vergil 
Няма как да сме „изпрали“ биографии, нито пък нещо друго, защото на господин Батков не е издавано нито разрешение за персонална сигурност, нито удостоверение по индустриална сигурност от ДКСИ. Самият Закон за защита на класифицирана информация (ЗЗКИ) не ни дава възможност. Не сме активно процесуално легитимирани да издаваме документи за тази категория информация. ДАНС издава тези разрешения, а ние водим регистър за тях… Все едно на вас да ви издам акт за раждане. Бих ли могла?! Очевидно не!
И защо беше необходимо, какви интереси обслужва това?
Това той може да каже. За себе си имам някакъв отговор, но той не е професионален, защото езикът, на който беше отправено обвинението, не беше професионален.
Върви се по линията на дискредитиране на една институция, която е с много висок международен авторитет, с много важно национално значение относно ангажиментите на Република България като член на НАТО и на Европейския съюз, а така също и на двустранна основа с други държави в областта на международните отношения.
Какво ще рече достъп до информация, представляваща индустриална сигурност и на кого е нужна?
Удостоверението за индустриална сигурност означава, че дадено дружество – ООД, АД и пр. е искало да работи по възлагане на поръчка, включваща специални мерки или специална обществена поръчка. Удостоверенията по индустриална сигурноста се издават от ДАНС, а НРС, Военна информация и ДКСИ – само за своите собствени нужди. Отделно от това ДКСИ води регистър за всички издадени разрешения на лица и удостоверения на фирми. Такова няма издадено на фирма, която да е свързана с Тодор Батков.
Имаше ли тази нападка някакъв отглас, въпроси от вашите партньори в Европейския съюз (ЕС) и САЩ?
Не. Принципът и в НАТО, и в Европейската комисия (ЕК) е, че това е национален въпрос. След като ние сме органът, който представлява България, те разчитат на нас и възприемат изцяло за достоверна информацията, която им подаваме. Ние всеки месец информираме в НАТО за лицата, които са получили сертификати. Затова там знаят много добре, че това твърдение не е вярно.
Сградата на ДКСИ, която предстои наскоро да бъда открита, бе повод за друг скандал и персонални обвинения към вас. Защо?
Защото спестихме на държавата 11 милиона лева! Един много тънък момент, който стана повод за безкрайни клевети и обвинения, обяснения и т.н., е перото „Специални мерки“. Сградата ни е предоставена с решение на МС и проектирането й започна през 2004 година. Съгласно писмото на министър Симеон Дянков от януари т.г. за изграждането й са били предвидени 35 милиона и 900 хиляди лева. Дебело искам да подчертая, че в момента сградата се завършва за 24 милиона лева. При първоначалната рамка бяха предвидени 5 млн. за специалните мерки. Впоследствие с аргумента, че проектът, който е одобрен, не отговарял на изискванията и не може да бъде изпълнен, защото „представлявал механична съвкупност“ на датчици, клавиатури, метри кабели и т.н., ни бе предложен нов проект за „специални мерки“ от същия изпълнител в размер на 13 милиона. И тъй като такива средства не бяха предвидени в бюджета, се обърнахме към НСО за консултация. В резултат на което към настоящия момент „специалните мерки“ са почти завършени в размер на 1 млн 116 хил. лева с ДДС. При това с качество, от хората, които са изградили съоръженията за сигурност в Министерски съвет, в Народното събрание, в затворите и в архива на т.нар. Комисията за досиетата.
Заслужавате само адмирации.
Да, но авторите на проекта за 13 милиона още преди повече от година ни заплашиха, че ще имаме проблеми, че трябва да отидем при Станишев и да поискаме да разпореди да се разпредели излишъкът от бюджета. След това искаха да отидем и да удряме по масата на Дянков, защото ако не ни дадял тези 13 милиона, НАТО щяло да направи скандал. Отговорихме им, че ние сме НАТО в България, че ние сме националното ниво, което гарантира спазването на директивите на НАТО и на регламентите на Европейския съюз.
Сега какво ще предприемете?
Важна е положителната оценка от ЕК и НАТО на съвместната ни работа. Скоро ще ни посети директорът на сигурността в НАТО. До този момент не сме имали никакви проблеми с инспекциите, които се извършват всяка година. Справяме се отлично. Но това не е новина нали, като се справяме отлично!?
