vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Интернет
Публикувана на: 13-10-2012 г.
от частична вазектомия на Парламента за сметка на Президента до хранителни добавки
Дереджето в Съдебната ни система от началото на прехода все повече заприличва на мистично заболяване, диагностицирането и лечението на което май е опряло до д-р Хаус.
Провокацията към нови идеи за „лечение” е, че през октомври 2012 г. изтича мандатът на членовете на Висшия съдебен съвет. Дискусията се отприщи на форум, организиран на 20 март от Фондация РискМонитор “Висш съдебен съвет – какви промени са нужни и защо?”И по конкретно – как да се избират членовете на кадровия орган на съдебната система ВСС и по какъв начин да бъде организирана дейността му, за да се смекчи натрупаното негативно обществено мнение към работата на магистратите и на начина за назначаването им. Изложиха се „рецепти”, които витаеха около „цикъла” на ВСС – дали да бъде перманентен или на сесии.
Епикризата
на страданията в съдебната ни система датира от зората на демократичните промени. До тогава проблем нямаше, тъй като магистратурата, а и адвокатурата бяха подчинени на Волята на Партията.
Тревожното в опитите на лечението на съдебната ни власт е, че я докараха за 21 години от бунтуваща се девойка до дама в тежък климактериум.
В зората на демократичния преход бурно се апелира за равнопоставеност на трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна. Представителите на съдебната се идентифицираха като „Пепеляшка”. И с основание – заплатите на магистратите бяха по-ниски от тези на репортерите, които отразяват тяхната дейност. Въпреки този парадокс, напливът за съдии и прокурори бе яростен, а слуховете за „цената” на назначението бълваха петцифрени суми и то в конвертируеми парични знаци… Времето бе такова – първично натрупване на капитал от съмнителни изпълнители с остра нужда от прокурорска и съдийска „подкрепа”. Адвокатската професия навлезе в ренесанс – от 500 човека до 1990 г. в София до пет хиляди днес. За бума в страстта на българските чеда юнашки да завършат право – да не говорим. От небитието се пръкнаха 18 юридически факултета, обслужвани от все едни и същи преподаватели на Софийския университет основателно наречени „Хвърковатата чета”. Резултатът от бизнесначинанието е, че юридическото образование се срина, а цената на офертите за назначение на магистрати скочи…
Кадруването на съдебната система с демократичната ни конституция бе поверено на специален орган Висш съдебен съвет, състоящ се от 25 члена, от които по право са така наречените „ трима големи” – Председателите на ВКС и на ВАС, и Главният прокурор. Останалите се избират: 11 от делегатски събрания на съдиите, прокурорите и следователите и 11 от законодателната власт – депутатите в Народното събрание. Това е волята на Конституцията.
Първият ВСС бе „разтурен” през 1992 г. преди изтичане на мандата му с внушението, че е бил избран без адвокатите да имат право да се кандидатират и да бъдат избирани. Всъщност извадиха социалдемократите от него. Независимост!?
Втора фаза – превръщането на Пепеляшка в удовлетворена жена.
Магистратите станаха несменяеми, а трудовите им възнаграждения нарастваха. В момента те са най-високоплатените специалисти на издръжка от бюджета и то гарантирани с 13-та заплата и бонуси за дрехи. Заплатата на редовия магистрат е като на министър, а в иерархията нагоре достига до президентската. Такъв е статута и на членовете на ВСС. Но какво от това, след като някои адвокати на свободния пазар, печелят по толкова на ден!
Провокативният вирус се пръкна – хем да си несменяем, хем да се мериш с дръзналите юристи от свободния пазар. Няма угодия. Алчността е пагубен вирус, а заразата от корупция – необратима…
Така „доволната Темида” все по-ухажвана от политически и бизнес интереси, достигна до
преждевременен климактериум.
С вливането ни в ЕС се подсказа, че кадруването в съдебната система е по-добре да се прави от постоянно действащ орган. Сторихме го в средата на 2007 г. Но уви, епидемията „Красьо Черния” проби моралния имунитет на ВСС. Наложи се изолация на заразените. Сега специалистите не се ангажират да кажат овладяна ли е инфекцията.
