vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: emaxpress
Публикувана на: 15-10-2012 г.
Охранителите днес са на дъното по доходи у нас. Независимо че професията е сред най-разпространените, имиджът на практикуващите я се свързва с аутсайдери и неудачници. Официално в бранша работят около 70 хиляди души, но реалният им брой е над 200 хиляди. Заплатите им рядко достигат 300 лева, а много често са и под определения осигурителен минимум от 240 лева. Разбира се, има високоплатени лични бодигардове и охранители в богати частни компании, но те са малцина. Най-тежко е положението с опазването на държавни и общински обекти. А точно там е големият обществен интерес и във време на ескалиращ световен тероризъм в България се оказваме в изключително уязвима ситуация
Такава беше тъжната констатация
на организираната през март 2009 г. „кръгла маса“ от Фондация „Обща кауза“ на тема „Личната ни неприкосновеност и новите посегателства“. Прекият повод за дискусията бе инцидентът на 27 януари 2009 г., когато законно въоръженият 33-годишен Мирослав Блажев похити автобус по линията София–Варна до ловешкото село Сопот. Оказа се, че лицето, подвизаващо се в интернет пространството с никнейма Атила, е лежало в психиатрия, но работи като охранител в София?! Според психиатрите той бил избухлив.
Възниква въпросът има ли държавата ни адекватна доктрина за противодействие на тероризма и как да се повиши качеството на частноохранителния бизнес у нас, който в цивилизования свят е гръбнакът на сигурността на обществото.
Но инициативата удари на камък и вместо „кръгла“ се получи една леко пеобразна маса, тъй като присъстваха едва десетина души. Явно бе демонстрирана липсата на интерес към проблема от управляващите, след като на поканата за дискусията не се отзоваха нито от изпълнителната, нито от законодателната, нито от съдебната власт.
„Терористите не се възпитават, а се унищожават.
Това е максимата в световната борба с тероризма – цитира шефът на сигурността към Столична община Иван Бояджиев. – Сюжетът с отхвърлянето на понятието „тероризъм“ у нас датира още от времето на взривовете с влака на гара Буново по време на Възродителния процес през 1984 г. и си остана навик и до днес.“
Акцентът в дискусията бе около нормативната база и липсата на легитимно и адекватно на световните процеси понятие „тероризъм“ в родния ни Наказателен кодекс. Според г-н Бояджиев случаят с автобуса край Сопот е типичен пример за тероризъм. Той изрази озадачеността си от реакцията на генералния комисар Павлин Димитров, който категорично по време на инцидента го обяви за „отвличане“ и обясни, че бил върнал баретите, тъй като имал доверие на терориста. Потърпевши в драмата избухнаха: „Какво доверие, след като размахваше пистолет със заглушител.“ Залавянето на Атила се превърна в комично TV-шоу – как до него първо дотича репортерката Миролюба Бенатова, а после плахо се появиха и органите на реда. Добре че случаят приключи с хепиенд. Изводът от дискусията бе, че при липсата на нормативна законова база за тероризма липсват ред и превенция срещу тази престъпност.
„Дано не се случи български „Беслан“, когато загинаха куп невинни дечица, за да се вземат в ръце властимащите“, бяха единодушни участниците.
Най-тревожна се оказва ситуацията с охраната на училища,
водохранилища, автогари и др., която се финансира от държавата и общините.
Законът за частната охранителна дейност от 2004 г. не е идеален, но е достатъчно добър според специалистите, ако се прилага. Поради мизерните цени на обществените поръчки много охранителни фирми са принудени да не изпълняват неговите разпоредби за нужния брой охранители, както и за необходимата техническа обезпеченост за охраната – огради, камери, прожектори и пр. И най-вече на изискванията за физическото и психическото състояние на охранителите. При заплата от 200 лева, подборът на охранители е твърде трагикомичен. Често тези блюстители са на преклонна възраст или полуинвалиди, които се нуждаят от подкрепа да се качат в трамвая, но търсят начин да вържат някак семейния бюджет. В градския фолклор тръгна лафът, че куцо и сакато се накичи с палки и белезници.
