vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Автора
Публикувана на: 03-12-2013 г.
Дори и най-богатите може да проплачат, ако не спазват правилата. Това демонстрира с последното си решение от 28 ноември 2013 г. Съдът на Европейския съюз. Окончателно осъди държавата с най-висок стандарт на живот на Стария континент Люксембург да заплати глоба от два милиона Евро и периодична имуществена санкция от 2 800 Евро на ден, докато не отстрани нарушенията си във връзка с неправилното транспониране на Директивата за пречистване на градските отпадъчни води. Без значение, че Съдът от създаването му преди 60 години е неизменно „квартирант” на Великото херцогство Люксембург. Като „хазяинът” осигурява невероятни условия за работа, живот и отдих на магистратите и хилядите служители в трите (на този етап) юрисдикции на Съда на ЕС – Съд, Общ съд и Съд на публичната служба.
Размерът на глобата не е стряскащ за богатата държава. Но фактът на окончателното й налагане демонстрира няколко важни принципа за новата реалност на правилата в ЕС.
На първо място, че няма „свещени крави”, ако ще нарушителите да са най-богатите.
И най-важното – илюстрира, че
Съдът на ЕС в Люксембург не е репресивен орган.
Това е най-върховната институция, която гарантира отстояването на правото на Европейския съюз по два основни начина – тълкуване и установяване на нарушаването му. До осъждане с налагане на имуществени санкции на дадена държава-членка по иск на Европейската комисия или на друга държава-членка се достига само в краен случай, след като на ответника е даден срок от поне 5-6 години да отстрани нарушенията, а той не го е сторил.
Спецификата на юриспруденцията на Съда в Люксембург за съжаление все още е непозната за по-голямата част от българите, в това число и на доста от политиците и представителите на правната гилдия.
Подробности за принципите на работа на Съда на ЕС може да прочетете в „Люксембург не е плашилото на Брюксел”.
Изключително некоректна е плашенката, която наши политици обичат да прилагат към избирателите, как Люксембург щял да ни наложи солени глоби, заради нарушения, извършени от техни политически опоненти.
Конкретният казус е изключително показателен за пътя „нарушение и наказание” според правилата в Европейския съюз.
Директивата за пречистването на градските отпадъчни води датира от 21 май 1991 г.
С нея се цели опазването на околната среда от вредните последици, причинени от заустяването на отпадъчни води, произхождащи от някои промишлени отрасли. Директивата задължава до 31 декември 1998 г. държавите – членки да установят чувствителните зони, отговарящи на предвидените критерии ( за подробности прочетете Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 година и приложенията към нея).
Държавите-членки трябва да следят и за това градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, преди заустяването им в чувствителни зони да бъдат подлагани на по-строго пречистване от предвиденото за не толкова чувствителните зони, най-късно до 31 декември 1998 г. за всички заустявания, произлизащи от агломерации с „еквивалент жители“ (ЕЖ) над 10 000 ( ЕЖ се определя като „биоразградими органични вещества, за които биохимичната потребност от кислород за пет дни (БПК5) е 60 грама дневно“).
През 2005 г. Европейската комисия сезира Съда на ЕС да установи, че Люксембург не изпълнява задълженията си за пречистване на отпадни води.
С решение от 23 ноември 2006 г. Съдът констатира, че ”Люксембург, който е определил цялата територия на страната за чувствителна зона, не е бил в състояние да докаже, че ефективността на осем от общо единадесет агломерации с ЕЖ над 10 000 е в съответствие с директивата. След като не е могъл да докаже, че минималният процент на снижение на общия приток, навлизащ в няколко пречиствателни станции, е достигнал най-малко 75 % от общото количество азот, Люксембург не е изпълнил задълженията си по директивата”.
С официално уведомително писмо, Европейската комисия дава срок на Люксембург за изпълнение на решението и отстраняване на нарушенията до 28 август 2010 г.
Пет години след постановяване на първото установително съдебно решение – през 2011 г. , Европейската комисия приема, че Люксембург все още не го е изпълнил, доколкото шест пречиствателни станции, обслужващи агломерации с ЕЖ над 10 000, все още не са били приведени в съответствие с предписанията на директивата,
Налагане на санкция от 11 340 Евро за всеки ден забава
е предложението на ЕК до Съда на ЕС за присъда на Люксембург. Която да се начислява от деня на произнасяне на настоящото решение от 28 ноември 2013 г. до деня в който бъде изпълнено първото съдебно решение от 23 ноември 2006 г.