Явно е само нарушението на хормоналния баланс между съда и прокуратурата и рухналото равновесие, довели до преждевременно състаряване на госпожа Съдебната система. Разследването постепенно беше извадено от генната й флора и насочено към силово-двигателния апарат на държавното ни тяло. Подобни симптоми се отчитат и в прокуратурата.
Последните идеи за лечение.
Основният анонс, внесен в Народното събрание на 19 март, е на Съюза на съдиите в България (ССБ), подкрепен от 12 неправителствени организации, който бе представен от съдия Светла Цачева. Акцентът е, че съдиите не желаят повече професионалните им качества, моралните и дисциплинарните им отговорности да бъдат оценявани от прокурори, членове на ВСС. И да се създадат две колегии във ВСС – една за съдии и друга за прокурори. Миризмата на семеен скандал от ревност е обяснима – съдиите са огорчени, че прокуратурата, с която от столетия живеят под един покрив не ги защити от атаките на съседната къщичка на изпълнителната власт в лицето на МВР обитателите й. Другата идея на ССБ е ВСС да не бъде постояннодействащ, а да заседава на сесии. Магистратите като членове на ВСС за пет години се откъсвали от основната си дейност и така „професионално се дисквалифицирали”. Същевременно, обаче, се предлага раздуване на щата като се създадат по две постояннодействащи комисии – атестационна и етична, във всеки от двата лагера (на съдиите и прокурорите). Това ще рече апарат от минимум 30 магистрати, които да бъдат командировани за срок от по една година във ВСС, като запазват длъжността и заплатата си в съответния съд и прокуратура. Техният избор да става на общи събрания на съдиите и прокурорите в България, които да се провеждат минимум веднъж в годината.
За да се случат всички тези промени в ЗСВ е необходимо да се извършат промени в Конституцията, заяви бившият конституционен съдия и директор на Националния институт на правосъдието Пенчо Пенев. Това можело да извърши и обикновено народно събрание ако не се нарушават „принципите, които са екзистенциално свързани с характеристиката на ВСС – неговата независимост от останалите органи на държавната власт и наличието на две квоти – съдебна и извънсъдебна, които са равнопоставени”.
Пенчо Пенев предложи още едно новаторско лечение, а именно частична вазектомия на Парламента за сметка на Президента. В смисъл 11 члена на ВСС от извънсъдебната квота да не се избират както досега от Народното събрание, а половината от тях да бъде предоставена на Президента. Не стана ясно само как 11 се дели на две…
Идеята му оспори проф. Снежана Начева също бивш конституционен съдия, според която вкарването на президентска квота във ВСС би променило баланса на трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, какъвто е очертан при създаването на Конституцията.
Най-точната диагноза
за проблемите в съдебната ни система и нескончаемата й реформа даде Даниел Вълчев, който е спряган за топюриста в бъдещата партия на Меглена Кунева: „Трудността е, че искаме хем съдебната система да е независима, хем да няма съмнение, че тази независимост няма да доведе до произвол”. Една от причините да има усещане за хаотичност около ВСС, според него, е сериозният дефицит на председателството в лицето на министрите на правосъдието досега, които не са ръководили ВСС като лидери.
Даниел Вълчев припомни и максимата, че всяко управление на своя край е склонно да се окопава в институциите. И в този контекст изборът на председателите на ВКС и ВАС и Главния прокурор не е особено независим. На тях се гледа по-скоро като на гаранти срещу бъдещи политически преследвания.
Вълчев изрази скептицизъм за постигане положителен резултат от измененията, които предстои Парламентът да приеме в Закона за съдебната власт: „Допускам, че накрая ще се получи нещо, от което никой няма да бъде доволен”.
И закова картинката на съдебното ни реалити с цитат от Пенчо Славейков – „Дух на ведра безнадеждност”.
С„високи нравствени качества” трябва да са юристите,
които се избират за членове на ВСС. Това е записано в Конституцията само за членовете на ВСС и съдиите от Конституционния съд наред с изискването за 15 годишен качествен професионален опит.
