vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Авторът
Публикувана на: 06-10-2012 г.
Шведите отново ни сюрпризираха с тройка, но този път без грам еротичен намек. Стокхолмската програма за превръщане на Европа в територия на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите стана бестселър на деня за европейските институции, след като Швеция пое председателството на ЕС. Прекрасна идея за възход, единение, а защо не и за оцеляване на Стария континент. Същевременно постигането на симбиоза между свобода, сигурност и правосъдие е изключително амбициозно начинание, граничещо с фантазия.
Подобно вписване на трите елемента през човешката ни история не се е отдало на нито една цивилизация. Основният сблъсък е между изявите на свободата и противоречащата й сигурност, а ролята на съдника е доста спорна. Сюжетът прекрасно е илюстриран в Стария завет от Библията.
Кое, ако не Раят, е символ на тоталната сигурност –
маймуната ти подава храна от дърветата, слонът те къпе, тигърът ти прави фокуси, крокодилът ти реже ноктите… Като рефрен от парчето на „Хиподил“: „…режа си ноктите на краката и се чудя колко съм красив…“. Неземно спокойствие, но в комбинация с табу върху всякакво творчество и инициатива. А това всъщност е свободата!
Съгрешението на прародителите ни Адам и Ева е в познанието да са любят свободно. И Благият Господ безскрупулно ги изгонил от зоната на сигурността. Изхвърлени от Съдника, Търсачите на Свобода се сблъскали на Земята с нерайски тигри, лъвове и змии, готови на часа да те схрускат. Горчив и стряскащ опит.
Поуката е, че стремежът да си свободен е по-силен от лукса на сигурността. Принципът на свободата е над всичко. Или, както пише Атанас Славов:
„С реда се изчерпват възможностите. Спират вариантите и промяната. Въведе ли се ред (което слава Богу никога не може да стане!), пренасянето на посланието на всемирното съзнание ще се прекъсне и ще дойде краят на света и на човечеството такива, каквито ги знаем.“
Дилемата свобода или сигурност стои от как свят светува, а у нас е особено актуална днес. Заблуда е твърдението, че жалейките за Тато и апелите за демокрация и свободен пазар били сблъсък на поколенията. Ако всяко следващо поколение беше по-различно – „по-добро или по-лошо“ от предишното, отдавна да сме се самоунищожили или достигнали блаженство. Социално слабите и неудачниците резонно апелират за „силна ръка“ и уравниловка, а някои авантюристи са готови да дадат и живота си за слободия.
За всяка крайност се намират услужливи политици, които пренаселиха до пръсване партийната палитра между крайнолявото и крайнодясното. В исторически план катаклизмите в обществото винаги са ставали след преекспониране на едната от ценностите – свобода или сигурност.
Свободен или сигурен? Изконен е стремежът на човека и към двете, но достигнал едното търси другото…, за да не му е скучно!?
Ако Стокхолмската програма доведе до съвместното съществуване на свобода и сигурност, това ще бъде невиждан скок в спиралата на обществените отношения. Авторите на програмата са напредничави философи (учени и политици) и „виждат“, че правосъдието е разковничето, намерението им да стане реалност.
В правосъдието е балансът. Тоталната Свобода е джунгла, а Тоталната Сигурност – диктатура.
Идеята е да се постигане доверие между правораздавателните органи на държавите членки на ЕС, до степен да приемат и прилагат решенията си взаимно и безапелационно. Това е може би последният шанс за спасение на идеите за Европейски съюз. Европейските институции и държавите членки да демонстрират воля на космополити. Това е Дневният ред.
Подобно вписване на трите елемента през човешката ни история не се е отдало на нито една цивилизация. Основният сблъсък е между изявите на свободата и противоречащата й сигурност, а ролята на съдника е доста спорна. Сюжетът прекрасно е илюстриран в Стария завет от Библията.
Кое, ако не Раят, е символ на тоталната сигурност –
маймуната ти подава храна от дърветата, слонът те къпе, тигърът ти прави фокуси, крокодилът ти реже ноктите… Като рефрен от парчето на „Хиподил“: „…режа си ноктите на краката и се чудя колко съм красив…“. Неземно спокойствие, но в комбинация с табу върху всякакво творчество и инициатива. А това всъщност е свободата!
Съгрешението на прародителите ни Адам и Ева е в познанието да са любят свободно. И Благият Господ безскрупулно ги изгонил от зоната на сигурността. Изхвърлени от Съдника, Търсачите на Свобода се сблъскали на Земята с нерайски тигри, лъвове и змии, готови на часа да те схрускат. Горчив и стряскащ опит.
Поуката е, че стремежът да си свободен е по-силен от лукса на сигурността. Принципът на свободата е над всичко. Или, както пише Атанас Славов:
„С реда се изчерпват възможностите. Спират вариантите и промяната. Въведе ли се ред (което слава Богу никога не може да стане!), пренасянето на посланието на всемирното съзнание ще се прекъсне и ще дойде краят на света и на човечеството такива, каквито ги знаем.“
Дилемата свобода или сигурност стои от как свят светува, а у нас е особено актуална днес. Заблуда е твърдението, че жалейките за Тато и апелите за демокрация и свободен пазар били сблъсък на поколенията. Ако всяко следващо поколение беше по-различно – „по-добро или по-лошо“ от предишното, отдавна да сме се самоунищожили или достигнали блаженство. Социално слабите и неудачниците резонно апелират за „силна ръка“ и уравниловка, а някои авантюристи са готови да дадат и живота си за слободия.
За всяка крайност се намират услужливи политици, които пренаселиха до пръсване партийната палитра между крайнолявото и крайнодясното. В исторически план катаклизмите в обществото винаги са ставали след преекспониране на едната от ценностите – свобода или сигурност.
Свободен или сигурен? Изконен е стремежът на човека и към двете, но достигнал едното търси другото…, за да не му е скучно!?
Ако Стокхолмската програма доведе до съвместното съществуване на свобода и сигурност, това ще бъде невиждан скок в спиралата на обществените отношения. Авторите на програмата са напредничави философи (учени и политици) и „виждат“, че правосъдието е разковничето, намерението им да стане реалност.
В правосъдието е балансът. Тоталната Свобода е джунгла, а Тоталната Сигурност – диктатура.
Идеята е да се постигане доверие между правораздавателните органи на държавите членки на ЕС, до степен да приемат и прилагат решенията си взаимно и безапелационно. Това е може би последният шанс за спасение на идеите за Европейски съюз. Европейските институции и държавите членки да демонстрират воля на космополити. Това е Дневният ред.
