vergil Автор: HOPE
Фотография: НОРЕ
Публикувана на: 27-07-2013 г.
Може ли да се сбъдне несбъднатото в цялата ни позната човешка история – съвместното съществуване и защита хем на свободата, хем на сигурността на хората? Липсата на взаимност между тези две извечни тъжнения на човека, бе посочено от европейският интелектуален елит като основната причина за разтръбяваната като финансово-икономическа криза, която всъщност е духовно-социална. Освен диагноза, европейският елит даде и рецепта за „лечение” с т.нар. „Стокхолмска програма” от 2009 г. за „Превръщане на Европейския съюз в територия на свобода, сигурност и правосъдие за гражданина”. „Рецептата” бе възприета изцяло с Лисабонския договор (в сила от 1 януари 2011 г.). Но пътят към „лечението” минава през лекаря и аптекаря, които трябва да разчетат „рецептата”, да я забъркат и да определят „дозата” за поемане. Речено в прав текст – опираме си до правораздаването. А пътят до съда при наказателното правоотношение минава през прокуратурата!
От две години все по-упорито се говори за създаването на Единна прокуратура на ЕС (ЕП) с един Главен прокурор. Юриспруденцията по наказателно-правни въпроси е изключително чувствителна тема – особено в старите демокрации на ЕС. Но рецептата за „свобода, сигурност и правосъдие” не търпи егоцентризъм!
В този ред на мисли Новата реалност ви предлага гледната точка за бъдеща Единна прокуратура в ЕС на прокурор Иванка Которова, която от пет месеца е завеждащ на Отдел „ Международно правно сътрудничество” на ВКП, а от влизането ни в ЕС е „най-горещата” ни контактна точка в Европейската съдебна мрежа.
Иванка Которова:
НЕОБХОДИМОСТ ОТ СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКА ПРОКУРАТУРА/ЕП/
Прокуратурата на Р България подкрепя идеята за създаване на Европейска прокуратура.Основанията за това са няколко:
– провеждането на сложни и трудоемки разследвания
на престъпления с които се засягат финансовите интереси на ЕС изисква огромен човешки и експертен ресурс, който трудно може да бъде поет от националните власти само на една държава.Трудни разследвания биват провеждани, когато характера на извършеното престъпление надхвърля националните граници и изисква нещо повече от национален отговор
-продължителни разследвания по време, когато са засегнати интересите на няколко държави
-при извършени престъпления от и срещу служители на европейските орани и институции най-справедливо би било наднационален орган като ЕП да проведе разследване вместо националната прокуратура
-много често престъпната дейност е транснационална и прехвърля границите на няколко държави
При последната хипотеза към настоящия момент се поставят за разрешаване няколко въпроса, които в бъдеще ще бъдат от компетентност на ЕП, а именно:
Коя държава е в най-благоприятна позиция да проведе разследване ?
Кой е компетентния орган да разреши конфликта на компетенции между няколкото държави?
Как ще си разпределят помежду си доказателствата, ако те са неделими и уникални?
Как ще си предават помежду си свои граждани за съдене без да нарушат принципа „non bis in idem“?
Как ще си изпълняват взаимно съдебни поръчки без да нарушат принципа non bis in idem?
Как дори при допуснати съдебни поръчки същите ще бъдат изпълнени при различните процесуални стандарти-примерно използването на специални разузнавателни средства се допуска при наличието на различни предпоставки в различните правни системи?
Как ще обменят държавите помежду си секретна информация, ако нямат двустранен договор за нейната защита и т н.
Допълнителни аргументи в полза на идеята за създаване на ЕП са:
-Няма еднакъв подход в политиката спрямо този вид деяния на територията на ЕС-едни държави квалифицират деянието като престъпление, а други като административно правонарушение
-Националните власти в отделните ДЧ не винаги започват наказателно производство по препоръка на ОЛАФ.
Някои от тях приключват проверките само с доклад и препоръки към националните власти.Започването на наказателно производство е оставено на усмотрението на националните власти.С този различен подход на ДЧ се
засягат обаче интересите на всички данъкоплатци в рамките на ЕС, а не само на националните.
В този смисъл наказателното преследване срещу този вид престъпления е от общоевропейски интерес, който следва да подчини националния.В крайна сметка засегнатия интерес придобива наднационален характер.
Не всички държави-членки са ратифицирали Конвенцията за защита на финансовите интереси на ЕО.Р България е една от малкото държави, която я е ратифицирала през 2007г.
Следователно
липсва еднаквост в държавите-членки при защита на финансовите интереси на ЕС.
Има различни дефиниции на престъпленията, с които се засягат финансовите интереси на ЕС като-присвояване, обсебване, злоупотреба с власт и като последица се предвиждат различни наказания за тях.
Някои от деянията в държавите-членки въобще не са криминализирани като престъпления.
Това води до невъзможност за осъществяване на международно правно сътрудничество, там където се изисква двойна наказуемост на деянията.Също така се затруднява взаимното признаване и изпълнение на решения за налагане на финансови санкции.Двойния стандарт в подхода при криминализиране на деянията води до невъзможност доказателствата, събрани в една ДЧ в рамките на административно производство да бъдат използване като доказателства в рамките на нейното наказателно производство.
Налице е в някои държави-членки на двоен стандарт
при наказване на престъпления, с които се засягат публично държавната собственост и престъпления, с които се засягат европейски интереси.Някъде собствените национални средства са по-добре защитени от европейските.
В някои ДЧ юридическите лица носят наказателна отговорност, а в други държави като Р България не носят наказателна, а административно наказателна отговорност.
Националните власти могат да разследват престъпления, с които се засягат финансовите интереси на ЕС, само ако съответните интереси са засегнати на тяхна територия.
Те са силно ограничени във възможността да разследват престъпления, с които се засягат финансовите интереси на ЕС, но част от фактите (доказателства) се намират на чужда територия, обвиняемите и пострадалите лица са на чужда територия.Още по-сложно става,когато в престъплението са намесени държава членка на ЕС и държава нечленка на ЕС.
Готовност на Република България да участва в създаването на Европейска прокуратура
1.ВЪТРЕШНО МАТЕРИЛАНА ПРАВНА БАЗА ЗА ЗАЩИТА ФИННАСОВИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ЕС
Това са престъпните състави на чл.248а, чл.254б,чл.202,ал.2,чл.212,ал.3,чл.255-260,чл.308-310 и чл.316 от НК.
Само два от посочените престъпни състави са новосъздадени престъпления-чл.248а и чл.254б от НК.
Останалите състави са нови квалифицирани състави към вече съществуващите престъпления.