За нравствеността на председателите на ВКС и ВАС и Главния прокурор, които участват във ВСС по право отговорността е поделена между президента на републиката, който ги назначава и освобождава и членовете на ВСС, който ги предлагат…Президентът не може да откаже назначаването и освобождаването им при повторно напрпавено предложение от членовете на ВСС.
Е, не опира ли дебата за ВСС до морала на членовете му?
Иначе, ние хората доволстваме да създаваме закони, а още по-доволстваме да ги нарушаваме и после променяме. И няма човешки закон, който да ни попречи да виждаме.
Хранителни добавки е окончателната рецепта на Министерство на правосъдието,
която бе публикувана на неговия сайт привечер на 2 април. С известно зъкъснение, тъй като на 20 март министърът на правосъдието Диана Ковачева заяви пред държанния секретар по европейските и международни въпроси на Австрия Волфганг Валднер, че на 28 март 2012 г. ще бъде внесен законопроект за промени в Закона за съдебната власт, касаещи „лечението” на ВСС. Това не се случи, тъй като явно някой е подсказал на министър Ковачева, че внасянето на законопроект без преди това той и мотивите към него да бъдат публикувани най-малко за срок от 14 дни на интернет страницата на Министерство на правосъдието е в нарушение на Закона за нормативните актове. Но това е друга тема.
Реално в дългоочаквания законопроект не става дума за никакво лечение, дори и козметично, а просто за няколко хранителни добавки. А именно: повишаване на представителността на делегатите за избор на членова на ВСС от квотата на съдебната власт на 1 делегат на 5-ма магистрати , наместо досегашното статукво 1 на 10, и възможност на общите събрания по региони да номинират кандидати за членове на ВСС. В медицинската практика хранителните добавки способстват основното лечение. Но е възможно и да влошат заболяването – като например това, че членовете на ВСС след изтичането на мандата им ще се завръщат в лоното на Темида на длъжност с една степен по-висока от заеманата преди да станат кадровици на съдебната система…
Дереджето в Съдебната ни система от началото на прехода все повече заприличва на мистично заболяване, диагностицирането и лечението на което май е опряло до д-р Хаус.
Провокацията към нови идеи за „лечение” е, че през октомври 2012 г. изтича мандатът на членовете на Висшия съдебен съвет. Дискусията се отприщи на форум, организиран на 20 март от Фондация РискМонитор “Висш съдебен съвет – какви промени са нужни и защо?”И по конкретно – как да се избират членовете на кадровия орган на съдебната система ВСС и по какъв начин да бъде организирана дейността му, за да се смекчи натрупаното негативно обществено мнение към работата на магистратите и на начина за назначаването им. Изложиха се „рецепти”, които витаеха около „цикъла” на ВСС – дали да бъде перманентен или на сесии.
Епикризата
на страданията в съдебната ни система датира от зората на демократичните промени. До тогава проблем нямаше, тъй като магистратурата, а и адвокатурата бяха подчинени на Волята на Партията.
Тревожното в опитите на лечението на съдебната ни власт е, че я докараха за 21 години от бунтуваща се девойка до дама в тежък климактериум.
В зората на демократичния преход бурно се апелира за равнопоставеност на трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна. Представителите на съдебната се идентифицираха като „Пепеляшка”. И с основание – заплатите на магистратите бяха по-ниски от тези на репортерите, които отразяват тяхната дейност. Въпреки този парадокс, напливът за съдии и прокурори бе яростен, а слуховете за „цената” на назначението бълваха петцифрени суми и то в конвертируеми парични знаци… Времето бе такова – първично натрупване на капитал от съмнителни изпълнители с остра нужда от прокурорска и съдийска „подкрепа”. Адвокатската професия навлезе в ренесанс – от 500 човека до 1990 г. в София до пет хиляди днес. За бума в страстта на българските чеда юнашки да завършат право – да не говорим. От небитието се пръкнаха 18 юридически факултета, обслужвани от все едни и същи преподаватели на Софийския университет основателно наречени „Хвърковатата чета”. Резултатът от бизнесначинанието е, че юридическото образование се срина, а цената на офертите за назначение на магистрати скочи…
Кадруването на съдебната система с демократичната ни конституция бе поверено на специален орган Висш съдебен съвет, състоящ се от 25 члена, от които по право са така наречените „ трима големи” – Председателите на ВКС и на ВАС, и Главният прокурор. Останалите се избират: 11 от делегатски събрания на съдиите, прокурорите и следователите и 11 от законодателната власт – депутатите в Народното събрание. Това е волята на Конституцията.