Освен това да се наложи допълнителна санкция от 1 248 Евро на ден за периода от 23 ноември 2006 г до 28 ноември 2013 г. Което аритметично за 2560 дни се равнява на 3 195 880 Евро.
Решението на евромагистратите:
„Съдът посочва, че след като Люксембург признава, че поне по отношение на две пречиствателни станции (тези в Beggen и Bleesbruck) не е изпълнил изискванията, наложени в съдебното решение от 2006 г., към 28 август 2010 г. (дата, на която е изтекъл срокът, определен от Комисията в допълнителното официално уведомително писмо) посочената държава безспорно не е приела всички необходими мерки, за да се съобрази изцяло с произтичащите от първото решение на Съда задължения. Следователно Люксембург не е изпълнил задълженията си по правото на Съюза.
Поради това
Люксембург е осъден да заплати еднократна сума в размер на 2 милиона евро.
Съдът припомня, че такава санкция се налага главно въз основа на преценката на последиците от неизпълнението на задълженията на съответната държава членка за частните и публични интереси, по-специално когато неизпълнението е продължило дълъг период от време след постановяване на решението, с което първоначално е констатирано.
При все това
при широкомащабни инфраструктурни проекти като тези в настоящия случай естеството, сложността, стойността на посочените проекти и периодът за осъществяването им трябва да бъдат взети предвид както при преценка на необходимостта от налагане на еднократно платима сума, така и при определяне на нейния размер.
От преписката следва обаче, че Люксембург полага значителни усилия и влага значителни инвестиции, за да изпълни първото съдебно решение от 2006 г. Освен това Комисията изтъква, че към днешна дата броят на агломерациите, които не отговарят на изискванията, е намален на шест (Beggen, Bleesbruck, Bonnevoie, Hespérange, Mersch, Übersyren6) от общо дванадесет съществуващи агломерации. Съдът подчертава това безспорно усилие за влагане на инвестиции, но все пак отбелязва, че като определя цялата си територия като „чувствителна зона“, Люксембург признава необходимостта от по-строго опазване на околната среда на територията си, приемайки, че повърхностните води вече са били засегнати или е възможно да бъдат засегнати от еутрофизация в краткосрочен план. Липсата на пречистване на градските отпадъчни води обаче нанася изключително голяма вреда на околната среда.
Освен това според Съда се налага изводът, че установеното с първото съдебно решение от 2006 г. неизпълнение на задължения е продължило близо седем години, което е прекомерно дълъг период от време,
макар да трябва да се признае, че подлежащите на изпълнение задачи изискват значителен период от няколко години и че изпълнението на това решение трябва да се приеме за напреднало (за пречиствателните станции в Bonnevoie, Hespérange, Mersch и Übersyren).
В случай, че установеното с първото решение от 2006 г. неизпълнение на задължения продължава да бъде налице към 28 ноември 2013 г. — датата на обявяване на настоящето решение, Люксембург ще бъде осъден да заплати и периодична имуществена санкция в размер на 2 800 EUR за всеки ден закъснение, считано от днешна дата до датата на изпълнение на решението от 2006 г.
Съдът припомня, че
налагането на периодична имуществена санкция е подходящо финансово средство, за да се гарантира пълното изпълнение на съдебно решение.
Критериите, които трябва да се вземат предвид, за да се осигури принудителният характер на периодичната имуществена санкция с оглед на еднаквото и ефективно прилагане на правото на Съюза, по принцип са продължителността на неизпълнението, степента на тежест на неизпълнението и платежоспособността на съответната държава членка. За прилагането на тези критерии трябва също да бъдат отчетени последиците от неизпълнението за съответните частни и обществени интереси, както и необходимостта да се постигне спешно изпълнение на задълженията от страна на съответната държава членка.
В случая, макар да е вярно, както твърди Люксембург, че през 2011 г. несъответстващите заустявания на ЕЖ са намалели, вследствие на което процентът на несъответствие (в ЕЖ) е спаднал от 64 % на 21 %, следва все пак да се вземат предвид констатираните от Комисията утежняващи обстоятелства, а именно продължителността на неизпълнението (от близо седем години) и определянето на цялата територия на страната като „чувствителна зона“.
