vergil Автор: HOPE
Фотография: profit.bg
Публикувана на: 14-11-2013 г.
Съдът на Европейския съюз да отхвърли иска на Европейската комисия срещу България, както и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на държавата ни. Това е становището от 14-ти ноември 2013 г на финландския генерален адвокат в Люксембург Niilo Jääskinen по първия установителен иск за нарушаване на правото на ЕС (Регламент № 715/2009), заведен срещу България от Европейската комисия. По-специално, че българският оператор на газопреносна система Булгартрансгаз не бил предоставял „поне виртуален обратен пренос” на газ към свързаните към България газопреносни системи на Гърция и Румъния.
Становищата на генералните адвокати не обвързват предстоящите решения на Съда на ЕС, но практиката показва, че обикновено евромагистратите в Люксембург ги възприемат в окончателните си съдебни актове.
Искът на Европейската комисия срещу България е предявен през април 2012 г.
Твърдяното от ЕК нарушение на правото на ЕС от България касае Регламент №715/2009 и по-специално на „ задължението да се предостави на участниците на пазара максимален капацитет”.
ЕК твърди, че българският оператор на газопреносна система (ОПС) Булгартрансгаз не е осигурил капацитет за доставка на газ в двете посоки на евросъседките ни Гърция и Румъния на входните и изходни точки към техните газопреносни системи, съответно в Сидирокастро към Гърция и в Негру вода към Румъния.
Българската вина витае около абстрактното задължение в регламента за т.нар. „салдиране” – виртуален капацитет за „обратен пренос” на газ.
„Задължението за предоставяне на максимален капацитет, съчетано със задължението за предоставяне на трети страни на услуги за достъп, както за фиксирани, така и за доставки c прекъсване, изисква от държавите членки да предлагат такъв капацитет и в двете посоки на техните тръбопроводни системи. В случаите, в които няма техническа възможност за физически пренос на газ в двете посоки в рамките на дадена мрежа, операторът на газопреносна система („ОПС“) все пак може да осигури виртуален капацитет за „обратна струя“ или „обратен пренос“ в другата посока. В този случай газът реално не се движи обратно, а поисканият в обратната посока газ се изважда от движещия се в основната посока газов поток. Този процес се нарича „салдиране“.
Според ЕК изискването за осигуряване на „максимален капацитет“, включва изискването за предоставяне на поне виртуален обратен пренос, когато държавата членка не може да осигури двупосочен физически капацитет, позволяващ потока на газ в двете посоки.
Поради това тя твърди, че като не предоставя капацитет за обратен поток при режим на прекъсване на доставките, българският ОПС Булгартрансгаз, респективно България, не изпълнява задълженията по Регламент № 715/2009.
Основният довод на Република България е, че Регламент № 715/2009 не изисква тя да предоставя капацитет за обратен поток, било то виртуален или не.
Република България твърди също, че е възпрепятствана да предоставя услуги за виртуален обратен пренос на газ поради наличието на две отделни газопреносни системи в България, национална и транзитна, и поради техническите затруднения в Негру вода, дължащи се на липса на необходимите координационни мерки от страна на ОПС на съседната държава.
Република България изтъква също редица споразумения, сключени със СССР през 1986 г. и впоследствие, но преди присъединяването на Република България към Европейския съюз, поради които тя не може да предоставя услуги за виртуален обратен пренос на газ между Сидирокастро и Негру вода.
Заключението на генерален адвокат Niilo Jääskinen:
„Централният въпрос по това дело е дали задължението за максимизиране на капацитета включва конкретно задължение за предоставяне на капацитет за виртуален обратен пренос?
Ако отговорът на въпроса е отрицателен, то всички доводи, които страните излагат пред Съда, ще се окажат безпредметни.
Според генералния адвокат настоящето дело се свежда до тълкуване на разпоредбите на Регламент № 715/2009.
Той отбелязва на първо време, че в европейското законодателство не се предвижда изрично задължение за ОПС да предоставят услуги за виртуален обратен пренос на газ.
Понятието за максимален капацитет по смисъла на Регламент № 715/2009 се отнася до наличния капацитет в смисъл на техническия капацитет на мрежата, който все още не е разпределен и поради това е наличен или е наличен, тъй като ползувателите на мрежата не са използвали договорен капацитет. С други думи, ОПС нямат право да оставят част от техническия капацитет на мрежата неизползван. Такъв капацитет трябва да бъде предлаган на участниците на пазара по недискриминационен начин.
Според генералния адвокат
задължението за недопускане на дискриминация не изисква обаче ОПС да извършва нови услуги, а да не допуска дискриминация между ползувателите на мрежата при предоставяне на вече предлаганите от него услуги.
Също така задължението на ОПС за прекъсваеми доставки не означава, че той трябва да предлага всички възможни мрежови услуги, които могат да бъдат предоставяни при режим на прекъсване на доставките.
Ето защо генералният адвокат заключава, че от Регламент № 715/2009 не може да бъде изведено изискване за предоставяне на капацитет за обратен поток, било то виртуален или не.
