vergil 
През август 2004 г. „Азалия“ вече беше факт. Комплексът с 550 легла бе тържествено осветен от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, а лентата прерязаха Марин Митев и Иво Каменов. Купонът за гостите се вихреше на същия онзи плаж, който по документи приютяваше само комари и блатна растителност.
Концесията за морските летища
На 12 юни 2005 г. вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев и финансовият директор на „Копенхаген Еърпортс“ Кристиан Горм Хофман на тържествена церемония в грандхотел „София“ подписаха договора за 35-годишна концесия на двете морски летища – Варна и Бургас. За експлоатацията им, според изискванията на Закона за гражданското въздухоплаване, датската компания още на 31 май с. г. бе регистрирала еднолично акционерно дружество „Бургас-Варна Еърпортс“. Заради финансовите параметри – 526 млн. евро инвестиции за 35 г. и средно 1,2 млрд. евро годишно концесионно възнаграждение към държавата, договорът бе обявен за най-голямата сдeлка в историята на страната.
Ден след подписването обаче, Върховният административен съд спря концесията,
защото решението на кабинета бе атакувано от други два консорциума – френският „Венси“ и „Фрапорт Франкфурт“. Година по-късно в „Държавен вестник“ бе обнародвано решението на Министерския съвет, с което за участник, спечелил конкурса за морските летища, бе определено обединението между германската компания „Фрапорт“ АД и българската фирма „БМ Стар“. Предвидената инвестиция за развитие и модернизиране на аеропортовете за срока на концесията бе 403 млн. евро, от които 215 млн. евро са предназначени за Бургас, а 188 млн. евро – за Варна.
Освен че сумата, планирана да бъде вложена за 35 години в двете летища, бе по-малка от тази в офертата на „Копенхаген Еърпортс“ – 403 срещу 526 млн. евро, по-скромно бе и годишното концесионно възнаграждение за държавата, обещано от новия победител. Докато фирмата от Дания предлагаше 30 на сто от по-голямата от двете суми – общия размер на приходите от всички дейности за текущата година или общия размер на приходите от всички летищни такси и от дейностите на действащите летищни оператори на аерогарите във Варна и Бургас за 2003 г., българо-германската компания се ангажира да дава при същите условия 19,2%.
„Фрапорт“ е главен участник в консорциума и мажоритарен акционер с дялово участие от 60%.
Бъдещата компания-концесионер – „Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт“ АД, ще бъде контролирана от франкфуртската компания. „БМ Стар“ е дружество на варненската фирма за корабно агентиране, чартиране на плавателни съдове и морски транспорт „Бонмарин“, създадено специално за участието в конкурса“, писа тогава в. „Дневник“.
Днес германските проценти в дружеството вече са минало, а „Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт“ АД изцяло е собственост на „Химимпорт“, т.е. ТИМ. Както се казва – без коментар.
Сагата около „Спортен комплекс Варна“
През 2005 г. община Варна и „Химимпорт“ влязоха в съдружие. Целта бе повече от благородна – с общи сили да възстановят градския стадион „Юрий Гагарин“, от който бяха останали само руини. Така се роди „Спортен комплекс Варна“ АД. В акционерното дружество холдингът на ТИМ се включи с 22,474 млн. лв., а местната управа – с 12,101 млн. лв. под формата на апортна вноска. В прессъобщението на новата фирма до медиите се уточняваше: „За изпълнителен директор и единствен представител на „Спортен комплекс Варна“ АД единодушно бе избран г-н Марин Митев.“ „Надявам се, че след една година ще открием първата част от бъдещия комплекс“, бе заявил той при учредяването.
Сайтът на дружеството дава ясна картина на имотите, с които на практика се е простила община Варна,
за да се сдобие с модерен стадион за 30 000 души – 145 декара от може би най-атрактивния градски квартал „Чайка“:
– Стадион „Варна“, състоящ се от зема с площ 69 300 кв. м и застроени върху нея обекти.
