vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: www.de-sign.bg
Публикувана на: 13-02-2014 г.
Съдът на Европейския съюз изскубна поредния гвоздей от лакомото сандъче на авторските права в интернет в полза на свободния достъп до информация. Щом даден автор е предоставил творенията си за публичен достъп в даден сайт, няма основание да иска хонорари от други сайтове, които чрез активни интернет връзки (хиперлинкове) правят достъпна творбата му за свои читатели.
Анонсът на решението от 13 февруари 2014 г. на върховните евромагистрати в Люксембург е: „ Собственик на уебсайт може чрез хиперлинкове да препраща към закриляни произведения, които са свободно достъпни на друг сайт, без разрешението на носителите на авторското право… Това е така дори и когато интернет потребителите, активирали интернет връзката, остават с впечатлението, че произведението се показва на сайта, на който тя е публикувана”.
Казусът е провокиран от няколко шведски журналисти,
които са публикували статии като свободно достъпни в уебсайта на Göteborgs-Posten. Те се почувствали с накърнено авторско право, че просветленията им са станали достъпни за посетители на друг уебсайт. Оператор на набедения уебсайт е шведското дружество Retriever Sverige, който предоставя на клиентите си активни интернет връзки (хиперлинкове) към статии, публикувани на други уебсайтове, сред които е и сайтът на Göteborgs-Posten. Retriever Sverige обаче не е поискало разрешение от съответните журналисти за качването на хиперлинковете към публикуваните на сайта на Göteborgs-Posten статии, и авторите са претендирали пред съд да получат обезщетение за нарушеното им авторско право.
Преди да се произнесе апелативният съд „Свеа” в Швеция решава да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз:
Дали предоставянето на такива връзки представлява акт на публично разгласяване по смисъла на правото на Съюза (Директива 2001/29/ЕО от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество)?
При положителен отговор създаването на хиперлинкове без разрешението от носителите на авторското право не би било възможно. Всъщност правото на Съюза предвижда, че авторите имат изключително право да разрешават или да забраняват публичното разгласяване на техни произведения.
Решението на евромагистратите в Люксембург от 13 февруари 2014 г.
„Предоставянето на активни интернет връзки към закриляни произведения представлява акт на разгласяване.
Този акт се определя като публично предоставяне на разположение на произведение по такъв начин, че всеки да може да има достъп до него (дори и ако не се възползва от тази възможност). Освен това разгласяването на сайта на Retriever Sverige може да бъде считано за публично, тъй като броят на потенциалните му потребители е неопределен и доста голям.
Съдът обаче напомня, че
разгласяването трябва да бъде насочено към нова публика, тоест към публика, която носителите на авторското право не са взели предвид, когато са дали разрешение за първоначалното разгласяване.
Съдът счита, че в случая на сайта на Retriever Sverige такава „нова публика“ липсва. Всъщност, тъй като произведенията, предлагани на сайта на Göteborgs-Posten, са свободно достъпни, потребителите на сайта на Retriever Sverige трябва да бъдат считани за част от публиката, която журналистите вече са взели предвид при даването на разрешение за публикуването на статиите на сайта на Göteborgs-Posten.
Това заключение не може да бъде поставено под въпрос от обстоятелството, че интернет потребителите, които активират интернет връзката, остават с впечатлението, че произведението се показва на сайта на Retriever Sverige, докато в действителност то се показва на сайта на Göteborgs-Posten.
С оглед на това Съдът стига до заключението, че собственик на уебсайт като Retriever Sverige може без разрешение от носителите на авторското право да препраща чрез хиперлинкове към закриляни произведения, които са свободно достъпни на друг сайт.
Това не би било така, ако хиперлинк позволява на потребителите на сайта, на който той е качен, да заобиколят ограничителните мерки, наложени на сайта, където е публикувано закриляното произведение, с цел ограничаване на публичния достъп само до определени абонати, тъй като в такъв случай носителите на авторското право не са взели предвид тези потребители като потенциална публика, когато са дали разрешение за първоначалното разгласяване.
