vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Тони Шаварш
Публикувана на: 29-05-2013 г.
Прокурори от специализираната прокуратура апелираха за неотложни промени в НПК, НК и поднормативни актове, за да могат да играят равнопоставено в сблъсъка с организираната престъпност. Това стана ясно на проведената на 29 май 2013 г. в Съдебната палата конференция „Върховенство на закона и организирана престъпност”, организирана от фондация РискМонитор.
ВИП-представителността на мероприятието бе накърнена, тъй като организаторите не бяха очаквали, че в този ден и час ще тече голямото дерби в държавата БСП-ГЕРБ. Тимът на БСП успя да привлече играчите на ДПС и в последната минута с една „Атакистка сълза” спечели лелеяната победа – правителство на Пламен Орешарски. Всяка аналогия с драмата Лудогорец-Левски-Славия е случайна.
Поради този сблъсък отсъстваха Нейно Превъзходителство, посланикът на САЩ Марси Рийс с обяснение, че е в Парламента, Главният прокурор Сотир Цацаров – имал неотложен служебен ангажимент. Зам. главният прокурор Борислав Сарафов бил в съдебно заседание и журналистите очакваха с нетърпение да връхлети с прокурорската си тога на конференцията, но не би…
Но тесните специалисти по темата присъстваха – Робърт Ливърмон – федерален прокурор в САЩ, зам. главният прокурор Ася Петрова, шефът на специализираната прокуратура Светлозар Костов, и.д. административният ръководител на Апелативната специализирана прокуратура Даниела Попова. Конференцията бе открита от втория човек в американското посолство Брайън Далтън, а водещ бе Георги Петрунов от фондация РискМонитор.
„Ний обичаме всички, но най-много обичаме да играем…”.
Това е рефрен от песента в незабравимия филм „Изпити по никое време” от 1974 г, който преди два дни бе излъчен по повод кончината на големия ни режисьор Иванка Гръбчева.
Аналогията с днешните събития никак не е случайна.
„Главните герои” в днешната ни реалност са все герои от поколението, показано от Иванка Гръбчева в палитрата на искрените изяви на детството. Освен политиците от всички посоки, там са и участниците в организираните престъпни групи, както и борците срещу тях от полицията, ДАНС и специализираните прокуратура и съд.
Играта е досущ като болюка от компютърни „развлечения”, но със сериозната разлика, че кръвта, сълзите, оръжията, обидата, клетвите и ругатните… не са виртуални.
Така, че играта продължава, но при неравнопоставеност в правилата.
В отбора на организираната престъпност има спецове от всички области, които коват правилата на играта в движение. Нямат нужда от закони, нормативни актове, договори, решения на управителни съвети и пр. , за да внедряват най-революционни методи и технологии в престъпната си дейност.
Така на практика – уви, те обикновено са все на крачка срещу противника в лицето на правозащитните органи, които са в неравностойно положение, защото се нуждаят от благословията на законотворците, за да играят успешно.
Къде е разположена българската ни спецпрокуратура в реалитито?
Какво е постигнала, как и какво и е нужно? Това бе темата на конференцията.
„Не сме загубили битката с организираната престъпност, но все още не сме започнали и да я печелим”,
е оценката на зам. главния прокурор Ася Петрова, която стана известна с обвинението по „Килърите” в Шумен, което достигна до осъдителни присъди на първа инстанция.
Обясни, че работата на спецпрокурорите ни оправдава възложените им предизвикателства и отговорност, но обществените очаквания не бяха оправдани – с малки изключения.
Причината, според нея, е в прекомерната формалност на родния ни НПК (Наказателно-процесуален кодекс) , който обрича на тромавост действията на спецорганите на досъдебното ни производство.
Всички специалисти се обединиха около становището, че по подобие на САЩ и повечето държави в Европейския съюз, имаме необходимост от нови специфични механизми, права и правила за работата на спецпрокуратурата и респективно на спецсъда в битката с организираната престъпност.
„Организираната престъпност е общ проблем на човечеството и никоя държава не е в състояние да се справи сама”,
акцентира американският прокурор Робърт Ливърмор, който от 2008 г. участва в обучението на родните ни прокурори. Изказа, че наблюденията върху работата на спецорганите ни през краткия период на съществуването им от година и половина е надхвърлило очакванията му, доказвайки че върховенството на закона е на първо място. За да не загинат, се нуждаят от подкрепа и отглеждане от страна на законодателя, на върховната прокуратура, на НПО-тата. И най-вече на медиите, които да отразяват не само провалите, но и успехите, при формиране на общественото мнение.