– Терени с обща площ от 54 000 кв. м.
– Прилежащ паркинг за обществено паркиране с площ 18 405 кв. м.
– Покрит плувен басейн, представляващ сграда със застроена площ 3900 кв. м, състояща се от 4 нива.
– Спортна зала със застроена площ 1467 кв. м и земя с площ 4000 кв. м.
Още в годината на учредяването си „Спортен комплекс Варна“, чрез 100% дъщерното си дружество „Спортен мениджмънт“ ООД, купува чрез търг спортния комплекс „Корабостроител“ в квартал „Аспарухово“ заедно с прилежащага инфраструктура. Така АД-то се сдобива с още един урегулиран поземлен имот от 51,4 дка в чертите на града и футболно игрище с площ 24 300 кв. м.
На практика стартът на общото дело, даден с апорта на община Варна, е летящ.
Той обаче прелива в протяжна строителна сага, която продължава вече шест години, а краят й се губи някъде в бъдещето. Въпреки декларираните амбиции първата част от комплекса да бъде открита през 2006 г., а за три години всичко да бъде изградено, работата започва реално през 2007 г. – с разрушаването на стария стадион. Оттам нататък пак влизаме в жанра на сериалите. А от серия на серия продуцентите вдигат бюджета и отсрочват края:
На 27 февруари 2008 г. в интервю за спортния сайт Ole-bg.com Марин Митев заявява:
„Първите срокове, които бяхме планирали, малко се промениха. Това стана поради простата причина, че допълнително започнахме да апликираме още 7000 кв. м в източната част на комплекса. Целта е следната. Едно подобно съоръжение работи два пъти в седмицата при възможно най-доброто менажиране. Опитът от Германия, например, показва именно тази цифра. За да е и рентабилно подобно съоръжение, е необходимо да се развива стопанска дейност. Това е идеята. Мисля, че за гражданите на Варна ще бъде нещо интересно. Същинският фитнес само е на площ около 1000 кв. м. Ще има детски центрове, шопинг център, барове, а и музеят на спорта, който ще правим, също ще бъде доста интересен. Ще ни трябват може би 2 години, 2 години и половина. Да се надяваме, че през 2009 г. комплексът ще е завършен. Крайната стойност на инвестицията ще стане ясна, след като подпишем и последния договор. Приблизително обаче тя ще е около 50 милиона евро, само за спортния комплекс и стадиона.“
9 май 2008 г., „Радио Фокус“:
„На пресконференция на „Спортен комплекс Варна“ АД днес стана ясно, че бъдещият градски символ – „Стадион Варна“ с предвидените към него спортен и търговски комплекс и обществени пространства ще може да функционира едва през 2011 г. Очаква се цялостната инвестиция да възлезе на 160 млн. лв.“
13 март 2009 г., Агенция БГНЕС:
„Строителството на стадион „Варна“ ще продължи, когато немската проектантска фирма GMP International предаде пълния технически проект, уточниха от главния акционер „Химимпорт“ АД. Вчера във варненския общински съвет бе коментирано, че в момента по обекта, в който и община Варна е акционер, строителството е спряло. До момента за стадион „Варна“ са изразходени 15 000 000 лв. за проектиране, изграждане на шлицовата стена, която укрепва изкопа и за преместване на магистрални комуникации.“
26 август 2009 г., в. „Позвънете“:
Превеждане на немските проекти за строителството на стадион Варна към условията на българското законодателство са причината за забавянето при изграждането му, каза вчера председателят на съвета на директорите на „Спортен комплекс Варна“ Николай Николаев. Все още съществуват проблеми с пълното инфраструктурно осигуряване на новия обект. Само за изграждането на пътните връзки са необходими 12 млн. лв., каза още председателят на СД. Той добави, че проектът значително се е оскъпил в сравнение с първоначалните предвиждания. При стартирането на обекта бе обявено, че в него ще се инвестират приблизително 30 млн. евро (60 млн. лв). Последните калкулации са показали, че строителството на стадиона ще излезе поне 3 пъти по-скъпо. Специалистите пресметнали, че сега ще трябват поне 186 млн. лв. До 2,5 г. от днешна дата се очаква Варна да има емблематичното си спортно съоръжение, прогнозира Николаев.“
