Петър Бучков 
Ако здравната система на държава-членка на Европейския съюз е безпомощна да осигури даден вид лечение, тя е длъжна да възстанови разходите на болния, платени на болници в друга държава. Като в диапазона на безпомощността попада и липсата на медицински материали от първа необходимост. Това знаменателно решение за доста отчаяни хора, постанови днес (9 октомври 2014 г.) Съдът на Европейския съюз в Люксембург. Условията да се възползвате от правото е да сте гражданин на Европейския съюз и в родината ви да няма възможност никое болнично заведение да ви осигури нужното лечение.
Конкретният казус възниква в северната ни съседка Румъния.
Г-жа Петру постъпва в специализирана болница в Тимишоара с тежки сърдечносъдови заболявания. След изследванията специалистите взема решение, че трябва да й бъде направена сложна операция на „отворено сърце”.
При престоя си в болницата тя установява, че в нея липсват лекарства и медицински материали от първа необходимост и броят на леглата е недостатъчен. Операцията е сложна и г-жа Петру решава да и я извършат в Германия. Цената е близо 18 хиляди евро, която болната иска да и бъде възстановено от здравноосигурителната каса на Румъния.
Искането й е отхвърлено.
Съображението на румънските компетентни органи е, че от доклада на лекуващия лекар не е видно, че исканата медицинска услуга не може да бъде извършена в разумен срок в Румъния.
Г-жа Петру се обръща към съда да й възстановят 18-те хиляди евро.
Преди да се произнесат магистратите от Окръжния съд в Сибиу, Румъния решават да се консултират по казуса с евромагистратите в Люксембург.
Преюдициалният въпрос:
„Дали положение, при което липсват лекарства и медицински материали от първа необходимост, е равнозначно на положение, при което в държавата по местопребиваване не може да бъде получено необходимото лечение, така че гражданин на тази държава членка, ако поиска, може да получи разрешение за това лечението му да бъде проведено в друга държава членка, и то за сметка на осигурителната схема на държавата, в която пребивава?”.
Решението на Съда на Европейския съюз от 9 октомври 2014 г.:
„Съдът припомня, че правото на Съюза предвижда две условия, чието кумулативно наличие води до възникването на задължение да се издаде предварително разрешение за възстановяване на медицински разходи. Най-напред, въпросното лечение трябва да е сред обезщетенията, предвидени от законодателството на държавата членка, на чиято територия пребивава осигуреното лице. На следващо място, осигуреното лице, което възнамерява да се подложи на лечение в чужбина, трябва да не може да получи такова лечение в рамките на обичайно необходимото време за получаване на желаното лечение в държавата членка на пребиваване, като се има предвид текущото му здравословно състояние и вероятното развитие на болестта.
Във връзка с това последно условие, Съдът е постановил, че не може да се откаже изискваното разрешение, когато в държавата, на чиято територия пребивава съответното лице, не може своевременно да бъде получено идентично или еднакво ефикасно лечение. За да прецени дали случаят е такъв, компетентната институция трябва да вземе предвид всички обстоятелства по конкретния случай. Така липсата на лекарства и на медицински материали може да се окаже пречка за това в държавата членка по местопребиваване своевременно да бъде получено идентично или еднакво ефикасно лечение.
Същевременно Съдът уточнява, че
невъзможността за лечение трябва се преценява,
от една страна, общо за всички болнични заведения в държавата членка по местопребиваване, които са в състояние да предоставят съответното лечение, и, от друга страна, предвид промеждутъка от време, през който същото може да бъде получено своевременно.
Съдът посочва, че според румънското правителство г-жа Петру е имала право да се обърне към други болнични заведения, които разполагат в Румъния с оборудването, необходимо за операцията, от която тя се нуждае. Освен това съгласно доклада на лекуващия лекар операцията е трябвало да бъде направена в срок от три месеца. Следователно националният съд ще трябва да прецени дали в този срок операцията не е можело да бъде извършена в някое друго болнично заведение в Румъния.
Съдът стига до извода, че не може да се откаже разрешението за възстановяване на направените в чужбина медицински разходи, когато липсата на лекарства и медицински материали от първа необходимост е пречка осигуреното лице своевременно да получи болнично лечение в държавата членка по местопребиваване. Невъзможността за лечение трябва да се преценява както общо за всички болнични заведения, които могат да предоставят въпросното лечение в тази държава членка, така и предвид промеждутъка от време, през който същото може да бъде получено своевременно”.
