vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Интернет
Публикувана на: 20-10-2012 г.
Един от най-щекотливите въпроси на деня на Стария континент е дали Европейският съюз ще се присъедини към Европейската конвенция за защита правата на човека и основни свободи (ЕКПЧ). Тази тема бе в обектива на неформалната конференция на Българската асоциация за европейско право (БАЕП), която се проведе на 16 май 2010 г.
Правата и свободите на човека са изконна ценност и Съдът в Страсбург изигра важна роля за тяхното отстояване.
Но политизираният избор на съдиите и тяхната „топла връзка“ с управляващите в държавите им породиха доста съмнения.
Еволюцията на ЕС опитва да се случи с апломб! И след Лисабонкия договор въпросът „А сега накъде!?“ по темата с човешките права става все по-предизвикателен. Темата е изключително актуална у нас след набиращия сила спор около предложението на правителството за създаване на специализирани съдебни състави, които да разглеждат делата срещу организираната престъпност и корупцията по високите етажи. В напрегнатия диалог между управляващи и опозиция, никой не обели и дума за „Стокхолмската програма“. А тя бе приета на 11-ти декември 2009 г. от Европейския съвет и нейният акцент е как ценностите на ЕС да оцелеят – повече свобода при по-голяма сигурност за гражданите. Разковничето е поставено върху правосъдието и безпрекословното признаване на съдебни решения в различните страни членки. „Доверие“ е основното изискване. И предизвикателство. Това повдигна сложни юридически въпроси в европейските институции и е главен процес на деня.
Стокхолмската програма предвижда „бързото“ присъединяване на ЕС към ЕКПЧ.
Структурите на Съвета на Европа още обсъждат проекта Европейската комисия да бъде оправомощена да води преговори за присъединяване на ЕС към ЕКПЧ. При условие, че Хартата на основните права вече се ползва в Европейския съюз като правнозадължителен акт. Съдът на Европейския съюз (СЕС) и националните юрсдикции разполагат с Харта, полагаща здрави основи за гарантиране спазването на основните човешки права в рамките на тълкуването и прилагането на правото на ЕС. В тази връзка, институциите на ЕС косвено гарантират закрила правата на човека под контрола на Съда на Европейския съюз.
Предизвикателството към юридическата мисъл е изключително. Особено в дни на глобална криза е несериозно да се дублират правомощия!?
И друг въпрос е открит – за допустимостта на жалбите пред съда в Страсбург. Изчерпването на вътрешноправния ред включва ли и сезирането на съда в Люксембург чрез националните съдилища !?
Отговорите предстоят.
Според голяма част от членовете на БАЕП, присъединяването на ЕС към ЕКПЧ е политически ход с цел реанимиране и оцеляване на Съда в Страсбург.
Необходим ли е този Съд или е изиграл ролята си…
В тази дискусия може да се включите в сайта на Българската асоциация за европейско право: www///bael.eu.
Правата и свободите на човека са изконна ценност и Съдът в Страсбург изигра важна роля за тяхното отстояване.
Но политизираният избор на съдиите и тяхната „топла връзка“ с управляващите в държавите им породиха доста съмнения.
Еволюцията на ЕС опитва да се случи с апломб! И след Лисабонкия договор въпросът „А сега накъде!?“ по темата с човешките права става все по-предизвикателен. Темата е изключително актуална у нас след набиращия сила спор около предложението на правителството за създаване на специализирани съдебни състави, които да разглеждат делата срещу организираната престъпност и корупцията по високите етажи. В напрегнатия диалог между управляващи и опозиция, никой не обели и дума за „Стокхолмската програма“. А тя бе приета на 11-ти декември 2009 г. от Европейския съвет и нейният акцент е как ценностите на ЕС да оцелеят – повече свобода при по-голяма сигурност за гражданите. Разковничето е поставено върху правосъдието и безпрекословното признаване на съдебни решения в различните страни членки. „Доверие“ е основното изискване. И предизвикателство. Това повдигна сложни юридически въпроси в европейските институции и е главен процес на деня.
Стокхолмската програма предвижда „бързото“ присъединяване на ЕС към ЕКПЧ.
Структурите на Съвета на Европа още обсъждат проекта Европейската комисия да бъде оправомощена да води преговори за присъединяване на ЕС към ЕКПЧ. При условие, че Хартата на основните права вече се ползва в Европейския съюз като правнозадължителен акт. Съдът на Европейския съюз (СЕС) и националните юрсдикции разполагат с Харта, полагаща здрави основи за гарантиране спазването на основните човешки права в рамките на тълкуването и прилагането на правото на ЕС. В тази връзка, институциите на ЕС косвено гарантират закрила правата на човека под контрола на Съда на Европейския съюз.
Предизвикателството към юридическата мисъл е изключително. Особено в дни на глобална криза е несериозно да се дублират правомощия!?
И друг въпрос е открит – за допустимостта на жалбите пред съда в Страсбург. Изчерпването на вътрешноправния ред включва ли и сезирането на съда в Люксембург чрез националните съдилища !?
Отговорите предстоят.
Според голяма част от членовете на БАЕП, присъединяването на ЕС към ЕКПЧ е политически ход с цел реанимиране и оцеляване на Съда в Страсбург.
Необходим ли е този Съд или е изиграл ролята си…
В тази дискусия може да се включите в сайта на Българската асоциация за европейско право: www///bael.eu.