9 октомври 2010 г., в. „Позвънете“:
„Световната финансова криза премахна от проекта на стадион „Варна“ хотелската, жилищната и търговската част. На този етап те няма да се строят, за да бъде намалена цялата стойност на инвестицията, която възлиза на 400 млн. лв. Това обяви членът на Съвета на директорите на „Спортен комплекс Варна“ Красимир Ботушаров. „Изграждането на стадиона се забавя именно заради оптимизацията на проекта, която върви в момента. По никакъв начин обаче няма да бъдат осакатявани заложените спортни съоръжения – стадиона, залите, съблекалните, конферентните зали. Те ще останат в първоначално проектирания си вид. Отпадат предвидените хотели, жилищни сгради и магазини. На този етап не мога да се ангажирам със срок кога точно ще бъдем готови за строеж. Иначе мисля, че максимум до две години и половина след изготвянето на новите проекти стадионът ще бъде пуснат в експлоатация“, каза Ботушаров. По негови думи оптимизираният проект ще бъде със стойност около 30-35% по-ниска от първоначалната. Това означава, че само спортната част ще глътне над 250 млн. лв.“
Дали ще има още отсрочки от по „две години и половина“ ще покаже бъдещето. Пак в неговите ръце е и цената на спортното съоръжение, която май е на път да стопи дела на община Варна в акционерното дружество. Шест години след учредяването му и четири след първата копка варненци вече се питат дали ще доживеят деня, в който ще гледат футболен мач на новия стадион. А някои открито прогнозират, че стадион няма да има.
Броженията около новия Общ устройствен план на Варна
Според сайта на Териториалната проектантска организация във Варна изработването на новия Общ устройствен план (ОУП) на града е сред най-съществените и значителни обществени поръчки, спечелени от дружеството. Работата по него също се точи над пет години, макар вече да наближава финала.
„Стратегическата цел на този план е да служи като управленчески инструмент в устройствената политика на местната власт – както и за създаване на оптимална пространствена и функционална структура за развитие, изграждане и комплексно устройство на града и общината, така и за превръщането на Варна в регионален център, успешно интегриран в националното и европейско пространство.
ОУП Варна дава планова основа за развитие на града в следващите две десетилетия.
Проектът за общ устройствен план осигурява възможност за богат избор на място за живеене, за отдих и за реализиране на различни инвестиционни инициативи. Той се стреми да защити интересите на всички обитатели на общината и на многобройните й гости.“
Това твърди екипът на проектантската организация. За разлика от него, стотици варненци и куп обществени организации не спират да тръбят за несъвършенствата на проекта, обвинявайки авторите му, че обслужват не интересите на Варна, а на ТИМ. Срещу ОУП скочиха жители на кварталите, през чиито имоти предстои да минават нови булеварди. Еколози надигнаха глас, че на мястото на детски площадки и зелени площи между блоковете е планирано да щръкнат нови блокове. Експерти по градоустройство съзряха корпоративни интереси в набелязаните бъдещи промишлени зони. Чуха се думи и за манипулация на плана – срещу определена цена на квадатен метър всеки можел да промени предназначението на терена си и да превърне, например, набелязаната за отдих зона в бизнесцентър. Проектът за новия ОУП стана причина и за няколко протеста.
На 12 юни 2009 г. агенция „Фокус“ съобщава:
„Започнаха обществени обсъждания на новия „скандален“ Общ устройствен план на Варна.
