Автор: HOPE
Фотография: sibir.bg
Публикувана на: 09-06-2013 г.
Куп политици упорито продължават да ни правят на маймуни. Мнозина май си и вярват, че сме шарани. Правят го с такава еквилибристика на словото в безумни словосъчетания (предимно от чуждици), които могат да разстроят психичния баланс и на най-големия оптимист.
Барем да го правят като децата – колкото и абстрактни да са техните описания, са по-разбираеми от политбаламосването… и най-вече – искрени.
Направете го ей така, както едно невинно дете го прави на база кравата. Един задълбочен биолого-икономическо-екологичен анализ.
Съчинението е един от най-популярните експонати в Педагогическия музей в Париж.
И никак не е случайно:
“ Птицата, за която ще пиша, е бухалът. Бухалът не се вижда денем, а нощем е по-сляп и от къртица. Не знам нищо особено за бухала, затова ще продължа с друго животно, което си избирам – кравата.
Кравата е бозайник. Има шест страни: лява, дясна, горна и долна. В задната страна има опашка, от която виси четка. С тази четка се гонят мухите, за да не падат в млякото. Главата служи да излизат рога от нея и, освен това, защото устата трябва да стои някъде. Рогата са, за да се бие с тях. От долната страна е млякото. Оборудвана е така, че да може да се дои. Когато я доят, идва млякото и вече не спира. Как го прави това? Никога не съм го разбирал, но то тече с още по-голямо изобилие.
Мъжът на кравата е бикът. Бикът не е бозайник. Кравата не яде много, но онова, което изяжда, го яде на два пъти и така има достатъчно. Когато е гладна, мучи, а когато не казва нищо, значи, че вътре е пълна с трева. Краката й стигат до земята. Кравите имат много развито обоняние, поради което можеш да ги подушиш от много далече. И заради това въздухът в полето е толкова чист и нощем можем да видим бухала.“
Барем да го правят като децата – колкото и абстрактни да са техните описания, са по-разбираеми от политбаламосването… и най-вече – искрени.
Направете го ей така, както едно невинно дете го прави на база кравата. Един задълбочен биолого-икономическо-екологичен анализ.
Съчинението е един от най-популярните експонати в Педагогическия музей в Париж.
И никак не е случайно:
“ Птицата, за която ще пиша, е бухалът. Бухалът не се вижда денем, а нощем е по-сляп и от къртица. Не знам нищо особено за бухала, затова ще продължа с друго животно, което си избирам – кравата.
Кравата е бозайник. Има шест страни: лява, дясна, горна и долна. В задната страна има опашка, от която виси четка. С тази четка се гонят мухите, за да не падат в млякото. Главата служи да излизат рога от нея и, освен това, защото устата трябва да стои някъде. Рогата са, за да се бие с тях. От долната страна е млякото. Оборудвана е така, че да може да се дои. Когато я доят, идва млякото и вече не спира. Как го прави това? Никога не съм го разбирал, но то тече с още по-голямо изобилие.
Мъжът на кравата е бикът. Бикът не е бозайник. Кравата не яде много, но онова, което изяжда, го яде на два пъти и така има достатъчно. Когато е гладна, мучи, а когато не казва нищо, значи, че вътре е пълна с трева. Краката й стигат до земята. Кравите имат много развито обоняние, поради което можеш да ги подушиш от много далече. И заради това въздухът в полето е толкова чист и нощем можем да видим бухала.“