През втората половина на март в ДКСИ бяха проведени съвместни заседания поотделно с парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред и комисията по външна политика и отбрана, а така също в парламента – с комисията за контрол на ДАНС. Конкретният повод беше общественото представяне на годишния доклад на ДКСИ за цялостната дейност и националната система за работа с класифицирана информация. Запознахме народните представители с дейността на комисията и с приоритетите на работата през 2010 година. Една част от приоритетите имплементират препоръките, които получихме в пленарната зала през септември 2009 при приемането на доклада за 2008 година. Друга част от приоритетите се формираха при тези срещи, които минаха в конструктивен дух и работен порядък. Споделихме трудностите, които ние и службите за сигурност и обществен ред срещаме в ежедневната си работа. След подкрепата, която получихме, веднага предприехме съответните действия и направихме конкретни предложения. Смисълът и значението на този годишен доклад като форма на граждански контрол чрез законодателния орган е да се реагира бързо и адекватно на възникналите трудности и по този начин да се отговори на високите обществени очаквания за ефективно функциониране на цялостната система за сигурност.
В смисъл, че депутатите наблягат на приоритетите на комисията, а не на нападките срещу нея и вас персонално?
Точно така. ДКСИ е абсолютен фаворит в НАТО, защото имаме сключени 28 споразумения с почти всички държави – членки на НАТО и на ЕС, както и с такива, които са извън тях. Изключителна гордост са споразуменията ни с Русия по линията на комуникацията на Комитета НАТО-Русия, с Израел и с Южна Корея. Още преди 5 години към нас беше изпратен апел да лидерстваме Западните Балкани и ние го правим. Предоставихме нашия закон и проведохме множество двустранни срещи с Албания, Хърватска и Македония.
С Черна гора и с Казахстан от декември м.г. имаме споразумения, които чакат само подпис. Проекти за споразумения сме връчили на всички бивши съветски републики, на Турция, Индия, Австралия и ЮАР. При определяне на кръга от държави за преговори се водим от външнополитическите и външноикономическите приоритети, посочени ни от Министерството на външните работи. Така че в международните отношения ние сме тези, които даваме опит и пример на останалите членки на НАТО, особено на по-младите… Предстои посещение на хърватския национален орган по сигурността за обмяна на опит за водене на преговори в областта на международното публично право.
А целта на обучението каква е – познавателна, ъзпитателна или стряскаща – какво те грози, ако злоупотребиш с класифицирана информация?
Напоследък обучението на кадрите, които имат достъп до класифицирана информация се извежда на водещо ниво не само в България, а и във всички международни организации, на които сме членове. Идеята включва няколко основни принципа. „Необходимост да се знае“ и „необходимост да се сподели“ са много важни за възможността за обмяна на класифицирана информация на хоризонтално ниво, така, че да обслужва оперативните възможности и оперативния капацитет в рамките на една мисия. Има и един трети принцип – „съзнание за сигурност“. В момента за нас той е изключително важен и се оказва решаващ, защото той отразява необходимостта за работа с хората и с тяхната морално-етична нагласа, която имат към работата по отношение на класифицираната информация.
Изискване за издаване на сертификат за работа с класифицирана информация на НАТО е освен лицето да бъде проучено от ДАНС, да е преминало съответното обучение, ДКСИ да направи положителна преценка за неговата „лоялност към България в контекста на НАТО“.
Никоя държава не може да слага по един полицай зад всеки, който работи с класифицирана информация, или да монтира камера над бюрото му.
Предупредително – възпиращият ефект не е само в размера на административно-наказателната отговорност, а в неотменимостта на санкцията. Всеки служител, който си позволи да прояви небрежности или умисъл, с което осъществи нереглемантиран достъп, трябва да понесе предвидената в Закона за защита на класифицираната информация и в Наказателния кодекс санкция. Изключително престижно е да си на длъжност, която борави с класифицирана информация. Хората на такива позиции в НАТО не могат дори да допуснат мисълта, че ще си свият някое USB в джоба или някое материалче, за да могат след това да го развяват по медиите за лични цели. Там съзнанието работи на друга много по-високоотговорна плоскост…
На това ли се дължи изнесеното от вас в годишния доклад на ДКСИ, че случаите на „изтичане“ на класифицирана информация за 2009-а са нараснали на 35 в сравнение с 9 през 2008-а?
