Сърце без решетки

IN MEMORIAM

 Като конституционен съдия Димитър Гочев не допусна да го рекетират
 

На 6-ти март 2019 г. отлитна от този свят душата на неповторимата личност Димитър Гочев. Поклон пред светлата му памет. Нека припомним стремглавият му жизнен път или

Как от ковач на сандъци ДИМИТЪР ГОЧЕВ стана първият ни евросъдия

„Сърце без решетки“ е най-краткото определение и в духовния, и в буквалния смисъл за личността на големия българин съдия Димитър Гочев. Няма  човек – нормален, който да се е докоснал до несекващия му оптимизъм и радост от живота тук и сега, и да не го е обикнал. Превръща се в Митко и приятел след първата среща с готовност да се раздаде изцяло, но същевременно като съдия и юрист е безкомпромисен с вътрешното си убеждение при прилагането на правото. А в буквалния смисъл, ако докоснеш гърдите му отляво, само кожата отделя ръката ти от сърцето му – няма ребра от 1965 г., когато замръзва в Рила, след като е останал бос, давайки туристическите си обувки на своя спътничка в планината, за да я спаси.  

Според Димитър Гочев, той е роден  доста отдавна – на 27 февруари 1936 г. в София, а е заченат в Казанлък, където родителите му са живели. Баща му Боню Гочев е военен инженер – генерал от Царската армия , а майка му Здравка  „един чудесен човек, от която се надявам да съм наследил добрите си черти“. Това предопределя съдбините му във времената на „диктатура на пролетариата“.

Баща му е генерал до 1944 г., после е бил в концлагер, а семейството му изселено за известен период в Червен бряг. След смъртта на таткото се завръщат в дома си в София и Димитър Гочев завършва Втора мъжка гимназия. Но не може да кандидатства за студент в Софийския университет, заради семейния си произход и … невъзможност да се сдобие с ОФ бележка.  Така младият Гочев стартира пътя си на трудовото поприще като

ковач на сандъци.

Ползата е, че успява да бъде допуснат да кандидатства в университета с работническа характеристика вместо бележка от ОФ. Приет е право в Юридическия факултет. Следва успешно до 1956 г., когато е изключен заради буржоазния си произход с активното съдействие на своя състудент Петър Костов. През годините душманинът му Петър Костов през 1968 г. става  кадровик на Главна прокуратура, а в началото на „демократичния преход“ е заместник главен прокурор на Иван Татарчев.                           Така Гочев отново е запратен в амплоато му на ковач на сандъци. С много усилия на негови професори  – и както сам казва „С Божията помощ“ са възстановени студентските му права.


Първият български евросъдия в Страсбург от 1992 г.

Завършва право през 1959 г., но не си намира  работа като юрист.

Времето съвпада с огромна чистка, наричана „съкращения“ на адвокати и те заемат всички позиции. С произхода си Гочев няма шанс да бъде дори стажант-съдия.  И пак – става строителен работник.

Между чука, пироните и дъските непрекъснато си търси работа като юрисконсулт. Има големия късмет преди дипломирането по право да стажува в адвокатурата при професор Петко Венедиков, което високо цени цял живот:“ Пих вода от един чист извор и се запознах с много изтъкнати адвокати“. Тогава стажантите имат  упражнения и изпити, каквито сега няма. Наскоро избраният за председател на Адвокатския съвет Лев Левков има идея да обнови състава с млади хора. Вместо да изпитва Гочев, той му казва, че знае на какво е способен и то окуражава да кандидатства. Митко реагира мигновено, но кандидатурата му е отрязана. Тогава е много трудно да станеш адвокат без подходящите  произход, връзки и специален статут. Тогава Лев Левков му показва решение на Министерски съвет с препоръки към  всички ТКЗС-та да си назначат юрисконсулти. Около София вече местата са заети.

Димитър Гочев на 80-тия юбилей с най-любимите си същества: съпругата Йова Чолакова – скулптор и художник вляво и с дъщеря им Вера вдясно

27 км пеш до първото работно място като юрист.

Димитър Гочев разбира, че в Пернишки окръг има едно място – в село  Долна Диканя,  и решава да си предложи услугите. Автобусите за там тръгват само следобед, съветват го да отиде до с.Църква и оттам да продължи с локален автобус.