Накрая, Съдът приема, че
държавите членки нямат право да предоставят по-широка защита на носителите на авторско право, като разширят понятието „публично разгласяване“. Всъщност това би довело до законодателни несъответствия, а оттам и до правна несигурност, докато разглежданата директива има за цел да разреши именно тези проблеми”.
Анонсът на решението от 13 февруари 2014 г. на върховните евромагистрати в Люксембург е: „ Собственик на уебсайт може чрез хиперлинкове да препраща към закриляни произведения, които са свободно достъпни на друг сайт, без разрешението на носителите на авторското право… Това е така дори и когато интернет потребителите, активирали интернет връзката, остават с впечатлението, че произведението се показва на сайта, на който тя е публикувана”.
Казусът е провокиран от няколко шведски журналисти,
които са публикували статии като свободно достъпни в уебсайта на Göteborgs-Posten. Те се почувствали с накърнено авторско право, че просветленията им са станали достъпни за посетители на друг уебсайт. Оператор на набедения уебсайт е шведското дружество Retriever Sverige, който предоставя на клиентите си активни интернет връзки (хиперлинкове) към статии, публикувани на други уебсайтове, сред които е и сайтът на Göteborgs-Posten. Retriever Sverige обаче не е поискало разрешение от съответните журналисти за качването на хиперлинковете към публикуваните на сайта на Göteborgs-Posten статии, и авторите са претендирали пред съд да получат обезщетение за нарушеното им авторско право.
Преди да се произнесе апелативният съд „Свеа” в Швеция решава да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз:
Дали предоставянето на такива връзки представлява акт на публично разгласяване по смисъла на правото на Съюза (Директива 2001/29/ЕО от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество)?
При положителен отговор създаването на хиперлинкове без разрешението от носителите на авторското право не би било възможно. Всъщност правото на Съюза предвижда, че авторите имат изключително право да разрешават или да забраняват публичното разгласяване на техни произведения.
Решението на евромагистратите в Люксембург от 13 февруари 2014 г.
„Предоставянето на активни интернет връзки към закриляни произведения представлява акт на разгласяване.
Този акт се определя като публично предоставяне на разположение на произведение по такъв начин, че всеки да може да има достъп до него (дори и ако не се възползва от тази възможност). Освен това разгласяването на сайта на Retriever Sverige може да бъде считано за публично, тъй като броят на потенциалните му потребители е неопределен и доста голям.
Съдът обаче напомня, че
разгласяването трябва да бъде насочено към нова публика, тоест към публика, която носителите на авторското право не са взели предвид, когато са дали разрешение за първоначалното разгласяване.
Съдът счита, че в случая на сайта на Retriever Sverige такава „нова публика“ липсва. Всъщност, тъй като произведенията, предлагани на сайта на Göteborgs-Posten, са свободно достъпни, потребителите на сайта на Retriever Sverige трябва да бъдат считани за част от публиката, която журналистите вече са взели предвид при даването на разрешение за публикуването на статиите на сайта на Göteborgs-Posten.
Това заключение не може да бъде поставено под въпрос от обстоятелството, че интернет потребителите, които активират интернет връзката, остават с впечатлението, че произведението се показва на сайта на Retriever Sverige, докато в действителност то се показва на сайта на Göteborgs-Posten.
С оглед на това Съдът стига до заключението, че собственик на уебсайт като Retriever Sverige може без разрешение от носителите на авторското право да препраща чрез хиперлинкове към закриляни произведения, които са свободно достъпни на друг сайт.
Това не би било така, ако хиперлинк позволява на потребителите на сайта, на който той е качен, да заобиколят ограничителните мерки, наложени на сайта, където е публикувано закриляното произведение, с цел ограничаване на публичния достъп само до определени абонати, тъй като в такъв случай носителите на авторското право не са взели предвид тези потребители като потенциална публика, когато са дали разрешение за първоначалното разгласяване.
Накрая, Съдът приема, че
държавите членки нямат право да предоставят по-широка защита на носителите на авторско право, като разширят понятието „публично разгласяване“. Всъщност това би довело до законодателни несъответствия, а оттам и до правна несигурност, докато разглежданата директива има за цел да разреши именно тези проблеми”.
