vergil Автор: HOPE
Фотография: НОРЕ
Публикувана на: 11-03-2013 г.
Все повече хора започват да предпочитат монитора на персоналния си компютър, наместо телевизора , и там да гледат посредством интернетдоставчици вълнуващите ги ТВ предавания – и то в реално време. Този сценарий – с явна победа на интернет, вече го видяхме с печатните медии. Притеснени за авторските за права, ТВ оператори достигнаха до Съда на Европейския съюз. С решението си от 7 март 2013 г. върховните евромагистрати в Люксембург постановиха, че „Телевизионните оператори могат да забранят препредаването на техните предавания от друго дружество чрез интернет”.
Що е то „публично розгласяване”
според правото на Европейския съюз, е същината на решението.
Темата е регулирана с Директива 2001/29/ЕО Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г., относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество. Една от основните цели на въпросното право на ЕС е „да осигури високо равнище на закрила в полза на авторите на произведения, като им позволи да получат съответно възнаграждение за използването на последните, по-специално в случай на публично разгласяване. За тази цел авторите имат изключително право да разрешат или забранят всяко публично разгласяване на техните произведения”.
Конкретният проблем, провокирал казуса, възниква във Великобритания.
Дружеството TVCatchup Ltd (TVC) предлага интернет услуги, като една от тях е излъчването „на живо” на телевизионни предавания. Става дума за потоци от безплатни телевизионни предавания, които се излъчват на територията на Великобритания.
Становището на TVC е, че предоставя на своите абонати достъп само до предавания на телевизия в Обединеното кралство, за която въпросните зрители имат телевизионен абонамент. Условията да бъдеш интернет потребител на TVC включват наличие на валиден телевизионен абонамент и ограничение за ползване на услугите на TVC само във Великобритания. Уебсайтът на TVC разполага с оборудване, което позволява да установи мястото, на което се намира потребителят, и да се откаже достъп, когато не са изпълнени предвидените за потребителите условия.
Няколко британски телевизионни оператори, обаче, възроптават
по повод излъчването на техни предавания по интернет от TVC – и то почти в реално време.
И предявяват пред Върховния съд на Англия и Уелс иск срещу TVC за нарушение на авторските им права върху техните предавания и филми, по-специално вследствие на публично разгласяване, забранено както от националното право, така и от Директива 2001/29.
Преди да се произнесат по спора, магистратите от Обединеното кралство отправят преюдициален въпрос до Съда на ЕС : „Дали организация като TVC извършва „публично разгласяване“ по смисъла на Директива 2001/29, когато излъчва телевизионни предавания по интернет към потребители, които имат правото на достъп до първоначално излъчвания сигнал посредством своите собствени телевизионни апарати или своите собствени преносими компютри в дома си”.
Из решението на Съда в Люксембург:
„На първо място Съдът определя съдържанието на понятието „разгласяване“
и проверява дали в случая дейността на TVC попада в обхвата на това понятие.
Съгласно Директива 2001/29 правото на публично разгласяване обхваща всяко предаване или препредаване на произведение на публика, която не присъства на мястото, откъдето то произхожда по жичен или безжичен път, включително аудио-визуално излъчване.
Освен това разрешението за включване на защитени произведения в публично разгласяване не води до изчерпване на правото да се разрешат или забранят други публични разгласявания на тези произведения.
Ето защо, според Съда, в случаите, в които дадено произведение е предмет на многократно използване,
за всяко предаване или препредаване на това произведение, при което се използва специфичен технически способ, авторът на произведението трябва да даде по принцип индивидуално разрешение.
По този начин, като се има предвид, че предоставянето на произведения на разположение чрез препредаване по интернет на наземно телевизионно излъчване се извършва по специфичен технически способ, който е различен от първоначалното разгласяване, това предоставяне на разположение трябва да се счита за „разгласяване“ по смисъла на директивата. Следователно за подобно препредаване не може да не се прилага изискването за получаване на разрешение от авторите на препредаваните произведения, когато те се разгласяват публично.
На второ място Съдът проверява дали защитените произведения действително са разгласени „публично”.
Съгласно практиката на Съда понятието за публично разгласяване се отнася до неопределен брой потенциални адресати и впрочем предполага наличие на доста голям брой лица. Съдът уточнява, че трябва да се има предвид кумулативното действие, произтичащо от предоставянето на произведения на разположение на потенциални адресати и че, в това отношение, е необходимо по-специално да се знае колко лица имат достъп до същото произведение паралелно и последователно.
Съдът установява, че в случая препредаването на произведенията по интернет е насочено към всички лица, които пребивават в Обединеното кралство, разполагат с интернет връзка и твърдят, че притежават телевизионен абонамент в тази държава. Тези лица могат паралелно да имат достъп до защитени произведения в рамките на „live streaming” на телевизионни предавания по интернет.
По този начин посоченото препредаване е насочено към неопределен брой потенциални адресати и предполага наличие на голям брой лица. Поради това Съдът приема, че посредством въпросното препредаване защитените произведения действително са разгласявани на „публично“ по смисъла на директивата.