Първият ВСС бе „разтурен” през 1992 г. преди изтичане на мандата му с внушението, че е бил избран без адвокатите да имат право да се кандидатират и да бъдат избирани. Всъщност извадиха социалдемократите от него. Независимост!?
Втора фаза – превръщането на Пепеляшка в удовлетворена жена.
Магистратите станаха несменяеми, а трудовите им възнаграждения нарастваха. В момента те са най-високоплатените специалисти на издръжка от бюджета и то гарантирани с 13-та заплата и бонуси за дрехи. Заплатата на редовия магистрат е като на министър, а в иерархията нагоре достига до президентската. Такъв е статута и на членовете на ВСС. Но какво от това, след като някои адвокати на свободния пазар, печелят по толкова на ден!
Провокативният вирус се пръкна – хем да си несменяем, хем да се мериш с дръзналите юристи от свободния пазар. Няма угодия. Алчността е пагубен вирус, а заразата от корупция – необратима…
Така „доволната Темида” все по-ухажвана от политически и бизнес интереси, достигна до
преждевременен климактериум.
С вливането ни в ЕС се подсказа, че кадруването в съдебната система е по-добре да се прави от постоянно действащ орган. Сторихме го в средата на 2007 г. Но уви, епидемията „Красьо Черния” проби моралния имунитет на ВСС. Наложи се изолация на заразените. Сега специалистите не се ангажират да кажат овладяна ли е инфекцията.
Явно е само нарушението на хормоналния баланс между съда и прокуратурата и рухналото равновесие, довели до преждевременно състаряване на госпожа Съдебната система. Разследването постепенно беше извадено от генната й флора и насочено към силово-двигателния апарат на държавното ни тяло. Подобни симптоми се отчитат и в прокуратурата.
Последните идеи за лечение.
Основният анонс, внесен в Народното събрание на 19 март, е на Съюза на съдиите в България (ССБ), подкрепен от 12 неправителствени организации, който бе представен от съдия Светла Цачева. Акцентът е, че съдиите не желаят повече професионалните им качества, моралните и дисциплинарните им отговорности да бъдат оценявани от прокурори, членове на ВСС. И да се създадат две колегии във ВСС – една за съдии и друга за прокурори. Миризмата на семеен скандал от ревност е обяснима – съдиите са огорчени, че прокуратурата, с която от столетия живеят под един покрив не ги защити от атаките на съседната къщичка на изпълнителната власт в лицето на МВР обитателите й. Другата идея на ССБ е ВСС да не бъде постояннодействащ, а да заседава на сесии. Магистратите като членове на ВСС за пет години се откъсвали от основната си дейност и така „професионално се дисквалифицирали”. Същевременно, обаче, се предлага раздуване на щата като се създадат по две постояннодействащи комисии – атестационна и етична, във всеки от двата лагера (на съдиите и прокурорите). Това ще рече апарат от минимум 30 магистрати, които да бъдат командировани за срок от по една година във ВСС, като запазват длъжността и заплатата си в съответния съд и прокуратура. Техният избор да става на общи събрания на съдиите и прокурорите в България, които да се провеждат минимум веднъж в годината.
За да се случат всички тези промени в ЗСВ е необходимо да се извършат промени в Конституцията, заяви бившият конституционен съдия и директор на Националния институт на правосъдието Пенчо Пенев. Това можело да извърши и обикновено народно събрание ако не се нарушават „принципите, които са екзистенциално свързани с характеристиката на ВСС – неговата независимост от останалите органи на държавната власт и наличието на две квоти – съдебна и извънсъдебна, които са равнопоставени”.
