vergil Автор: Атанас Славов
Фотография: Петър Бучков
Публикувана на: 01-01-2013 г.
Дръжте се за яденето, любенето, смеха, предаването на щафетата на истинската неопорочена човечност, която в момента, такива каквито сме, не можем да надмогнем за нещо повече…
ЧНГ
26 ноември 2008 г. – Сливен – Атанас Славов
Единственият изход, единствената алтернатива на този ужас на унищожението ни,
такива каквито сме, е да отложим търсенето на пътя, да склоним глава в настоящата безизходица, в която се намираме, и да зачеркнем каквото и да сме очертали като истинска посока.
Да пренесем това, което носим, и да го оставим на разположение на тези, които идват след нас.
Не „да зарежем”, не „да забравим” – просто да отложим взимането на правилната посока, тъй както не я знаем коя е.
Това ще рече да съществуваме такива, каквито сме с надеждата,
ако се открие път за следване, да тръгнем по него.
Да останем живи!
Да се храним добре!
Заедно!
Сега!
Циганската тава е една кулинарна абунданца,
която сервират в „Златна Белка”.
Крехки месца, наденички, картофи, чушки – ако има пресни, разбира се – лук, подправки и пр. и пр. Отгоре с прясно нарязани домати…
В един огромен метален съд, в който гамулата, която описахме, се изпича като гювеч.
Да ядем радостно, защото това ще продължи живота ни!
Да не мислим за „истини”, и „неистини” в задължителната си и неизбежна взаимност, в доброто настроение, и здраве, в положителното излъчване от всички, дето сме се събрали.
Да се любим, да родим и отгледаме хубави деца, да отворим душите им към природната радост, взаимност и просто
щастие, че са живички преди да ги грабнат урунгелите
и да започнат да ги дънят с учителските си линии по главата, за да ги впрегнат в черния керван на безчовечността, т.е. безбожието!
Дръжте се за яденето, любенето, смеха,
предаването на щафетата на истинската неопорочена човечност, която в момента, такива каквито сме, не можем да надмогнем за нещо повече…
Дръжте отворена комуникационната линия на връзката с там накъдето всемирното съзнание ни е отправило – готови да предадем, а може би и да разберем, рано или късно, сигналът, който носим, кой знае откъде към кой знае накъде!
В циганската тава покрай наденичките и лука влизат и детските усмивки, и топлината на ръкостискането, и сиянието на любовта и светлината.
Да осигурим съобщението на тези, които са го пратили в миналото (без да ги познаваме) да достигне тези, които ще го получат в бъдеще (без да ги познаваме)!
И в главата ми сега звучи дебеланчовския глас на Луи Армстронг:
„И виждам небеса от синьо, и облаци от бяло, и светлия благословен ден, и кучетата да казват „лека нощ!”, и цветовете на дъгата, толкоз красиви в небето и по челата на хората, дето вървят нагоре-надолу и си стискат ръцете за „здравей!”, а в същност си казват „обичам те!”.
ЧНГ
26 ноември 2008 г. – Сливен – Атанас Славов
Единственият изход, единствената алтернатива на този ужас на унищожението ни,
такива каквито сме, е да отложим търсенето на пътя, да склоним глава в настоящата безизходица, в която се намираме, и да зачеркнем каквото и да сме очертали като истинска посока.
Да пренесем това, което носим, и да го оставим на разположение на тези, които идват след нас.
Не „да зарежем”, не „да забравим” – просто да отложим взимането на правилната посока, тъй както не я знаем коя е.
Това ще рече да съществуваме такива, каквито сме с надеждата,
ако се открие път за следване, да тръгнем по него.
Да останем живи!
Да се храним добре!
Заедно!
Сега!
Циганската тава е една кулинарна абунданца,
която сервират в „Златна Белка”.
Крехки месца, наденички, картофи, чушки – ако има пресни, разбира се – лук, подправки и пр. и пр. Отгоре с прясно нарязани домати…
В един огромен метален съд, в който гамулата, която описахме, се изпича като гювеч.
Да ядем радостно, защото това ще продължи живота ни!
Да не мислим за „истини”, и „неистини” в задължителната си и неизбежна взаимност, в доброто настроение, и здраве, в положителното излъчване от всички, дето сме се събрали.
Да се любим, да родим и отгледаме хубави деца, да отворим душите им към природната радост, взаимност и просто
щастие, че са живички преди да ги грабнат урунгелите
и да започнат да ги дънят с учителските си линии по главата, за да ги впрегнат в черния керван на безчовечността, т.е. безбожието!
Дръжте се за яденето, любенето, смеха,
предаването на щафетата на истинската неопорочена човечност, която в момента, такива каквито сме, не можем да надмогнем за нещо повече…
Дръжте отворена комуникационната линия на връзката с там накъдето всемирното съзнание ни е отправило – готови да предадем, а може би и да разберем, рано или късно, сигналът, който носим, кой знае откъде към кой знае накъде!
В циганската тава покрай наденичките и лука влизат и детските усмивки, и топлината на ръкостискането, и сиянието на любовта и светлината.
Да осигурим съобщението на тези, които са го пратили в миналото (без да ги познаваме) да достигне тези, които ще го получат в бъдеще (без да ги познаваме)!
И в главата ми сега звучи дебеланчовския глас на Луи Армстронг:
„И виждам небеса от синьо, и облаци от бяло, и светлия благословен ден, и кучетата да казват „лека нощ!”, и цветовете на дъгата, толкоз красиви в небето и по челата на хората, дето вървят нагоре-надолу и си стискат ръцете за „здравей!”, а в същност си казват „обичам те!”.
