vergil 
Султанът: Да е колкото една волска кожа
Свещеник си няма, защото хем е българска, хем е в Сърбия и двете патриаршии не могат да се спогодят. И тя достойно мълчи и чака българи да я посетят, да запалят свещ и, да утихнат в сумрака и. За да попият от забравения дух на възрожденците, дето са я градили с голи ръце. Какво знаем ние за стотиците предани семейства от областта Краище, влачили с шейни – викат им сани, километри наред тежки дялани камъни (кюфници), за да я вдигнат непоклатима и вечна до днес? Символ на вярата, но и на копнежа ни за свобода и държава.
Какъв порив е водил през 1830 г. поп Новко чак до Цариград, за да поиска от султан Махмуд II разрешение за градежа и? Агарянинът уважил дързостта и снизходително позволил да е с размери “колкото кожата на един вол”. Сиреч 2 на 3 метра най-много. Поп Новко настоял във фермана да се впише това условие. В селото изрязали волска кожа на тънка дълга ивица.
Получило се въже, което опасало огромна площ от 702 кв. м!
Размерите на църквата са 36 м дължина, 20 м ширина и 18 м височина! Най-голямата в Османската империя! Градят я майстори дюлгери от Дебър, кръстена е “Св. Троица” и е осветена от кюстендилския владика Инокентий на 21 юли 1833 г. Две години по-късно в Банско вдигат пак “Св. Троица”, с 2 м по-голяма.
Храмът в Извор е зографисан от майстори от Самоковската школа. Сред тях е и Димитър Зограф, племенник на Захари Зограф. От 1835 г. до 1854 г. са изрисувани 58 икони с безценна стойност.
Ключът от храма сега се пази от мълчаливата хърватка Надя. Тя първо те оглежда дали си достоен за среща с реликвата. После хладно подава старинен железен ключ с размерите на манивела.
До църквата е стаен другият стожер на Възраждането ни – килийно училище. То е съградено нелегално покрай църквата и е наричано от местните българи “Университета”. Защото ограмотените му питомци учат из Европа и стават бъдещите кметове, учители и лекари на свободна България.
Чак до Ньойския договор от 1919 г., който загроби Западните ни покрайнини. Камбаните на килийното школо са дарени от други нашенци, останали извънграниците на Отечеството – от селата Горно и Долно Броди, Ксантийско, Беломорска Тракия.
В Босилеград се пазарува и с левове
В Босилеград навсякъде свободно се пазарува с левове, а ако искате и да преспите – хотелът е приличен, с душ и топла вода – по 25 лв. на нощ. И един съвет: търсете начин да се запознаете с колоритите на Босилеград.
Те най-често са в Българския културно-информационен център и се казват Иван Николов, Димитър Треперски, писателят Радко Стоянчов, Александър Димитров… Чрез тях ще усетите, защо българският дух не се спомина и след цял век сърбизация на Западните покрайнини. Чисти и предани, но и сериозно образовани личности – това е вечната формула, с която българщината възкръсва.