Оценката му бе, че спецпрокуратурата и спецсъда се справят идеално в борбата с организираната престъпност, но на ниво долните етажи. Те забоксуват при опит за досег до високите – до хората, които не си цапат ръцете!
„Трябва да се намерят български решения на българските проблеми, а не механично да се привнасят”,
започна със съветите за изпитани практики в САЩ прокурор Ливърмор. Като изрично подчерта, че обличането им в законова форма е необходимо да съответства на българския манталитет и традиции.
Участието като свидетели на разкаяни престъпници срещу сделка,
бе посочен като един от основните механизми за успех на борбата с мафията в САЩ и ЕС. Подобен инструмент липсва във фригидния инструментариум на българските спецпрокурори.
Ролята на покаялия се бандит-свидетел не е самоцелна, наблегна прокурор Ливърмор, а допълнителна част в арсенала от доказателства, представяни от прокуратурата пред съда ( СРС-та, банкови сметки, полицейски наблюдения и пр.): „Така съдът се убеждава, че свидетелят-престъпник не лъже”. Тази възможност, пък ще предизвика специализираните прокурори и съдии да съблюдават много по-високи стандарти чрез инструментариума за събирането на нужните доказателства.
Баланс между защита на обществения интерес и защита на правата на гражданите,
бе акцентът в изказването на шефа на апелативната спецпрокуратура Даниела Попова.
Така г-жа Попова деликатно подсказа, че България е член на ЕС, който пък от 2010 г. (с влизането в сила на Лисабонския договор) сред учредителните си документи съдържа и Харта на основните права.
А сме свидетели, че американските практики (след ужасния атентат от 11 септември 2001 г.) в борбата с организираната престъпност, пренебрегнаха доста граждански права за сметка на обществената сигурност.
Равновесието между сигурност (защита на обществения интерес) и свобода (защита на правата на гражданите) е изключително деликатен процес. Никога в познатата ни човешка история не е съществувало мирно съвместно съществуване между двете човешки страсти към сигурност и свобода. Европейският съюз прие предизвикателството с т.нар. Стокхолмска програма за превръщане на Европа в територия на свобода, сигурност и правосъдие за гражданина. Та в тази хипотеза ще трябва да се вместят
специалните инсктрументи и правомощия за спациализираните ни прокуратура и съд.
Какви са, най-точно ги обрисува шефът на спецобвинението Светозар Костов, който започна с иновации още като редови прокурор в Бургас в процеса срещу организираната престъпна група на Митьо Очите. Прокурор Костов разказа как тогава в прилагане на принципа за секване на контактите на задържаните обвиняеми с периферии на престъпната организация е дал списък на 85 лица, с които забранява да се срещат Митьо Очите и още един от съпроцесниците му.
Прокурор Костов започна с ретроспекция как България дълги години в демократичния ни преход имаше проблем с официалното признаване на „феномена Организирана престъпност”. За бурната съпротива на определени кръгове за създаване на специализирани прокуратура и съд за борба с организираната престъпност. Но в крайна сметка – под натиска на европейските институции, такива бяха създадени преди година и половина. Благодари специално на законодателя, за подкрепата на предишния и сегашен главен прокурор и най-вече на колегите, „които приеха предизвикателството да се включат в проект, който кардинално промени живота им”.
Благодари и за опита, който са почерпили при обучението от различни прокуратури в САЩ и държави-членки на ЕС.
Нуждите от правила за пълноценна изява на спецпрокуратурата ни:
Допускане като свидетели на разкаяли се престъпници, бе акцентът. Да има правила, за да отпаднат съмненията и обвиненията, че спецпрокурорите сключвали незаконно сделки с обвиняеми.
Постоянно сътрудничество с правоохранителните служби.
За разлика от конвенционалната (б.а. битовата престъпност), която има само история, организираната престъпност – според г-н Костов, е жив организъм със своите вчера, днес и утре: „И ако прокурорите не се държат коректно и приятелски с полицаите и агентите на ДАНС, нищо няма да постигнам”.