Особеното на тези състави е,че те имат пряк или опосреден обект на защита на паричните средства, финансовите интереси и имущество принадлежащо на ЕС и неговата финансова система.
2.МЕЖДУНАРОДНО ПРАВНА БАЗА ЗА ЗАЩИТА НА ФИННАСОВИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ЕС.
България е ратифицирала със Закон от 6 февруари 2007г. Конвенцията от 26 юли 1995г.приета на основание чл.К.3 от Договора за ЕС за защита на финансовите интереси на ЕО и трите протокола към нея.Р България е направила изрична декларация към конвенцията, а именно-че споровете между държавите членки по тълкуване и прилагане на конвенцията ще бъдат отнасяни към Съда на ЕС и че изрично приема юрисдикцията на съда на ЕС по отношение на тази конвенция.
България прилага на практика и Регламент №1074/ЕВРАТОМ/1999г.на Съвета на ЕС относно разследванията провеждани от Европейската служба за борба с измамите, както и Регламент №2185/96г.на Съвета относно външните проверки, Регламент №2988/95г.на Съвета на ЕС от 18 декември 1995г.относно защита на финансовите интереси на ЕС.
По този начин Р България е готова да транспонира и проекто Директивата за защита на финансовите интереси на ЕС, която съдържа т.нар PIF престъпления и които до голяма степен се припокриват като престъпни състави с вече криминализираните в българския НК.
В Р България ОЛАФ има своя национална контактна точка.Това е Дирекцията „Координация на борбата с правонарушенията,засягащи финансовите интереси на ЕС/АФКОС/,което обезпечава координацията на оперативното сътрудничество между ОЛАФ и членовете на съвета и цялостната дейност в областта на борбата с нередностите измамите на национално ниво.
3.ВЪТРЕШНО ПРОЦЕСУАЛНА ПРАВНА РАМКА.
Специална разпоредба, посветена на информацията, събрана от ОЛАФ придава доказателствена стойност на тази информация.Това е разпоредбата на чл.127 от НПК която предвижда да бъдат писмени доказателствени средства протоколите за действията по разследване съдебните следствени и други процесуални действия,протоколите за изготвяне на веществени доказателствени средства и други документи,включително докладите и приложените към тях документи относно разследванията на Европейската служба за борба с измамата.
Процесуални проблеми- различни процесуални стандарти в различните държави, поради което се налага минимум стандарт за тяхната хармонизация.
Това е предвидено в Лисабонския договор.
4.ГОТОВНОСТ НА БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРАТУРА ЗА УЧАСТИЕ В ЕВРОПЕЙСКАТА ПРОКУРАТУРА
Имаме достатъчен опит при работа на европейско ниво в рамките на Съвместните екипи за разследване.Това не е нищо друго, а зародиш на бъдещата Европейска прокуратура.От 2008г.до сега са създадени 15 СЕР с ДЧ на ЕС.Някои от тях-с Германия и с Румъния за престъпление срещу паричната и кредитната система/фалшифициране на евробанкноти/ са завършили в осъдителни присъди.Други –с Франция, два екипа с Испания за престъпления против паричната и кредитната система са пред изготвяне на Обвинителен акт.
В процес на подготовка е осъществяването на обмена на информация с Евроджъст по реда на чл.13 и чл.13 а от Решението за Евроджъст от 2009г.В момента се подготвя приемането на инструкция с конкретизиране на задачите в изпълнение на европейския акт.
III.ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД БЪДЕЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ПРОКУРАТУРА ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА НАЦИОНАЛНОТО ПРАВО/НАЦИОНАЛНОТО РАЗСЛЕДВАНЕ
1.Структура.Форма
1.В Договора за функционирането на ЕС в чл.86 е предвидена възможност за създаване на Европейска прокуратура.Вариантите за създаването й са два:
Първи вариант максимум
-създаване на Европейска прокуратура спри условия на единодушие от съвета на ЕС и одобрение от Европейския парламент, която ще има компетентност на територията на целия ЕС по отношение на определен вид престъпления
Втори вариант минимум
-създаване на Европейска прокуратура при условия на засилено сътрудничество от минимален брой държави най-малко 9.Тогава Европейската прокуратура ще има компетентност на територията само на тези 9 държави членки на ЕС.
И в двата случая става дума за упражняване на наднационална компетентност до определен момент-поне до момента на внасяне на обвинителния акт в националния съд, когато функциите се поемат от национален орган.Съгласно правилата функциите на европейската прокуратура се приравняват на функциите на националната прокуратура при провеждане на разследване и вземане на решения.
По този начин държавната власт на всяка една ДЧ ще ограничи собствения си суверенитет в полза на ЕП в конкретно определена сфера.
Това е една много решителна крачка в посока към създаване на общо европейско наказателно правно пространство.
2.Състав
Предвижда се създаване на ЕП със седалище в Хага или Брюксел.
Там ще бъде централата на т.нар.European Public Prosecution Office/EPPO/ начело с Европейски главен прокурор и двама заместник главни прокурори.
В отделните държави членки се предвижда създаване на т.нар.Национално бюро от прокурори, което ще бъде неразделна част от EPPO.Броя и персоналния състав на тези прокурори ще се определи от всяка държава съобразно изискванията на нейното национално законодателство.
Тези прокурори ще бъдат на двойно подчинение.
Административно ще бъдат на подчинение на собствените си национални власти, а функционално ще бъдат на подчинение на EPPO.
По този начин намирайки се на двойно подчинение ще могат на придадат на действията си европейска сила и същевременно ще позволят на ЕП да се интегрира възможно най-бързо и и лесно в националните правни системи.
EPPO ще бъде независим наднационален орган.
На него не могат да му бъдат давани инструкции както от националните власти, така и от европейските органи и институции.
EPPO ще бъде компетентен при конфликт на юрисдикции между няколко заинтересовани държави да реши коя от всичките ще бъде в най-добра позиция да проведе разследване.
След решението на EPPO нито една друга национална прокуратура не може да провежда разследване.
В случай, че до момента на вземане на решение от страна на EPPO се е провело разследване от националните власти на някоя или няколко държави, последните незабавно изпращат на EPPO всички събрани материали и нямат право повече да продължат да извършват следствени действия по случая.
ЕPPO ще се отчита само и единствено пред Европейския парламент.
Предвижда се в по-далечно бъдеще неговите актове да подлежат на обжалване пред съда на ЕС в Люксембург.
Компетентните национални власти-институции, органи, агенции ще се подчиняват изцяло на разпорежданията на ЕП и ще й оказват пълно съдействие.Следователно за повеждане на разследване ще се ползва съществуващия национален ресурс от органи-полицаи,следователи, експерти.
