vergil 
Проф. Васил Златарски сочи Тян Шан като древната Имеон (Имай), откъдето тръгнали на запад прадедите ни.
Един от хребетите на Тян Шан се нарича Болгар, съобщава през 1861 г. руският географ Н.А.Северцов в своя труд „ Пътешествия в Туркестан”. Днес наименованието Болгар е забравено, но в източния й край се издига връх Омуртаг, а втори по височина в Небесната планина е Кан Тенгри (7010 м), което на местния тюркски буквално значи Царят на небето. Якутите го наричат Тангара, а монголците – Тенгерийн. За киргизите пък върхът е Кан Тоо – кървавият хан, заради рубинения му звят при изгрев и залез. Защо древните са изучавали тази нечовешки сурова планина от лед, че и прилежно са слагали имена на всичките й хребети и върхове?
Отговорите могат да бъдат много, но един факт е впечатляващ –
Тян Шан е най-бързо издигащата се планина в света – средно 6-8 см на година.
Растежът е следствие от активния сблъсък в дълбините на земята между Сибирската и Индийската тектонични плочи. Триенето между тях се изразява в постоянни земетресения на повърхността, които предизвикват бурни свличания на скални и земни маси.
Активната тектонична дейност излъчва мощна енергия, която е осезаема за хората в подножието на Тян Шан. След седмица престой в планината започвам да усещам прилив на сили и агресивността и смелостта ми нарастват. Вероятно и древните народи са обожествявали върховете й по тази причина – осезаемото зареждане с енергия, бликаща от недрата й. Прочутият гадател Кекчу Теб Тенгри, личен жрец-шаман на Чингис хан, винаги се изолирал в самотна юрта в Тян Шан, преди да прозре с точност хода на битките.
С хеликоптер и деветима българи и още няколко киргизи отлитаме от подготвителния лагер Каркара в полите на планината към базовия лагер под върха на Тангра. Бетим над високи хребети, целите в зелена трева и цветя. Кацаме през половин час на някоя китна поляна и при нас се качват хора, пътуващи до следващата, по-висока поляна. Нещо като летящ трамвай сме в момента, защото обслужваме местните хора, работещи в златните рудници Жиркулак, които са на 5000 м височина, по хребета на Тян Шан. По него минава границата между Китай и Казахстан и двете страни си оспорват собствеността на златната жила.
Лягаме в тесните палатки с единствената мисъл как да не си мърдаме главите! Главоболието се равнява с махмурлук от ракия менте. Нощ е и постепенно потъвам в дълбоката тишина на Тян Шан.
Изведнъж смразяващ грохот раздира мрака – каменопадът прелита край палатката.
Мижа вцепенен. По-опитните алпинисти мълчат. Екотът долита вече от дълбините на уврата под нас. И пак тишина, сякаш сме на дъното на океана. След минути отново гръм и свистене на ледени камари и камъни. Този път се кокоря с идеята да реагирам някак. Не, тук си комар, кацнал върху дланта на Тангра! Време е да осъзная, че това е диханието на живия връх.
Чак призори, когато светлината връща реалността, разбирам, че тази нощ спането под Кан Тенгри е било своеобразно сливане с него.
Започвам да схващам защо шаманите от древността до днес идват тук.
Според Мирча Елиаде, изследовател на Далечния изток, това е най-древната религия на планетата, но в нея не присъства бог. По-скоро шаманът сам създава бога и чрез него променял съдбата на хората. Тайните умения се предават само по кръвна връзка и затова е много важно дали шаманът е потомствен. Някои изследователи смятат, че тази приемственост е продиктувана от наследствени болести, най-често на нервната система, които позволяват да се изпада в състояние на транс и гърч. Според моите наблюдения това е чисто европейска заблуда, породена от копнежа по мистиката на Азия. Да, шаманът е магическо същество, но е и реалната опора за хората от общността, в която живее. Той е признат за неин духовен стълб като посредник със света на мъртвите предци и с духовете на Злото. Шаманът е и лекарят на селото. Той умее да извлича енергиите на духовете от земята, от планината и дивите животни. Акумулира ги в себе си и ги предава на болния човек, потърсил помощта му.
