Автор: Петър Бучков
Фотография: Вергил Бучков
Публикувана на: 20.07.2012 г.
След едномесечно мълчание държавата ни реши да вземе отношение по поредицата сигнали, изпратени от служители и преподаватели в Българския културно информационен център в Босилеград (КИЦ) за груба намеса на сръбската администрация в образователната дейност на българската институция. И то със съдействието на родният ни просветен министър Сергей Игнатов.
Председателят на КИЦ в Босилеград Иван Николов бе поканен на 17 юли на изслушване в Постоянната междуведомствена комисия за образователната дейност на българите в чужбина (МКОБЧ), създадена от българското правителство през 2011 г. Неин председател е министърът на образованието Сергей Игнатов, а членове са шефът на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) Росен Иванов и представители на МВнР, на Министерство на финансите, на Софийския университет, на МВР и др.
Генезисът на проблема.
КИЦ-Босилеград в Сърбия е създаден от група интелектуалци в града през 1998 г. и е регистриран като неправителствена организация според нормативната уредба в Сърбия. Идеалната му цел е да съхранява, тачи и разпространява българската култура и просвета сред българите в Република Сърбия, съгласно националните и европейските ценности. Нашите сънародници в община Босилеград са 99% от населението. Българската държава подкрепя дейността от създаването му като посредством Външно министерство осигурява средства за наема на двуетажната къща на центъра и за заплати на тримата му щатни служители в размер на по 280 лева на месец. Всички проекти на КИЦ се осъществяват или на доброволни начала или чрез финансиране от международни и български организации.
Една от възловите дейности в центъра е организирането на курсове по български език, литература и история за желаещите да кандидатстват в българските университети. Резултатността от провеждането им през последните четири години достига почти 100% на кандидатстудентските изпити. Случва се благодарение на усилията на двама преподаватели от Класическата гимназия в София – литераторът Анета Иванова-Стоянчова и историкът Митко Делев. В рамките на учебната година всеки петък вечер двамата педагози пристигат в Босилеград и през уикенда изнасят лекциите си. Програмата им включва 50 часа по български език и литература и 50 часа по българска история. За начинанието си не получават нито стотинка от българската държава.
Трудът им се финансира от германци!
Или по точно по програма на Фондация за немско-българска дружба със седалище в Дармщадт. Няма нищо случайно – за позабравилите историята ще припомним, че Дармщадт е родното място на първия български владетел след Освобождението Княз Александър Батенберг. Князът става известен с ревностното отстояване на българските интереси срещу геополитическите страсти на Великите сили. Подкрепя Съединението и създава войска, която макар и зле оборудвана успява да попилее окупационните апетити на сръбския Крал Милан , подръчкван и въоръжен от Австро-Унгарската империя. Това впоследствие му коства детронирането и изгонването от България. За тази срамна част от новата ни история желаещите могат да прочетат до най-малкия детаил в първи том на „Строители на съвременна България” на големия Симеон Радев.
Но по същество.
Скандалът избухва на 15 юни тази година (петък),
когато в Босилеград пристигат двама преподаватели от Софийския университет – Георги Колев и Кирил Господинов по лична договорка между министър Сергей Игнатов и кмета на Босилеград Владимир Захариев. Със задача да подготвели кандидатстудентите от региона, които желаят да кандидатстват в българските университети. Звучи похвално и патриотично, но тази инициатива се оказа параван за небивала дискриминация на сънародниците ни в босилеградско. Защо?
На първо място „мисията” на университетските ни преподаватели е в рамките на два дни да изнесат лекции по два часа. Подобна изява прилича повече на тур за овации, тъй като е изключително несериозно да се приеме, че българските литература и история може да се изучат за два часа. Но пък
поводът е бил използван от кмета Владимир Захариев да се закани, че от догодина ще се прекрати обучението по български език, литература и история, организирано в Българския културно-информационен център (КИЦ) в Босилеград.
На 15 юни хората от КИЦ научили, че персонално родителите на учениците от курса в Българския културен център били притискани децата им да посещават единствено този – организиран от кмета с преподавателите от Софийския университет за по два часа! И то в сградата на общината – на територията на сръбската администрация. Почти всички деца се подчинили на „поканата”. Когато Анета Иванова и колегата й историк Митко Делев поискали обяснение какво става кметът Захариев ги изгонил с думите „От догодина вече няма да има курс по български език от КИЦ”.
Университетските преподаватели-мисионери се почувствали изключително неловко.