3.ОБЖАЛВАЕМОСТ НА АКТОВЕТЕ-постановени от ЕП и постановени от националния съд.
Решенията, с които се засягат правата и интересите на обвиняемите и пострадалите лица ще подлежат на обжалване пред съда в Люскембург
Не е ясно пред кой съд ще подлежи на обжалване крайния съдебен акт на държавата, на чиято територия е проведено разследване.Ще има ли съдебен контрол от страна на съда в Люксембург?
4.ПРИЛОЖИМО ПРАВО
Приложими процесуални правила- в момента са в процес на подготовка т.нар.Люксембургските Lex speciale правила, които отменят общите процесуални правила по националните НПК само относно в частта им, касаеща разследване на престъпления, с които се засягат финансовите интереси на ЕС, провеждано от ЕП.
Тези правила се отнасят само за досъдебното производство.Съдебното производство ще се провежда по правилата на държавата,чийто съд ще разглежда обвинителния акт на ЕП.
Метериално правните норми-съставите на престъпление-предстои осъществяване на минимална хармонизация на материалното право в отделните ДЧ на основание чл.83 от ДФЕС в строго фиксирани области на престъпления с трансгранично измерение като-изпиране на пари, корупция, фалшифициране на платежни средства, компютърна престъпност, организирана престъпност и др.Хармонизирането ще обхване минимални правила относно определянето на престъпленията и санкциите за тях.
Това сближаване на националните законодателства е необходимо,за да се осигури ефективно прилагане на политиката на ЕС.
Предмет на разследване от ЕП засега са само престъпления, с които се засягат финансовите интереси на ЕС с възможност за последващо разширяване на предмета.
5.ПОДСЪДНОСТ-
разследване се провежда от съответното национално бюро на ЕП, което има компетентност на територията на целия ЕС при условие,че всички държави участват в създаването на ЕП,респ.на територията на онези държави, които участват в ЕП.
Територията на ЕС се разглежда като една обща правна територия или с други думи казано една юрисдикция, в рамките на която ЕП може да извършва всички необходими следствени действия.
В този смисъл ЕП има наднационална компетентност.
Актовете, постановени от съответното национално бюро на ЕП ще се изпълняват на територията на целия ЕС
без да е необходима допълнителна санкция по тяхното признаване.Примерно съдебно решение за претърсване и изземване на помещение, дадено от български съд на българското национално бюро на ЕП, ще може да бъде изпълнено директно на територията на Р Румъния, без да е необходимо да минава през румънски съд за признаване.
Място, където ЕП ще упражни своите обвинителни функции-това ще бъдат националните съдилища на съответната държава членка на ЕС, предварително определена от EPPO.
Националните съдилища ще трябва да третират събраните доказателства от ЕП като законно събрани.
Тук се поставят множество въпроси, на които все още няма ясен отговор като:
Коя държава ще бъде избрана по критериите на правилата на бъдещата ЕП-коя от всичките ще бъде в най-добра позиция, за да се проведе разследване на нейна територия/правило 64 от т.нар.Люскембургски правила/
-държавата на чиято територия е извършена най-голямата част от престъпната дейност-по какви критерии?-времетраене на престъпната дейност ,брой съизвършители и съчастници или размер на причинената имуществена вреда
-държавата, чийто гражданин е извършителя-ами ако са граждани от различни ДЧ?
-държавата, на чиято територия се намират голяма част от доказателствата.
Ако не се покрива нито един от тези критерии компетентна ще бъде държавата,на чиято територия е седалището на ЕП.
Решението за определяне на компетентна държава може ли да се обжалва от обвиняемия или от пострадалото лице пред Европейския съд/Люксембург /-съда от коя инстанция?
Докъде ще се простират правомощията на ЕП? Ще участва ли в първа инстанция като обвинител или това ще се реализира от националните власти.Тогава става сложно т.к.трябва да познава и чуждите процесуални правила.
Ще участва ли в производство пред втора и последна инстанция?
Въобще колко инстанционно ще е това производство предвид различните правни системи на две и три инстанции?В тази сфера ще има ли процесуална хармонизация?
КАК ЩЕ СЕ РАЗДЕЛИ ПРОИЗВДСТВОТО ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИЗВЪРШЕНИ В УСЛОВИЯ НА РЕАЛНА СЪВКУПНОСТ, ЕДНОТО ОТ КОИТО Е ОТ КОМПЕТЕНТОСТ НА ЕП, А ДРУГОТО Е ОТ КОМПЕТЕНТЕНТОСТ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ВЛАСТИ?
Какво ще се случи с доказателствата, ако са единствени и уникални.
Ако предикатното престъпление е измама с пари от еврофондовете, а субсидиарното престъпление е изпиране на пари.Изпирането на пари ще попадне ли в сферата на компетентност на ЕП?Ами ако изпирането на пари е извършено на територията на ДЧ, която не е страна по ЕП?Как ще се раздели разследването?
6. ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ЕВРОПЕЙСКАТА ПРОКУРАТУРА ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА МЕЖДУНАРОДНО ПРАВНОТО СЪТУРДНИЧЕСТВО
Поставят се няколко въпроса касаещи международното правно сътрудничество, което ще се упражнява от ЕП,а именно?
6.1.Ще може ли ЕП да ползва съществуващите международно правни инструменти по бившия трети стълб като-ще може ли да издава ЕЗА и от чие име ще се издава.ЕП може да задържа лица по реда на правило 58 за 24 часа и да иска продължаване на задържането още 24 часа, както и да иска съгласно правило 59 pre-tral detention за 30 дни/правило 60/.Но може ли да издава ЕЗА, когато лицето е в друга ДЧ на ЕС?
Ще може ли да изпраща искания за взаимно признаване на актове за обезпечаване на имущество и доказателства в досъдебното производство в друга ДЧ, а ако тази ДЧ е извън ЕП ще признае ли съдебен акт, постановен въз основа на обвинение от ЕП?
ЕП може да издава обезпечителна заповед съгласно правило 56, но само в рамките на 5 работни дни.Може ли да поиска от компетентния национален съд издаване на съдебно решение за обезпечение и сертификат с оглед взаимно признаване на freezing order?
6.2.Могат ли при необходимост прокурорите от ЕП да участват в създаването на СЕР, кой ще ги ръководи, кои ще са участниците в тях.С какво сила ще се ползват доказателствата, събрани в рамките на екипа и кои ще са приложимите процедурни правила –LEX specialе или приложимото право на държавата на чиято територия оперира екипа, както е по правилата на Рамковото решение на Съвета за СЕР и по Конвенция 2000г.
