vergil 
За Международния съд на ООН нещата стоят коренно различно.
Номинирането на съдиите няма аналог в никои други международни юрисдикции.
На първо място е, че кандидатите за съдии не се издигат от правителствата на държавите – членки на ООН, а от национални групи към Постоянния арбитражен съд в Хага. Целта е кандидатите да бъдат възможно най-независими, включително и от събственото си правителство. Членове на въпросните национални групи обичайно са изтъкнати професори по право, бивши министри на правосъдието и на външните работи, дипломати. Важен момент е , че не всички държави – членки на ООН имат национални групи, а само тези, които са ратифицирали Хагските конвенции за мирно уреждане на спорове от 1899 г. иили от 1907 г. Равносметката е, че от 192 държави – членки на ООН само 103 имат национални групи. Същевременно светът е разделен на региони, като България попада в Източноевропейската група, в която държавите са 24, но само 12 от тях имат национални групи (България е една от тях). И стремежът е всеки кандидат да бъде подкрепен от по голям брой национални групи, които принадлежат към неговата национална група. Искането за номинация се отправя от самия кандидат на база лични международни контакти, както и чрез Министерство на външните работи.
Процедурата на номинации и избор.
Международният съд на ООН е създаден през 1946 г. с основната задача да разрешава спорове между държави (които сами и доброволно са се обърнали към него), както и да давава тълкувания по правни въпроси, поставяни пред него от Съвета за сигурност и Общото събрание на ООН. Помещава се в Двореца на мира в Хага и се сътои от 15 съдии, избрани от 192-те държави – членки на ООН с мандати от по 9 години. Системата за избора им така е изградена, че на всеки три години се избират петима съдии.
Процедурата стъртира през януари в годината в която предстои избор (както е в случая 2011 г.) с писмо на Генералният секретар на ООН до 192-те държави – членки, в което е определен срокът за номинациите. През 2011 г. той бе от 8 март до 30 юни. Номинации, издигнати преди или след този срок не се зачитат, като важен момент е, че всяка номинация трябва да носи задължително подписита на всички членове на съответната национална група.
Самият избор се провежда през месец ноември в един ден и час от двата върховни органа на ООН: Общото събрание на ООН и Съвета за сигурност. Целта е двата органа да не си влияят взаимно, което в днешното време на мобилните комуникации звучи наивно, на тази процедура е била измислена през 1945 г. И за избран се смята този, който е получил абсолютно мнозинство и пред двата върховни органа, а именно 9 гласа в Съвета за сигурност и 97 гласа в Общото събрание на ООН.
С кого се конкурира нашият кандидат.
Резонен е въпросът защо чак сега за първи път има издигната номинация на българин в лицето на проф. Цветана Каменова.
Възловият момент е в изискванията към кандидата. Освен да е юрист с призната компетентност и високи морални качества има едно много важно изискване – а именно да има опит като член на Комисията по международно право на ООН или като съдия в друг съд на ООН. На това условие в момента в България отговарят само двама души. Единият е проф. Александър Янков, който е бил член Комисията по международно право, а и към момента е съдия към Трибенала по морско право на ООН в Хамбург. Да е жив и здрав, но големият ни международник проф. Янков наскоро навърши 87 години. Другият кандидат е проф. Цветана Каменова, която през 2005 г. със 157 гласа бе избрана от Общото събрание на ООН за съдия в Международния съд за бивша Югославия, където правораздава в процеса за военните престъпления в Косово до 2009 г. Така през април българската национална група издигна номинацията на проф. Каменова, а министърът ни на външните работи Николай Младенов изпрати нота до всички дипломатически мисии в Ню Йорк, с която бяха информирани, че България има намерение да издигне своя кандидатура за съдия за изборите през ноември.
Реалният конкурент на проф. Каменова е един и това е съдията от Словакия П.Томка, който към момента е магистрат в Международния съд на ООН и 9-годишният му мандат изтича през ноември.
Защо само той е конкурент. Важен момент е да се спомене, че
на Източноевропейската регионална група от 24 държави се полагат (според устройствения правилник на съда) само 2 места.
Като едното по право е на представител на Русия, като постоянен член на Съвета за сигурност. Изводите са два. Първо, че много трудно се намира юрист, който да отговаря на посочените по-горе критерии за избираемост. А вторият, който касае пряко България, е че на 9 години имаме един път шанс да се конкурираме за наш съдия с 22 страни.