Ето защо Съдът отговаря, че
понятието „публично разгласяване” по смисъла на Директива 2001/29 трябва се тълкува
в смисъл, че обхваща препредаване на включени в наземно телевизионно излъчване произведения, което е извършвано от организация, различна от първоначалния оператор, посредством интернет връзка на разположение на абонатите на тази организация, които могат да приемат това препредаване, като се свържат с нейния сървър, въпреки че тези абонати се намират в зоната на приемане на посоченото наземно телевизионно излъчване и могат на законно основание да приемат сигнала му на телевизионен приемник”.
Що е то „публично розгласяване”
според правото на Европейския съюз, е същината на решението.
Темата е регулирана с Директива 2001/29/ЕО Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г., относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество. Една от основните цели на въпросното право на ЕС е „да осигури високо равнище на закрила в полза на авторите на произведения, като им позволи да получат съответно възнаграждение за използването на последните, по-специално в случай на публично разгласяване. За тази цел авторите имат изключително право да разрешат или забранят всяко публично разгласяване на техните произведения”.
Конкретният проблем, провокирал казуса, възниква във Великобритания.
Дружеството TVCatchup Ltd (TVC) предлага интернет услуги, като една от тях е излъчването „на живо” на телевизионни предавания. Става дума за потоци от безплатни телевизионни предавания, които се излъчват на територията на Великобритания.
Становището на TVC е, че предоставя на своите абонати достъп само до предавания на телевизия в Обединеното кралство, за която въпросните зрители имат телевизионен абонамент. Условията да бъдеш интернет потребител на TVC включват наличие на валиден телевизионен абонамент и ограничение за ползване на услугите на TVC само във Великобритания. Уебсайтът на TVC разполага с оборудване, което позволява да установи мястото, на което се намира потребителят, и да се откаже достъп, когато не са изпълнени предвидените за потребителите условия.
Няколко британски телевизионни оператори, обаче, възроптават
по повод излъчването на техни предавания по интернет от TVC – и то почти в реално време.
И предявяват пред Върховния съд на Англия и Уелс иск срещу TVC за нарушение на авторските им права върху техните предавания и филми, по-специално вследствие на публично разгласяване, забранено както от националното право, така и от Директива 2001/29.
Преди да се произнесат по спора, магистратите от Обединеното кралство отправят преюдициален въпрос до Съда на ЕС : „Дали организация като TVC извършва „публично разгласяване“ по смисъла на Директива 2001/29, когато излъчва телевизионни предавания по интернет към потребители, които имат правото на достъп до първоначално излъчвания сигнал посредством своите собствени телевизионни апарати или своите собствени преносими компютри в дома си”.
Из решението на Съда в Люксембург:
„На първо място Съдът определя съдържанието на понятието „разгласяване“
и проверява дали в случая дейността на TVC попада в обхвата на това понятие.
Съгласно Директива 2001/29 правото на публично разгласяване обхваща всяко предаване или препредаване на произведение на публика, която не присъства на мястото, откъдето то произхожда по жичен или безжичен път, включително аудио-визуално излъчване.
Освен това разрешението за включване на защитени произведения в публично разгласяване не води до изчерпване на правото да се разрешат или забранят други публични разгласявания на тези произведения.
Ето защо, според Съда, в случаите, в които дадено произведение е предмет на многократно използване,
за всяко предаване или препредаване на това произведение, при което се използва специфичен технически способ, авторът на произведението трябва да даде по принцип индивидуално разрешение.
По този начин, като се има предвид, че предоставянето на произведения на разположение чрез препредаване по интернет на наземно телевизионно излъчване се извършва по специфичен технически способ, който е различен от първоначалното разгласяване, това предоставяне на разположение трябва да се счита за „разгласяване“ по смисъла на директивата. Следователно за подобно препредаване не може да не се прилага изискването за получаване на разрешение от авторите на препредаваните произведения, когато те се разгласяват публично.
На второ място Съдът проверява дали защитените произведения действително са разгласени „публично”.
Съгласно практиката на Съда понятието за публично разгласяване се отнася до неопределен брой потенциални адресати и впрочем предполага наличие на доста голям брой лица. Съдът уточнява, че трябва да се има предвид кумулативното действие, произтичащо от предоставянето на произведения на разположение на потенциални адресати и че, в това отношение, е необходимо по-специално да се знае колко лица имат достъп до същото произведение паралелно и последователно.
Съдът установява, че в случая препредаването на произведенията по интернет е насочено към всички лица, които пребивават в Обединеното кралство, разполагат с интернет връзка и твърдят, че притежават телевизионен абонамент в тази държава. Тези лица могат паралелно да имат достъп до защитени произведения в рамките на „live streaming” на телевизионни предавания по интернет.
По този начин посоченото препредаване е насочено към неопределен брой потенциални адресати и предполага наличие на голям брой лица. Поради това Съдът приема, че посредством въпросното препредаване защитените произведения действително са разгласявани на „публично“ по смисъла на директивата.
Ето защо Съдът отговаря, че
понятието „публично разгласяване” по смисъла на Директива 2001/29 трябва се тълкува
в смисъл, че обхваща препредаване на включени в наземно телевизионно излъчване произведения, което е извършвано от организация, различна от първоначалния оператор, посредством интернет връзка на разположение на абонатите на тази организация, които могат да приемат това препредаване, като се свържат с нейния сървър, въпреки че тези абонати се намират в зоната на приемане на посоченото наземно телевизионно излъчване и могат на законно основание да приемат сигнала му на телевизионен приемник”.