Вчера десетки варненци се събраха пред шадравана на площад „Независимост“, за да изразят недоволството си от проекта. Две групи от тях носеха собственоръчно изработени плакати и лозунги, от които можеха да се прочетат фрази като: „Да преместим политиците, а не горите“ или „ОУП на нашия град, не на „Нашият град“.
С мегафон в ръка председателят на Националната асоциация на българския бизнес Светлозар Николов приканваше минувачите да се спрат и да обърнат внимание, след като става въпрос за техния град. Присъствието му обаче бе обяснено от гражданин с факта, че той също живеел в предвидена за отчуждаване зона.
„На мен лично искат да ми съборят къщата и да ми вземат целия имот над Военна болница“,
каза един от протестиращите. По думите му в района има около 30-ина къщи, а улиците в плана за регулация били ненормално широки.
Предварителната фаза на проекта за Общ устройствен план на Варна е завършена. По данни на проф. Иван Никифоров от екипа на ТПО, който изготвя проекта, са изпълнени направените предписания. Променени са броят и видът на устройствените зони, като броят им е намален от 1800 на около 800, а видът им – от 61 на 41. „Актуализирани са схемите на държавната и общинската собственост. Отстранени са и всички пропуски и нарушения на чертежите“, изтъкна още проф. Никифоров.
Според арх. Вилияна Андреева обаче, която е разработила транспортната система, новият проект е направен така, като че ли трафикът във Варна е непрекъснато в час пик.
Не са се съобразили със становището на екологичните организации,
заяви председателят на „Зелена Варна“ Кръстьо Кръстев. Според него остава булевардът в Морската градина, който на практика ще осигури достъп на автомобили до новоизградените кооперации. „Новият ОУП потвърждава и сега действащия ПУП, което води до узаконяването и предвижда унищожаването на две терти от Морската градина. За отнетите територии се предвижда застрояване по имотни граници, което означава, че няма да остане никаква паркова зона“, каза Кръстев. Той посочи още, че остава и проектът за пътен тунел, който да минава под природен парк „Златни пясъци“.
Броженията се засилиха, след като през януари 2011 г.
представители на 14 граждански организации, изготвили общо становище по проекта за нов ОУП, не бяха допуснати да присъстват на заседание на експертния съвет по устройство на територията в община Варна, на който се обсъждаха възраженията срещу плана на града.
Финалът на тази сага също се губи в бъдещето. Пак там е и краят на най-големия – засега, скандал около проектите на икономическия конгломерат.
Проектът „Алея Първа“
Мечтата на ТИМ да превърне плажната ивица на Варна в български Лас Вегас датира още от 2002 г. На пресконференция през април с. г. бе представен проектът „Алея Първа“, а за реализацията му бе създаден консорциум със същото име, който обедини петте фирми концесионери на градския плаж. Тогава „Труд“ писа:
„Според проекта старите и грозни барове, ресторанти и бараки ще бъдат съборени.
Мястото им ще заемат съвременни обекти за развлечения, спортни дейности, балнеология и хотел в северната част на ивицата. Корозиращият бряг, който на места се свлича годишно с по 30 сантиметра, ще бъде укрепен. Ще се изградят канализация, електромрежа и съвременно осветление. Всички заведения, построени направо върху пясъка до морето, ще бъдат махнати, а новите ще са към града – от горната страна на алеята. Тя ще бъде укрепена с огромна дамба, за да се използва спокойно като път. Паркоместата, които са планирани в проекта, пък са над 500. Предвиден е градеж на двуетажен паркинг.
Сградата на Минералните бани ще бъде освежена,
а стената на първия й етаж ще бъде разрушена и оформена като аркади с изглед към морето. От града към морето ще бъдат спуснати „променади“ – мостчета, по които туристите ще стигат до втория етаж на Минералните бани, където на терасите ще има заведения. Лодкостоянка, 2 рибарски селища, тържище за морски деликатеси, игрище за волейбол са също сред предвидените нови съоръжения.
