vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: www.bazk.org
Публикувана на: 30-10-2013 г.
Минималното покритие на застраховката „Гражданска отговорност”, предвидено от правото на ЕС за телесни увреждания, се прилага и за неимуществените вреди, претърпени от близките съпрузи, деца и родители на загиналите или тежко осакатени при пътно-транспортни произшествия. И обезщетението трябва да бъде покрито именно от задължителната застраховка „Гражданска отговорност”.
Това постанови с решение Съдът на Европейския съюз в Люксембург.
Но, за да се случи подобно справедливо обезщетение, макар човешкият живот да е безценен, е необходима ангажираност и на държавата.
Евромагистратите в решението си правят уговорка, че според правото на ЕС, това е възможно и задължително за държавите-членки „При положение че националното право дава възможност на членовете на семейството на жертва на пътнотранспортно произшествие да искат обезщетение за претърпените неимуществени вреди”!?
От 24 април 1972 г. датира стремежът на правото на Европейския съюз за сближаването на законодателствата на страните-членки по темата за застраховката „Гражданска отговорност”.
Тогава е приета т.нар. Първа директива (Директива 72/166/ЕИО на Съвета) във връзка със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Директивата изисква от държавите членки да гарантират, че превозните средства с обичайно домуване на тяхна територия са застраховани.
Но оставя „вратичката”, че всяка държава-членка да може свободно да определя покритите от тази застраховка вреди, както и нейните условия. Така „сближаването” на законодателствата на този етап е единствено относно задължителността на застраховката „Гражданска отговорност”.
Това доведе до сериозни разминавания във финансовите обезщетения и респективно до липсата на еднозначна справедливост за пострадалите на територията на ЕС. И предизвика
приемането след 11 години на Втора директива за сближаване на законодателствата
(Директива 84/5/EИО на Съвета от 30 декември 1983 година, изменена с Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г.), която да сложи ред и в сближаването на финансовите измерения.
Втората директива предвижда, че в случай на телесни увреждания застраховката трябва задължително да е с минимален размер на покритие от 1 милион евро за пострадал или от 5 милиона евро за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите. Освен това, що се отнася до имуществените вреди, застраховката трябва задължително да е с минимален размер на покритие от 1 милион евро за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.
Два казуса – словашко-чешки и латвийски са в основата за последното решение на Съда на ЕС в Люксембург.
Словашко – чешкият:
На 7 август 2008 г. на чешка територия става тежка катастрофа между лек автомобил със словашка регистрация и камион с чешка. Загива един от пътниците в лекия автомобил г-н Хаас. За виновен за ПТП-то е признат шофьорът на лекия автомобил г-н Патрик и е осъден наред с другото, да поправи и вредите, които г-жа Хаасова, съпруга на починалия, е претърпяла в резултат на това произшествие. Автомобилът, управляван от г-н Патрик не е негова собственост, а е на г-жа Холингова.
Съпругата на загиналия и нейната дъщеря искат искат от застрахователя на г-жа Холингова да им заплати обезщетение за неимуществените вреди, претърпени вследствие на загубата на техния съпруг и баща.
Сезираният със спора словашки съд смята, че в случая е приложимо
чешкото право, което дава възможност на физическите лица да искат обезщетение за неимуществените вреди вследствие на посегателство срещу неприкосновеността на личността им.
Застрахователят на г-жа Холингова, обаче, отказва да изплати такова обезщетение, тъй като счита, че
съгласно словашката правна уредба задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ не обхваща неимуществените вреди.
Преди да се произнесе Прешовски окръжен съд – Словакия решава да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз:
дали задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ трябва да покрива обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от близките на лица, починали при пътнотранспортно произшествие?
Решението на евромагистратите в Люксембург:
„Съдът на първо място напомня, че задължението за покриване от застраховката „Гражданска отговорност“ на вредите, причинени от моторни превозни средства, се различава от обхвата на обезщетяването на тези вреди на основание на гражданската отговорност на застрахования. Всъщност, докато първото се определя и гарантира от правото на Съюза, второто по същество е уредено от националното право.
Поради това държавите членки по принцип остават свободни да определят в рамките на режима на гражданска отговорност подлежащите на поправяне вреди, причинени от моторни превозни средства, обхвата на обезщетението за тези вреди и лицата, които имат право на такова обезщетение.
Все пак Съдът подчертава, че с цел да се намалят различията, които продължават да съществуват между законодателствата на различните държави членки относно обхвата на задължението за застрахователно покритие, Съюзът налага в областта на гражданската отговорност задължителна застраховка до определени във Втора директива размери за вреди върху имущество и телесни увреждания. Следователно
държавите членки са длъжни да определят покритите вреди и условията на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, като се съобразяват с нормите на правото на Съюза.
На следващо място Съдът уточнява, че телесните увреждания, които съгласно Втора директива задължително трябва да бъдат покрити, обхващат всички вреди, настъпили вследствие на посегателство срещу неприкосновеността на личността, включително както физическите, така и душевните страдания. Следователно
подлежащи на поправяне съгласно правото на Съюза са и неимуществените вреди, за които застрахованият дължи обезщетение по силата на гражданската отговорност съгласно националното право, приложимо към спора.