Това определяне води до заключението, че поне от 1999 г. Люксембург е съзнавал необходимостта от извършването на ремонтни дейности за привеждането на пречиствателните му станции в съответствие с правото на Съюза”.
Размерът на глобата не е стряскащ за богатата държава. Но фактът на окончателното й налагане демонстрира няколко важни принципа за новата реалност на правилата в ЕС.
На първо място, че няма „свещени крави”, ако ще нарушителите да са най-богатите.
И най-важното – илюстрира, че
Съдът на ЕС в Люксембург не е репресивен орган.
Това е най-върховната институция, която гарантира отстояването на правото на Европейския съюз по два основни начина – тълкуване и установяване на нарушаването му. До осъждане с налагане на имуществени санкции на дадена държава-членка по иск на Европейската комисия или на друга държава-членка се достига само в краен случай, след като на ответника е даден срок от поне 5-6 години да отстрани нарушенията, а той не го е сторил.
Спецификата на юриспруденцията на Съда в Люксембург за съжаление все още е непозната за по-голямата част от българите, в това число и на доста от политиците и представителите на правната гилдия.
Подробности за принципите на работа на Съда на ЕС може да прочетете в „Люксембург не е плашилото на Брюксел”.
Изключително некоректна е плашенката, която наши политици обичат да прилагат към избирателите, как Люксембург щял да ни наложи солени глоби, заради нарушения, извършени от техни политически опоненти.
Конкретният казус е изключително показателен за пътя „нарушение и наказание” според правилата в Европейския съюз.
Директивата за пречистването на градските отпадъчни води датира от 21 май 1991 г.
С нея се цели опазването на околната среда от вредните последици, причинени от заустяването на отпадъчни води, произхождащи от някои промишлени отрасли. Директивата задължава до 31 декември 1998 г. държавите – членки да установят чувствителните зони, отговарящи на предвидените критерии ( за подробности прочетете Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 година и приложенията към нея).
Държавите-членки трябва да следят и за това градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, преди заустяването им в чувствителни зони да бъдат подлагани на по-строго пречистване от предвиденото за не толкова чувствителните зони, най-късно до 31 декември 1998 г. за всички заустявания, произлизащи от агломерации с „еквивалент жители“ (ЕЖ) над 10 000 ( ЕЖ се определя като „биоразградими органични вещества, за които биохимичната потребност от кислород за пет дни (БПК5) е 60 грама дневно“).
През 2005 г. Европейската комисия сезира Съда на ЕС да установи, че Люксембург не изпълнява задълженията си за пречистване на отпадни води.
С решение от 23 ноември 2006 г. Съдът констатира, че ”Люксембург, който е определил цялата територия на страната за чувствителна зона, не е бил в състояние да докаже, че ефективността на осем от общо единадесет агломерации с ЕЖ над 10 000 е в съответствие с директивата. След като не е могъл да докаже, че минималният процент на снижение на общия приток, навлизащ в няколко пречиствателни станции, е достигнал най-малко 75 % от общото количество азот, Люксембург не е изпълнил задълженията си по директивата”.
С официално уведомително писмо, Европейската комисия дава срок на Люксембург за изпълнение на решението и отстраняване на нарушенията до 28 август 2010 г.
Пет години след постановяване на първото установително съдебно решение – през 2011 г. , Европейската комисия приема, че Люксембург все още не го е изпълнил, доколкото шест пречиствателни станции, обслужващи агломерации с ЕЖ над 10 000, все още не са били приведени в съответствие с предписанията на директивата,
Налагане на санкция от 11 340 Евро за всеки ден забава
е предложението на ЕК до Съда на ЕС за присъда на Люксембург. Която да се начислява от деня на произнасяне на настоящото решение от 28 ноември 2013 г. до деня в който бъде изпълнено първото съдебно решение от 23 ноември 2006 г.
Освен това да се наложи допълнителна санкция от 1 248 Евро на ден за периода от 23 ноември 2006 г до 28 ноември 2013 г. Което аритметично за 2560 дни се равнява на 3 195 880 Евро.
