vergil 
Правното общество сме част от гражданското общество.
Върху това акцентира при откриването на общото събрание, секретарят на Българската асоциация за европейско право (БАЕП) адвокат Анна Велкова. Съвсем актуално в днешните размирни времена, когато хората се надигнаха да търсят правата си. А реално целият ни живот в условията, такива каквито ги познаваме, е низ от правила –като се започне от обществения договор (Конституцията) и се премине през законите, за да се стигне до нормите под тях, фактическите правила и обичаите на справедливостта… Същевременно с пълна пара действа догмата, че непознаването на закона не оправдава нарушителя му. Така че, колкото и интелигентни и тарикати да сме, ни е доста трудно да се справим, пък и да оцеляваме, без компетентна правна помощ. Да не говорим, ако се стигне до съд…
Но по същество.
Председателят на БАЕП Александър Арабаджиев започна с мажорен апломб, като поздрави за професионалния им възход членовете на асоциацията Павлина Панова и Гроздан Илиев, които наскоро бяха избрани съответно за зам. председател на Върховния касационен съд и за съдия в Конституционния съд.
В този ред на мисли е редно да споменем
професионалното, научно, обществено и политическо израстване на други членове на БАЕП след създаването й през ноември 2008 г.
Председателят и създател на БАЕП Александър Арабаджиевбе предложен от правителството на България и приет от страните-членки на ЕС за втори мандат като наш съдия в Съда на Европейския съюз в Люксемберг през октомври 2012 г.
Василиос Скурис за трети път бе преизбран за Председател на Съда на ЕС.
Проф. Коен Ленартс – досегашен председател на петчленен състав в СЕС стана първият удостоен на нововъдената позиция Заместник-председател на СЕС. Въвеждането на подобен пост във върховната европравна институция целеше две неща – оперативно ускоряване на сроковете за разглеждане на делата и възможността на съдиите от различните държави-членки на ЕС да участват по-честотно в процеси пред т.нар. Голяма камара, където се разглеждат най-съществените казуси за развитието на правото, (а и на оцеляването на ценностите) на Европейския съюз.
Павлина Панова бе назначена за дублиращ наш съдия (ad hoc) в Съда за правата на човека в Страсбург.
Адвокат Иван Тодоров защити професура по право.
Адвокат Ивайло Дерменджиев стана доктор по право и почетен консул на Кения.
Д-р Атанас Семов стана доктор на юридическите науки – най-младият в 120 години юридическа наука. Бе избран за вице-президент на Световният съвет на ядрените работници и експерти в Париж и Главен редактор на Международния журнал по ядрено право. Той достигна в политиката до заместник председател на Народното събрание. Загубата на поста му бе „технологична” поради прищявка на депутати, които бяха избрани от листи на партията РЗС (Ред, Законност и Справедливост) изведнъж да решат да станат „независими”. През 2012 г. бе номиниран и даде своя принос като кандидат в изборите за Президент на Република България.
Николай Ангелов чрез конкурс бе повишен като съдия в Административен съд София град. Той изнесе презентация пред Комисията по правни въпроси към Европейския парламент в Брюксел на тема „Обезпечителните мерки в ЕС” във връзка с предстоящо изменение на Регламент 44/2001 г. , което се случи в края на годината.
Адвокат Анна Велкова бе избрана за член на Софийския адвокатски съвет.
Проф. Цветана Каменова бе номинирана и имаше шанс да стане първият български съдия (в историята ни) в Международния съд на ООН. Не успя поради слабата лоби(ги)стична подкрепа на държавата ни.
Мария Кузманова бе избрана от квотата на НС за член на Висшия съдебен съвет.
Д-р Александър Корнезов сътвори и издаде със съдействието на „Сиела” труда си „Отговорност на държавата за нарушаване на правото на ЕС”, който по оценката на проф. Александър Янков е достоен за професорска дисертация.
Иванка Которова бе назначена за шеф на Международния отдел на ВКП (Върховна касационна прокуратура) от новоизбрания Главен прокурор на България Сотир Цацаров. Беше номинирана като експерт от Съвета на ЕС за мониторинг на Кралство Дания.
Всички останали юристи-членове на БАЕП през тези 4 години постигнаха професионално и морално развитие, което макар и да не бе кариерно израстване като това на изброените, е не по-малко почетно.
Но да спрем хвалебствената част и се върнем към минорните тонове за ефекта от работата на БАЕП в оценката на Александър Арабаджиев:
„Ние не можахме да предизвикаме интереса на българската общественост!”.
Разочарованието му бе, че „сериозните български медии” не са отразили аналитично последната конференция, организирана от БАЕП в началото на ноември 2012 г. А тя бе посветена на хита по време на криза в ЕС – извънредното създаване на Европейски механизъм за стабилност и ролята на Съда на ЕС в Люксембург – респективно на националните съдилища, към това предизвикателство. В София, по покана на съдия Арабаджиев, говориха представители на Съвета на ЕС, на Европейската комисия и на Конституционния съд на Германия.