6.3.Проблеми с чисто практически характер-предстои да се осъществи контролирана доставка през територията на няколко държави-членки на ЕС, сред които и не страни по ЕП.Кой ще изготви и изпрати молба за правна помощ до държави-нестрани по ЕП?
Същия проблем стои с финансовите транзакции, които се извън територията на ЕП?Кой ще изготви искането си за проследяването им и евентуалното замразяване на средствата в чужбина?
6.4.Как ще си сътрудничи със съществуващите органи вътре в рамките на ЕС-Европол, Евроджъст, ОЛАФ, Европейската съдебна мрежа?Ще може ли да ползва ресурса на ОЛАФ за провеждане на административни проверки както при нарушения извършени от служители на европейските институции, така и при нарушения, извършени от длъжностни лица в ДЧ на ЕС.
Ще има ли ЕП контактни точки в ЕСМ (Европейската съдебна мрежа)? Как ще се използва базата данни и капацитета на Европол?
Как ще се съотнася ЕП с Евроджъст от чиято база трябва да се създаде ЕП?Може ли националните членове в Евроджъст да участват в разследвания, провеждани от ЕП при упражняване на техните правомощия по чл.9а, чл.9b,9c, 9d от Евроджъст решението като национални членове, предоставени им на национално равнище.Може ли Евроджъст в рамките на ЕП да упражни своите правомощия по чл.6 когато действа чрез своите национални членове или да упражни правомощията си, когато действа като колегиален орган по чл.7 от Решението за Евроджъст?
6.5.Как ще се уредят отношенията на международно правно сътрудничество с държави от трети страни- респективно членки на Съвета на Европа, членки на ООН, нечленуващи в нито една от тези организации?
Ще може ли да изготвя и изпраща молби за правна помощ до други държави извън ЕС по реда на Конвенциите на Съвета на Европа и на ООН и от чие име ще се изготвят тези молби
Ще може ли да изготвя молби за екстрадиция на лица,намиращи се извън територията на ЕС?
6.6.В хипотеза на засилено сътрудничество как ще се уреждат отношенията по линия на международното правно сътрудничество с държави-членки на ЕС, но извън ЕП?
Ще може ли да изготвя и изпраща до тях молби за правна помощ, актове за взаимно признаване?
6.7.Необходимо ли ще бъде де се сключат допълнителни договори за сътрудничество с трети страни и кой ще бъде страна по тях?
Ще може ли ЕП да се ползва от съществуващата база за международно правно сътрудничество с трети, страни създадена в рамките на Евроджъст по реда на чл.27б от Решение №2009/426/ПВР на Съвета от 16 декември за укрепване на Евроджъст и за изменение на Решение №2002/187/ПВР за създаване на Евроджъст с оглед засилване на борбата срещу сериозната престъпност-Споразумение за сътрудничество между Евроджъст и Кралство Норвегия, Споразумение за сътрудничество между Евроджъст и Република Исландия, Споразумение за сътрудничество между Евроджъст и САЩ, Македония, Швейцария,Р Хърватска.Всяка една от тези държави има магистрат за връзка в Евроджъст.Текущи преговори за сключване на споразумения има с Руската Федерация, Украйна ,Лихтенщайн.
6.8.Обжалваемост-пред кой орган ще се обжалват процесуалните действия на ЕП и въобще дали са обжалваеми или по презумпция са правилни?Пред Европейския съд са обжалваеми действията, с които се засягат правата на обвиняемите лица, но другите действия обжалват ли се?
6.9.Конфликт на компетенции-кой орган ще решава конфликта на компетенции-примерно между националните власти и ЕП.По правило 4 националните органи при наличие на предпоставки за това са длъжни да изпратят случая на ЕП незабавно.Ако не го направят това пред кой орган ще носят отговорност?
Какво ще се случи с доказателствата, които са събрани в хода на започнало национално производство,
за което националните власти на по-късен етап са решили,че са налице основанията за изпращането му по компетентност на ЕП.Ще се преповторят ли следствените действия.Какво ще се случи, ако това обективно не е възможно?
6.10. Кой ще бъде работния език на ЕП?
По процесуалните правила на ДЧ процеса се води на официалния език на държавата, където се провежда разследване.Ще се превеждат ли материалите на езика на държавата, на чиято територия се провежда разследването,ако са събрани на друг език и в такива случаи за чия сметка ще бъде превода.Ако има един общ работен език по примера на съда в Люксембург/френския език/, то кой ще е той?
6.11.КАКВО СТАВА С ГРАЖДАНСКИЯ ИСК ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ИМУЩЕСТВЕНИ И НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ,ПРИЧИНЕНИ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО?
Кой съд ще бъде компетентен да ги разгледа?Как пострадалите от престъплението ще защитят своите права.
6.12.КАК ЩЕ СЕ ПРИЛАГА ПРИНЦИПА ЗА СИЛА НА ПРИСЪДЕНО НЕЩО И NON BIS IN IDEM?
Дали държава членка на ЕС, но нестрана по ЕП ще признае постановения от съда акт и на какво основание ще стане това признаване.
Ако в една държава страна по ЕП има триинстанционно производство, а в друга страна производството е двуинстанционно как ще се уеднаквят критериите за процесуална еднаквост както по отношение на срока на разследване,брой инстанции, така също и по отношение на размера на наказанието?
Коя прокуратура ще е компетентна да изпълни наложеното наказание-ЕП или националната?
Как ще се прилагат международно правните актове при изпълнение на наказанието?Ще се прилагат ли Европейската конвенция за международно признаване на присъди и Конвенцията за трансфер на осъдени лица?
IV.ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ.
Със създаването на ЕП ще се създаде добавена стойност към провеждането на общоевропейската икономическа политика в условия на общ пазар, на защита интересите на ЕС и европейските граждани.Ще се засили сигурността в границите на ЕС, без която сигурност не може да бъде гарантирана свободата на гражданите.Така ще се реализира и споделената компетентност между ДЧ и ЕС на основани е чл.4, т.2 б.й от ДФЕС.Ще се реализират и заложените цели в разпоредбата на чл.3 от ДЕС-съюзът предоставя на своите граждани пространство на свобода,сигурност и правосъдие без вътрешни граници, както и предотвратяването и борба с престъпността.
В условия на ЕП ще се засили ролята на органите на европейско ниво- Европол, Евроджъст, ОЛАФ, ЕП.
ЕП ще провежда по-задълбочено разследване и така по-пълно ще се защитят финансовите интереси на ЕС.
Ще се реализират заложените задачи в Стокхолмската програма-за възстановяване на имущество, придобито от престъпна дейност и неговата конфискация.Средствата, придобити от ЕС, с които е злоупотребено не трябва да се третират като по-малко значими от средствата, придобити от националните ДЧ, с които е злоупотребено.
