vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: www.troyan21.com
Публикувана на: 27-02-2014 г.
Стряскащо за финансовото дередже на държавата ни звучи последното решение от 27 февруари 2014 г. на Съда на Европейския съюз по темата с бежанците. „Финансовата помощ, предоставена на търсещите убежище лица, трябва да им позволи да намерят жилище, при необходимост, и на свободния пазар на наемите”, гласи анонсът на решението на върховните евромагистрати в Люксембург. И се допълва, че размерът на въпросното финансово подпомагане не може да бъде под „минималните стандарти на правото на Съюза в областта на материалните условия на приемане”.
Към момента бежанците в България са над 10 хиляди! А огромна част от сънародниците ни, които са си в родината, живеят упорито от години под въпросните евростандарти за приемане на бежанци.
Конкретният казус витае около финансова помощ от хиляда евро на месец.
На 11 октомври 2010 г. Семейство Saciri (б.а. не е посочена държавата му по произход) попадат като бежанци в Белгия и на 11 октомври 2010 г. подават молба за убежище. Същия ден получават отговор от Федералната агенция за бежанците (Fedasil), че поради претовареност на системата не може да им предостави „структура за приемане”. И прехвърля топката, като ги праща да търсят помощ от центъра за социално подпомагане в гр. Дийст (OCMW). Нуждата принуждава семейство Saciri да наеме квартира на свободния пазар. Не могат да плащат наема и подават молба за финансово подпомагане до центъра за социално подпомагане. OCMW я отхвърлят с мотив, че обгрижването на бежанци е от компетентността на структурите за приемане, управлявани от Федералната агенция за бежанците.
Нещата достигат до съд.
Белгийското правосъдие осъжда Fedasil да приеме семейство Saciri (което става на 21 януари 2011 г.) и да му заплати сумата от около 3 000 EUR за трите месеца, през които не било настанено.
Съдът се основава на Директива 2003/9/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 година за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище. Според нея, когато жилището (наред с други материални условия на приемане) не е предоставено в натура, то трябва да се предостави под формата на финансови помощи или бонове.
Следва въззивна жалба пред Съда по трудови споров в Брюксел (Arbeidshof te Brussel) по отношение на присъденото обезщетение от 3 000 Евро.
Както от Fedasil, така и от семейството бежанци Saciri, според които присъденото обезщетение не било достатъчно да заплащат наема си за периода от октомври 2010 г. до 21 януари 2011 г., когато Федералната агенция за бежанците ги е настанила в жилище от своя фонд.
Преди да се произнесе Съдът по трудови спорове в Брюксел отправя преюдициални въпроси до колегите си в Люксембург за тълкуване правото на ЕС по темата:
Да се установи: (a) дали държава членка, която предоставя материалните условия на приемане под формата на финансови помощи (а не в натура), е длъжна да ги предостави от подаването на молбата за убежище, и (б) дали трябва да се увери, че размерът на помощите е от естество да позволи на лицата, търсещи убежище, да получат жилище.
Решението на евромагистратите от Съда на Европейския съюз:
„В това отношение Съдът припомня, че периодът, през който трябва да се предоставят материалните условия на приемане, започва от подаването на молбата за убежище, както става ясно от текста, общата структура и целта на директивата.
От друга страна, Съдът прави извода, отново от директивата, че
предоставената финансова помощ трябва да бъде достатъчна, за да се гарантира подходящо за здравето достойно жизнено равнище, както и да се осигури прехраната на лицата, търсещи убежище,
като се има предвид че държавата членка трябва да приспособи условията на приемане към особените потребности на лицето, по-специално тя трябва да запази семейното единство и да вземе предвид благополучието на детето (по този начин размерът на помощта трябва да позволи малолетните деца да бъдат настанени с родителите им).
Когато жилището не е предоставено в натура, финансовата помощ трябва, при необходимост, да бъде достатъчна, за да позволи на лицето, търсещо убежище, да разполага с жилище на свободния пазар на наемите, като това жилище не може да бъде избрано според личните предпочитания на лицето.
Запитващата юрисдикция пита също
дали при натоварване на структурите за настаняване държавите членки могат да препращат лицата, търсещи убежище, към органите, които са част от общата система за обществено подпомагане.
По този въпрос Съдът посочва, че финансовите помощи могат да се изплащат от подобни органи, доколкото те осигуряват на лицата, търсещи убежище, спазването на минималните стандарти, предвидени в директивата. Казано по друг начин, натоварването на мрежите за приемане не може да обоснове каквото и е да изключение от спазването на тези стандарти”.