Влизам в дома на шаманите „Дунгур” в град Къзъл,
столица на руската република Тува, северен съсед на Монголия. Вътре всичко изгледжа като поликлиника – коридорите са пълни с чакащи за преглед болни хора. С разпада на Съветския съюз се разруши и системата за медицинско обслужване, особено в Сиби и Централна Азия. И местните хора първо по неволя се обърнаха за помощ съм малокот оцелели истински лечители шамани. А вероятно намират и лек, затова Домът на шаманите е пълен.
В поликлиниката на Къзъл лекуват с обертонове
Всеки лечител в „шаманската поликлиника” си има кабинет и табела на вратата. Таксата за преглед е в рубли, (около 8 долара), обяснява ми възрастна тувинка в сребрист халат. Плащам и едва тогава тя добавя, че за жалост четирима от най-добрите лекари в момента са на симпозиум в САЩ.
– И защо са ги поканили? – любопитствам.
– Американците се интересували какво виждат по време на ритуала камплане. Тогава всичко се слива и се виждат ветровете енергии в различни цветове, като някои пулсират. Това са живите същества, без значение животни, птици или хора. Когато приближиш, може да влезеш в тях, но това е позволено само на мъжете кам (шаман на тувински език – б.а.). Те влизат, а жените се занимават с енергиите, с цветовете. Ние се делим още на потомствени камове и на небесни камове.
– Вярно ли е, че летят до звездите?
– Там е Дайън деер – родината на кама. Известният кам Сат Сотпа казва, че тя се намира там, където за простите хора се появява Уш Мъкаг – трите елена. Това е съзвездието Орион. То е в Деер Тий – Млечният път. Смята се, че той не може да се види от черните (обикновените – б.а.) хора. В някои години от родината на кама Дайън Деер изгрява Оттуг сълдъг, вие му казвате Марс, и тогава камът може да прави много повече вълшебства.
– Например?
– Камът влиза в дъжда или в мъглата. Смесва се с нея, като й говори как тя изглежда, и постепенно прониква вътре. Така целият се наелектризира и отнема част от силата й. Но това е опасно, ако прост човек се хване да го прави. Пради камлане се произнася молитва и се ползва камък от стомаха на крава или кон. С него се изчиства „корен” – така се казва личната съдба на всеки кам. Когато той се обръща към Луната и Слънцето, се подразбира, че изчиства личната си история „корен” от началото досега. Когато се моли на Небето, на кама е забранено да се обръща пряко към него. При нас не е прието към уважавани хора и към свещени места да се обръщаш с името им. Има други камове, които владеят силата на камъка „чат”. Като се удря с него, може да се предизвика буря или смърт.
В българския имаме израз „чаткане на камък” за искра, сещам се аз. Докато разговаряме, от дъното на коридора долита глухото биене на барабан. Открехвам вратата на кабинета и виждам пред нас на стол да седи вцепенен около 35-годишен мъж. Жена с пера по главата го пронизва отблизо със съскащи звуци и вледенядащо дрънчене на дунгура (така се нарича шаманският барабан). Шаманката очевидно е в транс: очите й са затворени, устните й не се мърдат, но гласът й извира отнякъде, сякаш от корема. Поциентът на стола дори не мигва, защото в този момент в тялото му бушуват енергии, събудени от вибрациите надунгура и виенето на жената с перата. Тя не забелязва, че вякой е влязъл и сеансът продължава.
Лечението чрез гърлено пеене е едно от необяснените още от науката тайнства на сибирските шамани.
То се постига след дълги години репетиции на особен тип дишане. Докато през гърлото лечителят свири като птица, то от носа му бучат басови тонове.
Звученето от кабинета на шаманката добива силата на режеща хеви метъл група. Пациентът й обаче и за миг не помръдва, защото вибрациите, излъчвани от шаманката, пронъкват в тялото му и подреждат енергиите вътре.
– Песента ми се излъчва от различни части на моето тяло. Всеки мой вътрешен орган издава тон, който аз пренасям с дишането си и с песента до вашия болен орган. Този звук-вибрация го лекува, ако има нужда. Когато човек се научи да пее по този начин, той се преобразява. Аз направо забравям личното си съзнание и се разтварям във всеобщото съзнание на Вселената – обяснява ми шаманката Онон.