Евроджъст трябва по-силно да започне да използва своята възможност да иницира започване на наказателно производство за престъпления, с които се засягат финансовите интереси на ЕС.
ОЛАФ –като единствения административно разследващ орган в ЕС със задача да защити финансовите интереси на ЕС трябва да развие тази своя роля и да се адаптира към новосъздадената ЕП.
Трябва да се изясни връзката между административната и съдебната процедура.
От две години все по-упорито се говори за създаването на Единна прокуратура на ЕС (ЕП) с един Главен прокурор. Юриспруденцията по наказателно-правни въпроси е изключително чувствителна тема – особено в старите демокрации на ЕС. Но рецептата за „свобода, сигурност и правосъдие” не търпи егоцентризъм!
В този ред на мисли Новата реалност ви предлага гледната точка за бъдеща Единна прокуратура в ЕС на прокурор Иванка Которова, която от пет месеца е завеждащ на Отдел „ Международно правно сътрудничество” на ВКП, а от влизането ни в ЕС е „най-горещата” ни контактна точка в Европейската съдебна мрежа.
Иванка Которова:
НЕОБХОДИМОСТ ОТ СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКА ПРОКУРАТУРА/ЕП/
Прокуратурата на Р България подкрепя идеята за създаване на Европейска прокуратура.Основанията за това са няколко:
– провеждането на сложни и трудоемки разследвания
на престъпления с които се засягат финансовите интереси на ЕС изисква огромен човешки и експертен ресурс, който трудно може да бъде поет от националните власти само на една държава.Трудни разследвания биват провеждани, когато характера на извършеното престъпление надхвърля националните граници и изисква нещо повече от национален отговор
-продължителни разследвания по време, когато са засегнати интересите на няколко държави
-при извършени престъпления от и срещу служители на европейските орани и институции най-справедливо би било наднационален орган като ЕП да проведе разследване вместо националната прокуратура
-много често престъпната дейност е транснационална и прехвърля границите на няколко държави
При последната хипотеза към настоящия момент се поставят за разрешаване няколко въпроса, които в бъдеще ще бъдат от компетентност на ЕП, а именно:
Коя държава е в най-благоприятна позиция да проведе разследване ?
Кой е компетентния орган да разреши конфликта на компетенции между няколкото държави?
Как ще си разпределят помежду си доказателствата, ако те са неделими и уникални?
Как ще си предават помежду си свои граждани за съдене без да нарушат принципа „non bis in idem“?
Как ще си изпълняват взаимно съдебни поръчки без да нарушат принципа non bis in idem?
Как дори при допуснати съдебни поръчки същите ще бъдат изпълнени при различните процесуални стандарти-примерно използването на специални разузнавателни средства се допуска при наличието на различни предпоставки в различните правни системи?
Как ще обменят държавите помежду си секретна информация, ако нямат двустранен договор за нейната защита и т н.
Допълнителни аргументи в полза на идеята за създаване на ЕП са:
-Няма еднакъв подход в политиката спрямо този вид деяния на територията на ЕС-едни държави квалифицират деянието като престъпление, а други като административно правонарушение
-Националните власти в отделните ДЧ не винаги започват наказателно производство по препоръка на ОЛАФ.
Някои от тях приключват проверките само с доклад и препоръки към националните власти.Започването на наказателно производство е оставено на усмотрението на националните власти.С този различен подход на ДЧ се
засягат обаче интересите на всички данъкоплатци в рамките на ЕС, а не само на националните.
В този смисъл наказателното преследване срещу този вид престъпления е от общоевропейски интерес, който следва да подчини националния.В крайна сметка засегнатия интерес придобива наднационален характер.
Не всички държави-членки са ратифицирали Конвенцията за защита на финансовите интереси на ЕО.Р България е една от малкото държави, която я е ратифицирала през 2007г.
Следователно
липсва еднаквост в държавите-членки при защита на финансовите интереси на ЕС.
Има различни дефиниции на престъпленията, с които се засягат финансовите интереси на ЕС като-присвояване, обсебване, злоупотреба с власт и като последица се предвиждат различни наказания за тях.
Някои от деянията в държавите-членки въобще не са криминализирани като престъпления.
Това води до невъзможност за осъществяване на международно правно сътрудничество, там където се изисква двойна наказуемост на деянията.Също така се затруднява взаимното признаване и изпълнение на решения за налагане на финансови санкции.Двойния стандарт в подхода при криминализиране на деянията води до невъзможност доказателствата, събрани в една ДЧ в рамките на административно производство да бъдат използване като доказателства в рамките на нейното наказателно производство.
Налице е в някои държави-членки на двоен стандарт
при наказване на престъпления, с които се засягат публично държавната собственост и престъпления, с които се засягат европейски интереси.Някъде собствените национални средства са по-добре защитени от европейските.
В някои ДЧ юридическите лица носят наказателна отговорност, а в други държави като Р България не носят наказателна, а административно наказателна отговорност.
Националните власти могат да разследват престъпления, с които се засягат финансовите интереси на ЕС, само ако съответните интереси са засегнати на тяхна територия.
Те са силно ограничени във възможността да разследват престъпления, с които се засягат финансовите интереси на ЕС, но част от фактите (доказателства) се намират на чужда територия, обвиняемите и пострадалите лица са на чужда територия.Още по-сложно става,когато в престъплението са намесени държава членка на ЕС и държава нечленка на ЕС.
Готовност на Република България да участва в създаването на Европейска прокуратура
1.ВЪТРЕШНО МАТЕРИЛАНА ПРАВНА БАЗА ЗА ЗАЩИТА ФИННАСОВИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ЕС
Това са престъпните състави на чл.248а, чл.254б,чл.202,ал.2,чл.212,ал.3,чл.255-260,чл.308-310 и чл.316 от НК.
Само два от посочените престъпни състави са новосъздадени престъпления-чл.248а и чл.254б от НК.
Останалите състави са нови квалифицирани състави към вече съществуващите престъпления.
Особеното на тези състави е,че те имат пряк или опосреден обект на защита на паричните средства, финансовите интереси и имущество принадлежащо на ЕС и неговата финансова система.
2.МЕЖДУНАРОДНО ПРАВНА БАЗА ЗА ЗАЩИТА НА ФИННАСОВИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ЕС.
България е ратифицирала със Закон от 6 февруари 2007г. Конвенцията от 26 юли 1995г.приета на основание чл.К.3 от Договора за ЕС за защита на финансовите интереси на ЕО и трите протокола към нея.Р България е направила изрична декларация към конвенцията, а именно-че споровете между държавите членки по тълкуване и прилагане на конвенцията ще бъдат отнасяни към Съда на ЕС и че изрично приема юрисдикцията на съда на ЕС по отношение на тази конвенция.