По ирония на съдбата изпуска връзката в с. Църква и никой не го качва  на „стоп“ през целия път. Отказва се да маха и продължава пеша –  разстоянието е повече от двайсет километра. Влиза в ТКЗС- то, никой няма там освен главния счетоводител. Той го посреща: “Я не знаем, тия работи ги решава председателю, он е отпуска до Нова година, живее в Горна Диканя”.

Митко решава да не губи темпо и продължава още седем километра пеша. Намира къщата на председателя и му разказва за какво е дошъл. Първата реплика на изненадания председател е: “Как донеду тука?”, като съзнава, че няма транспорт. Силно е впечатлен, че кандидатът му за работа е  дошъл пеша, нарича го „мераклия“ и обещава да го назначи след Нова година. А зимата си играе –  навалява страхотен сняг, затрупва всички пътища и „новобранецът“ Митко не може да отиде до работното си място и потегля едва на двайсети януари. Адски студ! В автобуса със заледени прозорци след село Църква остават само двама души.  И докато се чудят как да се стоплят, става ясно, че спътникът на Гочев е вещо лице по дело  в баш в Долна Диканя. Така на Митко му тръгва  работата – юрисконсулт на ТКЗС “Червена заря” на Долна Диканя. В Радомир се представя на районния съдия, посреща го един навъсен човек – Юруков. Като разбира кой е,  се оказва, че Митко може  да му свърши една важна работа и той се радва. Тогава има минимална бройка за дела в  Районен съд, ако падне бройката, закриват съда. “Ти ще ни спасиш, отиваш в ТКЗС- то, искаш сметка 78 ( б.ред. сметката на длъжниците) и вадиш изпълнителен лист по извлечение на сметка.” Тогава Гочев образува над седемстотин дела, спасява Районния съд и печели много приятели там. Изкарва три години в това ТКСЗ.

Приятелско ръкостискане с корифея на българското право проф. Живко Сталев

Мраз и възторг на Божия промисъл

През 1965 г Димитър Гочев в компанията на неекипирана спътничка е на преход в сърцето на северозападна Рила. Връхлита ги страховита буря. За да спаси спътничката си, Митко й предоставя собствените си туристически обувки и тя хуква да бяга от ужаса. А той остава бос и замръзва в планината. Прекарва нощта в някаква горска горска хижа и с триста зора се смъква до Дупница. Откарват го в София в „Пирогов“. Налага се спешна операция – да му отрежат палците на краката. Вследствие на упойката изпада в клинична смърт. Дефибрилаторът в болницата е повреден, няма уред за разтваряне на ребра…. и се налага да му ги отрежат, за да извършат директен масаж на сърцето му. В последствие идва екип и дефибрилатор от Военна болница и го връщат към живота му и до днес на Земята. С уникалното си чувство за хумор Димитър Гочев разказва за първия си спомен след завръщането в нашия свят: „ Майка ми и сестра ми плачат, дали съм щял да мога да нося джапанки.“ От тогава Митко има поражения в мозъка, не вижда с част от зрителната поле, но не му пречат. (б.авт. За последно в спортна изява срещнах Митко миналата зима – на 80 годишна възраст – да кара ски „писалки“ в градинката до дома му).

Прочух се след като “умрях”, обича да се закача съдия Гочев. 

След злополуката става медийна звезда, а с уникалният случай за завръщането му от отвъдното след изпадане в клинична смърт, един хирург от Военна болница, защитил дисертация. С този трагичен момент сякаш се пренарежда съ съдбата на Димитър Гочев.  Тогава получава  писмо от Акад. Петко Стайнов, в което му пише, че е един човек, който трябва да живее и да работи. Помага му да си намери работа в София, да спре с това пътуване. Митко Гочев иска да стане съдия. Има силно желание?Трябва да се сложи в действие везната, професията е такава, че трябва да прецениш кое е криво и кое- право. Още от студентските си години съдия Гочев е убеден нормативист – правилата решават –

нека правото да възтържествува, ако ще и светът да загине.