Накрая Съдът отбелязва, че закрилата по Първа директива обхваща всички лица, които съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност имат право на обезщетение за вредите, причинени от моторни превозни средства.
Тъй като според посоченото от словашкия съд чешкото право предоставя на г-жа Haasová и на нейната дъщеря право на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени вследствие на смъртта на техния съпруг и баща, те следователно трябва да могат да се ползват от осигурената с тази директива закрила”.
Латвийският казус:
Латвийското законодателство допуска от застрахователя на носещото отговорност за пътнотранспортно произшествие лице да се иска обезщетение за неимуществени вреди — душевни страдания, претърпени вследствие на смъртта на лицето, дължащо издръжка, лицето, на което се дължи издръжка, или съпруга.
Звучи хуманно и справедливо, но до моментът за
размера на обезщетението, който е ограничен до 142 Eвро за всеки претендиращ обезщетение и за всяко починало лице.
На 14 февруари 2006 г. при катастрофа в Рига (б.а. столицата на Латвия) загиват двама съпрузи, като оставят десетгодишния си син сирак. За настойник на момчето е определена баба му. Тя претендира от застрахователя на виновника за фаталната катастрофа, да изплати обезщетение в размер на 284 820 Евро за неимуществени вреди, които е претърпял внука и от загубата на родителите си.
Застрахователят отказва и спорът достига до съд.
Сенатът на Върховния съд на Латвия) поставя на Съда в Люксембург същия въпрос, като този на словашките им колеги по словашко-чешкия казус (поради което двете дела са обединени в едно решение), но с още един допълнителен детайл:
дали ограничаването съгласно латвийското право на максималната сума на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие, е съвместимо с правото на Европейския съюз?.
Отговорът на евромагистратите:
„Ако националното право дава възможност на членовете на семейството на жертва на пътнотранспортно произшествие да искат обезщетение за претърпените неимуществени вреди, същото трябва да бъде покрито от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
Тъй като, според посоченото от националната юрисдикция, латвийското право предоставя на V. Drozdovs (б.а. десетгодишния сирак) право на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени вследствие на смъртта на неговите родители, той следователно трябва да може да се ползва от осигурената с Първа директива закрила.
Съдът констатира също така, че
ако признава право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, държавата членка не може да предвиди за тази определена категория вреди, спадащи към телесните увреждания по смисъла на Втора директива, максимални гарантирани суми, по-малки от посочените в тази директива минимални гарантирани суми. Всъщност директивата не предвижда, нито допуска разграничение между покритите вреди, различно от разграничението между телесни увреждания и имуществени вреди”.
Това постанови с решение Съдът на Европейския съюз в Люксембург.
Но, за да се случи подобно справедливо обезщетение, макар човешкият живот да е безценен, е необходима ангажираност и на държавата.
Евромагистратите в решението си правят уговорка, че според правото на ЕС, това е възможно и задължително за държавите-членки „При положение че националното право дава възможност на членовете на семейството на жертва на пътнотранспортно произшествие да искат обезщетение за претърпените неимуществени вреди”!?
От 24 април 1972 г. датира стремежът на правото на Европейския съюз за сближаването на законодателствата на страните-членки по темата за застраховката „Гражданска отговорност”.
Тогава е приета т.нар. Първа директива (Директива 72/166/ЕИО на Съвета) във връзка със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Директивата изисква от държавите членки да гарантират, че превозните средства с обичайно домуване на тяхна територия са застраховани.
Но оставя „вратичката”, че всяка държава-членка да може свободно да определя покритите от тази застраховка вреди, както и нейните условия. Така „сближаването” на законодателствата на този етап е единствено относно задължителността на застраховката „Гражданска отговорност”.
Това доведе до сериозни разминавания във финансовите обезщетения и респективно до липсата на еднозначна справедливост за пострадалите на територията на ЕС. И предизвика
приемането след 11 години на Втора директива за сближаване на законодателствата
(Директива 84/5/EИО на Съвета от 30 декември 1983 година, изменена с Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г.), която да сложи ред и в сближаването на финансовите измерения.
Втората директива предвижда, че в случай на телесни увреждания застраховката трябва задължително да е с минимален размер на покритие от 1 милион евро за пострадал или от 5 милиона евро за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите. Освен това, що се отнася до имуществените вреди, застраховката трябва задължително да е с минимален размер на покритие от 1 милион евро за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.
Два казуса – словашко-чешки и латвийски са в основата за последното решение на Съда на ЕС в Люксембург.
Словашко – чешкият:
На 7 август 2008 г. на чешка територия става тежка катастрофа между лек автомобил със словашка регистрация и камион с чешка. Загива един от пътниците в лекия автомобил г-н Хаас. За виновен за ПТП-то е признат шофьорът на лекия автомобил г-н Патрик и е осъден наред с другото, да поправи и вредите, които г-жа Хаасова, съпруга на починалия, е претърпяла в резултат на това произшествие. Автомобилът, управляван от г-н Патрик не е негова собственост, а е на г-жа Холингова.