България прилага на практика и Регламент №1074/ЕВРАТОМ/1999г.на Съвета на ЕС относно разследванията провеждани от Европейската служба за борба с измамите, както и Регламент №2185/96г.на Съвета относно външните проверки, Регламент №2988/95г.на Съвета на ЕС от 18 декември 1995г.относно защита на финансовите интереси на ЕС.
По този начин Р България е готова да транспонира и проекто Директивата за защита на финансовите интереси на ЕС, която съдържа т.нар PIF престъпления и които до голяма степен се припокриват като престъпни състави с вече криминализираните в българския НК.
В Р България ОЛАФ има своя национална контактна точка.Това е Дирекцията „Координация на борбата с правонарушенията,засягащи финансовите интереси на ЕС/АФКОС/,което обезпечава координацията на оперативното сътрудничество между ОЛАФ и членовете на съвета и цялостната дейност в областта на борбата с нередностите измамите на национално ниво.
3.ВЪТРЕШНО ПРОЦЕСУАЛНА ПРАВНА РАМКА.
Специална разпоредба, посветена на информацията, събрана от ОЛАФ придава доказателствена стойност на тази информация.Това е разпоредбата на чл.127 от НПК която предвижда да бъдат писмени доказателствени средства протоколите за действията по разследване съдебните следствени и други процесуални действия,протоколите за изготвяне на веществени доказателствени средства и други документи,включително докладите и приложените към тях документи относно разследванията на Европейската служба за борба с измамата.
Процесуални проблеми- различни процесуални стандарти в различните държави, поради което се налага минимум стандарт за тяхната хармонизация.
Това е предвидено в Лисабонския договор.
4.ГОТОВНОСТ НА БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРАТУРА ЗА УЧАСТИЕ В ЕВРОПЕЙСКАТА ПРОКУРАТУРА
Имаме достатъчен опит при работа на европейско ниво в рамките на Съвместните екипи за разследване.Това не е нищо друго, а зародиш на бъдещата Европейска прокуратура.От 2008г.до сега са създадени 15 СЕР с ДЧ на ЕС.Някои от тях-с Германия и с Румъния за престъпление срещу паричната и кредитната система/фалшифициране на евробанкноти/ са завършили в осъдителни присъди.Други –с Франция, два екипа с Испания за престъпления против паричната и кредитната система са пред изготвяне на Обвинителен акт.
В процес на подготовка е осъществяването на обмена на информация с Евроджъст по реда на чл.13 и чл.13 а от Решението за Евроджъст от 2009г.В момента се подготвя приемането на инструкция с конкретизиране на задачите в изпълнение на европейския акт.
III.ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД БЪДЕЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ПРОКУРАТУРА ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА НАЦИОНАЛНОТО ПРАВО/НАЦИОНАЛНОТО РАЗСЛЕДВАНЕ
1.Структура.Форма
1.В Договора за функционирането на ЕС в чл.86 е предвидена възможност за създаване на Европейска прокуратура.Вариантите за създаването й са два:
Първи вариант максимум
-създаване на Европейска прокуратура спри условия на единодушие от съвета на ЕС и одобрение от Европейския парламент, която ще има компетентност на територията на целия ЕС по отношение на определен вид престъпления
Втори вариант минимум
-създаване на Европейска прокуратура при условия на засилено сътрудничество от минимален брой държави най-малко 9.Тогава Европейската прокуратура ще има компетентност на територията само на тези 9 държави членки на ЕС.
И в двата случая става дума за упражняване на наднационална компетентност до определен момент-поне до момента на внасяне на обвинителния акт в националния съд, когато функциите се поемат от национален орган.Съгласно правилата функциите на европейската прокуратура се приравняват на функциите на националната прокуратура при провеждане на разследване и вземане на решения.
По този начин държавната власт на всяка една ДЧ ще ограничи собствения си суверенитет в полза на ЕП в конкретно определена сфера.
Това е една много решителна крачка в посока към създаване на общо европейско наказателно правно пространство.
2.Състав
Предвижда се създаване на ЕП със седалище в Хага или Брюксел.
Там ще бъде централата на т.нар.European Public Prosecution Office/EPPO/ начело с Европейски главен прокурор и двама заместник главни прокурори.
В отделните държави членки се предвижда създаване на т.нар.Национално бюро от прокурори, което ще бъде неразделна част от EPPO.Броя и персоналния състав на тези прокурори ще се определи от всяка държава съобразно изискванията на нейното национално законодателство.
Тези прокурори ще бъдат на двойно подчинение.
Административно ще бъдат на подчинение на собствените си национални власти, а функционално ще бъдат на подчинение на EPPO.
По този начин намирайки се на двойно подчинение ще могат на придадат на действията си европейска сила и същевременно ще позволят на ЕП да се интегрира възможно най-бързо и и лесно в националните правни системи.
EPPO ще бъде независим наднационален орган.
На него не могат да му бъдат давани инструкции както от националните власти, така и от европейските органи и институции.
EPPO ще бъде компетентен при конфликт на юрисдикции между няколко заинтересовани държави да реши коя от всичките ще бъде в най-добра позиция да проведе разследване.
След решението на EPPO нито една друга национална прокуратура не може да провежда разследване.
В случай, че до момента на вземане на решение от страна на EPPO се е провело разследване от националните власти на някоя или няколко държави, последните незабавно изпращат на EPPO всички събрани материали и нямат право повече да продължат да извършват следствени действия по случая.
ЕPPO ще се отчита само и единствено пред Европейския парламент.
Предвижда се в по-далечно бъдеще неговите актове да подлежат на обжалване пред съда на ЕС в Люксембург.
Компетентните национални власти-институции, органи, агенции ще се подчиняват изцяло на разпорежданията на ЕП и ще й оказват пълно съдействие.Следователно за повеждане на разследване ще се ползва съществуващия национален ресурс от органи-полицаи,следователи, експерти.
3.ОБЖАЛВАЕМОСТ НА АКТОВЕТЕ-постановени от ЕП и постановени от националния съд.
Решенията, с които се засягат правата и интересите на обвиняемите и пострадалите лица ще подлежат на обжалване пред съда в Люскембург
Не е ясно пред кой съд ще подлежи на обжалване крайния съдебен акт на държавата, на чиято територия е проведено разследване.Ще има ли съдебен контрол от страна на съда в Люксембург?