До голяма степен. Процентното завишение на издадените разрешения за работа с класифицирана информация предполага и повече случаи на нерегламентиран достъп до такава. Затова занапред ще работим за намаляване на броя на лицата и на броя на документите с гриф.
Но същевременно има само трима осъдени? Не се ли създава впечатление, че някак остават безнаказани такива деяния?
Не. По всички случаи текат проверки. А тримата осъдени са по дела от предходни години. И не е редно, и не е основателно да ги свързваме със случаите, които излязоха през миналата година. Освен това, нека да гледаме на тези 35 случая като на такива, при които формално може да има нарушение на правилата, но до този момент нямаме абсолютно установени обстоятелства, че това застрашава националната сигурност и суверенитет. Както знаете, съгласно презумпцията за невинност, всяко лице се счита за невинно до установяване на противното с влязла в сила присъда. Това, че едно лице се е подписало, че е получило документ, а след това в графата, че документът е върнат, няма негов подпис – не сочи автоматично на извършване на престъпление. В една част от случаите става дума за бюрократична немарливост.
В колко от тези 35 случая реално става дума за „изтичане“ на истинска класифицирана информация и в колко за зорлен класифицирана?
В незначителна част е сериозна, истинска. Искам специално внимание да обърна на експертизите, които в лично качество изготвят експерти от ДКСИ. Това не е институционално, служебно произнасяне на държавната комисия, а от ДАНС, следствие и прокуратура се обръщат към нас да посочим вещи лица. Ласкаем се, че разполагаме с едни от най-добрите експерти в държавата в областта на класифицираната информация. В случая в лично качество дават заключение. И много важно е, че в рамките на тези експертизи няма данни за лицето, което е разследвано, нито пък за случая. Примерно имаме няколко доклада, справки или други архивни единици и задължението на експертите е да дадат заключение дали грифовете им за степен на секретност са правилно определени и поставени. В две трети от случаите говорим за неправилно определени грифове. Например справката носи гриф „поверително“, а информацията вътре е станала достояние на обществото преди съставянето й. Стара практика е засекретяването на справки, изготвени въз основа на явни източници.
А от ДКСИ имате ли правомощия да промените степента на класифицираност?
Можем само да препоръчаме. Законът не дава такава възможност дори и на органа по прекия контрол – ДАНС. За съжаление законът е така написан през 2002 г, че единствената възможност, която дава на адресата на документа – лицето или институцията, за които е изготвен, е да обърнат внимание на автора на документа, че неправилно е определен грифа.
И така ние много сърцато съветваме всички адресати, когато видят неправилно определени грифове, да връщат информацията за това на автора на документа. Това ще бъде и една от обсъжданите промени в закона – да се дадат по-широки правомощия на ДАНС да дава указания при извършването на проверките в организационните единици по прекия контрол, но и в съответствие с принципа „необходимост да се знае“.
Излиза, че авторът на документа е пълен монополист върху слагането на грифовете – да си слага каквито си иска степени на секретност на каквото си пожелае и само той да може да я променя!?‘
Реалната ситуация е такава. А има и един друг момент: например е поставен гриф „поверително“, обаче не се посочва правното основание, на което това е направено.
А какво става с документ, който е станал достояние на обществеността, а после му се праска отгоре „Строго секретно“. Пример е стенограмата на НС около случая с подслушването през 2002 година на Анелия Атанасова, тогава съпруга на ген. Атанас Атанасов, която работеше за Американската агенция за развитие (USID).
Ами няма как да стане секретна. Ако нещо е било официализирано веднъж, е неправомерно да се класифицира.
Е да, но съдът приема този гриф като основание да засекрети делото. С мотив, че било използвано СРС. Кое е секретното на едно СРС?
По-скоро секретни са средствата, начините, методите на събирането и служителите на съответните специални служби, които участват. Но самият разговор не може да е секретен, освен ако не съдържа класифицирана информация.
