vergil Автор: Петър Бучков
Фотография: Хачик Румян
Публикувана на: 16.09.2012 г.
Юрий Тодоров е председател на българската Асоциация за застрахователна сигурност, която след дни ще навърши пет години. Работил е в органите на МВР до 1992 г. и оттогава неизменно е в областта на застрахователната сигурност и вътрешен контрол. Преподава „Финансова сигурност и пране на пари” в Нов български университет и „Застрахователна сигурност” във Висшето училище по застраховане и финанси в София.
Как се насочихте към застраховането?
В началото на 90-те в България едва беше тръгнало да се развива застраховането и веднага започнаха да се установяват измами. Колегите бяха изумени, дотогава имаше БУЛСТРАД и ДЗИ и никой не се беше сблъсквал с подобно нещо. Постепенно измамите започнаха да стават все по-крупни, а измамниците – по-изобретателни. През 2004 г. ме поканиха от Международната асоциация на асоциациите, противодействащи на застрахователните измами (IAIFA) да основем българска Асоциация за застрахователна сигурност и да станем техни членове и партньори. Получихме референции от лидера в бизнеса „Лойдс”. На всички конференции застрахователите говореха колко е важно да има такава структура, но когато я създадохме, се оказа, че на никого не му е необходима.
Значи хем крайно необходима, хем нежелана?!
Застрахователите ни искат да си я карат по стария тертип. Измамите, които заизскачаха, не бяха свързани само със застрахованите лица, а и с участието на служители от компаниите, и то на доста високо ниво. А загубите са сериозни! Нещата у нас стават бавно, но за тези 5 години сме работили с почти всички компании и натрупахме авторитет. Ние сме независима структура и при определени ситуации, когато застрахователите се обърнат към нас, и ние провеждаме разследване.
След като имате клиенти и авторитет, от какво сте неудовлетворен?
От това, че никой не предприема нищо във връзка с нашата основна цел – да създадем Единна електронна система за противодействие на застрахователните измами.
Отделните застрахователни компании си имат свои звена за сигурност, но целта на асоциацията не е да им се бъркаме в работата, а да събираме информация от тях, да я анализираме и обобщаваме. През миналата година направихме три срещи по повод изграждането на тази система, почти всички застрахователи бяха „ЗА“, но дотам. Чакаме от половин година становището на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ). Имаме разрешение от Комисията за финансов надзор (КФН), но сами не можем да се справим.
Какви са отрицателните последици от липсата на такава система?
Застрахователите ни все още не разбират, че без информацията от нея не могат да правят обективна оценка на риска и са лесни мишени. Особено в условията на огромна конкуренция и когато започна финансовата криза. В това отношение ни изпревариха дори руснаците и украинците. Да не говорим за страните от ЕС. В Англия съществуват 5 такива системи, и то специализирани – за автомобили, за гражданска отговорност, за имоти и т.н. И всеки застраховател може да влиза в тях и да ги ползва.
Може би някой се „притеснява” да не забогатеете?
Напротив, идеята е нашата система да бъде безплатна. По критерии, които ние сме разработили и сме представили на АЗБ и КФН, всеки застраховател трябва да подава случаи за измами или опити за измами и за нелоялност на застрахования към застрахователя. А когато някой отиде да се застрахова в която и да е компания с едно кликване да излиза цялата му застрахователна история и застрахователят да прецени има ли риск или не, по каква тарифа да го застрахова и дали въобще да го направи. В България почти няма хора с влязла в сила присъда за застрахователна измама.
Какво означава нелоялен?
Като започнем от укриване на информация за риска по време, действие на договора, преди сключването му, при настъпване на застрахователно събитие, опит за заблуда, несъобщаване на факти и данни по настъпване на събитието, изкривяване, фалшифициране,
подаване на документи с невярно съдържание. В теорията на застраховането има определени признаци, по които се разкриват застрахователните измами, но не е казано, че когато има признак, е измама, напротив. Така, че целта е да се създаде застрахователна история на лицата, както има кредитна история в банките. Сега никой застраховател не оценява риска и не може да разбере, ако на някой, дошъл да си застрахова колата, вече са му се се случвали 10–12 кражби на автомобили. Сега мисленето е „дай да го вземем този клиент пък после ще му мислим”.
Как успявате да работите в този информационен вакуум?