ПС Прочитът в български вариант по смятане е меко казано тревожен. От непрестанните кадри за условията на живот на бежанците у нас е видно, че най-малкото отговарят на стандартите от евродирективата. А бежанците са над 10 хиляди, около 2 хиляди семейства… и ако смятаме по критериите от белгийското решение, сметката излиза на 4 милиона лева на месец!?
Към момента бежанците в България са над 10 хиляди! А огромна част от сънародниците ни, които са си в родината, живеят упорито от години под въпросните евростандарти за приемане на бежанци.
Конкретният казус витае около финансова помощ от хиляда евро на месец.
На 11 октомври 2010 г. Семейство Saciri (б.а. не е посочена държавата му по произход) попадат като бежанци в Белгия и на 11 октомври 2010 г. подават молба за убежище. Същия ден получават отговор от Федералната агенция за бежанците (Fedasil), че поради претовареност на системата не може да им предостави „структура за приемане”. И прехвърля топката, като ги праща да търсят помощ от центъра за социално подпомагане в гр. Дийст (OCMW). Нуждата принуждава семейство Saciri да наеме квартира на свободния пазар. Не могат да плащат наема и подават молба за финансово подпомагане до центъра за социално подпомагане. OCMW я отхвърлят с мотив, че обгрижването на бежанци е от компетентността на структурите за приемане, управлявани от Федералната агенция за бежанците.
Нещата достигат до съд.
Белгийското правосъдие осъжда Fedasil да приеме семейство Saciri (което става на 21 януари 2011 г.) и да му заплати сумата от около 3 000 EUR за трите месеца, през които не било настанено.
Съдът се основава на Директива 2003/9/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 година за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище. Според нея, когато жилището (наред с други материални условия на приемане) не е предоставено в натура, то трябва да се предостави под формата на финансови помощи или бонове.
Следва въззивна жалба пред Съда по трудови споров в Брюксел (Arbeidshof te Brussel) по отношение на присъденото обезщетение от 3 000 Евро.
Както от Fedasil, така и от семейството бежанци Saciri, според които присъденото обезщетение не било достатъчно да заплащат наема си за периода от октомври 2010 г. до 21 януари 2011 г., когато Федералната агенция за бежанците ги е настанила в жилище от своя фонд.
Преди да се произнесе Съдът по трудови спорове в Брюксел отправя преюдициални въпроси до колегите си в Люксембург за тълкуване правото на ЕС по темата:
Да се установи: (a) дали държава членка, която предоставя материалните условия на приемане под формата на финансови помощи (а не в натура), е длъжна да ги предостави от подаването на молбата за убежище, и (б) дали трябва да се увери, че размерът на помощите е от естество да позволи на лицата, търсещи убежище, да получат жилище.
Решението на евромагистратите от Съда на Европейския съюз:
„В това отношение Съдът припомня, че периодът, през който трябва да се предоставят материалните условия на приемане, започва от подаването на молбата за убежище, както става ясно от текста, общата структура и целта на директивата.
От друга страна, Съдът прави извода, отново от директивата, че
предоставената финансова помощ трябва да бъде достатъчна, за да се гарантира подходящо за здравето достойно жизнено равнище, както и да се осигури прехраната на лицата, търсещи убежище,
като се има предвид че държавата членка трябва да приспособи условията на приемане към особените потребности на лицето, по-специално тя трябва да запази семейното единство и да вземе предвид благополучието на детето (по този начин размерът на помощта трябва да позволи малолетните деца да бъдат настанени с родителите им).
Когато жилището не е предоставено в натура, финансовата помощ трябва, при необходимост, да бъде достатъчна, за да позволи на лицето, търсещо убежище, да разполага с жилище на свободния пазар на наемите, като това жилище не може да бъде избрано според личните предпочитания на лицето.
Запитващата юрисдикция пита също
дали при натоварване на структурите за настаняване държавите членки могат да препращат лицата, търсещи убежище, към органите, които са част от общата система за обществено подпомагане.
По този въпрос Съдът посочва, че финансовите помощи могат да се изплащат от подобни органи, доколкото те осигуряват на лицата, търсещи убежище, спазването на минималните стандарти, предвидени в директивата. Казано по друг начин, натоварването на мрежите за приемане не може да обоснове каквото и е да изключение от спазването на тези стандарти”.
ПС Прочитът в български вариант по смятане е меко казано тревожен. От непрестанните кадри за условията на живот на бежанците у нас е видно, че най-малкото отговарят на стандартите от евродирективата. А бежанците са над 10 хиляди, около 2 хиляди семейства… и ако смятаме по критериите от белгийското решение, сметката излиза на 4 милиона лева на месец!?