Диференциация на делата,
които трябва да попадат в Специализираната прокуратура, което изисква изменения в НПК. Прокурорът Костов даде за пример как в подопечната му служба разследват престъпление от трима крадци на кабели, които попадали в графата единствено по причина, че били познати, които задружно решили да извършат кражбата – сиреч Организирана престъпна група!? И посочи за пример Испания, където в правната уредба съществува строго разграничаване между организирана престъпност и организирана престъпна група.
Агенти под прикритие.
Този инструмент, според прокурор Костов, вече набирал сила в България, но проблемът бил, че сме малка държава и не може да се използват все едни и същи.
Помощни звена от експерти.
В държавите-членки на ЕС има практика към спецпрокуратурите да се командироват държавни служители от данъчната, митническа и всевъзможни администрации, които притежават експертни познания, каквито прокурорите нямат. За пример прокурор Костов посочи Испания, където с помощта на подобни експерти за един час се правел финансово-имуществен профил на разследвано лице. У нас към момента това отнема седмици, съчетани с куп бумаги и бюрократични изисквания.
В този контекст трябва да припомним, че България е единствената държава в ЕС и от малцината в демократичния свят, която няма т.нар. Институт за съдебна медицина, като институция за нуждите на прокуратурата и съда. Този проблем се поставя от години и от експерти и от магистрати, а за дереджето, до което е, може да прочетете в „Куцо правосъдие – без Институт за съдебна медицина”.
Екзотични мерки.
Теория за косвените доказателства.
Класиката в действията на организираната престъпност отпреди 4-5 години е вече архаична. Модерните форми на терористичне активност са от малки клетки от по 3-4 човека, които не се познават помежду си и комуникират само в интернет.
По този повод като превенция в испанския наказателен кодекс е предвидено по-високо наказание за участници в организирана престъпна група, когато използват последния писък в достиженията на глобалните комуникации.
Забрана на контакт между обвиняемите.
Целта, според прокурор Костов, е да не може задържани „босове” да подават инструкции към „периферията” на организираната престъпна група. Въпросната „периферия” била доста широка и в нея имало и хора, които не са задължително участници в престъпленията, но са в състояние примерно да „разкандардисват” свидетели.
Това са в общи линии на този етап поисканите от спецпрокурорите инструменти за „игра” с мафията. А дали ще ги получат зависи от друг играч – новоизлюпеният ни законодател. И не на последно място – да не противоречат на принципите на Хартата на основните права в Европейския съюз… поне докато сме негови членове…
ВИП-представителността на мероприятието бе накърнена, тъй като организаторите не бяха очаквали, че в този ден и час ще тече голямото дерби в държавата БСП-ГЕРБ. Тимът на БСП успя да привлече играчите на ДПС и в последната минута с една „Атакистка сълза” спечели лелеяната победа – правителство на Пламен Орешарски. Всяка аналогия с драмата Лудогорец-Левски-Славия е случайна.
Поради този сблъсък отсъстваха Нейно Превъзходителство, посланикът на САЩ Марси Рийс с обяснение, че е в Парламента, Главният прокурор Сотир Цацаров – имал неотложен служебен ангажимент. Зам. главният прокурор Борислав Сарафов бил в съдебно заседание и журналистите очакваха с нетърпение да връхлети с прокурорската си тога на конференцията, но не би…
Но тесните специалисти по темата присъстваха – Робърт Ливърмон – федерален прокурор в САЩ, зам. главният прокурор Ася Петрова, шефът на специализираната прокуратура Светлозар Костов, и.д. административният ръководител на Апелативната специализирана прокуратура Даниела Попова. Конференцията бе открита от втория човек в американското посолство Брайън Далтън, а водещ бе Георги Петрунов от фондация РискМонитор.
„Ний обичаме всички, но най-много обичаме да играем…”.
Това е рефрен от песента в незабравимия филм „Изпити по никое време” от 1974 г, който преди два дни бе излъчен по повод кончината на големия ни режисьор Иванка Гръбчева.
Аналогията с днешните събития никак не е случайна.
„Главните герои” в днешната ни реалност са все герои от поколението, показано от Иванка Гръбчева в палитрата на искрените изяви на детството. Освен политиците от всички посоки, там са и участниците в организираните престъпни групи, както и борците срещу тях от полицията, ДАНС и специализираните прокуратура и съд.
Играта е досущ като болюка от компютърни „развлечения”, но със сериозната разлика, че кръвта, сълзите, оръжията, обидата, клетвите и ругатните… не са виртуални.
