vergil 
Разследването продължава повече от месец (б.а. едва през септември 2012 г. обвинението бе предявено на родителите). Явно генезисът на трагедията не е толкова опростенчески. Родителите на жертвата не са разпитани повторно. Не са призовани и съседи, които са били свидетели на възлови събития от предисторията на зверската касапница. Във форумите под публикациите за убийството на Цецо се появиха недвусмислени съобщения – уви анонимни, които би трябвало сериозно да провокират професионализма на разследващите. Ще посочим едно, в автентичния му вид (без превод на кирилица) от лице с никнейм Любо, написано в 23 часа и 16 минути на 21 септември 2011 г.: „kogato sa pochnali da se karat i biat e imalo oste 10 deza,koito sa gledali i sa se razbiagali i ne sa kazali na nikoi isto.sega roditelite im gi izprastat pri baba i dedo na selo ot strah da ne gi razpitvat v poliziata,ako ompaniata ne bese zamalchala,sega deteto stese da e zivo,prosto da biaha zvunali v mvr. ubiistvoto ste tezi na suvesta na mnogo hora“.
В крайна сметка Цецо не успя да навърши 13 години (рожденият му ден е на 3 септември) и да влезе в класната стая като седмокласник. Пред училището очаквахме да видим и чуем някакъв апел от съучениците му и от преподавателите, но нищо подобно не се състоя. Всъщност нямаше нищо празнично в
цялата церемония по откриване на учебната година. Искрици на вълнение се виждаха единствено в погледите на спретнатите първокласници и на техните родители. Останалото мязаше на едно огромно блъскане – батковците от горните класове се състезаваха да демонстрират кой е по-мъжкар с цигари и бири в ръце, а девойките се бяха пременили като чалга певици. Куп родители безучастно наблюдаваха. Данданията свърши, децата се пръснаха, учителките си тръгнаха с огромни наръчи от китки, а под некролога на Цецо (на вратата на школото) не бе оставено дори едно цвете.
Трагедията
Според медиите:
Първата информация бе от Агенция „Фокус“ на 23 август 2011 г. в 18,04 часа: „Около 16,10 часа от диспечера на Градския транспорт е получен сигнал за лице, което лежи в безпомощно състояние близо до обръщалото на трамвайната линия (б.а – на трамвай N 22 на „Ботевградско шосе“). Дежурният е насочил екипи към мястото.
В близост, след преследване, екип на „Сигма“ задържа едно лице, което се опитва да избяга, със следи от кръв по дрехите. Това е 16-годишен младеж, криминално проявен за кражба. При проведения разговор с него на място казва, че е намушкал с нож негов познат също 16-годишен. Преди това между тях е възникнал спор, лицето, което е убито, е извадило нож и при боричкането, задържаният го е намушкал, след което е побягнал.“ Продължава работата по установяване на самоличността на убития, каза старши комисар Валери Йорданов.“
BNEWS: „16-годишно момче наръга с нож 13-годишен на столичния булевард „Ботевградско шосе“ посред
бял ден. По предварителна информация до кървавата саморазправа се е стигнало след скандал между двамата. Жертвата е на 13 години и е била намерена в безпомощно състояние в близост до обръщалото на трамвайната линия, а сигналът бил подаден от диспечер на градския транспорт минути след 16,00 часа. Момчето е издъхнало на място след наръгването. След преследване екип на частна охранителна фирма задържал извършителя на престъплението, чиито дрехи били пропити с кръв. Той признал, че намушкал с нож негов познат в разгара на разразил се между тях бой. Двете момчета са се познавали отдавна и до фаталния инцидент се е стигнало след яростна кавга между тях. Убиецът е криминално проявен, арестуван е за кражба, съобщават от СДВР. Самоличността на жертвата все още не е установена.“
Родителите:
Майката Иванка Цанова: Този ден Цецо ми се обади в 15,17 часа. От 16,30 започнах аз да му звъня, може би през 10-15 минути, но той не ми отговаряше. В първите 2 часа си мислех, че си е изгубил телефона – случвало се е преди. Но моят номер е лесен и той го знаеше наизуст, ако си е забравил или загубил телефона винаги ми се е обаждал от приятел. Не знаех номера на детето, с което ми каза, че е. По някое време се обадих на съпруга ми да споделя притесненията си за „мълчанието“ на Цецо. Прибрахме се в къщи в 19,10 часа и зачакахме да се прибере. Цецо имаше вечерен час – 20,00 ч. Към 20,15 се обадиха по телефона на мъжа ми, че детето е при тях – в полицията, и има проблем. И той максимално бързо да се яви в СДВР.
Бащата Иван Цанов: Служител на СДВР ми се обади и ме попита дали имам син Цветан Иванов Цанов. Повика ме да се явя по най-бързия начин. Посрещнаха ме куп хора – полицаи и медицински лица, и ми съобщиха, че синът ми Цветан е убит и убиецът е заловен. Не ми казаха името му. Изпаднах в шок, биха ми някаква инжекция и с линейка ме придружиха до дома. Казах на жена ми, че Цецо никога вече няма да се върне. Жена ми Иванка изпадна в криза – добре че Бърза помощ беше с мен и й оказа помощ. На следващия ден казахме и на другите ни двама синове – Методий и Иван, че брат им е починал и няма да го виждаме повече.