Само в първия етап на проекта за изграждане на инфраструктурата ще се инвестират 6 млн. евро, които са осигурени като кредит от ЦКБ. Ако проектът получи необходимите разрешителни, старите съоръжения и заведения на брега на Варна ще бъдат разрушени още тази есен, казаха от „Алея Първа“.“
През 2002 г. обаче идеята така и не получи зелена улица от правителството.
Шест години по-късно тя отново възкръсна. Пак на пресконференция концесионерите от „Алея Първа“ отчетоха инвестициите си за 2006 и 2007 г. и представиха грандиозна програма за цялостно устройство на крайбрежната алея. Тя предвиждаше:
„На два етапа ще бъде изградена дървена улица върху каменния насип на брега на морето по модел на дървените алеи в Атланта, САЩ. Улицата ще бъде с широчина 4-6 метра, ще бъде изградена от лека метална неръждаема конструкция и специални водоустойчиви дървени материали, внос от Индия – нербал и италба. Общата й дължина ще бъде 750 м, а инвестицията в изграждането й – 1 млн. лв.
След разрушаването на двата мостика,
поради физическото им остаряване, концесионерите ще възстановят единия от тях (на плаж Централен или на Рибарски). Той ще бъде с дължина около 70 м, изграден от бетонна конструкция. В момента се провежда конкурс за изработка на идеен проект на статуя, висока 25-30 м, която да посреща слънцето, и ще носи името „Добро утро, Варна!“ Тя ще бъде изработена от месинг или бронз. Целият комплекс ще струва около 1,8 млн. лв.
Сградите на къпалните ще бъдат изцяло реновирани и санирани с влагоустойчиви материали като гранит, врачански камък и мушел, като на места ще бъдат и подсилени основите им.
Съвместно с община Варна е изготвена програма за регулиране на автопотока с цел избягване на конфликти между пешеходци и автомобили. За тази цел ще бъдат поставени бариери, които да осигуряват пропускателен режим, до басейн „Приморски“, пред Шокаровия канал и на Рибарския плаж.“
Този път консорциумът не искаше разрешения или съдействие от държавата.
Близо три години по-късно обаче, от всичките набелязани и така атрактивни планове за промяна на облика на варненския плаж факт са единствено трите бариери. И изкуствените палми пред култовата дискотека на ТИМ – „Рапонги“, макар те да не бяха предвидени в проекта. Междувременно и самата програма тихомълком изчезна от сайта на „Алея първа“.
За сметка на това бившите командоси станаха собственици на огромен терен от Морската градина в непосредствена близост до плажа. Точно около него се завихри скандалът.
Той гръмна през лятото на 2009 г., когато без търг „Холдинг Варна“ купи 118 декара от приморския парк. Дружеството плати за тях 11,7 млн. лв., което прави едва около 50 евро на квадрат. Продажбата стана факт малко преди парламентарните избори. Срещу придобивката си холдингът бе задължен да инвестира 73,1 млн. лв. в поредния си грандиозен проект.
Повече от година темата „Алея Първа“ не слиза от вестникарските страници. По нея сигурно вече са изписани тонове мастило, но аз ще цитирам само статията, публикувана на 7 юни 2010 г. във в. „Строителство Градът“, която най-точно, подробно и лаконично отразява развитието на скандала:
Седем бала вълнение на „Алея Първа“
Пет от обектите, част от мегапроекта „Алея Първа“, са с разрешения за строеж от 3 май тази година, стана ясно през изминалата седмица. Разрешенията за строеж са издадени от община Варна въз основа на съгласувани и одобрени идейни инвестиционни проекти за изграждането на два центъра за възстановяване и рехабилитация, център за възстановяване и рехабилитация с конферентен блок и хотел, международен конгресен център с хотел и морелечебна база. В разрешенията за строеж не са посочени параметрите на горепосочените обекти.