В асоциацията си имаме свой регистър по информация от колегите, но не е достатъчно. Целият опит трябва да се събира на едно място, за да може да се обобщава и да се прави анализ как се изменя престъпността – с колко се увеличават активните кражби, кои коли се крадат най-много, кои застраховки стават много рискови – както започва да се случва със застраховките на финансови рискове.
В момента нямаме такава информация и няма как да я имаме. Примерно не може да знаем, че даден човек го „гонят” от банката за неплатен кредит за гарсониера и някой застраховател плаща вместо него, а същевременно той си застраховал кола за 100 000 лв. в друга компания… И тази кола в един момент сигурно ще изчезне…
Какви са причините идеите ви да са мъртвородени засега?
Първото е нежеланието на застрахователите да се разкрива, че са били измамени.
Второто е, „за да не доограмотим” измамниците. Напротив в цял свят се говори открито за тези неща. Да, измамниците ще измислят нови схеми и ние пак ще бъдем след тях. Това е елемент от борбата с всяка престъпност, но ние ще демострираме, че дадена схема ни е известна и попаднем ли на нейни признаци, ще я проверим.
Защо в България почти няма осъдени за застрахователни измами?
От гледна точка на юридическата наука в тази насока е пълно с парадокси.
Има специална разпоредба – чл.213 от НК, но той касае само „който съзнателно увреди свое застраховано имущество”. Всичко останало отива по чл.209 от НК – „който с цел да извлече за себе си или другиму имотна облага ви въведе в заблуждение”.
Доста неща будят най-малкото недоумение. Например в Кодекса за застраховане (КЗ) съществуват два члена, свързани със застрахователните измами – чл.188 и чл.189, които са включени в раздел „Съзнателно и неточно обявяване”. Тоест в самия КЗ има раздел за измамата, но не е казано, че съзнателно и неточно обявяване е извършена измама. Но се приема, че ако застрахователят е разкрил опит за измама и не е претърпял вреди, то тогава няма наказателна отговорност. Но съгласно българският НК опитът също е наказуем. В тази насока нашата юридическа наука дължи много на застрахователите.
Според доайена проф. Гаврийски застраховането е 40% икономика, 20% математика и 40% право. Значи, както и да изчисляваме математически една застраховка, каквито и по-добри икономически условия да предлагаме на застрахования, в крайна сметка идва правото – договорните взаимоотношения между застрахователя и клиента.
И ако няма никаква превенция за преследване срещу измамата, се обезсмислят останалите 60% умения и усилия?
Тук отиваме в друга, чисто психологическа област, която показва, че обществената нагласа не само на гражданите, но и на съдиите и правораздавателните органи е, че застрахователите са едни мастодонти, които по принцип са създадени да плащат.
Да, те са създадени да плащат, но при точно определени условия за точно определен риск. Застрахователната полица от гражданско-правна гледна точка е договор, по който двете страни имат права и задължения. Едно от основните задълженията на застрахования е да предостави вярна и точна информация. Връщам се на този чл.188 от КЗ, според който ако застрахованият съзнателно е обявил неточно или е премълчал обстоятелство, при което застрахователят не би сключил договор, застрахователят може д
а прекрати договора в едномесечен срок. Но веднага след това в чл.189 се казва, че ако в този случай настъпи застрахователно събитие, застрахователят може да откаже изцяло или частично плащане на застрахователното обезщетение или сума, само ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие върху настъпване на събитието. До тук добре, но следва продължение, че когато обстоятелството е оказало въздействие само за увеличаване на размера на вредите, тогава застрахователят не може да откаже изплащане на обезщетение, а може само да го намали… Излиза, че дори аз да съм измамен, трябва да платя. Този текст в КЗ е направен с цел уж да се осъществи някаква превенция срещу опитите за измами, но на практика защитава основно клиентите.
Не се ли получава обратен ефект – да се стимулират измамниците, които обикновено са доста ерудирани?
Измамите се осъществяват по най-различни начини. В повечето случаи съдиите и прокурорите не приемат ситуации като опит за измама, а само като приготовление. А то не е наказуемо както опита. Съгласно КЗ застрахованият не може да получава обезщетение за един и същ риск от две компании. А има много такива случаи и когато няма единна информационна система, застрахованият използва ситуацията и с документи за дадено събитие получава обезщетение от няколко компании.
