vergil 
Празникът на Вярата започна в зори
с удари по клепалото, направено от релса, пред пещерата- храм над махала Баринци, където преди 11 века се е приютила по неволя Света Петка. В подножието на скалния параклис са гробищата и църквата „Св. Петка”, където бе отслужен молебен и бе даден курбан на всички посетители като дар от кмета Станислав Николов. Стекоха се рекорден брой миряни в сравнение с предните години, откак трънчани отново приеха Св. Петка за свой пазител и благодетел през 1990 г.
„Възвръща се вярата!” – с тези думи кметът Николов обясни този факт, което , според него, означава, че трънчани започват да се изскубват от мрака на икономическата и най-вече на духовната криза.
И се отпочна веселбата на площада.
Замириса на скара от всеки ъгъл около площада. Последните хитове на чалгата задумкаха от атракциона с панаирни въртележки. Деца и старци зяпаха с увиснали джуки по сергиите с пласмасови бижута и автомати „Калашников” – китайско производство и лапаха захарен памук. Младежите с бири в ръка се кълчеха и весело си подвикваха. Полицаите любезно разпределяха кой-къде да паркира. Глъч, шум и смях – по модела за веселба, който се наложи в годините на прехода – особено в малките градчета.
Ритъмът на чалгакултурата не бе нарушен дори от изпълнените с вяра слова на кмета Станислав Николов и другите официални лаца, при откриването на празничната програма, от трибуната пред културния дом – включително и връчването на почетна грамота на наследниците на големия учен –трънчанин Саздо Иванов, който е смятан за създател на българскакта телевизия.
Палачинката се преобърна с появата на Представителния ансамбъл на въоръжените сили в 14 часа.
С първоначалните изпълнения на народни песни и танци публиката започна да се ослушва и сбира към площада.
А когато голямата Ваня Костова запя „ аз си спомням липата и шума на листата под дъжда…” в облачния, топъл следобед, площадът започна да прелива – а щом слезе на мегдана и заигра с хората – направо избухна. И не заваля, а се изви пищно хоро !!!
Заведенията с кебапчетата и въртележките с чалгата опустяха и замлъкнаха, малчуганите обърнаха гръб на кичовите сергии, захвърлиха захарните памуци и започнаха да припяват с родителите, бабите и дядовците си най-романтичните песни от българската естрадна музика.
С Ваня Костова, с Маргарита Хранова, с Орлин Горанов, с квартет „Армейска песен“
и танцова формация „Алгара“ … и така до 18.30 часа.
След края на романтиката, голяма част от хората се разотидоха, а по-младите постепенно се върнаха към набитите им – и единствено достъпни, радости от ежедневието …
Незабравимият концерт на звездите на Представителния ансамбъл се случи благодарение на тяхната неалчност
да радват хората без хонорар, и на инициативата на полк. Боян Ставрев – командир на Националната гвардейска част.
Макар полк. Ставрев да има сантиментални трепети, като трънчанин по произход, той заяви, че на подобни покани за представления, без хонорар, откликват при всяка покана от България. Тъй като освен да пази народа ни във време на война, основна задача на Българската армия в мирно време е да опазва и културната ни идентичност.
Възход, падение и възкресение
Изпадам в „искрен възторг”, когато милозливо разни колеги журналисти наричат трънския край „малката погранична община Трън”.
Може да е най-малко населената (около четири хиляди регистрирани жители), но е втората по площ в България. А в исторически план е едно от най-бойните и изстрадали кътчета на родината ни.
Трънският край е пример как един от най-будните центрове на българщината след Освобождението стигна до най-слабонаселената и бедна община в годините на демократичния преход.
С указ на Княз Александър Батенберг през 1879 г. в Трън е създаден окръжен съд, който е бил един от най-големите в младата ни държава. Той е действал като втора инстанция на обжалвани решения на мировите съдилища в Трънска, Брезнишка и Царибродска околии, както е разглеждал и по-големите наказателни и граждански дела.
В района кипи активен обществен и икономически живот, издават се местни вестници, роят се културно-просветни дружества. По време на Сръбско-българската война през 1885 г. местното население проявява чудеса от храброст.
През 1898 г. в Трън е създадено първото в страната Сградостроително професионално училище. По това време само градът наброява 2 107 жители, има 380 къщи, 2 буйни чешми, 4 фурни, 38 кръчми, хотел, основно и класно училище и болница. Същата година в съда е разкрито фирмено отделение за регистрация на търговски и индустриални фирми, и на сдружения с идеална цел.
Първият удар е през 1919 г., когато с подписване на Ньойския договор от Трънско са откъснати 17 села, а три са разделени на две и са присъединени към Сърбо-хърватското кралство. Статутът на трънския съд е „свит” на околийски до 1939 г. го преструктурира в областен за Трънската, Брезнишката и части от Радомирската и Сливнишката околии. Областният съд съществува до 1949 г, когато е преобразуван в Околийски към Софийски областен съд. През 1959 год. със създаването на Димитровски (от януари 1962 год. Пернишки) окръг в Трън остава да действа Народен съд, който от 1962 г. е трансформиран в Районен съд. Обслужва един град и 51 села и е подчинен административно на Окръжен съд – Перник.
Известен факт е, че дългогодишният ни партиен и държавен вожд Тодор Живков недолюбваше легендарния партизански командир Славчо Трънски. Израз на хладните му чувства бе, че трънският край бе изваден от плановете на Партията за индустриална социалистическа революция. В резултат младите хора бяха принудени да напуснат родните места и да търсят работа в Перник и София. Общината се обезлюди и застаря, а по повелята на тогавашната държавна политика в граничния регион бяха заселени роми от всички краища на страната. В годините на демократичния преход безработицата достигна страховити размери със закриване и на малкото дребни държавни предприятия. Последва и небивал крах на нравствеността в годините на икономическото ембарго, наложено от Съвета за сигурност на ООН над Сърбия и Черна гора. Безработното местно население масово започна да се изхранва с контрабанда предимно на бензин и нафта към западната ни съседка. Полетата спряха да се обработват, а животновъдството умря. Когато войната в Югославия приключи, имаше хора, които искрено плачеха, че са си загубили „поминъка”. Но градивният дух на трънчанина не загина. Особено след избирането на Станислав Николов за кмет през 2007 г. общината кипи от проекти за превръщането й в привлекателна туристическа дестинация. Всички предпоставки са налице и то благодарение на неглижираното отношение на Тато към региона. Неотдавна бе публикувано изследване на екип от скандинавски учени, според който котловината Знеполе (между Трън и границата при село Стрезимировци), е най-екологично чистата в Европа.