4.ПРИЛОЖИМО ПРАВО
Приложими процесуални правила- в момента са в процес на подготовка т.нар.Люксембургските Lex speciale правила, които отменят общите процесуални правила по националните НПК само относно в частта им, касаеща разследване на престъпления, с които се засягат финансовите интереси на ЕС, провеждано от ЕП.
Тези правила се отнасят само за досъдебното производство.Съдебното производство ще се провежда по правилата на държавата,чийто съд ще разглежда обвинителния акт на ЕП.
Метериално правните норми-съставите на престъпление-предстои осъществяване на минимална хармонизация на материалното право в отделните ДЧ на основание чл.83 от ДФЕС в строго фиксирани области на престъпления с трансгранично измерение като-изпиране на пари, корупция, фалшифициране на платежни средства, компютърна престъпност, организирана престъпност и др.Хармонизирането ще обхване минимални правила относно определянето на престъпленията и санкциите за тях.
Това сближаване на националните законодателства е необходимо,за да се осигури ефективно прилагане на политиката на ЕС.
Предмет на разследване от ЕП засега са само престъпления, с които се засягат финансовите интереси на ЕС с възможност за последващо разширяване на предмета.
5.ПОДСЪДНОСТ-
разследване се провежда от съответното национално бюро на ЕП, което има компетентност на територията на целия ЕС при условие,че всички държави участват в създаването на ЕП,респ.на територията на онези държави, които участват в ЕП.
Територията на ЕС се разглежда като една обща правна територия или с други думи казано една юрисдикция, в рамките на която ЕП може да извършва всички необходими следствени действия.
В този смисъл ЕП има наднационална компетентност.
Актовете, постановени от съответното национално бюро на ЕП ще се изпълняват на територията на целия ЕС
без да е необходима допълнителна санкция по тяхното признаване.Примерно съдебно решение за претърсване и изземване на помещение, дадено от български съд на българското национално бюро на ЕП, ще може да бъде изпълнено директно на територията на Р Румъния, без да е необходимо да минава през румънски съд за признаване.
Място, където ЕП ще упражни своите обвинителни функции-това ще бъдат националните съдилища на съответната държава членка на ЕС, предварително определена от EPPO.
Националните съдилища ще трябва да третират събраните доказателства от ЕП като законно събрани.
Тук се поставят множество въпроси, на които все още няма ясен отговор като:
Коя държава ще бъде избрана по критериите на правилата на бъдещата ЕП-коя от всичките ще бъде в най-добра позиция, за да се проведе разследване на нейна територия/правило 64 от т.нар.Люскембургски правила/
-държавата на чиято територия е извършена най-голямата част от престъпната дейност-по какви критерии?-времетраене на престъпната дейност ,брой съизвършители и съчастници или размер на причинената имуществена вреда
-държавата, чийто гражданин е извършителя-ами ако са граждани от различни ДЧ?
-държавата, на чиято територия се намират голяма част от доказателствата.
Ако не се покрива нито един от тези критерии компетентна ще бъде държавата,на чиято територия е седалището на ЕП.
Решението за определяне на компетентна държава може ли да се обжалва от обвиняемия или от пострадалото лице пред Европейския съд/Люксембург /-съда от коя инстанция?
Докъде ще се простират правомощията на ЕП? Ще участва ли в първа инстанция като обвинител или това ще се реализира от националните власти.Тогава става сложно т.к.трябва да познава и чуждите процесуални правила.
Ще участва ли в производство пред втора и последна инстанция?
Въобще колко инстанционно ще е това производство предвид различните правни системи на две и три инстанции?В тази сфера ще има ли процесуална хармонизация?
КАК ЩЕ СЕ РАЗДЕЛИ ПРОИЗВДСТВОТО ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИЗВЪРШЕНИ В УСЛОВИЯ НА РЕАЛНА СЪВКУПНОСТ, ЕДНОТО ОТ КОИТО Е ОТ КОМПЕТЕНТОСТ НА ЕП, А ДРУГОТО Е ОТ КОМПЕТЕНТЕНТОСТ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ВЛАСТИ?
Какво ще се случи с доказателствата, ако са единствени и уникални.
Ако предикатното престъпление е измама с пари от еврофондовете, а субсидиарното престъпление е изпиране на пари.Изпирането на пари ще попадне ли в сферата на компетентност на ЕП?Ами ако изпирането на пари е извършено на територията на ДЧ, която не е страна по ЕП?Как ще се раздели разследването?
6. ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ЕВРОПЕЙСКАТА ПРОКУРАТУРА ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА МЕЖДУНАРОДНО ПРАВНОТО СЪТУРДНИЧЕСТВО
Поставят се няколко въпроса касаещи международното правно сътрудничество, което ще се упражнява от ЕП,а именно?
6.1.Ще може ли ЕП да ползва съществуващите международно правни инструменти по бившия трети стълб като-ще може ли да издава ЕЗА и от чие име ще се издава.ЕП може да задържа лица по реда на правило 58 за 24 часа и да иска продължаване на задържането още 24 часа, както и да иска съгласно правило 59 pre-tral detention за 30 дни/правило 60/.Но може ли да издава ЕЗА, когато лицето е в друга ДЧ на ЕС?
Ще може ли да изпраща искания за взаимно признаване на актове за обезпечаване на имущество и доказателства в досъдебното производство в друга ДЧ, а ако тази ДЧ е извън ЕП ще признае ли съдебен акт, постановен въз основа на обвинение от ЕП?
ЕП може да издава обезпечителна заповед съгласно правило 56, но само в рамките на 5 работни дни.Може ли да поиска от компетентния национален съд издаване на съдебно решение за обезпечение и сертификат с оглед взаимно признаване на freezing order?
6.2.Могат ли при необходимост прокурорите от ЕП да участват в създаването на СЕР, кой ще ги ръководи, кои ще са участниците в тях.С какво сила ще се ползват доказателствата, събрани в рамките на екипа и кои ще са приложимите процедурни правила –LEX specialе или приложимото право на държавата на чиято територия оперира екипа, както е по правилата на Рамковото решение на Съвета за СЕР и по Конвенция 2000г.
6.3.Проблеми с чисто практически характер-предстои да се осъществи контролирана доставка през територията на няколко държави-членки на ЕС, сред които и не страни по ЕП.Кой ще изготви и изпрати молба за правна помощ до държави-нестрани по ЕП?
Същия проблем стои с финансовите транзакции, които се извън територията на ЕП?Кой ще изготви искането си за проследяването им и евентуалното замразяване на средствата в чужбина?