Решението на евромагистратите:
„Съдът посочва, че след като Люксембург признава, че поне по отношение на две пречиствателни станции (тези в Beggen и Bleesbruck) не е изпълнил изискванията, наложени в съдебното решение от 2006 г., към 28 август 2010 г. (дата, на която е изтекъл срокът, определен от Комисията в допълнителното официално уведомително писмо) посочената държава безспорно не е приела всички необходими мерки, за да се съобрази изцяло с произтичащите от първото решение на Съда задължения. Следователно Люксембург не е изпълнил задълженията си по правото на Съюза.
Поради това
Люксембург е осъден да заплати еднократна сума в размер на 2 милиона евро.
Съдът припомня, че такава санкция се налага главно въз основа на преценката на последиците от неизпълнението на задълженията на съответната държава членка за частните и публични интереси, по-специално когато неизпълнението е продължило дълъг период от време след постановяване на решението, с което първоначално е констатирано.
При все това
при широкомащабни инфраструктурни проекти като тези в настоящия случай естеството, сложността, стойността на посочените проекти и периодът за осъществяването им трябва да бъдат взети предвид както при преценка на необходимостта от налагане на еднократно платима сума, така и при определяне на нейния размер.
От преписката следва обаче, че Люксембург полага значителни усилия и влага значителни инвестиции, за да изпълни първото съдебно решение от 2006 г. Освен това Комисията изтъква, че към днешна дата броят на агломерациите, които не отговарят на изискванията, е намален на шест (Beggen, Bleesbruck, Bonnevoie, Hespérange, Mersch, Übersyren6) от общо дванадесет съществуващи агломерации. Съдът подчертава това безспорно усилие за влагане на инвестиции, но все пак отбелязва, че като определя цялата си територия като „чувствителна зона“, Люксембург признава необходимостта от по-строго опазване на околната среда на територията си, приемайки, че повърхностните води вече са били засегнати или е възможно да бъдат засегнати от еутрофизация в краткосрочен план. Липсата на пречистване на градските отпадъчни води обаче нанася изключително голяма вреда на околната среда.
Освен това според Съда се налага изводът, че установеното с първото съдебно решение от 2006 г. неизпълнение на задължения е продължило близо седем години, което е прекомерно дълъг период от време,
макар да трябва да се признае, че подлежащите на изпълнение задачи изискват значителен период от няколко години и че изпълнението на това решение трябва да се приеме за напреднало (за пречиствателните станции в Bonnevoie, Hespérange, Mersch и Übersyren).
В случай, че установеното с първото решение от 2006 г. неизпълнение на задължения продължава да бъде налице към 28 ноември 2013 г. — датата на обявяване на настоящето решение, Люксембург ще бъде осъден да заплати и периодична имуществена санкция в размер на 2 800 EUR за всеки ден закъснение, считано от днешна дата до датата на изпълнение на решението от 2006 г.
Съдът припомня, че
налагането на периодична имуществена санкция е подходящо финансово средство, за да се гарантира пълното изпълнение на съдебно решение.
Критериите, които трябва да се вземат предвид, за да се осигури принудителният характер на периодичната имуществена санкция с оглед на еднаквото и ефективно прилагане на правото на Съюза, по принцип са продължителността на неизпълнението, степента на тежест на неизпълнението и платежоспособността на съответната държава членка. За прилагането на тези критерии трябва също да бъдат отчетени последиците от неизпълнението за съответните частни и обществени интереси, както и необходимостта да се постигне спешно изпълнение на задълженията от страна на съответната държава членка.
В случая, макар да е вярно, както твърди Люксембург, че през 2011 г. несъответстващите заустявания на ЕЖ са намалели, вследствие на което процентът на несъответствие (в ЕЖ) е спаднал от 64 % на 21 %, следва все пак да се вземат предвид констатираните от Комисията утежняващи обстоятелства, а именно продължителността на неизпълнението (от близо седем години) и определянето на цялата територия на страната като „чувствителна зона“.
Това определяне води до заключението, че поне от 1999 г. Люксембург е съзнавал необходимостта от извършването на ремонтни дейности за привеждането на пречиствателните му станции в съответствие с правото на Съюза”.
One Comment
[…] че тя е нарушена дори от държава като Люксембург. Съдът на ЕС е безкомпромисен и към „хазяина” си. Това демонстрира с последното си решение от 28 […]
Comments are closed.