vergil 
Съвремие
Българийо, майко мила!
Земльо, пълна с будали!
Земльо, що си откърмила
овчи род и политици без очи!
Няма днеска дързост, святост.
И държавник със фенер да търси Диоген –
няма да намери по земята наша!
Мъртви са героите, народ е омерзен.
Че България отвсякъде със себе си граничи,
ала свива се в черупка и кюти’
Че от политически интриги и „водаческо” безгрижие
минало величие като оглозган скелет днес стърчи
Няма във историята ни пленено наше знаме,
но във плен е всяка българска душа
Политици, богаташи оглупели са от алчност,
а народът, полудял от бедност, чака само пенсия една
Че до пенсия да доживееш,
е в България мечта,
не че пенсията е голяма –
лук и хляб, без ток, без парно, без вода
Ала днес до пенсия да доживееш –
значи жилав си, герой
Друго и не ти е нужно –
гроб еднакъв е – за политик и за народ!
Всичко българско е днеска осквернено
И държавата се е обърнала на частен сектор
Идеалите са опетнени
Спасението е да си управник или поне директор!
Всеки се е сврял в кьоше
Крачките на Левски глъхнат пусто
Борбата в Ботевите стихове
е само върхово изкуство
Няма смелост и достойнство
Всеки гони свойта слава
Начин на живот е днес притворството,
глупостта – балон със хелий – цялата държава
Как можахме теб, Родино Мила,
в тая скапана държава да те сврем
Къщата ни е прогнила
За половин пара сме петимни да те дадем!
Българийо, майко мила,
земльо, натежала в съсипни,
земльо, що сме осквернили,
право нямаме на бъднини!