На последно място, предвид този извод, генералният адвокат счита, че не е необходимо да се разглеждат останалите доводи на Република България относно затрудненията, които тя среща при доставка на виртуален обратен поток при режим на прекъсване на доставките, както от техническа гледна точка, така и с оглед на задълженията ѝ по силата на сключени преди присъединяването към ЕС международни договори.
Ето защо генералният адвокат предлага на Съда да отхвърли иска на Комисията и да я осъди да заплати съдебните разноски”.
Становищата на генералните адвокати не обвързват предстоящите решения на Съда на ЕС, но практиката показва, че обикновено евромагистратите в Люксембург ги възприемат в окончателните си съдебни актове.
Искът на Европейската комисия срещу България е предявен през април 2012 г.
Твърдяното от ЕК нарушение на правото на ЕС от България касае Регламент №715/2009 и по-специално на „ задължението да се предостави на участниците на пазара максимален капацитет”.
ЕК твърди, че българският оператор на газопреносна система (ОПС) Булгартрансгаз не е осигурил капацитет за доставка на газ в двете посоки на евросъседките ни Гърция и Румъния на входните и изходни точки към техните газопреносни системи, съответно в Сидирокастро към Гърция и в Негру вода към Румъния.
Българската вина витае около абстрактното задължение в регламента за т.нар. „салдиране” – виртуален капацитет за „обратен пренос” на газ.
„Задължението за предоставяне на максимален капацитет, съчетано със задължението за предоставяне на трети страни на услуги за достъп, както за фиксирани, така и за доставки c прекъсване, изисква от държавите членки да предлагат такъв капацитет и в двете посоки на техните тръбопроводни системи. В случаите, в които няма техническа възможност за физически пренос на газ в двете посоки в рамките на дадена мрежа, операторът на газопреносна система („ОПС“) все пак може да осигури виртуален капацитет за „обратна струя“ или „обратен пренос“ в другата посока. В този случай газът реално не се движи обратно, а поисканият в обратната посока газ се изважда от движещия се в основната посока газов поток. Този процес се нарича „салдиране“.
Според ЕК изискването за осигуряване на „максимален капацитет“, включва изискването за предоставяне на поне виртуален обратен пренос, когато държавата членка не може да осигури двупосочен физически капацитет, позволяващ потока на газ в двете посоки.
Поради това тя твърди, че като не предоставя капацитет за обратен поток при режим на прекъсване на доставките, българският ОПС Булгартрансгаз, респективно България, не изпълнява задълженията по Регламент № 715/2009.
Основният довод на Република България е, че Регламент № 715/2009 не изисква тя да предоставя капацитет за обратен поток, било то виртуален или не.
Република България твърди също, че е възпрепятствана да предоставя услуги за виртуален обратен пренос на газ поради наличието на две отделни газопреносни системи в България, национална и транзитна, и поради техническите затруднения в Негру вода, дължащи се на липса на необходимите координационни мерки от страна на ОПС на съседната държава.
Република България изтъква също редица споразумения, сключени със СССР през 1986 г. и впоследствие, но преди присъединяването на Република България към Европейския съюз, поради които тя не може да предоставя услуги за виртуален обратен пренос на газ между Сидирокастро и Негру вода.
Заключението на генерален адвокат Niilo Jääskinen:
„Централният въпрос по това дело е дали задължението за максимизиране на капацитета включва конкретно задължение за предоставяне на капацитет за виртуален обратен пренос?
Ако отговорът на въпроса е отрицателен, то всички доводи, които страните излагат пред Съда, ще се окажат безпредметни.
Според генералния адвокат настоящето дело се свежда до тълкуване на разпоредбите на Регламент № 715/2009.
Той отбелязва на първо време, че в европейското законодателство не се предвижда изрично задължение за ОПС да предоставят услуги за виртуален обратен пренос на газ.
Понятието за максимален капацитет по смисъла на Регламент № 715/2009 се отнася до наличния капацитет в смисъл на техническия капацитет на мрежата, който все още не е разпределен и поради това е наличен или е наличен, тъй като ползувателите на мрежата не са използвали договорен капацитет. С други думи, ОПС нямат право да оставят част от техническия капацитет на мрежата неизползван. Такъв капацитет трябва да бъде предлаган на участниците на пазара по недискриминационен начин.
Според генералния адвокат
задължението за недопускане на дискриминация не изисква обаче ОПС да извършва нови услуги, а да не допуска дискриминация между ползувателите на мрежата при предоставяне на вече предлаганите от него услуги.
Също така задължението на ОПС за прекъсваеми доставки не означава, че той трябва да предлага всички възможни мрежови услуги, които могат да бъдат предоставяни при режим на прекъсване на доставките.
Ето защо генералният адвокат заключава, че от Регламент № 715/2009 не може да бъде изведено изискване за предоставяне на капацитет за обратен поток, било то виртуален или не.
На последно място, предвид този извод, генералният адвокат счита, че не е необходимо да се разглеждат останалите доводи на Република България относно затрудненията, които тя среща при доставка на виртуален обратен поток при режим на прекъсване на доставките, както от техническа гледна точка, така и с оглед на задълженията ѝ по силата на сключени преди присъединяването към ЕС международни договори.
Ето защо генералният адвокат предлага на Съда да отхвърли иска на Комисията и да я осъди да заплати съдебните разноски”.