Издадените разрешения за строеж отново разбуниха духовете
във Варна и напрегнаха отношенията между община Варна и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Терените, върху които предстои да бъдат изградени обектите, попадат в съставна зона 6 (под местността Салтанат), за която има наложена строителна забрана със заповед на министъра на териториалното развитие и строителството (бел. ред. – тогава Никола Карадимов, в служебния кабинет на Стефан Софиянски) от 21 април 1997 г., тъй като е срутищна зона. Според изискванията на чл. 96, ал. 5 от Закона за устройство на територията строителни работи от всякакъв вид в свлачищни райони се извършват с предварително разрешение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. „Холдинг Варна“ АД, инвеститор на проекта, е получил предварително съгласие от МРРБ за извършване на строителни действия при изрични и задължителни условия, реализация и приемане на конкретни укрепителни дейности, съобщиха от дружеството.
От община Варна също оправдаха издаването на строителни разрешения
на база на горепосоченото становище на МРРБ относно искане за издаване на предварително разрешение по реда на чл. 96, ал. 5 от ЗУТ от януари тази година. От МРРБ обаче заявиха, че са дали предварително разрешение единствено за извършване на укрепителни работи, и то при условията на все още действащата заповед от 1997 г., което на практика не отменя забраната за строителство върху терените.
Издадените разрешения за строеж от община Варна
са за обекти, включени в инвестиционната програма на дружеството, и са свързани с рекреация, използване на ресурса на минералните води, създаване на условия за целогодишно провеждане на международни конференции, симпозиуми и др. и завършват административната процедура, но реализирането на обектите може да започне едва след приключването и приемането на укрепителните работи, твърдят пък от „Холдинг Варна“.
От дружеството заявиха, че предстои изготвянето на проект за укрепване след приключване на окончателния доклад за обследване на геологията на района. Направеното инженерно геоложко проучване с цел да се изясни устойчивостта на брега в свлачищно отношение сочи, че коефицентите на устойчивост на земните маси не надвишават нормативните изисквания и не се налага укрепване с дълбоки свлачищно-силови конструкции. Опасност има единствено от плитки, локални свличания, които могат да бъдат овладени с отводнителни и брегоукрепителни мероприятия.
Към момента тече наблюдение на подпочвените води, въз основа на което ще се избере решение за укрепване на терена и начините на отвеждането им. При приключване на окончателния доклад предстои внасяне на проект за одобрение и получаване на предварително съгласие от МРРБ за строеж на укрепителни съръжения, както и за получаване на строителни разрешения от община Варна.
От холдинг „Варна“ предвиждат финализирането на процедурата до 30 септември, докогато е забранено извършването на строително-монтажни работи на територията на приморската зона според чл. 15 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие. От дружеството твърдят, че се спекулира с твърдението, че строителството на обектите може да започне с издаването на строителните разрешения. То е възможно единствено след реализиране и приемане на извършените укрепителни мероприятия.
Логичният въпрос тогава е защо разрешенията за строеж на сгради изпреварват във времето
подготовката на проекти, получаване на разрешения за строеж и реализирането на трайни укрепителни и отводнителни мероприятия в територията и отчитането на техния положителен ефект, въз основа на което могат да се предприемат действия за отпадане на строителната забрана, наложена през 1997 г.
Проектът „Алея Първа“ бе лансиран още през 2002 г. като Стратегия за развитие на Крайбрежна зона – Варна. Тя бе разработена в съотвествие с одобрения през 2002 г. от общински съвет – Варна, План за регулация и застрояване на крайбрежната зона като план-извадка по предварителния проект за ПУП на Приморска зона – Варна. Разработката предвиждаше реновация на „Морските бани“, оформяне на променадна улица, изграждане на нови комуникации, увеселителни заведения, инфраструктура, хотели и казина.