Но с течението на годините развива и друга философия, която получава по време на стажа си при професор Петко Венедиков. В същия кабинет е и един много известен адвокат – д- р Димитър Денев, стават приятели и по планинарска линия. Той е бил стажант при много известен юрист от двайсетте и трийсетте години, чиито думи към него били:

Слушай младо, когато тръгнеш да решаваш един правен казус трябва първо да си помислиш кое е справедливото и тогава да му търсиш правилата, които да подкрепят справедливото. “

Това е също един много важен подход, към който постепенно Гочев се ориентира. Тогава осъзнава, че при съществуващата реалност, ще му е невъзможно да стана съдия и  решава да се пробва като арбитър. Започва да дебне за свободни места в София и Перник. Тогава арбитражът си е стопански съд. Така става арбитър в градския арбитраж, където изкарва двайсет и пет години – никой не е бил толкова дълго. Не може да мръдне и крачка нагоре поради произхода си. Но пък си създава много контакти с юрисконсулти и адвокати, които се явяват по дела на ЖСК. Гледа строителни дела, дела по проектиране, инвестиционни спорове. Специализира се и става име в тази област.

Слят с кармичната си любов – ПЛАНИНАТА

След промените се създава съюза на съдиите с председател  Димитър Попов.

Димитър Гочев го познава от времето, когато е  юрисконсулт на корпорация на частните превозвачи. В последствие Димитэр Попов от  юрисконсулт, става и районен съдия и председател на Софийския градския съд. Та Попов лансира Гочев за съдия във Върховния съд в изпълнение на общата им идея от 1990 г., че арбитражните съдии трябва да станат  основата на новосъздадено търговско отделение към Върховния съд. От Върховният съд предлагат четирима арбитражни съдии на Парламента. Димитър Попов предлага Димитър Гочев.  Избират го заедно с Марио Боботинов,  Людмил Нейков  и Явор Зартов, който идва от Русенския арбитраж във Върховния държавен арбитраж. По-късно Гочев става и председател на Пето търговско  отделение във ВС.  Избран е и за член на първия състав на ВСС, който е развален набързо под предлог, че в него не било допуснато участието на адвокати (виж Демоните на Темида, бр.1 на Правен преглед)

Пръв и единствен до момента български съдия в Страсбург

през 1992 г. става Димитър Гочев.  За пореден път по стечение на Божия промисъл – след публикация на вестник „Труд“ от 29 септември 1992 г.- часове преди гласуването на номинираните кандидатури в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Вечерта на 28 септември 1992 г. висш наш магистрат ми показа писмото с номинациите на българското правителство за кандидат за наш първи съдия в Страсбург, след ратифицирането от държавата ни на ЕКЗПЧ (Европейска конвенция за защита правата на човека). На първите две места бяха две дами адвокати (на първо Антонина Стоянова –съпругата на тогавашния зам.министър на правосъдието и бъдещ Президент Петър Стоянов) и на трето – като за цвят – съдията Димитър Гочев. Тогава практиката беше, че в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа се приема че фаворитът на държавата е първият, посочен в списъка и ако няма някакви глобални издънки го избират. Първият ми импулс бе на обида, че тези от „старите демокрации“ ще си помислят, че в посттоталитарната ни държава няма един магистрат с доказани морални качества, който да знае английски език. Върнах се в редакцията посред нощ и добавих в свой материал, че тази номинация е поредна гавра  и не се спазват правилата , че  съдията следва да е  на първо място като предпочитана кандидатура с правилата.Избухна скандал, повдигнат от зам.председателя на парламентарната група на СДС Златка Русева. Правителството на Филип Димитров бе принудено броени часове преди гласуването в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да изпрати уточняващо писмо, че фаворитът на българското правителство е кандидатът, поставен на трето място – съдията от Върховния съд –  Димитър Гочев. Така той стана първият български съдия в ЕСПЧ. Както и последният български съдия на този пост.

Самият Гочев се оказа, че е бил уведомен от свой близък в МВнР, че няма никакъв шанс, тъй като са го „тропнали“ на трето място само за цвят. Но стана чудо и Гочев се превърна в един прекрасен съдия, дълбоко уважаван от всичките си колеги от различните националности в тогавашния състав на Съда н Страсбург.