6.4.Как ще си сътрудничи със съществуващите органи вътре в рамките на ЕС-Европол, Евроджъст, ОЛАФ, Европейската съдебна мрежа?Ще може ли да ползва ресурса на ОЛАФ за провеждане на административни проверки както при нарушения извършени от служители на европейските институции, така и при нарушения, извършени от длъжностни лица в ДЧ на ЕС.
Ще има ли ЕП контактни точки в ЕСМ (Европейската съдебна мрежа)? Как ще се използва базата данни и капацитета на Европол?
Как ще се съотнася ЕП с Евроджъст от чиято база трябва да се създаде ЕП?Може ли националните членове в Евроджъст да участват в разследвания, провеждани от ЕП при упражняване на техните правомощия по чл.9а, чл.9b,9c, 9d от Евроджъст решението като национални членове, предоставени им на национално равнище.Може ли Евроджъст в рамките на ЕП да упражни своите правомощия по чл.6 когато действа чрез своите национални членове или да упражни правомощията си, когато действа като колегиален орган по чл.7 от Решението за Евроджъст?
6.5.Как ще се уредят отношенията на международно правно сътрудничество с държави от трети страни- респективно членки на Съвета на Европа, членки на ООН, нечленуващи в нито една от тези организации?
Ще може ли да изготвя и изпраща молби за правна помощ до други държави извън ЕС по реда на Конвенциите на Съвета на Европа и на ООН и от чие име ще се изготвят тези молби
Ще може ли да изготвя молби за екстрадиция на лица,намиращи се извън територията на ЕС?
6.6.В хипотеза на засилено сътрудничество как ще се уреждат отношенията по линия на международното правно сътрудничество с държави-членки на ЕС, но извън ЕП?
Ще може ли да изготвя и изпраща до тях молби за правна помощ, актове за взаимно признаване?
6.7.Необходимо ли ще бъде де се сключат допълнителни договори за сътрудничество с трети страни и кой ще бъде страна по тях?
Ще може ли ЕП да се ползва от съществуващата база за международно правно сътрудничество с трети, страни създадена в рамките на Евроджъст по реда на чл.27б от Решение №2009/426/ПВР на Съвета от 16 декември за укрепване на Евроджъст и за изменение на Решение №2002/187/ПВР за създаване на Евроджъст с оглед засилване на борбата срещу сериозната престъпност-Споразумение за сътрудничество между Евроджъст и Кралство Норвегия, Споразумение за сътрудничество между Евроджъст и Република Исландия, Споразумение за сътрудничество между Евроджъст и САЩ, Македония, Швейцария,Р Хърватска.Всяка една от тези държави има магистрат за връзка в Евроджъст.Текущи преговори за сключване на споразумения има с Руската Федерация, Украйна ,Лихтенщайн.
6.8.Обжалваемост-пред кой орган ще се обжалват процесуалните действия на ЕП и въобще дали са обжалваеми или по презумпция са правилни?Пред Европейския съд са обжалваеми действията, с които се засягат правата на обвиняемите лица, но другите действия обжалват ли се?
6.9.Конфликт на компетенции-кой орган ще решава конфликта на компетенции-примерно между националните власти и ЕП.По правило 4 националните органи при наличие на предпоставки за това са длъжни да изпратят случая на ЕП незабавно.Ако не го направят това пред кой орган ще носят отговорност?
Какво ще се случи с доказателствата, които са събрани в хода на започнало национално производство,
за което националните власти на по-късен етап са решили,че са налице основанията за изпращането му по компетентност на ЕП.Ще се преповторят ли следствените действия.Какво ще се случи, ако това обективно не е възможно?
6.10. Кой ще бъде работния език на ЕП?
По процесуалните правила на ДЧ процеса се води на официалния език на държавата, където се провежда разследване.Ще се превеждат ли материалите на езика на държавата, на чиято територия се провежда разследването,ако са събрани на друг език и в такива случаи за чия сметка ще бъде превода.Ако има един общ работен език по примера на съда в Люксембург/френския език/, то кой ще е той?
6.11.КАКВО СТАВА С ГРАЖДАНСКИЯ ИСК ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ИМУЩЕСТВЕНИ И НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ,ПРИЧИНЕНИ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО?
Кой съд ще бъде компетентен да ги разгледа?Как пострадалите от престъплението ще защитят своите права.
6.12.КАК ЩЕ СЕ ПРИЛАГА ПРИНЦИПА ЗА СИЛА НА ПРИСЪДЕНО НЕЩО И NON BIS IN IDEM?
Дали държава членка на ЕС, но нестрана по ЕП ще признае постановения от съда акт и на какво основание ще стане това признаване.
Ако в една държава страна по ЕП има триинстанционно производство, а в друга страна производството е двуинстанционно как ще се уеднаквят критериите за процесуална еднаквост както по отношение на срока на разследване,брой инстанции, така също и по отношение на размера на наказанието?
Коя прокуратура ще е компетентна да изпълни наложеното наказание-ЕП или националната?
Как ще се прилагат международно правните актове при изпълнение на наказанието?Ще се прилагат ли Европейската конвенция за международно признаване на присъди и Конвенцията за трансфер на осъдени лица?
IV.ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ.
Със създаването на ЕП ще се създаде добавена стойност към провеждането на общоевропейската икономическа политика в условия на общ пазар, на защита интересите на ЕС и европейските граждани.Ще се засили сигурността в границите на ЕС, без която сигурност не може да бъде гарантирана свободата на гражданите.Така ще се реализира и споделената компетентност между ДЧ и ЕС на основани е чл.4, т.2 б.й от ДФЕС.Ще се реализират и заложените цели в разпоредбата на чл.3 от ДЕС-съюзът предоставя на своите граждани пространство на свобода,сигурност и правосъдие без вътрешни граници, както и предотвратяването и борба с престъпността.
В условия на ЕП ще се засили ролята на органите на европейско ниво- Европол, Евроджъст, ОЛАФ, ЕП.
ЕП ще провежда по-задълбочено разследване и така по-пълно ще се защитят финансовите интереси на ЕС.
Ще се реализират заложените задачи в Стокхолмската програма-за възстановяване на имущество, придобито от престъпна дейност и неговата конфискация.Средствата, придобити от ЕС, с които е злоупотребено не трябва да се третират като по-малко значими от средствата, придобити от националните ДЧ, с които е злоупотребено.
Евроджъст трябва по-силно да започне да използва своята възможност да иницира започване на наказателно производство за престъпления, с които се засягат финансовите интереси на ЕС.
ОЛАФ –като единствения административно разследващ орган в ЕС със задача да защити финансовите интереси на ЕС трябва да развие тази своя роля и да се адаптира към новосъздадената ЕП.
Трябва да се изясни връзката между административната и съдебната процедура.