Съпругата на загиналия и нейната дъщеря искат искат от застрахователя на г-жа Холингова да им заплати обезщетение за неимуществените вреди, претърпени вследствие на загубата на техния съпруг и баща.
Сезираният със спора словашки съд смята, че в случая е приложимо
чешкото право, което дава възможност на физическите лица да искат обезщетение за неимуществените вреди вследствие на посегателство срещу неприкосновеността на личността им.
Застрахователят на г-жа Холингова, обаче, отказва да изплати такова обезщетение, тъй като счита, че
съгласно словашката правна уредба задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ не обхваща неимуществените вреди.
Преди да се произнесе Прешовски окръжен съд – Словакия решава да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз:
дали задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ трябва да покрива обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от близките на лица, починали при пътнотранспортно произшествие?
Решението на евромагистратите в Люксембург:
„Съдът на първо място напомня, че задължението за покриване от застраховката „Гражданска отговорност“ на вредите, причинени от моторни превозни средства, се различава от обхвата на обезщетяването на тези вреди на основание на гражданската отговорност на застрахования. Всъщност, докато първото се определя и гарантира от правото на Съюза, второто по същество е уредено от националното право.
Поради това държавите членки по принцип остават свободни да определят в рамките на режима на гражданска отговорност подлежащите на поправяне вреди, причинени от моторни превозни средства, обхвата на обезщетението за тези вреди и лицата, които имат право на такова обезщетение.
Все пак Съдът подчертава, че с цел да се намалят различията, които продължават да съществуват между законодателствата на различните държави членки относно обхвата на задължението за застрахователно покритие, Съюзът налага в областта на гражданската отговорност задължителна застраховка до определени във Втора директива размери за вреди върху имущество и телесни увреждания. Следователно
държавите членки са длъжни да определят покритите вреди и условията на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, като се съобразяват с нормите на правото на Съюза.
На следващо място Съдът уточнява, че телесните увреждания, които съгласно Втора директива задължително трябва да бъдат покрити, обхващат всички вреди, настъпили вследствие на посегателство срещу неприкосновеността на личността, включително както физическите, така и душевните страдания. Следователно
подлежащи на поправяне съгласно правото на Съюза са и неимуществените вреди, за които застрахованият дължи обезщетение по силата на гражданската отговорност съгласно националното право, приложимо към спора.
Накрая Съдът отбелязва, че закрилата по Първа директива обхваща всички лица, които съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност имат право на обезщетение за вредите, причинени от моторни превозни средства.
Тъй като според посоченото от словашкия съд чешкото право предоставя на г-жа Haasová и на нейната дъщеря право на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени вследствие на смъртта на техния съпруг и баща, те следователно трябва да могат да се ползват от осигурената с тази директива закрила”.
Латвийският казус:
Латвийското законодателство допуска от застрахователя на носещото отговорност за пътнотранспортно произшествие лице да се иска обезщетение за неимуществени вреди — душевни страдания, претърпени вследствие на смъртта на лицето, дължащо издръжка, лицето, на което се дължи издръжка, или съпруга.
Звучи хуманно и справедливо, но до моментът за
размера на обезщетението, който е ограничен до 142 Eвро за всеки претендиращ обезщетение и за всяко починало лице.
На 14 февруари 2006 г. при катастрофа в Рига (б.а. столицата на Латвия) загиват двама съпрузи, като оставят десетгодишния си син сирак. За настойник на момчето е определена баба му. Тя претендира от застрахователя на виновника за фаталната катастрофа, да изплати обезщетение в размер на 284 820 Евро за неимуществени вреди, които е претърпял внука и от загубата на родителите си.
Застрахователят отказва и спорът достига до съд.
Сенатът на Върховния съд на Латвия) поставя на Съда в Люксембург същия въпрос, като този на словашките им колеги по словашко-чешкия казус (поради което двете дела са обединени в едно решение), но с още един допълнителен детайл:
дали ограничаването съгласно латвийското право на максималната сума на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие, е съвместимо с правото на Европейския съюз?.
Отговорът на евромагистратите:
„Ако националното право дава възможност на членовете на семейството на жертва на пътнотранспортно произшествие да искат обезщетение за претърпените неимуществени вреди, същото трябва да бъде покрито от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
Тъй като, според посоченото от националната юрисдикция, латвийското право предоставя на V. Drozdovs (б.а. десетгодишния сирак) право на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени вследствие на смъртта на неговите родители, той следователно трябва да може да се ползва от осигурената с Първа директива закрила.
Съдът констатира също така, че
ако признава право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, държавата членка не може да предвиди за тази определена категория вреди, спадащи към телесните увреждания по смисъла на Втора директива, максимални гарантирани суми, по-малки от посочените в тази директива минимални гарантирани суми. Всъщност директивата не предвижда, нито допуска разграничение между покритите вреди, различно от разграничението между телесни увреждания и имуществени вреди”.