Така, че играта продължава, но при неравнопоставеност в правилата.
В отбора на организираната престъпност има спецове от всички области, които коват правилата на играта в движение. Нямат нужда от закони, нормативни актове, договори, решения на управителни съвети и пр. , за да внедряват най-революционни методи и технологии в престъпната си дейност.
Така на практика – уви, те обикновено са все на крачка срещу противника в лицето на правозащитните органи, които са в неравностойно положение, защото се нуждаят от благословията на законотворците, за да играят успешно.
Къде е разположена българската ни спецпрокуратура в реалитито?
Какво е постигнала, как и какво и е нужно? Това бе темата на конференцията.
„Не сме загубили битката с организираната престъпност, но все още не сме започнали и да я печелим”,
е оценката на зам. главния прокурор Ася Петрова, която стана известна с обвинението по „Килърите” в Шумен, което достигна до осъдителни присъди на първа инстанция.
Обясни, че работата на спецпрокурорите ни оправдава възложените им предизвикателства и отговорност, но обществените очаквания не бяха оправдани – с малки изключения.
Причината, според нея, е в прекомерната формалност на родния ни НПК (Наказателно-процесуален кодекс) , който обрича на тромавост действията на спецорганите на досъдебното ни производство.
Всички специалисти се обединиха около становището, че по подобие на САЩ и повечето държави в Европейския съюз, имаме необходимост от нови специфични механизми, права и правила за работата на спецпрокуратурата и респективно на спецсъда в битката с организираната престъпност.
„Организираната престъпност е общ проблем на човечеството и никоя държава не е в състояние да се справи сама”,
акцентира американският прокурор Робърт Ливърмор, който от 2008 г. участва в обучението на родните ни прокурори. Изказа, че наблюденията върху работата на спецорганите ни през краткия период на съществуването им от година и половина е надхвърлило очакванията му, доказвайки че върховенството на закона е на първо място. За да не загинат, се нуждаят от подкрепа и отглеждане от страна на законодателя, на върховната прокуратура, на НПО-тата. И най-вече на медиите, които да отразяват не само провалите, но и успехите, при формиране на общественото мнение.
Оценката му бе, че спецпрокуратурата и спецсъда се справят идеално в борбата с организираната престъпност, но на ниво долните етажи. Те забоксуват при опит за досег до високите – до хората, които не си цапат ръцете!
„Трябва да се намерят български решения на българските проблеми, а не механично да се привнасят”,
започна със съветите за изпитани практики в САЩ прокурор Ливърмор. Като изрично подчерта, че обличането им в законова форма е необходимо да съответства на българския манталитет и традиции.
Участието като свидетели на разкаяни престъпници срещу сделка,
бе посочен като един от основните механизми за успех на борбата с мафията в САЩ и ЕС. Подобен инструмент липсва във фригидния инструментариум на българските спецпрокурори.
Ролята на покаялия се бандит-свидетел не е самоцелна, наблегна прокурор Ливърмор, а допълнителна част в арсенала от доказателства, представяни от прокуратурата пред съда ( СРС-та, банкови сметки, полицейски наблюдения и пр.): „Така съдът се убеждава, че свидетелят-престъпник не лъже”. Тази възможност, пък ще предизвика специализираните прокурори и съдии да съблюдават много по-високи стандарти чрез инструментариума за събирането на нужните доказателства.
Баланс между защита на обществения интерес и защита на правата на гражданите,
бе акцентът в изказването на шефа на апелативната спецпрокуратура Даниела Попова.
Така г-жа Попова деликатно подсказа, че България е член на ЕС, който пък от 2010 г. (с влизането в сила на Лисабонския договор) сред учредителните си документи съдържа и Харта на основните права.
А сме свидетели, че американските практики (след ужасния атентат от 11 септември 2001 г.) в борбата с организираната престъпност, пренебрегнаха доста граждански права за сметка на обществената сигурност.
Равновесието между сигурност (защита на обществения интерес) и свобода (защита на правата на гражданите) е изключително деликатен процес. Никога в познатата ни човешка история не е съществувало мирно съвместно съществуване между двете човешки страсти към сигурност и свобода. Европейският съюз прие предизвикателството с т.нар. Стокхолмска програма за превръщане на Европа в територия на свобода, сигурност и правосъдие за гражданина. Та в тази хипотеза ще трябва да се вместят
специалните инсктрументи и правомощия за спациализираните ни прокуратура и съд.