Макар „Новата реалност” с прощъпалник през октомври 2012 г. да няма претенции за „сериозна медия”, в нея може да прочетете подробно за тази конференция. Същественото е, че този форум, организиран от БАЕП предшестваше решението от 27 ноември 2012 г., с което Съдът в Люксембург даде „зелена светлина” на Европейския механизъм за стабилност. Може да прочетете във„Вълшебната пръчица за изход от кризата, не е в Съда в Люксембург” и „Люксембург „пусна на вода” спасителния пояс Европейски механизъм за стабилност”.
„Ние няма да оправим света, но трябва да предизвикваме интерес, да има продължение”, бе апелът на съдия Арабаджиев към членовете на БАЕП.
Списание „Европейски правен преглед” е гордостта на асоциацията.
За най-голям принос на нашите юристи към правото на ЕС бе посочено издаването на списание „Европейски правен преглед”, чийто пети брой вече е факт. Велико е, че повечето от авторите и анализаторите в него са български правни мозъци, а тъжното – ниския интерес и абонамент, макар университетът в Харвард да направи абонамент още с излизането на първата книга.
Предизвикателства и задачи.
Членовете на БАЕП бяха подканени да участват като национални докладчици в предстоящия след година конгрес на ФИДЕ (Федерация на международните организации по европейско право). Темите са в три направления: Икономически и монетарен съюз; Гражданство на ЕС; Ограничения, възможности и парадокси.
Обявено бе, че БАЕП е в процес на кандидатстване по проект за обучение и специализация на български съдии в областта на правото на конкуренцията, регулацията, на която се оказва един от най-важните механизми за изход от икономическата криза и „отпускане каишите” на нормалните хора.
Имаше и новина – на 20 май 2013 г. предстои посещение у нас на делегация на Съда на ЕС в Люксембург по покана на Председателя на ВКС проф. Лазар Груев. Програмата за конференцията предвижда обсъждане на проблемите на сътрудничеството в ЕС по наказателни и граждански дела и на нея ще участват представители на Конституционния съд), Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
За най-дълбок размисъл
бе поставено предизвикателството – с какво България и по-специално правната й общност и БАЕП, биха могли да провокират еволюцията на обществото в ЕС, когато България стане председателстваща през 2018 г.
Сериозната дискусия тепърва предстои, но темата предизвика интерес сред членовете на БАЕП в неофициалната част след общото събрание.
Предложението на Д-р Атанас Семов бе по основен въпрос на ЕС – създаването на ефективни механизми за защита на културната и националната идентичност на държавите-членки.
Подкрепи го Наталия Ангелова – съдия в Административен съд София град.
Миграцията и правото на труд в чужбина при условие, че една четвърт от българите в трудоспособна възраст (и то най-квалифицираните) си изкарват насъщния в странство също бе предложена като тема.
Но най-провокативно звучи идеята за българския принос в правната регулация на свободата на изразяване.
Тази – най-свидна свобода, бе защитена правно у нас още в зората на демократичния ни преход с култови решения на двама сегашни членове на БАЕП – Александър Арабаджиев – като конституционен съдия и Гроздан Илиев – като върховен съдия. Тези две решения през годините се превърнаха в темел (особено на журналистите) да не се боят от съд, когато съвестно са вършили работата да изразяват открито мнението си и да проверяват информацията, за да казват истината на обществото…Темата бе разработена с принос и от докторът по право Петър Раймундов-магистрат от кариерата в поредица от статии и книги.
Може би и това доведе до днешното разочарование на Александър Арабаджиев от липса на интерес в „сериозните медии”. Със своето решение № 7/1996 г. по к. д. № 1/96 г. на Конституционния съд на РБ в диспозитива, т. ІІІ, той даде зелена улица на свободата на изразяване, но това подразни изключително много олигархични кръгове (да не кажа всички) и от „нашите”, и от „вашите”, и от „ония”… И съвместно взеха крути мерки – концентриране на собствеността върху медиите, което се оказа най-зловещата и ефективна хватка на цензурата…
Но добросъвестните съдии в България разбират и прилагат жалона в мотивите на съдия Александър Арабаджиев за баланса между правото на свободно изразяване и останалите права на човека, а именно: “ ….ограничанията/изключенията/, на които тези права (б.р. комуникативните) могат да бъдат подлагани се прилагат ограничително и само, за да осигурят защита на конкуриращ интерес.”
Съдия Арабаджиев, за съжаление, отрочетата на Олигархичната Цензура са зомбита, които могат с подробности да опишат бельото на семейството ви, но не и това, което говорите на лекциите… Не го разбират. Не им се сърдете и не тях винете!
Правото на свободно изразяване е най-изначално и извечно, защото човекът носи посланието, че само Истината ще ни направи свободни…