Пенчо Пенев предложи още едно новаторско лечение, а именно частична вазектомия на Парламента за сметка на Президента. В смисъл 11 члена на ВСС от извънсъдебната квота да не се избират както досега от Народното събрание, а половината от тях да бъде предоставена на Президента. Не стана ясно само как 11 се дели на две…
Идеята му оспори проф. Снежана Начева също бивш конституционен съдия, според която вкарването на президентска квота във ВСС би променило баланса на трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, какъвто е очертан при създаването на Конституцията.
Най-точната диагноза
за проблемите в съдебната ни система и нескончаемата й реформа даде Даниел Вълчев, който е спряган за топюриста в бъдещата партия на Меглена Кунева: „Трудността е, че искаме хем съдебната система да е независима, хем да няма съмнение, че тази независимост няма да доведе до произвол”. Една от причините да има усещане за хаотичност около ВСС, според него, е сериозният дефицит на председателството в лицето на министрите на правосъдието досега, които не са ръководили ВСС като лидери.
Даниел Вълчев припомни и максимата, че всяко управление на своя край е склонно да се окопава в институциите. И в този контекст изборът на председателите на ВКС и ВАС и Главния прокурор не е особено независим. На тях се гледа по-скоро като на гаранти срещу бъдещи политически преследвания.
Вълчев изрази скептицизъм за постигане положителен резултат от измененията, които предстои Парламентът да приеме в Закона за съдебната власт: „Допускам, че накрая ще се получи нещо, от което никой няма да бъде доволен”.
И закова картинката на съдебното ни реалити с цитат от Пенчо Славейков – „Дух на ведра безнадеждност”.
С„високи нравствени качества” трябва да са юристите,
които се избират за членове на ВСС. Това е записано в Конституцията само за членовете на ВСС и съдиите от Конституционния съд наред с изискването за 15 годишен качествен професионален опит.
За нравствеността на председателите на ВКС и ВАС и Главния прокурор, които участват във ВСС по право отговорността е поделена между президента на републиката, който ги назначава и освобождава и членовете на ВСС, който ги предлагат…Президентът не може да откаже назначаването и освобождаването им при повторно напрпавено предложение от членовете на ВСС.
Е, не опира ли дебата за ВСС до морала на членовете му?
Иначе, ние хората доволстваме да създаваме закони, а още по-доволстваме да ги нарушаваме и после променяме. И няма човешки закон, който да ни попречи да виждаме.
Хранителни добавки е окончателната рецепта на Министерство на правосъдието,
която бе публикувана на неговия сайт привечер на 2 април. С известно зъкъснение, тъй като на 20 март министърът на правосъдието Диана Ковачева заяви пред държанния секретар по европейските и международни въпроси на Австрия Волфганг Валднер, че на 28 март 2012 г. ще бъде внесен законопроект за промени в Закона за съдебната власт, касаещи „лечението” на ВСС. Това не се случи, тъй като явно някой е подсказал на министър Ковачева, че внасянето на законопроект без преди това той и мотивите към него да бъдат публикувани най-малко за срок от 14 дни на интернет страницата на Министерство на правосъдието е в нарушение на Закона за нормативните актове. Но това е друга тема.
Реално в дългоочаквания законопроект не става дума за никакво лечение, дори и козметично, а просто за няколко хранителни добавки. А именно: повишаване на представителността на делегатите за избор на членова на ВСС от квотата на съдебната власт на 1 делегат на 5-ма магистрати , наместо досегашното статукво 1 на 10, и възможност на общите събрания по региони да номинират кандидати за членове на ВСС. В медицинската практика хранителните добавки способстват основното лечение. Но е възможно и да влошат заболяването – като например това, че членовете на ВСС след изтичането на мандата им ще се завръщат в лоното на Темида на длъжност с една степен по-висока от заеманата преди да станат кадровици на съдебната система…