Близо седем години след грандиозното му представяне, проектът за „Алея Първа“ отново излезе на дневен ред, и то доста скандално. С цел реализацията му „Холдинг Варна“ АД купи на 15 юни 2009 г. пет имота – частна държавна собственост, по реда на Закона за насърчаване на инвестициите и издадения на 14.08.2007 г. за проекта сертификат за първи клас инвестиция. Имотите са част от съставна зона 6 на крайбрежната зона.
Около 50% от площта им е неактивна и представлява 30-метрови скатове, които подлежат на укрепване, твърди инвеститорът. Холдингът плати за апетитните терени с обща площ 118 дка, част от Приморски парк – Варна, 11 747 445 лв. (около 50 евро/кв.м).
Под документите за продажба стои подписът на областния управител Христо Контров.
Сделката е извършена по искане на изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции Стоян Сталев, който е пратил писмо в областна управа през април 2009 г. Мотивът е необходимостта на парцелите за реализиране на инвестиционен проект – „Алея Първа“.
Продажбата на въпросните парцели е без търг и на база пазарна оценка, извършена от независими лицензирани оценители, което даде повод на обединение от граждански сдружения да поискат проверка и анулиране на сделката.
Към момента все още не е приключила прокурорската проверка на сделката, тече проверка и от ДАНС. Срещу продажбата текат и съдебни процедури в Административен съд – Варна, и Административен съд – София-град. Основният мотив на гражданските сдружения е липсата на решение на Министерския съвет за преактуване на имотите от изключителна държавна в частна държавна собственост.
Имотите с обща площ 118 декара са актувани като публична държавна собственост през 1998 г.
През 2000 г. стават изключителна държавна собственост, като част от плажовете „Буните“, „Офицерски“ и „Рибарски“. През март 2009 г. терените са преактуван като частна държавна собственост от заместник-областния управител на област Варна в нарушение на чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от Закона за държавната собственост, който изисква изричен акт на правителството за такова преактуване, твърдят от обединените граждански сдружения.
На 14 август 2007 г. „Холдинг Варна“ получи от Българската агенция за инвестиции сертификат първи клас инвестиция за проекта „Алея Първа“.
Това дава основание на дружеството с цел реализация на инвестиционните му намерения да поиска закупуването на петте терена, част от Приморска зона Варна. Съгласно подписания договор за придобиване право на собственост върху недвижимите имоти „Ходинг Варна“ АД се задължава да не извършва разпоредителни сделки и да не обременява с вещни тежести придобитите имоти за срок от 5 години, считано от датата на осъществяване на инвестицията. Ползването на насърчителната мярка задължава дружеството да вложи 73,1 млн. лева, като за изграждането на инженерно-техническата инфраструктура и транспортни мрежи на територията по предварителни разчети ще бъдат отделени около 40% от средствата, съобщиха от дружеството. Сертификатът за инвестиция първи клас е валиден до посочения в инвестиционния план срок за реализиране на инвестицията, но не повече от три години от датата на издаването му, и изтича през тази година.
Край на цитата. Въпреки че представя картината от лятото на 2010 г., тя важи с пълна сила и през пролетта на 2011-а. Времето тече. Заедно с него и срокът на сертификата от Българската агенция за инвестиции. Аз обаче съм готова да се обзаложа, че и след края на всички крайни срокове никой няма отнеме дори квадратен метър от земята в Морската градина, попаднала в черната дупка на емблематичния икономически конгломерат.
Питам се пророк ли е бившият шеф на Агенция „Митници“ Емил Димитров-Ревизоро,
който още през 2007 г. обяви в интервю пред радио „Дарик“: „Има една мощна групировка, която е изместила отдавна добре познатите ВИС и СИК. И това е ТИМ. Правителството е длъжно да се съобразява с нея. Тя не е мутренска групировка. Тя има такива големи активи и така добре работи. Управляващите са длъжни да се съобразяват с тях и да ги подпомагат, защото една война им е излишна.“
Бих добавила само – всяко правителство, независимо от цвета на управляващите. За съжаление.
===============
Следва продължение: Един от вас