Законодателните промени са основният проблем според участниците в „кръглата“ маса. Бяха направени доста предложения. „Готов съм да се обзаложа, че каквото и да решим и предложим, няма да се приеме“, скептичен бе г-н Бояджиев. И се оказва прав. Предизборната ни мъгла е толкова гъста, че и „Ал Кайда“ трудно ще се ориентира в нея.
Такава беше тъжната констатация
на организираната през март 2009 г. „кръгла маса“ от Фондация „Обща кауза“ на тема „Личната ни неприкосновеност и новите посегателства“. Прекият повод за дискусията бе инцидентът на 27 януари 2009 г., когато законно въоръженият 33-годишен Мирослав Блажев похити автобус по линията София–Варна до ловешкото село Сопот. Оказа се, че лицето, подвизаващо се в интернет пространството с никнейма Атила, е лежало в психиатрия, но работи като охранител в София?! Според психиатрите той бил избухлив.
Възниква въпросът има ли държавата ни адекватна доктрина за противодействие на тероризма и как да се повиши качеството на частноохранителния бизнес у нас, който в цивилизования свят е гръбнакът на сигурността на обществото.
Но инициативата удари на камък и вместо „кръгла“ се получи една леко пеобразна маса, тъй като присъстваха едва десетина души. Явно бе демонстрирана липсата на интерес към проблема от управляващите, след като на поканата за дискусията не се отзоваха нито от изпълнителната, нито от законодателната, нито от съдебната власт.
„Терористите не се възпитават, а се унищожават.
Това е максимата в световната борба с тероризма – цитира шефът на сигурността към Столична община Иван Бояджиев. – Сюжетът с отхвърлянето на понятието „тероризъм“ у нас датира още от времето на взривовете с влака на гара Буново по време на Възродителния процес през 1984 г. и си остана навик и до днес.“
Акцентът в дискусията бе около нормативната база и липсата на легитимно и адекватно на световните процеси понятие „тероризъм“ в родния ни Наказателен кодекс. Според г-н Бояджиев случаят с автобуса край Сопот е типичен пример за тероризъм. Той изрази озадачеността си от реакцията на генералния комисар Павлин Димитров, който категорично по време на инцидента го обяви за „отвличане“ и обясни, че бил върнал баретите, тъй като имал доверие на терориста. Потърпевши в драмата избухнаха: „Какво доверие, след като размахваше пистолет със заглушител.“ Залавянето на Атила се превърна в комично TV-шоу – как до него първо дотича репортерката Миролюба Бенатова, а после плахо се появиха и органите на реда. Добре че случаят приключи с хепиенд. Изводът от дискусията бе, че при липсата на нормативна законова база за тероризма липсват ред и превенция срещу тази престъпност.
„Дано не се случи български „Беслан“, когато загинаха куп невинни дечица, за да се вземат в ръце властимащите“, бяха единодушни участниците.
Най-тревожна се оказва ситуацията с охраната на училища,
водохранилища, автогари и др., която се финансира от държавата и общините.
Законът за частната охранителна дейност от 2004 г. не е идеален, но е достатъчно добър според специалистите, ако се прилага. Поради мизерните цени на обществените поръчки много охранителни фирми са принудени да не изпълняват неговите разпоредби за нужния брой охранители, както и за необходимата техническа обезпеченост за охраната – огради, камери, прожектори и пр. И най-вече на изискванията за физическото и психическото състояние на охранителите. При заплата от 200 лева, подборът на охранители е твърде трагикомичен. Често тези блюстители са на преклонна възраст или полуинвалиди, които се нуждаят от подкрепа да се качат в трамвая, но търсят начин да вържат някак семейния бюджет. В градския фолклор тръгна лафът, че куцо и сакато се накичи с палки и белезници.
Законодателните промени са основният проблем според участниците в „кръглата“ маса. Бяха направени доста предложения. „Готов съм да се обзаложа, че каквото и да решим и предложим, няма да се приеме“, скептичен бе г-н Бояджиев. И се оказва прав. Предизборната ни мъгла е толкова гъста, че и „Ал Кайда“ трудно ще се ориентира в нея.
