Автор: Петър Бучков
В днешните траурни дни за самозабравилата се и заплашена от сгромолясване демокрация е добре да се обърнем към извора на рационалния разум. Нещо простичко, завещано (и все нeспазвано) от Лао Дзъ : „Нека държавите ни са малки. Нека храната ни да е вкусна и дрехите ни да са хубави. Да чуваме петлите на съседите си, но да не се познаваме”.
Уви, достигнахме до там, че да се страхуваме и да спретваме „оперативни мероприятия” срещу „петлите” на съседите. И то след като яко сме ги нахъсали за бой.
Излизането от категоричния сблъсък „или язе или той” е толкова трудно, колкото и провокирането му.
Нека си прочетем ( поне за кураж) още промисли на Лао Дзъ от шест века преди новата ера, които така и продължаваме да пренебрегваме:
„Правете трудните неща, докато са още лесни и великите неща, докато са още малки.
Едно хиляда километрово пътешествие започва с първата крачка.
Ако не промените посоката си, ще се озовете там на където сте се насочили.
Природата постига всичко, без да бърза.
Властта над другите е сила. Властта над себе си е истинско могъщество.
Когато се освободя от това което съм, ставам това, което мога да бъда.
Тези, които имат знания не могат да пророкуват. Тези които пророкуват нямат знания.
Който не вярва достатъчно, няма да спечели доверието на другите.
Мравката, която се движи, върши повече работа от един задрямал вол.
Отговорът се крие в центъра на нашата същност. Ако знаете кой сте ще знаете и какво искате.
Великите неща са съставени от малки дела.
Богат е този, който е доволен.
Който получава има малко. Който дарява има много.
Когато сте себе си и не се сравнявате или конкурирате с другите, всички ви уважават.
Пътешественикът няма фиксирани планове и няма за цел да пристигне.
Музиката в душата може да бъде чута от Вселената.
Бъдете доволни от това, което имате. Радвайте се на нещата такива каквито са.
Когато осъзнаете, че нищо не ви липсва, целия свят ви принадлежи.
Ако осъзнаете, че всичко се променя, няма да се крепите за нищо”.
Без коментар!
Само за размисъл, колко е просто да живеем мирно и да не си пречим, да се самоусъвършенстваме по собствените си „релси”!