Мандатът му  е девет години, но през 1998 г. се въвежда изменение на Конвенцията за защита правата на човека, което предвижда постоянно действащ съд.  От държавите, страни по конвенцията се изисква да препотвърдят участието в съда на досегашният им представител или да изпратят номинации за нов. Всички държави препотвърждават представителите си за съдии … без България.  Правителството на Иван Костов номинира „троицата“ : Снежана Ботушарова на първо място , Силви Чернев на второ  и Жасмина Попова трета. Но в ЕСПЧ не ги избират. Случва се в отговор на недоволството на ъдиите в Страсбург. Заради колегата им Митко. Те са  възмутени. Пишат във вестниците в Страсбург за този скандал. Единственият съдия, който не е предложен от стария състав  е  предложен е Димитър Гочев. Заради неизпълнено ходатайство от министър председателя Иван Костов по делото Луканов срещу държавата – първото осъдително решение срещу България за неправомерното отнемане на задграничния паспорт на ексминистър – председателя в зората на прехода Луканов. Димитър Гочев е  единен с болшинството, защото делото е чисто.

Отмъщението на „империята“ за неподчинение не закъсня.  

Рекет с досие „Ивайло“

Дни преди 21 юни 2007 г., когато  с решение №4 на Комисията по досиетата при проверката на Конституционния съд се обяви, че е бил сътрудник на ДС, Митко Гочев ми се обади да не пропусна да му викам „Ивайло“. Съдия Гочев отказа да изпълни всички заповеди на министър председателят Иван Костов как да гласува като съдия в съда в Страсбург и като конституционен съдия. Обещаваха му да унищожат досието му. Съвестта на съдия Димитър Гочев не ставаше за разменна монета.  Той предпочете да го обявят за сътрудник на ДС, когато също е действал по съвест.

Вербуван е по английска линия през 1971 г. от ДС. Мотивът за привличането на Димитър Гочев към сътрудничество е познанството му с граждани на чужди страни и преди всичко на англичани. В досието му е посочено, че „поради естествено създадените от него познанства с английски граждани той има добри възможности за набиране на интересуващите ни данни относно причините за идването им в България, техните интереси и поведение тук, връзките им с наши граждани“.

Вербовчикът му Аспарух Измирлиев и другите негови ръководители Петър Петров, Валентин Бачев, Атанас Роев от СГУ-МВР-ДС, 1988 г. му дадоха достойна характеристика:

„В сведенията си се е стремял да бъде точен и обективен. При проверките с паралелна агентура, е установено, че работи честно с органите на ДС по отношение на връзките си с чужденци. Но за връзките си с български граждани, водени по линия на национализма, не е споделял. Поставените му задачи по българските граждани, обекти в отделението, е приемал с нежелание и е отказвал да изпълнява“

Детайлите на напрежението

Навсякъде пишат, че причината Димитър Гочев да не го излъчат за съдия с постоянен мандат е неговото гласуване по делото  Луканов. Но има и друга причина – първият закон за досиетата. През 1997 г. в качеството му на конституционен съдия при Гочев пристига един министър (не желае да посочи името му)  от името на министър председателя Иван Костов, и му казва, че няма да замине за Страсбург защото господин Костов държи да не мине искането за противоконституционност на няколко текста. Пита Гочев дали знае за досието си в ДС. Обещава досието да бъде унищожено, ако остане и гласува против предложението. Гочев не заминава, но  гласува по съвест, както смята, че трябва да бъде. Вземат решението с болшинство. Единия от тези текстове казва, че сътрудници по този закон са лицата: а) работили в органите на ДС б) давали сведения в) фигуриращи в картотеката на ДС. Следователно лицата в картотеката са нито а) , нито б),

всеки може да те сложи в картотеката,

неправилно е, но не е противоконституционно. Другият текст е за президента –Конституционна процедура преценява основанията за импийчмънт. Иван Костов иска една комисия на Министерство на вътрешните работи да преценяват какъв е той и тези текстове да останат основанията за неговия импийчмънт, но това не може да стане. Третият текст не го отхвърлят, но Димитър Гочев пише особено мнение , което се отнася  за върховните съдии – не може една комисия към МВР да решава и за върховните съдии. Това вбесява господин Костов, той му е разсърден и  не предлага Димитър Гочев за съдия в ЕСПЧ. Димитър Гочев гласува  против волята на Иван Костов. Тогава министър председателят Иван Костов предлага  за съдия в ЕСПЧ Снежана Ботушарова –последния  партиен секретар на ЮФ. Тя става известна като разписва  партийната книжка на проф. Александър Янков след 10.11.1989 г., че си е платил членския внос преди това.