Когато се отнася до застраховки живот, за злополука и заболяване, защото животът и здравето са безценни, там КЗ казва, че може да получиш пари от всички застрахователи. Но например една дама със счупен отдавна пръст обикаляше застрахователи, инсценираше, че току-що й се било случило нещастието… и получаваше обезщетения. Докато не се разбра, че е нямало такова пътно произшествие, на което твърдеше, че е станала „жертва”.
И какво се получи в крайна сметка?
Ами никой не предяви към нея иск. Но по принцип е световна практика застрахователите трудно да предявяват насрещни искове срещу лица за измама и да сигнализират, за да има наказателно преследване. Предпочитат бързо да решат проблема, да не се раздухва много, много и да не влизат в допълнителни разходи за дела, за търсене на свидетели…
Ако се стигне до съд, какво става?
Ето един пример. Имаше дело срещу лице, което твърдеше, че са му откраднали микробус, натоварен с кашони с оптични стъкла. Ставаше въпрос за вътрешна каргозастраховка. При разследването ние установихме, че обемът на обявената от него стока е около 7 куб.м, а вместимостта на буса – е 5 куб. метра. Експертизата потвърди нашата констатация. Но съдията оправда измамника.
Да не става дума за прословутата корупция в Съдебната система, за която все се говори, а осъдени няма?!
Не мисля. Обществото по принцип е склонно да обърне много по-голямо внимание на убийствата, кражбите, грабежите и т.н., отколкото на измамите.
Събирането на доказателства за измама е изключително трудно, бавно, и на полицията и разследващите органи не им се занимава с тези случаи. Ако съберем достатъчно доказателства и в такъв случай се стигне до съд, съдът започва да разсъждава единствено дали трябва, или не трябва да плати застрахователят. А когото установи, че застрахователят е бил въведен в заблуждение, не се интересува, че има извършено престъпление.
Какво е паричното измерение на застрахователните измами у нас?
Без единна система никой не може да каже точно. Но според всички световни проучвания те са около 10% от общосъбраните застрахователни премии. За нас това означава, че измамите са за 100 милиона лева. Вече има и крупни „ужилвания” за по 500–600 хиляди лева и нагоре. Измамниците, особено от организираните групи, започнаха да си наемат адвокати, които се ошлайфаха в такива дела. И бих казал, че вече силите за правно противодействие на застрахователните компании са доста по-малко от тези на адвокатите на измамниците.
Очаквате ли финансовата криза да провокира още повече измами?
Това зависи от организираността на застрахователите и от манталитета на обикновения човек. Всеки, когато е пред фалит, ще предпочете да го отложи, като се опита да вземе пари от застрахователя. Все по-рискови стават и застраховките на товари, защото преди влизането ни в ЕС имаше митнически декларации и физически контрол, а сега не можеш да разбереш натоварена ли е действително стоката или не. Огромният пазар създава огромни възможности за измами. Нашите хитреци вече не работят сами, а в многонационални схеми. Например отиваш в Германия, откриваш някаква измислена фирма, въртиш пари и създаваш документи за половин милион оборот. След това отиваш в няколко лизингови къщи, купуваш лимузини за по 500–600 хиляди евро. И изведнъж изчезват и фирмата, и колите.
Има ли изследвания какви са мотивите да се извършват застрахователни измами?
Световната теория поставя на първо място психологическата гледна точка на измамата – натиск на външни обстоятелства, свързан с житейски, семейни, финансови и пр. лични проблеми. Но според това, което аз съм видял, водещият мотив е бързата и лесна печалба.
Още в началото на 90-те, когато започва бумът на застрахователните измами в САЩ, там са извършили обстойна анкета сред измамници за техния мотив. Там, в структура като нашата, има назначен щатен служител на ФБР, защото измамите не са свързани само с незаконно облагодетелстване, а много често и с пране на пари и респективно – с националната сигурност. А американските колеги ги подпомагат над 1000 застрахователни компании. Та тяхното проучване показва, че като основна причина 49% от измамниците сочат ниската наказателна отговорност и усещането, че няма да има никакви наказателни последици. На второ място с 28% е бързата и лесна печалба и на последно място са тези, които го вършат от яд, че застрахователите им искат прекалено много пари.