Нейните колеги мъже владеят още по-трудни древни техники на лечение чрез пеене. Те се предават между поколенията шамани и се наричат каргъйра, хоомей, съйгъйт…Всеки от тях има различен лечителски ефект и се използва при различни заболявания.
Баби орисници бродират аурата на младоженците
Шаманското пеене се ползва и днес при освещаване на нов дом. Имах шанса да присъствам на сватба в алтайско село. Старейшината на знатния род Кудирмекови от Усткански аймак жени сина си Айдар. Когато пристигам сутринта в двора, където ще е празненството, заварвам дълги празни маси и току-що скован нов дървен дом. В него ще преспят първата брачна нощ младоженците. Но дотогава никой няка право да влиза вътре, освен няколко женици на преклонна възраст. Те са шаманки, но бурханистки, което значи, че тачат някои будистки вярвания. Те не колят животно за курбан, а разливат мляко и масло. Специално са поканени от старейшината на рода Кудирмекови с песните си да прогонят злите духове от новия дом. Това е шестоъгълна дървена беседка, но със стени без прозорци. Местните хора я наричат чадър или аил.
Отвътре долитат тихи песни. Вмъквам се незабелязано от домакините и попадам в сумрак. Слаб огън гори в средата на чадъра. Пет-шест баби седят на дървена маса без покривка и пеят, а главите им наведени напред, сякаш отсечени. Не е песен, а монотонно повтаряне на едни и същи думи. Записвам ги на диктофона, но после се оказа, че записът не е станал. Защо ли?
Една от бабичките облещва в тъмното едното си око, зърва ме и махва с ръка да седна при тях.
Подава ми чаша арага (ракия от ферментирало прясно мляко) да пия като тях. Друга баячка разпалва огъня и от чинийката капе масло в пламъците. Пеят и пият здраво, а очите им се ококорват все повече. Някои вече си говорят и се кискат шумно. Изведнъж една прегърбена женица се дотътря до мен и ми взема диктофона. Очевидно знае за какво служи, защото се развиква в него. После ми промърморва нещо, мацва ме с въглен по носа, окето значело, че мога да остана вътре. Напълва две водни чаши с мътна арага и надига сваята – докато не я изпи, не я свали. Няма как, пия и аз до дъно и я заговарям:
– И на твоята сватба ли построиха нов чадъри пяха баби?
– Същото беше. Добре е, че и сега правят сватбата така. Да изпълняваш всичко, което са го вършили твоите деди – ето как се събират всички от рода заедно – и живи, и умрели, и още неродените. Искам да кажа, че ти се жениш, както се е женил и дядо ти. Значи по време на сватбата ти сатваш дядо ти, който отдавна е умрял. Разбираш ли, момче? – бабката се киска и отмята глава назад.
Забелязвам, че една от жените ми маха с ръка, подканвайки ме веднага да изляза навън. Напускам бързо, но домакините вече ме гледат свъсено. Да, нарушил съм обреда, но съм чужденец отдалеч, а и имам писмо-препоръка от знатен род от съседното селище Кърлък.
Сватбата навън е в разгара си, а шаманките бурханистки през целия ден ще пият и пеят сами в сумрака на чадъра.
В късния следобед две от тях излизат навън и тръгват, клатейки се край масите. Всички мъже, макар и разгорещени вече, не мърдат от местата си. Бабата в този миг е самият Господ и каквото пожелае, трябва да й се изпълни. Едната старица сграбчва около 45-годишен мъж, бута го да легне на земята и се хвърля отгоре му. Изглежда като на шега, но никой наоколо не се смее…
Култът към стариците шаманки бележи отминал етап от матриархата в алтайското общество. Бабите са същински магьосници с влияние върху хората. През целия ден, минал в пиене и песни, тези дребнички жени са бродирали здравата аура на новия дом. И тези вярвания очевидно ще са живи и в дигиталната епоха, защото на изпроводяк младоженецът Айдар ми даде имейла си…