Вместо Димитър Гочев предлагат трима души и връщат кандидатурите им от ЕСПЧ. Мотивите са, че не стават. Впоследствие втория път пак са изпратени трима и в деня на избора на посещение в Съвета на Европа и в Парламентарната асамблея е министър-председателят на България Иван Костов, специално. Той води  Снежана Ботушарова за ръка и макар да я избират, в ЕСПЧ не се гледа с добро око на кандидати, които изхождат от правителството.

Равносметката

Когато прекратяват  мандата на Димитър Гочев в Страсбург колегите му създават  Асоциация. След прекратяване мандата на всеки от тях, всяка година се събират в някоя от Европейските столици за по една седмица . Приятели са. Черпят се. Ходят на концерти. Първото им мероприятие е в  София с домакин Димитър Гочев след отстраняването му през 1998 г.

Особена чест е фактът, че след пенсионирането си Димитър Гочев не къса връзката с правото и е заместник председател на Съюза на юристите в България. И най-вече – оценката за любовта на живота му – на 5 декември 2013 г е избран за изпълняващ длъжността председател на БТС на  с думите:

Първият председател на БТС е Иван Вазов, а последният засега е моя милост“ 

Димитър Гочев е неуморен. Бори се истината да свети като слънце, когато „злото говори“:  БТС  да се отвори към другите планински организации. Високопланинският туризъм и алпинизмът, планинската спасителна служба да се свържат с планинския туризъм. Туристическите дружества да не са търговски дружества. Завършващите НСА да не  работят в бензиностанции, а в българските   туристически дружества. 

На честването на 50-тия юбилей от създаването на Европейската конвенция за защита на правата на човека с Лазар Груев- председател на ВКС, Даниела Доковска – председател на ВАдС, с топадвокатите на сестрите ни в Либия Хари Харалампиев и Георги Гатев

ИНТЕРВЮ  списание Правен преглед, бр. 2, февруари 2017 г.

Конституционният съд не се купува с пари, но с влияние – да

Толкова време сте били съдия в европейския съд. Има ли правила за избор на съдиите? Каква е тяхната сила – задължителна или препоръчителна?

Сегашните правила са към новия състав. Правилата са заложени в самата конвенция – основното е да отговаряш на изискванията за съдия от най-висш ранг. Петнайсет години стаж като съдия, за да бъдеш избран в конституционния съд или дванайсет години стаж, за да бъдеш избран като съдия във Върховния съд. За несъдии изискването е да бъдеш юрисконсулт. По втория критерий могат да кандидатстват професори, адвокати и други юристи. Предимството на съдията е негласно.

Защо – хем предимство, хем негласно?

Негласно – да. Когато аз бях съдия в Европейския съд болшинството то съдии бяха професионални такива, поне трима-четирима от тях председатели на върховните съдилища на страните си. Имаше двама адвокати – адвокат  беше  френския съдия, а другият  адвокат и професор. Повечето бяха не само професори съдии, но и председатели на Върховните съдилища от държавата членка. Най-важното нещо е професионализма на съдията. Работил съм със съдии, които не са професионални съдии. Начина на мислене, подхода, манталитета си личи, за който не е съдия. Всички които са съдии си казват мнението с прави аргументи. Работил съм с непрофесионални съдии в Страсбург- веднага си личи, в начина на мислене, в аргументацията, говорят само “ала-бала”.  Съдийският подход и разсъждение са важни. Българските кандидати не им пречи незнанието на език, а липсата на опит.

Не трябва ли Висшият съдебен съвет да предлага съдии?

Така би трябвало да бъде. Не може Министерство на правосъдието да определя кандидатите, да изработва правилата. Започват  да налагат и не съдии.

А при Тачева като министър на правосъдието, която е политизирана, не започна ли  системата за налагане на юристи от неправителствените организации.

