vergil 
Подзаглавието е „Процесът срещу убийците на Андрей Луканов”. Нейн автор е Ангелина Петрова, издател е Издателска къща „Труд” и се появи на пазара през септември 2008 г. Случи се два месеца, след като Върховният касационен съд отхвърли искането на градския прокурор на София за възобновяване на делото за разстрела на експремиера ни на 2 октомври 1996 г. На 20 октомври 2008 г. вестник „Труд” рекламира книгата и публикува една глава от нея със заглавие „Юрий Ленев: Василев ми даде парите за убийците. (Ангел Василев: Не е вярно)”. Става дума за дословно представяне на очна ставка между задържаните по обвинение, че са съучастници в убийството на Луканов – Юрий Ленев и Ангел Василев. Била е проведена на 6 октомври 1999 г. в Националната следствена служба в присъствието на следователя Олег Янев и на адвокатите на обвиняемите Рени Цанова и Стефан Атанасов. Приложено е и факсимиле от протокола.
В последния ден от изтичане на шестмесечния давностен срок на 23 април 2009 г. Юрий Ленев завежда две тъжби в СРС срещу Ангелина Петрова за клевета, която тя му била нанесла с печатни произведения. А именно, че авторката му е приписала извършването на тежко престъпление – съучастие в убийството на Андрей Луканов. Едната му тъжба е за самата книга, а другата – за публикацията във вестник „Труд”. Образувани са две дела реално за едно и също нещо, тъй като публикацията в „Труд” е дословна извадка от книгата. Исканията на Ленев и по двете тъжби са еднакви – Петрова да бъде осъдена за клевета и да му заплати обезщетение за морални вреди в размер на 5000 лева.
И виновна и невинна.
Казусът с образуването на две дела за едно и също деяние поставя под въпрос зачитането на римския принцип в правото NON BIS IN IDEM – „Няма наказание два пъти за едно и също нещо”. Според чл. 20 от Римския статут, приет от Народното събрание на Република България на 15 март 2002 г.: „Никое лице не може да бъде съдено от Съда за деяние, за което лицето вече е осъдено или оправдано от Съда”.
Ангелина Петрова е невинна – това постанови с акта си съдия Емануела Драганова (председател на 2-ти състав на СРС) по повод делото за публикуваната извадка от книгата във вестник „Труд”.
В мотивите си съдия Драганова пише: „ … Книгата в хронологичен ред показва цялото развитие на наказателното производство за убийството на Луканов. В тази връзка съдържанието на публикацията във вестник „Труд” (представляващо проведената на досъдебното производство по делото за убийсвото на Луканов очна ставка между Ленев и Василев) не следва да се разглежда изведено извън контекста на цялото съдържание на книгата „Виновните – невинни”, поради което и е без значение кога (като време) която и да е част от книгата ще бъде публикувана (в случая – публикуването на проведената на досъдебното производство очна ставка е след постановяването на съдебните актове на САС и ВКС, признаващи Ленев за невинен по повдигнтото му по делото обвинение). Написването на книгата и публикацията във в. „Труд” на посочената част от нея, станали след признаване от съда на Ленев за невинен е изцяло съобразено с императивната разпоредба на НПК за неразгласяване на материали от делото, до окончателното приключване на производствата.”
Осъдена за обида по претенции за клевета!
Но съдия Върбан Върбанов (председател на 14-ти състав на СРС) се оказа на друго мнение и обяви Ангелина Петрова за виновна, че е „приписала по отношение на Юрий Ленев престъпление…, а именно участие като подбудител и помагач в убийство, извършено спрямо Андрей Луканов…” По-надолу съдия Върбанов пояснява, че престъплението, извършено от журналистката е по чл. 148, ал. 1, т.2. Този текст от НК буквално гласи : „За обида: т.2. разпрострарнено чрез печатно произведение или по друг начин… наказанието е от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание” . Получава се леко разминаване с претенциите на Ленев Ангелина да бъде осъдена по друга алинея – за клевета, а именно чл. 148, ал.2 „ За клевета, извършена при условията предходната алинея, както и за клевета, от която са настъпили тежки последици, наказанието е глоба от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева и обществено порицание”.
