правата за излъчване (особено в малките населени места и пенсионерите) бяха лишени от възможността да гледат по телевизора мачовете от финалите на Европейското първенство през 2008 г.
Причината бе, че родните ни европравни спецове от всевъзможни институции не знаели, че правото на Европейския съюз (Директива 89/552/ЕИО на Съвета от 3 октомври 1989 г.) позволява безплатен ТВ-достъп до спортни събития от голям обществен интерес, ако се изпрати списък за тях до Европейската комисия и бъде одобрен от нея.
Но да не се отплесваме по темата за шуробаджанащината и „калинките” в родната ни администрация, от която обществото ни достигна до хронично разстройство!
Подбни списъци са изпратили Великобритания и Белгия, които са били одобрени от Европейската комисия през 2008 г.
Решенията на ЕК сериозно жегват монополистичното его на FIFA и UEFA
и те подават жалба за тяхната отмяна пред юрисдикцията на Общия съд в Съда на ЕС в Люксембург.
Общият съд ги „отряза” като отхвърли жалбите им, но те не се отказаха да обжалват до последна инстанция.
Поради значимия обществен интерес казусът в Съда в Люксембург бе гледан с участието на генерален адвокат.
„Новата реалност” ви запозна със заключението от 12 декември 2012 г. на генералния адвокат Niilo Jääskinen, с което предлага Съдът на Европейския съюз да отхвърли жалбите на FIFA и UEFA срещу излъчването по безплатни телевизии на мачовете от финалните фази на Световното и Европейско първенство по футбол: „Когато тези първенства се считат от държавите членки за събития от голямо значение за обществата в тези държави, с цел гарантиране на достъп на широката общественост до тях те могат да изискват излъчването им по безплатна телевизия”
Стана реалност с окончателното решение на върховните евромагистрати в Люксембург от 18 юли 2013 г., която дата ще остане паметна за футболните ТВ-запалянковци:
„Съдът най-напред напомня, че определянето от държава членка на някои събития като събития от голямо значение за обществото й и забраната за излъчването им на изключително основание представляват пречки пред свободното движение на услуги, свободата на установяване, свободната конкуренция и правото на собственост. Такива пречки обаче са обосновани с оглед целта за защита на правото на информация и осигуряване на широк достъп на обществеността до телевизионното излъчване на посочените събития.
В този контекст Съдът подчертава, че
въпросните събития се определят единствено от държавите членки и че ролята на Комисията в тази област е ограничена до проверка дали при упражняване на правото си преценка същите са спазили правото на Съюза.
В тозисмисъл, ако дадено събитие правомерно е определено от държава членка като събитие от голямо значение, Комисията трябва да упражни ограничен контрол върху определянето и не е длъжна по-специално да провери дали последиците от същото върху правата и свободите, признати от правото на Съюза, надхвърлят присъщите за такова квалифициране последици.
По-нататък, Съдът отбелязва, че всички срещи от финала на Световната купа по футбол и на Европейското първенство по футбол нямат едно и също значение за обществеността, която следи с особено внимание решаващите срещи на най-добрите отбори, като тези от финала и полуфинала, и срещите, в които участва националният отбор.
Следователно тези турнири трябва да се разглеждат като събития, принципно делими на различни срещи или етапи, които не винаги могат да се квалифицират като събитие от голямо значение.
С оглед на това и в противоречие със съображенията, изложени в решенията на Общия съд, Съдът също констатира, че
държавите членки са длъжни да уведомят Комисията за причините, поради които считат, че финалът на Световната купа по футбол или на Европейското първенство по футбол представлява като цяло едно-единствено събитие от голямо значение за обществото им.
Посочените грешки обаче не са от значение за настоящите дела. Всъщност Общият съд е констатирал, че въз основа на предоставените от FIFA и UEFA данни и с оглед на конкретното възприемане от обществеността на Обединеното кралство и Белгия всички срещи от финала на двата турнира действително предизвикват достатъчен интерес, за да бъдат част от събитие от голямо значение. От преписката по делото по-специално следва, от една страна, че
тези турнири като цяло винаги са много популярни не само за телевизионните зрители, които по принцип следят излъчваните по телевизията футболни срещи, но и за широката публика.
От друга страна, в споменатите държави членки тези състезания традиционно се предават по безплатни телевизионни канали.
Накрая, Съдът приема, че с оглед ограничените й контролни правомощия във връзка с определянето от държава членка на дадено събитие като събитие от голямо значение и задълбочените познания на телевизионните оператори за съображенията, обосноваващи такова определяне,
Комисията може да изложи кратки мотиви за решението си относно изготвен от държава членка списък със събития от голямо значение.
Освен това ако последиците от такова определяне върху свободното движение на услуги, свободната конкуренция и правото на собственост не надхвърлят последиците, до които неминуемо води квалифицирането на съответното събитие като събитие от голямо значение, не е необходимо изрично мотивиране на съвместимостта му с правото на Съюза. В случая обаче не е доказано, че последиците върху правата и свободите, признати от правото на Съюза, от определянето на целия финал на Световната купа по футбол и на Европейското първенство по футбол като събития от голямо значение за обществото са прекомерни.
При тези обстоятелства Съдът отхвърли изцяло жалбите на FIFA и UEFA”.