Георги Колев и Кирил Господинов се извинили на колегите си от КИЦ за конфузната ситуация. Обяснили, че никой не ги е информирал, че от години в българската институция в Босилеград се провежда толкова висококласен курс на обучение. Били командировани от ректора на Софийския университет проф. Иван Илчев и обещали, че ще изпратят докладна за случая до министър Игнатов.
В периода от 17 до 19 юни са изпратени няколко писма до българските институции – Министерство на образованието, Държавната агенция на българите в чужбина, Министерство на външните работи и Софийския университет. Авторите им са Иван Николов – председател на КИЦ, преподавателката Анета Иванова и съпредседателят на Обществено движение Западни покрайнини д-р Валентин Янев. Всички бият тревога за зараждане на изключително рафинирана дискриминация спрямо българите в Босилеград чрез намеса на сръбската администрация в лицето на кмета Захариев в образователната дейност на институция на българската общност – Културно информационния център – Босилеград.
Не последва никаква реакция от сезираните български институции. А напротив –
скандалът се изостри с две безпрецедентни кметски изяви.
Г-н Владимир Захариев обявява, че документите за кандидатстване ще се подават единствено и лично на него в кабинета му. „И го стори по изключително арогантен начин – разказва председателят на КИЦ Иван Николов. Заяви, че който не си занесе документите нямало да го запише да следва в България. Манипулира и родители и деца, че следването се случва единствено с негова благословия, а не на база на познанията на младежите.” До този момент от 1998 г. документите за кандидатстване в българските университети винаги са се подавали в българската институция – КИЦ. А сега – в сръбската администрация!?
Следват поредни писма до нашите компетентни органи и отново мълчание.
Върхът на сладоледа е, че провеждането на писмените изпити по български и история също се решава да се проведе в общината – в седалището на сръбската администрация. До сега това винаги се е случвало в българските ВУЗ-ове на определените дати. Към този акт са съпричастни и родното ни образователно министерство и Агенцията за българите в чужбина, които изпращат трима квестори на изпита, един от които е бил самият зам. шеф на ДАБЧ – историкът Йордан Колев.
В крайна сметка кандидатстудентската кампания приключи по свирката на кмета Захариев и едва тогава министър Игнатов реши спецкомисията да изслуша председателя на КИЦ Иван Николов.
След близо час изслушване в Министерство на образованието г-н Иван Николов излезе видимо разстроен. А първите му думи бяха „Предадоха ни!”. После разказа, че са го приели много любезно, но до там… Първо бил разочарован от представителността в комисията – отсъствали най-важните й членове. Председателят й министър Сергей Игнатов независимо, че беше в сградата по това време бил изпратил своя заместничка. Не се явил и шефът на Агенцията за българите в чужбина Росен Иванов, а изпратил заместника си Йордан Колев. „Усетих, че половината членове на комисията нямаха никаква представа за проблема, независимо от подробните писма и сигнали, коит
о изпратихме – сподели Николов. А тези които знаеха мълчаха – не ми зададоха един въпрос!” Огромното му разочарование е от единственото изказване на г-н Йордан Колев от ДАБЧ, че българската държава не можела да се намесва понеже ставало дума за междуличностни проблеми и конфликти, а кметът на Босилеград бил легитимно избран.
Това буквално взриви г-н Николов, както и всички деятели и преподаватели в КИЦ-Босилеград. Те са категорични, че намесата на сръбската администрация в дейността на българска институция не може да бъде нищо друго освен междудържавен въпрос. Според тях до скандалната ситуация се е стигнало от липсата на реална информация у министър Игнатов зе реалностите в Босилеград и за успешната образователна програма, провеждана от 4 години в българската институция КИЦ. А основната отговорност трябвало да понесе шефът на Държавната агенция за българите в чужбина Росен Иванов. Разказват възмутени, че при десетките му посещения в Босилеград той нито веднъж не е посетил Българския културен център. Подминавал го като турски гробища и отивал направо и единствено в общината при кмета – сиреч при сръбската администрация.
Заседанието на комисията е приключило с решение всички ведомства и институции, които са нейни членове да изпратят писмени становища по проблема. В какъв срок това ще се случи на Иван Николов не е казано – да чакал.
Надеждите на деятелите и преподавателите в КИЦ-Босилеград са държавата ни да се произнесе до началото на учебната година, тъй като тогава трябва да стартира и образователната програма. В очакване са и благодетелите от Дармщад, които 4 години финансират обучението по български език и история на сънародниците ни в Западните покрайнини.
Към момента е меродавна единствено заканата на кмета Владимир Захариев, че повече курсове по български и история няма да има в Българския културен център!