В крайна сметка безпристрастният съд освободи от наказателна отговорност Ангелина Петрова заради чистото й съдебно минало и й наложи само „администратвно наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА”. Освен това я осъди (в пълния претендиран размер) да заплати на Юрий Ленев обезщетение от пет хиляди лева, ведно с лахвата, считано от момента на неговите морални страдания – 23 октомври 2008 г. Следват и няколко по-дребни суми за съдебни разходи за общо 223 лева и 30 стотинки.
Мотивите на съдия Върбанов се явиха на бял свят след близо шест месеца (уведомлението до осъдената е от 28 юли 2011 г.). В тях магистратът обяснява че „ В присъдата си съдът е допуснал техническа грешка, като в цифровото изражение на престъпния състав е пропуснал да направи връзка с разпоредбата на ал. 2 от чл. 148 НК”. Демек за объркването на клеветата с обида…
Демонстративната гавра с Ангелина Петрова се разиграва в ранни зори на 9 февруари 2011 г.,
когато е докарана принудително с полиция в храма на Темида да чуе осъдителната си присъда. От този ден тя стана популярна сред персонала на Софийския районен съд като „Бабичката беглец”. Като я видели да я свалят с бастуните от буса, с който конвоират арестантите, служителите в съда започнали да се смеят „Ама това ли е големият престъпник!?” Но никак не е смешно – колегата Ангелина Петрова е на 68 години и от 2004 г. е категоризирана с 97% инвалидност. Автор на шоуто е съдия Върбан Върбанов, който в 16 часа и 17 минути в съдебно заседание на предния ден (8 февруари 2011 г.) се разпорежда „Подсъдимата Ангелина Петрова да бъде доведена принудително от ОЗ „Охрана”.
Магистратът се разгневил, че подсъдимата и нейният адвокат Георги Станчев не изчакали да си прочете присъдата и го отложил за следващия ден в 9.30 часа.
След около три часа на крака в съда на 8 февруари на Ангелина Петрова започнало да и прилошава и адвокатът й Георги Станчев тръгнал да я придружи до дома й през заледения град. Помолил секретаря и адвоката на другата страна да предадат молбата му до съдията да отложи четенето на присъдата. За човешкото си отношение адвокат Станчев бе наказан от съдия Върбанов с глоба от 1000 лева, както и „Да се уведоми Адвокатския съвет, че адв. Станчев умишлено става причина за отлагане постановяването на присъдата”. Защо магистратът е прибягнал към бруталната мярка „принудително довеждане” на Ангелина Петрова не става ясно. Може пък г-н Върбанов да го е сторил от благородни подбуди, като знае, че Петрова е 97% инвалид и в епикризата й изрично пише, че се нуждае от придружител. И двамата полицаи от ОЗ „Охрана” са се явили „придружители”… Но пък не се разпореди да я върнат у дома след като я осъди, а София бе цялата в поледица.
Мотивите за отмяна на присъдата,
изложени в решението на магистратите от СГС са свързани с допускане на съществени нарушения на процесуалните правила в хода на първоинстанционното съдебно производство:
– Липса на мотиви. Макар съдия Върбанов да е облякъл присъдата си в „пространно писмено изложение” не е анализирал конкретните думи, изрази и твърдения относно факти, посочени изрично, по страници от тъжителя Ленев, че именно с тях е бил оклеветен. Той по скоро е извършил литературен анализ на произведението на Ангелина Петрова, на обективността на нейната теза и възможната антитеза…
– Съмнение в извода на съдията за умисъл на авторката. За да бъде осъден някой по обвинение за умисъл за клевета трябва да бъде доказано, че той е наясно и е напълно убеден, че оклеветеният не е извършил престъплението и въпреки това разпространява твърдението. „Когато личната оценката на фактите от страна на дееца (б.а. Ангелина Петрова) го води до категорично убеждение, че твърденият пострадал (б.а. Юрий Ленев) е извършил престъпление не е налице умисъл и не може да се носи наказателна отговорност за клевета”, пише в мотивите си СГС.
– Подмяна на обвинителното твърдение. Жалбата на Юрий Ленев срещу Ангелина Петрова е за клевета, а съдия Върбан Върбанов я осъди за обида. Абсолютно недопустимо е съдията да подменя обвинителното твърдение на частния тъжител със свое собствено. Все едно в наказателен процес от общ характер обвинителният акт на прокурора да е за грабеж, а съдията да осъди обвиняемия за изнасилване…
Поради това присъдата бе отменена, а делото е върнато за разглеждане отначало от друг състав на СРС.