Да, думата е  политизиран за човек, който   има някакъв интерес. След Снежана Ботушарова, която бе наложена от министър председателят Иван Костов,  това е модела за избор на съдии в ЕСПЧ-непрофесионални съдии от неправителствени организации, финансирани от чужди организации…

Ето защо ВСС е този орган, който трябва да избира кандидатите

Има ли по-добър вариант от този ВСС да избира съдии за съдебната система, за съда в Страсбург и пр.

Според мен ВСС е най-добрият орган за избор на магистрати. Въпросът е как да се конституира самият той, така че да не е политизиран и да е независим. Може би не трябва да има избор на квота от Народното събрание. Магистратите имат ли власт при избор на депутати, президент, членове на Министерски съвет и пр.

Вие сте радетел на специализираните съдилища. Защо не се използва държавния арбитраж за създаване на търговски съд?

Много добра идея, на която никой нямаше да каже “не”. Имаше хора, насъскани срещу тази функция на държавния арбитраж. Не пречеше да отпадне, пък да остане правосъдната функция на държавния арбитраж. Всички са били против тази функция, тя можеше да се запази, но имаше хора, които искаха да се запази държавния арбитраж – абсолютно невъзможно. Противоречията бяха личностни, не се възприе идеята. Сега виждаме как търговските дела се бавят много – дела с изключителна важност, докато при процесуалната система на държавния арбитраж създаваше възможност за по-бърза процедура. Ако се бяха въвели специални процедурни правила при търговските дела, подобни на правилата на държавния арбитраж, щеше да има едно плавно и леко преминаване. От 1990г. непрекъснато “пея” за това. Има нужда от съдебна реформа в областта на търговското правораздаване, не по-малко важно от реформирането на наказателния процес. Става въпрос за решаването на спорове с много голям интерес, а съществуващата система отблъсква чуждестранните инвестиции.

Всеки може да си избере арбитраж в доброволните, но те са  конструирани неправилно. Има две хипотези за това, да не са създаде търговски съд въз основа на арбитражите – разрушителната сила е едната, създават се условия за корупция, кой ще бъде съдия в търговския съд. Съдиите дават консултации.

Това не е позволено, не може. Моята идея беше да се запази структурата на държавния арбитраж и да се гради върху нея. Вече не е възможно. Отпадна това съдиите от Върховния съд да бъдат избирани за арбитри в свободния арбитраж с изменението на Закона за съдебната власт.

Каква е гледната Ви точка за вълната бежанци?

Това  е  политика на нашата държава и на ЕС при това глобална. Ние действаме правилно според националната ни традиция – винаги сме приемали  бежанци. Евреите, у нас  са намерили не само убежище. Имало е  арменски бежанци, приети от нас като страдалци. Не съм ксенофоб и не одобрявам да се насажда омраза към чужденците. Това е атавистично. Ами само за миг да си разменим местата.

За клептокрацията като най-висша форма на корупция в Конституционния съд

Конституционният съд не се купува с пари, но с влияние – да, заради начина на назначаване и избор. Една трета от състава на КС се назначава от президента и тези съдии трябва да подкрепят политиките му – най-общо казано, макар той да е „наднационален“. Но аз съм съдия от Конституционния съд, защото съм добър юрист и съдия, а не пешка в армията на политиците. Е като не изпълних нарежданията на министър председателя Иван Костов какво стана, той се изложи…Ако се бях подал на изнудването на неговия министър, щяха да ме „плашат“ с досието ми, уж унищожено,  всеки следващ път. Без страх и тъмнина в любовта безгранична. Бог да ни съди!

Корупцията може ли да се прекърши?…Даващият подкуп не е ли жертва. Защо и той носи отговорност?

Въпрос на кадри. Има хора, които не могат да бъдат корумпирани, които са безпристрастни съдии. И аз се чудя как да се „прекърши“ корупцията. Предлагащият подкуп едва ли е жертва. Корупцията е вследствие на предлагането. Отговорността за всеки е лична и пред Бога.Съдията също е човек. Решението е в избор на магистрати с високи нравствени и професионални качества от колектив  магистрати със същите качества.

Автор: Петър Бучков

Read Previous

Битките на последния мохикан от Парцел 66

Read Next

Престижното отличие „Вероника Герин“ за „Новата реалност“ и нейния създател

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Most Popular