Какви са, най-точно ги обрисува шефът на спецобвинението Светозар Костов, който започна с иновации още като редови прокурор в Бургас в процеса срещу организираната престъпна група на Митьо Очите. Прокурор Костов разказа как тогава в прилагане на принципа за секване на контактите на задържаните обвиняеми с периферии на престъпната организация е дал списък на 85 лица, с които забранява да се срещат Митьо Очите и още един от съпроцесниците му.
Прокурор Костов започна с ретроспекция как България дълги години в демократичния ни преход имаше проблем с официалното признаване на „феномена Организирана престъпност”. За бурната съпротива на определени кръгове за създаване на специализирани прокуратура и съд за борба с организираната престъпност. Но в крайна сметка – под натиска на европейските институции, такива бяха създадени преди година и половина. Благодари специално на законодателя, за подкрепата на предишния и сегашен главен прокурор и най-вече на колегите, „които приеха предизвикателството да се включат в проект, който кардинално промени живота им”.
Благодари и за опита, който са почерпили при обучението от различни прокуратури в САЩ и държави-членки на ЕС.
Нуждите от правила за пълноценна изява на спецпрокуратурата ни:
Допускане като свидетели на разкаяли се престъпници, бе акцентът. Да има правила, за да отпаднат съмненията и обвиненията, че спецпрокурорите сключвали незаконно сделки с обвиняеми.
Постоянно сътрудничество с правоохранителните служби.
За разлика от конвенционалната (б.а. битовата престъпност), която има само история, организираната престъпност – според г-н Костов, е жив организъм със своите вчера, днес и утре: „И ако прокурорите не се държат коректно и приятелски с полицаите и агентите на ДАНС, нищо няма да постигнам”.
Диференциация на делата,
които трябва да попадат в Специализираната прокуратура, което изисква изменения в НПК. Прокурорът Костов даде за пример как в подопечната му служба разследват престъпление от трима крадци на кабели, които попадали в графата единствено по причина, че били познати, които задружно решили да извършат кражбата – сиреч Организирана престъпна група!? И посочи за пример Испания, където в правната уредба съществува строго разграничаване между организирана престъпност и организирана престъпна група.
Агенти под прикритие.
Този инструмент, според прокурор Костов, вече набирал сила в България, но проблемът бил, че сме малка държава и не може да се използват все едни и същи.
Помощни звена от експерти.
В държавите-членки на ЕС има практика към спецпрокуратурите да се командироват държавни служители от данъчната, митническа и всевъзможни администрации, които притежават експертни познания, каквито прокурорите нямат. За пример прокурор Костов посочи Испания, където с помощта на подобни експерти за един час се правел финансово-имуществен профил на разследвано лице. У нас към момента това отнема седмици, съчетани с куп бумаги и бюрократични изисквания.
В този контекст трябва да припомним, че България е единствената държава в ЕС и от малцината в демократичния свят, която няма т.нар. Институт за съдебна медицина, като институция за нуждите на прокуратурата и съда. Този проблем се поставя от години и от експерти и от магистрати, а за дереджето, до което е, може да прочетете в „Куцо правосъдие – без Институт за съдебна медицина”.
Екзотични мерки.
Теория за косвените доказателства.
Класиката в действията на организираната престъпност отпреди 4-5 години е вече архаична. Модерните форми на терористичне активност са от малки клетки от по 3-4 човека, които не се познават помежду си и комуникират само в интернет.
По този повод като превенция в испанския наказателен кодекс е предвидено по-високо наказание за участници в организирана престъпна група, когато използват последния писък в достиженията на глобалните комуникации.
Забрана на контакт между обвиняемите.
Целта, според прокурор Костов, е да не може задържани „босове” да подават инструкции към „периферията” на организираната престъпна група. Въпросната „периферия” била доста широка и в нея имало и хора, които не са задължително участници в престъпленията, но са в състояние примерно да „разкандардисват” свидетели.
Това са в общи линии на този етап поисканите от спецпрокурорите инструменти за „игра” с мафията. А дали ще ги получат зависи от друг играч – новоизлюпеният ни законодател. И не на последно място – да не противоречат на принципите на Хартата на основните права в Европейския съюз… поне докато сме негови членове…
