vergil 
Повечето бяха юристи, но темата за правото (толкова актуална и скандална в мига) не бе дори и зачекната. Всички бяха омагьосани от внушението на фотогрфиите на Анатол-Весел и на по чаша шампанско изпаднаха в романтични спомени. До момента на организирното литературно четене, когато настъпи
мигът на безметежното върховенство на любовта.
Ирина Далкен откри с проникновен разказ за родословието на вуйчо си – част от което е и тя. Еволюцията и перипетиите на рода са достойни за роман, който – надявям се, Ирина един ден да напише. Но днес говорим за Веско и акцентът в родословието му е, че в „дървото” все е имало по някой юрист, по някой поет и по някой пророк… И как възвишената чувствителност на начеващия поет била окрилена от Елисавета Багряна: „Вие сте аристократ, млади момко!”
Последва перфектната работа на актьорите Цвета Балийска, Невена Андонова и Емил Добрев,
които четоха поезията и приказките на твореца Анатол – Весел и ни потопиха в територията на вечно недообяснената любов. Веско бе един от най-яростните търсачи
„Поетът е хвърковато същество, което е в състояние да твори, само ако е вдъхновено и обезумено…”
„Свободата е просто състояние на възторг…”
„Любовта е измислица и шега, но… любовта е всичко…”
„ Като просяк живях. Искам поне като принц да умра…”
„Толкова малко трябва на човека да не бъде сам на този свят – две топли думи, късче хляб, вода и светлина…”
„Политнеш ли веднъж, все някога ще паднеш…”
„Когато умра, ще стана звезда и нощем ще сипя магии пред твоята врата!”
Последваха и митовете, преразказани в ритъма на новата реалност от Веско. И пак любов, любов… Дори професионалните актьори се просълзиха, след прочита на притчата за магьосницата Родопе, която обладана от любовта, пренебрегнала свръхвъзможностите си. В стремежа да не наруши имиджа на любимия си, а същевременно да бъде близо до него, се превърнала в планина, а плодът на тяхната страст – синът им Арий превърнала в река, която да тече из дебрите на планинското й тяло.
Гостите си тръгнаха смирени и просълзени под звуците на любимата песен на Анатол – Весел „Сбогом моя любов” на Васил Найденов.