А разговори от типа „ти назначи тоя, а аз ще ти дам 200 хиляди лева“, каквито витаят около скандалите за кадруването в съдебната система?
Това не е класифицирана информация. Те по никакъв начин не застрашават националната сигурност и суверенитет.
Не може ли да се засекретява само конкретно съдебно заседание, в което ще се разпитват служебните лица, използвали СРС? А не цялото дело и да остава впечатление за нещо скрито-покрито!
Масовата практика е, че ако в едно дело има набор от документи с класифицирана информация, всичко се засекретява. Аз, откакто сме създадени през 2002 г., съветвам колегите съдии да направят един допълнителен том по делото с документите с класифицирана информация.
Всички останали томове да са с нормален достъп. Нещо повече, НАТО допуска в рамките на една страница да има различни абзаци с различни грифове – секретно, строго секретно и поверително. Това за мен е много по-прецизният начин, а не на цялото дело да се слага гриф секретно само заради едно листче някъде из него.
Прилагат ли съвета ви?
Да, но за да го направи един магистрат, трябва да има повече професионално самочувствие.
Връщам се пак на тези 35 случая за „изтичане“ на класифицирана информация през миналата година. Физически ли са изчезнали документи, или са откраднати в електронен вид?
Никаква шпиономания в случая не е актуална. Става дума по-скоро за случаи, в които лицата са имали достъп до класифицирана информация при и по повод на служебните си задължения. И тази информация, независимо дали по съществото си е чувствителна или не, формално носи някакъв гриф, е била предоставена на медиите. Търси се изтичане на информация и на хартиен носител, и по електронен път.
Когато ги няма листовете, случаят може да бъде третиран като нерегламентиран достъп, дори и ако по погрешка документът се пусне в „резачката“. Въпреки че всички сме наясно, че с това рязане по никакъв начин не се застрашават националните интереси или суверенитет. Самото унищожаване представлява форма на нерегламентиран достъп по закон.
Ако го е срязал адресатът, пак ли е нерегламентиран достъп?
Формално е така. За да бъде регламентирано едно унищожаване, трябва да е налице следната хипотеза: Да е изтекъл срокът за защита на документа, да е минала една година след това, в която да е бил явен. Тази възможност е била предвидена от законодателя през 2002 г., за да се даде възможност на обществото за достъп до обществена информация, след като падне защитата, и да научи какво се е случвало в определена служба, по определен въпрос, казус и т.н. После се прави комисия, която разглежда документите, на които е изтекъл едногодишният срок, и прави предложение до ДКСИ за даване на разрешение за унищожаване. Следва становище от нашите експерти, ако документите имат историческа стойност, отиват в държавния архив. За останалите се изисква становища от държавния архив, че не съдържат историческа стойност.
И едва след това ДКСИ дава разрешение за унищожаване. Отново се съставя комисия в организационната единица – автор на документа, която съставя протокол, с който се удостоверява самото унищожаване.
А когато се появи класифицирана информация в медиите, кой е виновен? Някое длъжностно лице ли, или тя е била открадната от хакер?
Винаги, когато изтече класифицирана информация, ДАНС прави проверка. Установява се кои лица на коя дата и по какъв повод са се запознали служебно с този документ и им се снемат показания. А хакерските методи са по-скоро в сферата на Агент 007. Практиката в България показва битово ниво на разпространението на класифицирана информация.
Защо като изтече една класифицирана информация в медия, ще я съдят нея?!
Аз също имам въпрос: Ако предположим, че журналист, воден от желанието си да предизвика сензация се домогне до някаква информация – наистина от съществено значение за националната сигурност, той ще се спре ли да я публикува само поради това че би застрашил националната сигурност и суверенитет?!
Зависи, ако ще помогне за разкриването на тежко престъпление…
Съдът за правата на човека в Страсбург приема, че сигурността на обществото има приоритет пред правото на обществото да бъде информирано. „Ключът от палатката“ според мен се състои в това дали журналистът или медията, която прави публично достояние тази информация, може да предположи, че става дума за чувствителна информация. Всеки и всички заедно носим отговорност за това, което се случва в обществото. Затова, ако всеки спазва своите задължения, изтичане няма да има.
