vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Хачик Румян
Публикувана на: 04.09.2012 г.
Световната икономическа криза удари сериозно и студентите от юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски“. До есента на 2009-а голяма част от тях работеха като стажанти в адвокатски кантори и фирми. Днес това вече е само спомен на кандидат-юристите за „доброто старо време“.
Повечето правни кантори „свиха“ оборота си и първо съкратиха тях. Малцина студенти успяват да си намерят работа, и то далеч от специалността – продавачи, охрана, автомивки… Сайтовете за работа също излиняха – търсят се дипломирани юристи, и то със стаж от 5 години и нагоре.
Но картинката не е чак толкова апокалиптична. Пример за това, че когато имаш силно желание и мотивация няма невъзможни неща, е историята на 23-годишния четвъртокурсник по право в Софийския университет Лазар Хаджиев. „Не съм от блестящите студенти“, е скромната му самооценка. Но реалността е меродавната. Освен редовното обучение в една от най-тежките специалности в родното ни висше образование – право в Алма Матер, той е студент 3-ти курс задочно и в българо-американския Университет по застраховане и осигуряване. А от декември м.г. е щатен служител в правния отдел на реномираната застрахователна компания „Уника“. И всичко това без унаследени правни традиции.
Майка му Анна е икономист, а баща му Петър – журналист. От седемгодишен Лазар тренира плуване, и то по режим на професионалните състезатели. Но в десети клас му се наложило да вземе решение – спорта или учението. Разиграла се драматична битка на убеждения между треньорката му по плуване, която твърдяла, че е роден за шампион, и преподавателите му от гимназията – че има възможност да влезне в най-труднопревземаемата специалност в Софийския университет. Лазар не знаеше, че в столичното 133 СОУ „Пушкин“, което е завършил, популярно като Руската гимназия, от години броди духът на юриста. Много известни днес правници са учили там, а примата на българската адвокатура Даниела Доковска някога е преподавала музика.
Днес Лазар не съжалява за избора си. Горд е, че следва право и смята, че това е върхът на образованието в България. Владее отлично английски и руски език, но няма намерение да учи или работи в чужбина.
БЛИЦ
Лазар Хаджиев:
Младият човек се обременява от ленивостта на държавния чиновник
Какво е отношението ти към голямата мода на твоето поколение – образование зад граница?
Мисля, че който иска да се реализира в България, трябва да е завършил в България. Защото реалността е много по-различна и трябва да познаваш хората, техния манталитет… Ако човек тогава, когато се формират тези възприятия, е в чужбина, загубва връзката между истина и представа. Особено в правото, което е национална характеристика. Във всяка държава правото е различно и така трябва да бъде – да се гради на база традиции, да има последователност, а не резки скокове в материята, каквито за съжаление се случват у нас.
Не ти ли идва множко да учиш едновременно две специалности и да работиш? Или имаш ангажименти към семейния бюджет?
Парите особено в период на криза не достигат на никого. Но това не е решаващото. След трети курс толкова много информация ми беше влезнала в главата, толкова неподреден „строителен материал“, че имах потребност на практика да видя как става нещото…На студентите в Юридическия факултет им липсва досег до практиката. Повечето ми колеги от курса не са виждали как изглежда искова молба…
Теоретичната подготовка е на страшно високо ниво, преподавателите са изключителни професионалисти. Но аз съм по-практически насочена личност и определено нещата ги възприемам по-добре, запомням ги и си ги обяснявам, когато мога да ги направя дори и малко на практика. Например в теорията на облигационното право говорим за договор в полза на трето лице. Но не можеш да си представиш как изглежда този договор, какво трябва да съдържа, как се сключва… Само учим, че той е формален, без известен резултат…и толкоз. Това е основната причина да започна да търся работа.
Отдавна имаше идеи сред преподавателите ви да се разшири практическата насоченост, в държавните изпити да се включи писане на искова молба, на обвинителен акт, на присъда и пр. Може ли причината да не се случва, да е в липсата на финансов и човешки ресурс?
Вероятно. Дори когато решаваме някакъв казус, го правим устно. Защото ако е писмен, може би няма да има кой да го провери. Преподавателите ни са доста ангажирани със собствен бизнес и със занимания в университета. Те смятат, че желанието изцяло трябва да е в студента и той да търси сам начин за допълнителна подготовка и извънкласни занимания. Това непрестанно ни се повтаря: „Вие тука не сте длъжни да правите каквото и да е. Никой не ви е задължил, това е само ваше право и предоставена възможност да се образовате.“
Лесно ли си намери работа?
Явявах се на няколко интервюта, но всички искаха да ме вземат за пълен работен ден. А в 4-ти курс ми предстоят едни от най-тежките изпити по търговско, семейно, трудово право… които „слагат покрива“ на къщата, която градим. В правния отдел на „Уника“ се съгласиха с моите условия. Не сме коментирали заплащането, защото за мен на този етап най-важното е развитието ми.
Изглеждаш доволен и удовлетворен!
Абсолютно, мога да чета в изобилие искови молби… В застрахователната компания работата просто няма свършване. В отдела ни постъпват по около десет искови молби на седмица, което дава възможност за натрупване на голям опит и свобода да опитваш най-различни неща в процеса. Сбъдна се невероятното, да имам едновременно досег и с правото, и със застраховането. В „Уника“ има два вида юристи – корпоративни, които се занимават с изготвяне на договори с други компании, а нашият отдел се занимава с воденето на делата.
Кой ресор от правото ще започнеш да гониш, след като се дипломираш?
Гражданското право в частния бизнес. Като цяло съм отвратен от чиновническата работа. Мисля, че ако млад човек влезе в тази система, той се обременява от ленивостта на държавния чиновник.
А интерес към съдебната система – съдия, прокурор…
Самата дума „прокуратура“ не ми звучи добре, както и думите „престъпник“ и „наказателно право“. Преподавателите ни са страхотни личности, преподавал ми е проф. Лазар Груев. Материята на наказателното право е интересна, но след това в практиката усещам момент на поквара. Баща ми непрекъснато ми говореше „запиши се в академията в Симеоново, стани си полицай на държавна работа, развий си връзките, работи 15 години в системата, след това излез и прави каквото искаш“.
Но аз не съм такъв човек. Винаги съм се плашил от това да остана без реална работа и да се чудя какво да правя. Обичам да правя много неща едновременно и досега съм се справял с всичко, с което съм се захванал.
Как студентите си обяснявате скандалите, които тресат съдебната система – лобизъм, корупция в неистовите борби и напъни хора да стават съдии и прокурори?
Публична тайна, обществена тайна ли са въпросните 50 хиляди евро, които трябва да извадиш, за да получиш назначение!? Простата сметка е, че за да инвестираш толкова много пари, значи има възвращаемост!? Но пък съдийството е изключително отговорна работа и определено се наблюдава непрофесионализъм у нас. Според мен не трябва да имаш дори амбицията да станеш съдия, ако нямаш необходимата квалификация, професионален и житейски опит. По света юристи стават съдии в апогея на кариерата си.
